Определение № 29782 от 05.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29782 гр. София, 05.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110144732 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба предявена от И. И. М. срещу „Мидера“ ЕООД, с която се иска да се обяви за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 29.01.2016 г. за покупко-продажба на л. а. „СЕАТ Ибиза“ с рег. № СВ 0154 ВА , както и се иска ответникът да бъде осъден да заплати неустойка по чл. 6.1 от предварителния договор в размер на 19 278 лв. При евентуалност, ако се отхвърли иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, се предявява и иск за връщане на недължимо заплатената продажна цена на автомобила в размер на 9639 лв.

Ищцата И. И. М. твърди, че сключила с ответника „Мидера“ ЕООД на 29.01.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на л. а. „СЕАТ Ибиза“ с рег. № СВ 0154 ВА, съгласно който страните следвало да сключат окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху процесния л. а. в срок до пет години от датата на сключване на предварителния договор, а в случай, че това не се е осъществило по-рано, страните се задължили да се явят на 11.01.2021 г. в канцеларията на нотариус Весела Червенкова, рег. № 210 на НК в 14.00 часа за надлежно оформяне на окончателния договор. Посочва, че е заплатила изцяло продажната цена на автомобила в размер на 9639 лв. на 08.12.2015 г.

Твърди, че платила сума в размер на 500 лв., представляваща капаро за закупуване на л. а.

„СЕАТ Ибиза“ от личния си акаунт в сайта emag.bg по време на кампания „Черен петък“, като погрешно било посочено, че стойността на превозното средство възлиза на 11 786 лв., а не на сума в размер на 23 277 лв., представляваща действителната цена на л.а. Допълва, че предвид допуснатата от страна на сайта грешка, от emag.bg се съгласили да заплатят горницата в размер на 11 491 лв. на посочено от ищцата лице, а именно на ответника, като сумата била преведена по банков път на ответното дружество на 16.12.2015 г. Сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния л. а. на 07.12.2015 г. по силата на сключен с третото за настоящото производство лице „Аутотехника“ ООД договор 1 за покупко-продажба на лек автомобил от същата дата. Посочва, че ответникът не изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор в уговорения срок. Твърди, че страните включили в процесния предварителен договор клауза за неустойка, дължима при изпадане на продавача в забава, отказ от договора от страна на продавача, както и в случай на неявяване на продавача за сключване на окончателен договор на 11.01.2021 г., предвид което претендира неустойка за договорно неизпълнение в размер на 19 278 лв. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумите. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявения иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, ищцата предявява осъдителен иск срещу ответника за сумата от 9639 лв., представляваща недължимо заплатената продажна цена на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Оспорва да се намира във валидно учредена облигационна връзка с ищцата. Твърди, че не е сключвал процесния предварителен договор с ищцата, че същият бил съставен за нуждите на производството, както и, че е антидатиран. Оспорва съдържанието на предварителния договор. Счита, че договорът е нищожен поради липса на съгласие. В условията на евентуалност се позовава на чл. 40 ЗЗД, като посочва, че Илка Рашкова И. – майка на ищцата, действала в качеството си на управител на ответното дружество и подписала представения предварителен договор на последната му страница, е действала във вреда на дружеството, уговаряйки продажна цена, значително по-ниска от пазарната цена на автомобила. Допълва, че не е запознат със сключения между ищцата и Илка И. предварителен договор. Посочва, че след настъпване на фактическата раздяла между едноличния собственик на капитала на ответника и ищцата, управителят Илка И. задържала и не предавала документите на дружеството. Твърди, че ищцата е неизправна страна по процесния договор и не е заплатила на дружеството твърдяната сума, представляваща цена на л. а., а извършените плащания били в полза на трето за производството лице – Михаил Манчоров. Поддържа, че платеното от страна на ищцата капаро на emag.bg и е било върнато, а ответникът бил резервирал автомобила, като платил и задатък. Не оспорва обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху процесния л. а. след заплащане на продажната му цена. Оспорва дължимостта на претенцията за неустойка като поддържа, че последната, доколкото представлява по естеството си искане за връщане на платената цена от ищцата за закупуване на процесното МПС в двоен размер, всъщност било изявление за разваляне на договора. Сочи, че автомобилът е предаден на ищцата в качеството й на съпруга на едноличния собственик на капитала на дружеството – ответник към датата на придобиването на МПС. Твърди, че с нотариална покана, връчена на ищцата на 30.04.2020 г., ответното дружество е поканило последната да предаде държането на л.а. в двудневен срок от поканата, както и да заплаща обезщетение за ползването му в размер на 2

18 лв. на ден без ДДС, но ищцата не предприела посочените действия по изпълнение. Счита, че легитимиран да отговаря по евентуалния иск за връщане на недължимо заплатената продажна цена на автомобила в размер на 9639 лв. се явява лицето Михаил Манчоров, а не ответното дружество. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в хода на настоящото съдебно производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил в условията на евентуалност насрещни претенции, приети за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение на съда от 09.06.2022 г., за осъждането на И. И. М. да заплати на „Мидера“ ЕООД следните суми: сумата от 18 900 лв. - обезщетение за ползване на л. а. „СЕАТ Ибиза“ с рег. № СВ 0154 ВА без основание в периода 01.03.2019 г. - 13.01.2022 г. /съгласно уточнителна молба с вх. № от 07.06.2022 г./ , ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. датата на подаване на насрещния иск до окончателното заплащане, сумата от 3018.32 лв. обезщетение за забава върху обезщетението за ползване за периода 01.04.2019 г. - 13.01.2022 г . /съгласно уточнителна молба с вх. № от 07.06.2022 г./ , сумата от 4273.66 лв. представляваща заплатени от насрещния ищец разходи за застраховка „Каско“ на л.а.

