Решение № 183 от 04.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 247/2024
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Евгений Стайков, Мирослава Кацарска, Галина Иванова
Други актове по делото
- Разпореждане № 39 от 28.03.2024 · Мирослава Кацарска
- Разпореждане № 66 от 31.05.2024 · Мирослава Кацарска
- Разпореждане № 74 от 18.06.2024 · Мирослава Кацарска
- Определение № 1765 от 28.06.2024 · Евгений Стайков, Мирослава Кацарска, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 12 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.19, ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47 и сл. · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал. 1, т. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал. 1, т. 4 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал. 1, т.5, пр.2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал.1, т.6, пр.1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47-48 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 48, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 7, ал. 3 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове:
Галина И.
Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900247 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по искова молба, подадена от „ТЕДИ 2007“ ЕООД, срещу Т. В. Н., с искане за отмяна на решение от 10.10.2023г. по арб. дело №1/2021г. по описа на Арбитражен съд – Велико Търново при Сдружение „Правна помощ и медиация“, и при условията на евентуалност - прогласяване на нищожността му.
Ищецът „ТЕДИ 2007“ ЕООД твърди, че с решението е осъден да заплати на Т. В. Н. сумата от 270 193,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл. 12, ал. 1 от договор за подпомагане и насърчаване на търговската дейност на ЕООД от 14.08.2009г.
Поддържа, че са налице предпоставки за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА, тъй като арбитражният договор е нищожен. Твърди, че същият е антидатиран и е част от поредица действия на Т. Н., насочени срещу бившия й съпруг – Красимир Марков, представляващ дружеството „Теди 2007“ ЕООД. Сочи, че договорът е нищожен и поради абсолютна симулация, тъй като не са целени правните му последици, респ. се позовава на липса на съгласие. Поддържа и че е нищожен поради противоречие със закона – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗЗД, тъй като Т. Н. е договаряла сама със себе си, в лично качество и като представляващ юридическото лице. Ищецът поддържа и основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА, като твърди, че не е бил надлежно уведомен за назначаването като арбитри на Николай Банков и председателя Свилен Зайков. Сочи 1 наличието на основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т.5, пр.2 от ЗМТА, а именно, че арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси извън арбитражното споразумение, за което се позовава на липсата на пълна идентичност между лицата – собственици на имотите и страна 1 по договора, както и на липса на идентичност на самите имоти. Ищецът твърди и че образуването на абритражния съд не е съобразено със споразумението между страните, като твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 47, ал.1, т.6, пр.1 от ЗМТА, обосновавайки го с доводи, че в гр. Велико Търново има два арбитражни съда и в арбитражната клауза не е надлежно индивидуализирано кое от двете сдружения е компетентно. Счита, че е налице и основанието по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като поддържа, че арбитражното решение е по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж, защото Т. Н. е действала като физическо лице и съответно в качеството си на потребител. Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка по договора и за погасяване на претенцията по давност, като изтъква, че по този начин се е погасило и арбитражното споразумение. С оглед гореизложените съображения претендира отмяна на решението на арбитражния съд, евентуално прогласяването му за нищожно. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане на разноски по представен списък.
Ответницата Т. В. Н. оспорва предявените искове по чл. 47 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение по съображения, подробно изложени в подадения на 14.06.2024г. писмен отговор чрез процесуалния й пълномощник – адв. Д.. Не оспорва допустимостта на претенциите, но твърди, че същите са неоснователни. Поддържа, че страните са обвързани от действителна арбитражна клауза, като развалянето или прекратяването на договора не влияят върху същата, че процесният договор не е антидатиран, като се позовава на изслушаната в арбитражното производство съдебно-почеркова експертиза. Изтъква, че са неоснователни доводите за неуведомяване за конкретните арбитри, тъй като е имало представител на ищцовата страна и не е нарушено правото на защита. Счита, че арбитражният съд е конституиран съобразно уговореното в чл. 15 от договора. В проведеното открито съдебно заседание поддържа оспорването на исковите претенции чрез процесуалния си представител адв. Д. по изложените съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема следното:
Арбитражното производство е започнало по искова молба на ответницата, с която на основание чл. 92 от ЗЗД тя е претендирала присъждане на неустойка в размер на 270 193,50 лв., дължима по чл. 12, ал.1 от сключен договор за насърчаване и подпомагане на търговската дейност на еднолично дружество с ограничена отговорност от 14.08.2009г. Молбата е депозирана пред АС – Велико Търново, който със съобщение от 14.12.2021г. е разпоредил изпращането й за отговор на ответника. От ответника „Теди 2007“ ЕООД е постъпил подробен писмен отговор от 10.01.2022г., с който е оспорен 2 представения с исковата молба договор като антидатиран и нищожен на посочените основания. С отговора са заявени доказателствени искания, посочен е арбитър и негов заместник, като липсва оспорване компетентността на конкретно сезирания Арбитражен съд - Велико Търново.
С разпореждане по арбитражното дело от 07.02.2022г. е заменен посочения от ищцата арбитър поради неговия отвод, с арбитър Владимир Боянов Върбанов, който също се е отказал, и след указания и нова молба на ищцата, с разпореждане от 24.02.2022г. е определен за арбитър – Николай Митков Банков. С определение от 25.02.2022г. арбитражният съд в описания състав - председател Свилен Зайков, член Николай Банков и трети член – посочения от ответника арбитър Руска Междуречка, е направил подробен доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като определението им е съобщено изрично, в частност на молителя „Теди 2007“ ЕООД със съобщение, връчено му на 27.04.2022г. чрез пратка на Спиди, видно от материалите по арбитражното дело.
