Решение № 4431 от 12.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44732/2021
- Вид
- Решение № 4431
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 13041 от 26.08.2021 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 33333 от 21.11.2021 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 45666 от 25.05.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 14645 от 09.06.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 17961 от 15.07.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 64347 от 15.07.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 79322 от 29.08.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 92171 от 03.10.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 29782 от 05.11.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 121020 от 08.12.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 34894 от 20.12.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 3352 от 23.02.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 9929 от 15.03.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 11778 от 17.05.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 35134 от 05.10.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 122649 от 05.10.2023 · Кирил Стайков Петров
- Разпореждане № 147530 от 23.11.2023 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 59894 от 22.04.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 59896 от 22.04.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 77365 от 30.05.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 145 · Търговски закон
- §1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4431 гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110144732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част Втора, Дял Първи на ГПК.
Производството е образувано по= искова молба на И. И. М. срещу [фирма], с която е предявен конститутивен иск за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор от 29.01.2016 г. между ищцата в качеството й на купувач и ответника в качеството му на продавач за покупко-продажба на лек автомобил ***, модел ***, с рег. № ****, шаси VSSZZZ6JZGR052168 за сумата от 9 639 лв., съединен с осъдителен иск за ответника да заплати на ищцата неустойка, предвидена в чл. 6.1. от сключения договор в размер на 19 276 лв., а при условията на евентуалност в случай, че главните искове не бъдат уважени, се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 9 639 лв., представляваща пълната продажна цена по сключения предварителен договор от 29.01.2016 г., която е платена от купувача. Претендира се законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, както и присъждане на сторените разноски В исковата молба се твърди, че на 29.01.2016 г. между ищцата И. И. М. и [фирма] е сключен предварителен договор за продажба на лек автомобил ***, модел ***, с рег. № ****, ИНПС VSSZZZ6JZGR052168, като в договора било уговорено да сключат окончателен договор до 5 години от сключването на предварителния, а ако това не се случи по-рано да се явят на 11.01.2016 г., в 14 часа в кантората на Нотариус В. Ч., за да оформят сделката.
Ищцата твърди, че в качеството си на купувач изцяло е погасила задълженията си, като е изплатила изцяло дължимата продажна цена в размер на 9 639 лв. Посочено е, че на 27.11.2015 г. ищцата е платила капаро за автомобила в размер на 500 лв от собствения си акаунт в *** по време на промоционална кампания „Черен петък“, по време на която цената на автомобила е била посочена по грешка в размер на 11 786 лв., вместо 23 277 лв. След проведени разговори търговецът *** поради допуснатата грешка се съгласява да плати цената от 11 491 лв. на посочено от ищцата юридическо лице, вследствие на което бил 1 сключен договор за обезщетение между [фирма] /посочено от И. И. М./ и [фирма]. /***/.
Сумата от 11 786 лв. е постъпила по сметка на [фирма] на 16.12.2015 г. [фирма] придобива автомобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 07.12.2015 г., за заплащането на цената на автомобила на 08.12.2015 г. И. И. М. превежда по сметка на [фирма] сумата от 21 039 лв., като на същия ден [фирма] ги превежда на прехвърлителя [фирма] – официален вносител на авотомобили *** за ***. Твърди, че в уговорения срок окончателен договор за покупко-продажба на автомобила между [фирма] и И. И. М. не е сключен, като представител на ответника не се е явил и на посочената дата в кантората на Нотариус Ч.. С оглед неизпълнението на ответника да прехвърли автомобила и на основание сключения договор, ищцата твърди, че дружеството продавач й дължи и неустойка. При условията на евентуалност се иска връщане на платената цена по предварителния договор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника [фирма], в който се съдържат възражения за недопустимост и неоснователност на предявените претенции. Ответникът твърди, че сключеният предварителен договор от 29.01.2016 г. е невалиден поради липса на съгласие. Сочи, че предварителният договор е подписан от Ил.