„СЕАТ Ибиза“ с рег. № СВ 0154 ВА за периода 17.12.2015 г. - 11.07.2022 г. /съгласно уточнителна молба с вх. № от 07.06.2022 г./ , с която сума се е обогатил ответникът по насрещния иск, ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. - датата на подаване на насрещния иск до окончателното заплащане, сумата от 1470.93 лв. - представляваща заплатени от насрещния ищец разходи за застраховка Гражданска отговорност на л. а.

„СЕАТ Ибиза“ с рег. № СВ 0154 ВА за периода 17.12.2015 г. - 11.07.2022 г. /съгласно уточнителна молба с вх. № от 08.07.2022 г./ , с която сума се е обогатил ответникът по насрещния иск, ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. - датата на подаване на насрещния иск до окончателното заплащане.

Относно насрещните претенции „Мидера“ ЕООД твърди, че между страните по делото не е налице валидно сключен предварителен договор, а в случай, че се приеме обратното, поддържа, че доколкото ответницата по насрещния иск не е заплатила надлежно цената на л. а., то тя се намира в неизпълнение на поетите с договора задължения. Предвид това счита, че същата се е ползвала от процесната вещ без основание и се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца по насрещния иск, който бил лишен от възможността да използва по предназначение собствената си движима вещ. Поддържа, че ответницата по насрещния иск се е обогатила неоснователно с претендираните с насрещната искова молба суми, представляващи заплатени от ищцовото дружество разходи за застраховки, тъй като е ползвала без основание процесното МПС без да заплаща стойността на последните.

Посочва, че е отправил покана до ответницата по насрещния иск за предаване на автомобила, която била получена от нея на 30.04.2020 г., но връщане не последвало, с оглед което сезирал СРП относно изземване и предаване на вещта на ищеца по насрещния иск, а ответницата заявила пред СРП, че владее л.а. на основание процесния предварителен договор /съгласно уточнителна молба с вх. № от 21.02.2022 г./. Претендира разноски.

В законоустановения срок за отговор на насрещната искова молба такъв е постъпил 3 от ответницата, която изразява становище за нередовност, недопустимост, неоснователност и недоказаност на насрещните искове. Счита, че са налице множество противоречия в посочените от ищеца по насрещния иск обстоятелства, липсвала обосновка на началната дата на претенциите, не бил формулиран надлежен петитум. Посочва, че ищцовото дружество е учредено от нея в качеството й на едноличен собственик на капитала на същото през 2010 г., като ответницата била и негов управител, до 2014 г., когато като управител била вписана нейната майка – Илка Рашкова И.. Сочи, че на 30.07.2006 г. с Михаил Манчоров – едноличен собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД към настоящия момент, сключили граждански брак, а на 21.10.2014 г. с договор за покупко-продажба на дялове ответницата продала на Манчоров всички дялове от търговското дружество с цел след това да се впише като безработно лице в Бюрото по труда, за да осигурява финансово семейството си. Твърди, че неоснователните действия на Манчоров са започнали след инициирането на съдебно производство за прекратяване на брака му с ответницата и поспециално след постановеното съдебно решение през 2020 г., което още не било влязло в сила. Поддържа, че процесният предварителен договор е действителен и сключен от лице, разполагащо с правомощията за това, а именно вписаният към 29.01.2016 г. управител на „Мидера“ ЕООД – Илка И.. Твърди, че не е налице задължение за подписване на договорите на всяка страница. Счита за неприложима разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, на която се позовава ищецът по насрещните искове. Оспорва твърденията, изложени в насрещната искова молба, за наличие на неизпълнение от страна на ответницата поради липса на плащане на уговорената цена на л.а. Допълва, че уговорката между съпрузите била ответницата да заплати стойността на автомобила с лични средства и то да стане нейна собственост.

Посочва, че съставеният от нотариус констативен протокол установява, че дружеството – ищец не желае да прехвърли доброволно правото на собственост върху процесното МПС, а не датата на сключване на предварителния договор. Оспорва твърдението, че продажната цена на л. а. е значително по-ниска от пазарната му стойност. Поддържа, че автомобилът се владее от нея на самостоятелно правно основание – процесният предварителен договор, а не й е бил предаден в качеството й на съпруга на едноличния собственик на капитала на ищеца по насрещните искове. Допълва, че е и упълномощена да ползва движимата вещ предвид съставеното и нотариално заверено пълномощно, издадено в нейна полза от „Мидера“ ЕООД. По повод получената от нея нотариална покана за предаване на владението върху автомобила на ответника посочва, че не е предприела действия в изпълнение на същата, доколкото в нея не се съдържало волеизявление за разваляне на предварителния договор, поради което ответницата разполагала с годно правно основание за упражняване на фактическата власт върху л. а. Оспорва твърдението на ищеца, че не е знаел за сключения предварителен договор, за заплащането на цената по него, както и за уговорката за прехвърляне на правото на собственост върху процесното МПС на ответницата по насрещните искове. Оспорва да е ползвала без основание процесния автомобил. Твърди, че Михаил Манчоров е разполагал с ключ от последния и е можел да го вземе без проблем, като допълва, че той също е бил упълномощен от ищцовото дружество да ползва л.а.