Пред АС е изслушана съдебно - оценителска експертиза и съдебнопочеркова експертиза, като в заключението на вещото лице Кудева по СПЕ се посочва, че подписите върху изследвания от нея договор от 14.08.2009г. са положени от лицата, от които изхождат, а именно Т. В. Н., Зорка Емилова И. и Нели В. Н., но не може да бъде определена с точност годината на съставяне на документа, нито от стареенето и овехтяването на хартията, нито според химикалната паста и принтерното мастило.
Арбитражният съд е провел заседание на 26.06.2023г. в посочения си състав, на което са присъствали процесуални представители на страните, като за ответника „Теди 2007“ ЕООД се е явил, освен упълномощения адвокат, така и управителя Красимир Марков.
С постановеното решение на АС, от 10.10.2023г. и съгласно отбелязването, вписано в книгата на АС на 17.10.2023г., е прието, че спорът, повдигнат пред АС, е арбитрируем, като е посочено, че с оглед целта на договора и съдържанието му, ищцата не е действала в качеството на потребител. По подробно изложени мотиви, АС е приел, че сключеният договор не е недействителен на някое от сочените от ответника основания, следователно и че съдържащата се в него арбитражна клауза не е нищожна.
АС е приел, че ответното търговско дружество е било с едноличен собственик на капитала до 10.09.2009г. ищцата Т. В., а след това, поради прехвърляне на дялове, съпругът й към онзи момент – Красимир Марков. АС е счел, че е безспорно, че по силата на договор, сключен с нотариален акт за покупкопродажба от 14.10.2009г., дружеството е придобило описаните имоти от лицата Зорка И., Нели Н., съответно другите посочени прехвърлители, като всички продавачи, без Т. Н., са представлявани с пълномощно от Красимир Марков, за цена на описаните имоти общо в размер на 2500 лв. АС, възприемайки заключението на оценителната експертиза, е приел, че цената на прехвърлените имоти е около 42 пъти по - ниска от данъчната им оценка и 132 пъти по - ниска от пазарната им цена и че на практика била извършена дарствена сделка. Счел е, че с горното е постигната целта на договора от 14.08.2009г. - да се подпомогне дейността на търговското дружество. АС е 3 счел, че тези имоти са прехвърлени от дружеството на трето лице – „Кейт спешъл“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 20.07.2018г., т.е. преди изтичане на уговорения 10 годишен срок. АС е счел, че е налице неизпълнение от страна на търговското дружество на задължението му по договора да ползва имотите за своята търговска дейност, и да не прехвърля собствеността върху тях на трети лица, че договорената клауза за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е с компенсаторен характер. С оглед горното и уговорената активна солидарност по чл. 13 от договора, е приел, че сумата е дължима. Счел е, че възражението на ответника за намаляването на неустойката поради прекомерност е неоснователно, тъй като с оглед качеството му на търговец, е налице търговска сделка и е приложима разпоредбата на чл. 287 от ТЗ и чл. 309 от ТЗ, но същевременно е посочил и че размерът на уговорената неустойка не е прекомерен предвид огромната разлика между цената, която е платена и пазарната цена на имотите. Счел е и че задължението за неустойка не е погасено по давност, тъй като дължимото непрехвърляне на имотите от търговското дружество е било до дата 14.10.2019г., а от тази дата до датата на исковата молба – 09.08.2021г. не е изтекъл тригодишния срок. С оглед горното АС е уважил иска и присъдил търсената неустойка. Видно от приложеното по арбитражното дело съобщение, решението е връчено на „Теди 2007“ЕООД на 20.10.2023г.
При така установеното по делото, настоящият състав на ВКС, 2 т.о. приема следното:
Молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена от страна в арбитражното производство, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (на 16.01.2024 г. при връчване на решението на 20.10.2023 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав на ВКС, 2 т.о. счита, че не е налице поддържаното основание за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно разпоредбата, нищожни са арбитражните решения, постановени по спорове, неподлежащи на решаване от арбитраж, каквито са споровете, по които страна е потребител – чл. 19, ал. 1 ГПК. „Потребител“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 ЗЗП е физическо лице, което получава стоки/услуги, непредназначени за търговска/професионална дейност или сключва договор извън рамките на своята търговска/професионална дейност. В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която е дефинирано понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Както се посочва и в ДР на ЗЗП параграф 13 "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор 4 по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В решение по дело С-419/11 TiaXEC, е прието, че физическото лице, което има професионални връзки с дружеството, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба. В разглеждания случай молителят „Теди 2007“ ЕООД е търговско дружество, а твърденията му, че с оглед участието като страна по договора на лицето Т. Н. като физическо лице, тя била в качеството на потребител, не може да бъде споделено. Видно от данните по делото, Т. Н. към момента на сключване на процесния договор е била едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Теди 2007“ ЕООД, като самият договор с оглед целта и характера му, изрично означен като договор за подпомагане и насърчаване на търговската дейност на ЕООД, е пряко свързан с осъществявана търговска дейност под формата на еднолично търговско дружество и изключва качеството й на потребител. Договорът е сключен с търговец и във връзка с упражняваната от физическото лице към момента на сключването му търговска дейност като едноличен собственик на капитала на дружеството, което изключва критерия за липса на връзка с търговска/професионална дейност. С оглед горното, обстоятелството, че страна по договора е и физическото лице Т. Н., предвид установената й тясна връзка с търговското дружество, изключва тя да действа като потребител по същия. Предвид изложеното доводите на ищеца, че спорът не е арбитрируем поради качеството на потребител на Т. Н., са неоснователни.
Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3e9a015-c594-4f0a-bda9-44948d63ed46