Р. И. /майка на И. И. М./, действаща като управител на [фирма] и то само на последната страница, а не и на всички страници, включително под уговорките относно цената, начина на плащане, срока за прехвърляне на автомобила и санкционната клауза, поради което и липсва съгласие по отношение на тези договорки.Оспорва верността на предварителния договор за покупко-продажба и съдържанието му, като заявява, че волеизявленията в него са симулативни. Твърди, че документът е съставен за нуждите на ищцата и съдържа изгодни за нея факти, както и че е антидатиран. В случай, че договорът бъде приет за валиден е направено възражение, че законният представител на [фирма] Ил. И. Р. е действала във вреда на дружеството, като се е договорила с И. И. М. относно продажната цена на автомобила. В случай, че съдът намери договорът за валиден, възразява, че ищцата е неизправна страна, тъй като не е платила продажната цена, а направеното плащане било на друго правно основание и към друг получател – М. М.. Поради това и счита, че договорът не е породил правните си последици. Допълва, че не е бил запознат със сключения договор, тъй като след настъпване на фактическа раздяла между едноличния собственик на капитала на ответника М. М. и ищцата И. М., управителят Ил. И. задържала и не предавала документите на дружеството.Ответникът не оспорва, че [фирма] е придобило собствеността върху автомобила, но оспорва твърдението ищцата да е договорила с *** отношенията по повод сбърканата му цена. Твърди, че всички разходи за закупуването на автомобила от [фирма] били за сметка на [фирма]. Твърди, че извършените от ищцата преводи за сумата от 17 039 лв. и 4 000 лв. били вноски за сметка на М. М. – едноличния собственик на капитала на [фирма] и не са плащане по договора. Оспорва сумата 11 400 лв. да е била изплатена на И. И. М. като обезщетение, твърди, че основанието за заплащането на сумата е връщане на парична вноска от М. М., който бил съпруг на ищцата. Оспорва съдържанието на приложения към исковата молба констативен протокол. По отношение на претендираната неустойка твърди, че същата би била дължима единствено в случай, че предварителният договор не би бил обявен за окончателен и автомобилът остане в патримониума на продавача. Недопустимо било предявяването на двата иска Твърди, че държането на автомобила било предадено на И. И. М. на 07.12.2015 г. в качеството й на съпруга на едноличния собственик на капитала на дружеството, поради това и с нотариална покана, изпратена от нотариус И. Д., връчена й на 30.04.2020 г., И. М. била поканена да върне автомобила. Със същата покана ищцата била поканена да заплаща обезщетение за ползване на процесния автомобил в размер на 18 лв. на ден. И. И. М. и майка й Ил. И. не се явили в кантората на нотариус Д. за връщане на автомобила, за което били създадени протокол акт № 187 от 04.05.2020 г. и протокол акт № 21.05.2020 г. Твърди, се след фактическата раздяла между съпрузите И. и И. М., майката на ищцата и предишен управител на [фирма] задържа незаконосъобразно счетоводните документи на дружеството. Счита, че легитимиран да 2 отговаря по евентуалния иск за връщане на недължимо платената продажна цена на автомобила в размер на 9 639 лв. е М. М., а не ответното дружество. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба при условията на евентуалност, в случаи, че искът на И. И. М. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде отхвърлен е предявен евентуален насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 18 900 лв., представляваща обезщетение за ползване на л.а. ***, модел ***, с рег. № ****, ИНПС VSSZZZ6JZGR052168 без основание за периода от 01.03.2019 г. до 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск – 14.01.2022 г.до окончателно изплащане на, сумата 3 018, 32 лв.
– обезщетение за забава върху обезщетението за ползване в периода от 01.04.2019 г. – 13.01.20122 г.
Твърди, че сумата се дължи от И. И. М. като обезщетение за ползване без правно основание на л.а. ***, модел ***, с рег. № ****, ИНПС VSSZZZ6JZGR052168, тъй като предаврителният договор от 29.01.2016 г. е невалиден и не е произвел правни последици. По този начин като е ползвала вещта без правно основание И. И. М. се е обогатила за сметка на [фирма].
