Решение № 7318 от 21.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45916/2025
- Вид
- Решение № 7318
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 142699 от 15.09.2025 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 156799 от 10.10.2025 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 167230 от 29.10.2025 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Определение № 1656 от 14.01.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 57152 от 11.05.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Определение № 18811 от 20.05.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 70537 от 09.06.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 75442 от 22.06.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за защита на потребителите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 7318 гр. София, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110145916 по описа за 2025 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ... / ...
21.04.2026 г., гр.София
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на втори април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №45916 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по постъпила в съда искова молба, подадена от М. Р. С., чрез адв.Х. Р. от САК, срещу правоприемник на вляло се търг. дружество ...., ЕИК:......., със седалище и адрес 1 на управление: гр......, представлявано от .......- Изп. директори, за признаване за установено недължимостта на следните суми: сума от 9 570,97 лв., представляваща главница, сума от 2 835,67 лв., представляваща договорна лихва, сума от 13,96 лв., представляваща такси и разноски от общо 248,41 лв., съгласно Изпълнителен лист от 15.09.2011г., издаден по ч.гр.д.
№36289/2011г. на СРС, 28 състав, по който е образувано изп. д. №2171/2011г. по описа на ЧСИ ....., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС. Твърди се от ищеца, че последното изп. действие по горното изп. дело са наложени на 02.02.2016г. изп. запори по банкови сметки. Изложени са твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с изтичането на общата погасителна давност. Посочва се, че не са извършвани годни изп. действия, които да прекъснат теченето на погасителната давност за процесното вземане, считано от 01.02.2016г. Правният интерес от делото се обосновава с наличието на издаден изпълнителен титул в полза на кредитора. Претендират се сторените по делото разноски.
С отговор на искова молба, подаден в срок от отв. банка, чрез юрк, Хр. М., се намира исковата молба за нередовна, както и признава иска, като погасен по давност по изложени съображения за липса на предприети изп. действия срещу ищеца от 02.02.2016г. до 13.04.2021г. Посочва се, че на 17.03.2021г. е образувано отново изп. д. №727/2021г. на ЧСИ ....., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК на 16.11.2021г., като издаденият изп. лист се намира между кориците на изп. дело. Оспорва да е дала повод за настоящото дело с извънсъдебното си поведение. Претендира се присъждането на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискано за послужване ч.гр.д. №36289/2011г. по описа на СРС, 28 състав, по което е издадена на 15.09.2011г. заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, както и изпълнителен лист в полза на ....... срещу длъжника М. Р. Н., за следните суми: сума от 9 570,97 лв., представляваща главница по Договор за кредит „.......“ №.......г., сума от 2 835,67 лв., представляваща договорна лихва, сума от 13,96 лв., представляваща такси и разноски от общо 248,41 лв.
Служебно е изискан препис на изп.д. №2171/2011г. на ЧСИ ....., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, образувано по молба на взискателя ......., въз основа на Изпълнителен лист от 15.09.2011г. по ч.гр.д. №36289/2011г. на СРС, 28 състав, срещу М. Н., /стр.45 и сл./. През м.11.2011г. са изпратени запорни съобщения до търг. банки и са наложени запори на вземания по установени банкови сметки, както и е наложен запор върху трудово възнаграждение. ПДИ е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Наложени са запори върху МПС. През м.02.2016г. отново са наложени запори на банкови сметки. На 17.03.2021г.
ЧСИ ........ прекратява изп. производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е предаден на взискателя оригиналът на изпълнителния лист.
Служебно е изискан препис на изп. д. №727/2021г. на ЧСИ ....., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, образувано на 17.03.2021г. по горния изпълнителен лист, като е установено от съдебния изпълнител, че длъжникът няма вписана адресна регистрация в района на действие на ЧСИ ........, нито притежава недвижими имоти в района на действие на ЧСИ ........, срещу които да се насочи изпълнението, поради което по искане на отв. взискател делото е изпратено на местно компетентен съдебен изпълнител и преобразувано през м.10.2021г. като изп. д. №2599/2021г. по описа на ЧСИ ......., рег. №....., район на действие:
ОС- гр.София. На 16.11.2021г. е подадена молба от отв. взискател за прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК на образуваното изпълнително дело. Изп. производство е прекратено от съдебния изпълнител с постановление на 30.11.2021г., влязло в законна сила на 19.01.2022г.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
2
На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Трайно беше застъпено становището както в доктрината, така и в съд. практика, че правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението възниква при наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Съгласно Решение №60282/19.01.2022г. по гр. д. №903/2021г. на ВКС, III г. о., докладчик съдията ......, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Видно е, че изп. производство по изп. д. №2599/2021г. по описа на ЧСИ ......., рег.
№....., район на действие: ОС- гр.София , е прекратено на 30.11.2021г., влязло в законна сила на 19.01.2022г., на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. ИМ е подадена на 05.09.2025г. по пощата. С оглед на така посочена съд. практика на ВКС предявеният иск е допустим при наличие на издаден изпълнителен титул, както и насочен срещу последващия взискател, придобил вземането като правоприемник на влялата се в него търг. банка ......., видно от справка в Търг. регистър.
Съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10, в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 год., изпълнителното производство се прекратява на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Върховната съдебна инстанция приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни изпълнителни способи. В тълкувателната си практика ВКС приема, че давността се прекъсва с предприемането на всяко едно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая от м.02.2016г. не се установява извършването на годни изп. действия, които да прекъснат теченето на погасителната давност. Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съотв. материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение към датата на съд. сезиране. С оглед на горното следва да се приеме, че от този момент до датата на съдебното предявяване на иска е изтекла приложимата за вземането 5- годишна погасителна давност, както и е настъпила 3 перемпция по издадения изпълнителен лист, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Към датата на съд. сезиране паричното задължение се явява погасено по давност, поради което исковата претенция е изцяло основателна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. В случая разноските на ищеца се изразяват в заплатена държ. такса от 506,76 лв. и адв. хонорар от 2 500 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая изп. производство е прекратено преди подаването на ИМ. Считано от м.04.2020г. ...... е правоприемник на влелия се в него взискател, видно от справка в Търг. регистър. Последната проявена проц. активност от правоприемника е подадената молба от 17.03.2021г. за образуване на изп. дело по върнатия оригинал на изпълнителен лист, преобразувано при ЧСИ ......., като на 16.11.2021г. по искане на взискателя изп. производство е прекратено. След тази дата не са налице доказателства за проявена проц. активност от страна на отв. банка. С ОИМ отв. банка признава иска, чрез надлежно упълномощен с правата по чл.34, ал.3 от ГПК проц. представител, /стр.179/. С оглед на това следва да се приеме, че е налице основанието по чл.78, ал.2 от ГПК и разноските следва да се възложат върху ищеца, като ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на делото.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, което следва да бъде определено в мин. размер от 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., в приложимата й редакция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ...., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .......- Изп. директори, че ищецът М. Р. С., ЕГН:**********, не дължи на ответника следните суми при равностойността им в евро по официалния обменен курс, както следва: сума от 9 570,97 /девет хиляди петстотин и седемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за кредит „.......“ №.......г., сума от 2 835,67 /две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 28.02.2009г.22.08.2011г., сума от 13,96 /тринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща начислени такси и сума от общо 248,41 /двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща разноски, съгласно Изпълнителен лист от 15.09.2011г., издаден по ч.гр.д. №36289/2011г. по описа на СРС, 28 състав, по който е било налице образувано изп. д. №2599/2021г. по описа на ЧСИ ......., рег. №....., район на действие:
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f92219da-44c4-4c24-8620-0161edebdc48