Решение № 23199 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23199 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110144131 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца А. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......., чрез адв. Г. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника „....“ ЕАД, с предишно фирмено наименование ............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. .......... представлявано от изпълнителните директори ........, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по описа на СРС, 61-ви състав, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № ...... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че срещу него на 09.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по описа на СРС, 61-ви състав в полза на „..............“ ЕАД за следните суми: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение. Сочи, че за събиране на посочените суми първоначално през 2012 г. било образувано изп. № 345/2012 г. по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ.

Поддържа, че като взискател по същото бил конституиран ответникът, който се легитимира като кредитор въз основа на сключен договор за цесия от дата 15.05.2015 г. с първоначалния кредитор, за което ищецът не бил уведомен. Сочи, че последното изпълнителното действие по посоченото изпълнително дело било предприето на 20.04.2012 г. чрез налагане на запори върху банкови сметки на ищеца в различни банки, след което не са извършани никакви действия, взискателят бездействал и на дата 20.04.2014 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било 1 прекратено по силата на закона. Излага твърдения, че от прекратяване на изпълнителното дело на посочената дата е започнала да тече 5 – годишна давност за вземането, която е изтекла на 20.04.2019 г. Сочи, че впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист ответникът образувал ново изп. дело № ......... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ, след като вземането е било погасено по давност, и в рамките на същото са наложени запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на ищеца. По отношение на сключения договор за цесия между първоначалния кредитор и ответното дружество излага твърдения, че ищецът не е давал съгласие за прехвърляне на вземанията по договора на трети лица и същевременно същата не е уведомена за прехвърлянето. При тези твърдения моли съда да уважи предявения отрицателен установителен иск поради погасяване на вземанията по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е издаден на 09.03.2012 г. издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 42656/2011 г. по описа на 61 с-в на СРС в полза на „..............“ ЕАД за посочените в исковата молба суми. Уточнява, че сумите се дължат въз основа на сключен с „..............“ ЕАД Договор за кредит № ............. Не оспорва и обстоятелство, че по молба на първоначалния кредитор от дата 28.03.2012 г. било образувано изп. дело № 345/2012 г. по описа на ЧСИ ............ Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЧСИ. Оспорва вземанията да са погасени по давност. В тази връзка поддържа, че в рамките на изпълнителното дело на 02.05.2012 г. и на 09.05.2012 г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

Поддържа, че по време на изпълнителното дело до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение е намирало ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. След като е започнала да тече давността на посочената дата същата прекъсвана многократно с предприети изпълнителни действия, съответно на 23.07.2015 г. с молбата на ответника за конституирането му като взискател, след това на 23.10.2017 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, 11.09.2019 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, на 09.02.2021 г. с насрочен опис на движими вещи, през август 2021 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, през април 2023 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки и насрочване на описа на движими вещи и през м. октомври 2024 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи. Сочи, че на 27.01.2025 г. изп. дело № 345/2012 г. по описа на ЧСИ ........... било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради което ответникът – взискател изискал изпълнителния лист и на 18.07.2025 г. подал нова молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която било образувано изп.д.№ 585/2025 г. по описа на ЧСИ ..........., с рег. № .......... на КЧСИ, с която молба са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, поради което счита, че с подаване на молбата давността е прекъсната. Във връзка с кредиторовото си качество потвърждава сключен с първоначалния кредитор Договор за цесия от дата 15.05.2015 г., като сочи, че ако съдът приеме, че ищецът не е уведомен за цесията преди настоящата искова молба, то да се приеме, че уведомяването е извършено в хода на делото с връчване на уведомлението, като приложение към отговора на исковата молба. При тези възражения моли съда да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по 2 делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените по делото преписи на изп. дело № ............... и ...... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ, с район на действие СГС, че на 09.03.2012 г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по описа на СРС, 61-ви състав в полза на първоначалния кредитор „..............“ ЕАД за следните суми: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение, и за принудителното събиране на които суми на 28.03.2012 г. по молба на първоначалния кредитор е образувано изп. дело № 345/2012 г. по описа на ЧСИ ........... и район на действие Софийски градски съд.

Между страните не е спорно и обстоятелство, че на 15.05.2015 г. „..............“ ЕАД е цедирала вземането по посочения изпълнителен лист на ответното дружество, а това обстоятелство се установява и от приложения по изп. дело № ............... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ, с район на действие СГС препис на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, Приложение № 1 към договора, потвърждение за извършената цесия и пълномощно за уведомяването на длъжника.

Видно от приетия препис от изп. дело № ............... по описа на ЧСИ ..........., рег.

№ .......... на КЧСИ, с район на действие СГС в рамките на същото са извършвани следните действия:

На 28.03.2012 г. първоначалният кредитор “..............“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, с която молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ без да е посочил изпълнителен способ.

На 20.04.2012 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца.

Въз основа на молба с вх. № 10147/23.07.2015 г. ответникът, в качеството си на цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в която молба на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ без да е посочен изпълнителен способ.

На 02.02.2016 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за насрочване на опис на движими вещи за дата 17.03.2016 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и няма данни да е извършен описът.

На 11.09.2017 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за насрочване на опис на движими вещи за дата 25.09.2017 г., която не е връчена на длъжника с отбелязване на обратната разписка, че лицето живее в чужбина и няма данни да е извършен описът.

На 29.10.2018 г. са изпратени запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, и е насрочен опис на движими вещи за 04.12.2018 г.

На 10.09.2020 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, въз основа на която съдебният изпълнител е изготвил на дата 24.11.2020 г. призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочен опис на движими вещи за 09.02.2021 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.

На 20.07.2021 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително 3 изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 04.04.2023 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и чрез насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, въз основа на която съдебният изпълнител на 18.05.2023 г. е изпратил запорно съобщение до „.......“ АД.

На 22.10.2024 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, във връзка с която молба е наложен запор върху банкова сметка на длъжника със запорно съобщение от дата 21.11.2024 г.

На 18.07.2025 г. ответникът, в качеството си на взискател по изпълнителното дело е поискал прекратяване на настоящото дело и образуване на ново изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на основание която молба съдебният изпълнител с Постановление от 16.01.2025 г. е прекратил производството по изп. дело № ................

Въз основа на молба на ответника от дата 22.07.2025 г. е образувано ново изп. дело № ...... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ. С молбата взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ.

В рамките на това изпълнително дело на дата 30.07.2025 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника – ищец в „.......“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.