Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 28.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2272/2023
Вид
Решение № 200
Подписан
28.02.2024
В сила
10.07.2025
Състав
Ирена Николова Петкова, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28, ал.1, т.7 · Закон за административно-териториалното устройство на Република България
  • член 14, алинея 1, точка 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 63 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.98, т. 5 · Конституция на Република България
  • член 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • член 28, алинея 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • член 28б, алинея 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 1в, алинея 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

И.а Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100502272 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 293, ал. 3 от ГПК и е образувано след отмЯ. на решение № 1021 от 27.07.2022г., постановено по в. гр. дело № 1188/2022г. по описа на ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 263537/25.03.2022г., депозирана от С. Г. Н. и Г. Д. Н., чрез адвокат М. М. от АК – Варна, срещу решение № 260137 от 04.03.2022г., постановено по гр. д.

№ 2650 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, XLIII-ти състав, с което е прието за установено, че въззивниците не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на СО „К.Г.“, землището на село К., общ. Варна, целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север - ПИ № ***, запад – ПИ № ***, изток - път, юг - ПИ № ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Оспорва се извода на съда, че по делото не е установено Г.Н. да е ползвател на процесния имот. Намират за безспорно доказано, че на Г.Н. Г. е предоставено право на ползване съгласно удостоверение № 1998 от 1984 г. по ПМС, като въззивниците са заплатили земята и са построили сграда. Иска се отмЯ. на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Твърдят, че Г.Н. Г. не е ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият не е построил сграда върху земята до 01.03.1991г. и не е заплатил 1 земята на собственика в законовия срок. Намират, че не са налице и изискванията на закона по § 4б. Сочат, че право на ползване не съществува, поради което няма как да настъпи трансформация в право на собственост и извършеното от Г. Н. Николов Г. дарение на дъщеря му Т. Г. Н., както и последващите прехвърлителни сделки нямат вещно-транслантивен ефект.

Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред въвзивната инстанция.

Третото лице – помагач Т. Н., чрез адвокат Т. П., също е депозирало в срок отговор на въззивната жалба, с който намира, че същата е основателна и иска отмЯ. на първоинстанционното решение и уважаване на иска.

Производството е образувано и по въззивна жалба вх. № 263890/01.04.2022г. от третото лице – помагач Т. Г. Н., чрез адв. Т. П., срещу решение № 260137 от 04.03.2022г., постановено по гр. д. № 2650 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, XLIII-ти състав. С жалбата се оспорва извода на съда за доказана идентичността на процесния имот с имота по точка 2 от решение № 1162 от 12.11.2004г. за реституция на имота, за липса на изградена сграда, както и че Г.Н. – праводател на жалбоподателката, не е ползвател на имота. Иска се отмЯ. на обжалваното решение и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред въвзивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д.

М. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „В. Л.“ №96; Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“, №112, вх.3, ет.2, ап.35; К. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „П.“ № 10; Я. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „В. Л. „ № 22; Я. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул.

„Р.“ № 2; Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „Р.“ № 2; Д. А. П. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. „Б.“ № 4 , ет. 6, ап.58; Д. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. „К.М.“ № 119; К. К. И., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „К.М.“ № 14; В. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.

„К.М.“ № 111В, срещу С. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ч.В.“ №2, вх.4, ет.8, ап.146 и Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.

В.“ № 50, вх.2,ет.6, ап.41, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 600 кв. м. ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на СО „К.Г.“, землище на с. К., община Варна, целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север - ПИ № ***, запад – ПИ № ***, изток - път, юг - ПИ № ***.

В качеството на трети лица – помагачи на страната на ответниците са конституирани „Р.И.“ ООД и Т. Г. Н., ЕГН **********.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на К.М. К., починал на 12.08.1980г. Втората съпруга на наследодателя им – В.Н. К., е починала на 20.04.1992г., като оставила за свои наследници двете си деца от предходен брак – С. И. С.ов и М. И. С.ова, също починали към датата на подаване на исковата молба. По време на брака си К.М. К. и В.Н. К. нямат родени и/или осиновени деца.

С решение № 1162 от 12.11.2004г. на ОСЗГ – Варна на наследниците на 2

К.М. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 4 дка, находяща се в село К., община Варна, местност „К.Г.“, заявена с пореден № 12 и установена с нотариален акт № 25 от *********г., на основание член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ.