В случай, че искът на И. И. М. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде уважен е предявен евентуален насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 4 273, 66 лв., представляваща заплатени от насрещния ищец разходите за застраховка „Автокаско“ на л.а.
***, модел ***, с рег. № ****, ИНПС VSSZZZ6JZGR052168 за периода от 17.12.2015 г. до 11.07.2022 г, с която сума се е обогатил ответникът по насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 14.01.2022 г. до окончателното заплащане, сумата 1 470, 93 лв,. представляваща заплатени от насрещния ищец разходи за застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. ***, модел ***, с рег. № ****, ИНПС VSSZZZ6JZGR052168 за периода 17.12.2015 г. – 11.07.2022 г., с която сума се е обогатил ответникът по насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 14.01.2022 г. до окончателното заплащане, .
Твърди се, че И. И. М. се е обогатила със сумата от 5 000 лв. като за процесния период от 07.12.2015 го до 31.12.2020 г. е ползвала без правно основание автомобил, разходите за който са били изцяло погасявани от [фирма],а. тя си е спестила разходите за застрахователни премии.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещните искове, подаден от И. И. М. чрез процесуалния й представител адв. Н., в който се поддържа недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Твърди се, че [фирма] е учредено през 2010 г. от И. И. М., която е била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, като на 14.11.2014 г. майка й Ил. И. Р. е вписана като управител.
На 30.07.2006 г. И. И. М. и М. М. сключват граждански брак в гр. София. През 2014 г. съпругът се разболява, вследствие на което съпругата напуска работа и започва да се грижи за него и децата им, като се договоря с работодателите й да ги консултира чрез дружеството [фирма]. на 21.10.2014 г. И. И. М. прехвърля дяловоете си в [фирма] на М. М., с цел да може да получава обезщетение за безработица. На 09.07.2019 г. с решение на едноличния собственик на капитала е сменен управителя на [фирма]. твърди, се че автомобилът е владян от И. И. М. на валидно правно основание, а именно сключени между страните предварителен договор за покупко-прдажба. Поддържа още, че в процесния период М. М. също е ползвал автомобила. По отношение на заплатените застрахователни премии сочи, че същите са платени от [фирма] съгласно договореното в предварителния договор. Отделно твърди, че тя лично с нейни средства е заплащала процесните премии. Сочи, че от самото начало на капариране на автомобила е третирала автомобила като неин собствен, поддържала го е и е заплащала разходите за него и тя е регистрирана като собственик в сервиза на [фирма]. [фирма] не е заплащало данъци и такси за автомобила, а същите са 3 заплащани от И. И. М.. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми. В случай, че главните й искове не бъдат уважени прави възражение за прихващане с платените от нея суми за застраховтелни премии и обслужване на автомобила.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2013 г. се явяват процеуалните представители на страните по делото, които поддържат заявените си претенции и оспорват претенциите на насрещната стран.
По делото са постъпили писмени бележки от И. И. М. , подадени чрез адв. Н. и от [фирма], подадени чрез адв. П..
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че [фирма] е придобило правото на собственост върху лек автомобил ***, модел ***, шаси VSSZZZ6JZGR052168, с рег. № **** по силата на договор за покупко-продажба от 07.12.2015 г.
По делото е извършена служебна справка на вписваните обстоятелства по отношение на [фирма], ЕИК *** в Търговския регистър. Дружеството е учредено на 12.03.2010 г. от едноличния собственик на капитала И. И. М., като тя е вписана като управител на дружеството. На 14.11.2014 г. е вписана промяна относно едноличния собственик на капитала на [фирма], като е посочено, че това е М. Д. М.. На 14.11.20214 г. И. И. М. е заличена като управител и на нейно място е вписана Ил. Р. И.. На 09.07.2019 г. досегашният управител е заличен и като управител на дружеството е вписана Р. С. М..
Разпечатката съдържа 26 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f760e67b-682b-450a-812f-ea62933f30f1