Според изложеното от ищците в посоченото решение е допусната неточност в препратката към заявлението в текста „като заявен под № 12“, като препратката следва да се чете „като заявен под № 8“ в заявление вх.№ 1560А от 15.05.1992г., подадено от А. К. К., както и че собствеността на К.М. К. е установена с описания в нотариалния акт имот, представляващ нива от 4 дка в местност „К.“, както и че местности „К.“ и „К.Г.“ се припокриват. Сочат също, че в същото решение е постановено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по член 28, алинея 9 от ППЗСПЗЗ. Заявяват, че от 2004 г. очакват да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и възстановяване на правото им на собственост. След отправено запитване до Областна администрация ищците били уведомени, че с протокол от 13.04.2011г. комисията по член 28б, алинея 2 от ППЗСПЗЗ е разгледала предложение за контактна зона на селищно образование по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност „К.Г.“ в землището на село К., община Варна, като същата е констатирала, че е необходимо предоставяне на допълнителна документация към предложението. Твърдят, че предстои разглеждане на изисканата и представена документация в заседание на комисията по член 28б, алинея 2 от ППЗСПЗЗ, като процедурата по изработване на ПНИ е в ход и не е приключила. Излагат, че с Указ № 325 от 19.09.2000г. относно утвърждаване на нови граници на общините Б. и Варна село К. е преминало от Община Б. към Община Варна. През 1995г. е изработен „Регистър на собствениците - табулограма на собственици, върху чиито земи са разположени парцели по § 4 за землището на село К., Азбучен списък на собствениците, върху чийто земи са разположени парцели по § 4 - землище на село К.“, графична част на плана. С протокол от 10.07.2003г. Община Варна била предала тези материали на кметство К., където те се съхраняват и към настоящия момент. По помощени кадастрален план и регистър на стари собственици имотът на К.М. К. е с № 601, като границите на имота по точка 8 от НА № 25 от *********г. и по ПКП от 1995г. били едни и същи: Х.М., А.С. и път. Твърдят, че процесният имот представлява 600 кв.м идеални части от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на селищно образувание „К.Г.“, землище на село К., одобрен със заповед № 30 от 27.01.1994 г. на кмета на Община Б., целият с площ от 639,76 кв.м, при граници на имота: север - ПИ № ***, запад - ПИ № ***, изток - път, юг - ПИ № ***. Целият имот № *** по КП от 1994г. попада в рамките на стар имот № 601 по ПКП от 1995г. Сочат, че през годините с процесния имот били извършени множество нотариални действия и сделки, но нито една от тях не била породила правни последици и вещнотранслативен ефект относно възникване на правото на собственост на процесния имот в полза на лицата, посочени в тях, поради липса на законовите изисквания. Заявяват, че на 01.09.1993г. Г.Н. Г. се снабдил с констативен НА за собственост на основание ЗСПЗЗ, без да било посочено коя хипотеза от закона е била налице относно овощна градина с обща площ от 0,6 дка, находяща се в землището на село К., местност „К.Г.“, парцел № *** по плана на местността, при съседи М.Я., А.Б., път и Н. И.. Към датата на съставяне на КНА не били изпълнени изискванията на закона по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като лицето не е ползвател по силата на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е построило сграда върху земята до 01.03.1991г., не е заплатило 3 земята на собственика в законовия срок, дори и да е имало някаква постройка, то тя не е представлявала „сграда“ по смисъла на изискването за постройка по § 1в, алинея 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, която да е трайно прикрепена към терена.

Не били налице и изисканията на закона по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил лозе, овощна градина или засят с етеричномаслени култури, не е бил единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който не е живеел поС.но в землището на имота. Земята се намирала на разС.ие помалко от 30 км от град с население над 300 000 жители и на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, поради което отразеното в КНА не отговаряло на законовите изисквания за трансформация в правото на собственост в полза на ползвателя и Г.Н. Г. не е станал собственик на имота.

С оглед горното, извършеното дарение в полза на дъщеря му – Т. Г. П. не може да произведе действие. Намират, че не са породили действие и последващи разпоредителни сделки с имота, последната от които е замЯ., обективирана в НА № 18 от 26.03.2019г., по силата на която ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот. Сочат, че за последните не е налице осъществено друго основание за придобиване правото на собственост върху имота. От 25.03.2019г. ответниците, които се намират в граждански брак, упражняват фактическа власт върху имота.

В срока по член 131 от ГПК ответниците С. Н. и Г. Н. оспорват иска като неоснователен. Твърди, че имотът е придобит въз основа договор за покупко-продажба и възразява против твърдението на ищците, че процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост не отговаря на законовите изисквания. Намира, че изброяването на актовете по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ е примерно, а не изчерпателно; че в имота е изградена постройка, като същата е съществуваща към датата на сключване на договора – 01.09.1993 г. – и отговаря на изискванията на тълкувателно решение № 2/2011г. на ВКС; оспорва да е налице идентичност между имота, по отношение на който се претендира да се установи, че ответниците не са негови собственици, и собствената на наследодателя на ищците нива с площ от 4 дка, находяща се в местност „К.“.

Третото лице–помагач на страната на ответника Т. Г. Н. е представила отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот, поради което не е налице изискуемата процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск.