Определение № 512 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 315/2026
- Вид
- Определение № 512
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова
Други актове по делото
- Разпореждане № 509 от 22.04.2026 · Николинка Николова Попова
- Разпореждане № 814 от 18.06.2026 · Николинка Николова Попова
- Решение № 306 от 30.06.2026 · Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 149 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512 гр. Пазарджик, 19.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500315 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 63 ГПК .
По делото от жалбоподателя Д. Кр. Т. е депозирана писмена молба, в която моли да й бъде продължен срока за представяне на писмена защита , тъй като в дадения от съда двуседмичен срок не е имала достъп до съдебното дело, поради което била възпрепятствана да стори това. Поради липсата на физически достъп до материалите по делото , както и поради това , че протоколът от съдебното заседание , е бил готов на 08.06.2026 г. , се поддържа , че е налице уважителна причина, тъй като това й е попречило да се запознае с делото и с протокола и да представи писмени бележки в срок. Моли срокът да бъде удължен с още две седмици.
Съдът след съобрази обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл.63 ГПК установи , че в открито съдебно заседание , проведено на 04.06.2026 г. след като е дал ход по същество на делото, е уважил молбата на жалбоподателката да й се предостави срок за представяне на писмена защита. Видно от книжата приложени по делото на 08.06.2026 г. , е обявен протоколът от съдебното заседание, като даденият от съда двуседмичен срок за представяне на писмена защита следва да изтече на 18.06.2026 г.
Молбата е допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 63 ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 ГПК , законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна , подадена преди изтичането им , при наличието на уважителни причини. От тази възможност в случая се е възползвала жалбоподателката, като не е спорно , че съдебно заседание, където тя е присъствала лично , съдът е дал двуседмичен срок за представяне на писмена защита. Действително в срока определен от съда , жалбоподателката е направила искане да й се даде още време. Сочените от нея причини обаче, не са основателни , тъй като искането й делото да й бъде реално предоставено в деловодството на съда и от този момент да се зачете дадения двуседмичен срок – не намира опора в закона, доколкото до датата на последното по делото заседание делото се е намирало в деловодството на съда на разположение на страната , която е разполагала с възможност да извърши всички справки по него или при нужда да поиска да й бъдат издадени преписи от документи по делото. След като делото е обявено за решаване и е започнал да тече едномесечен срок за това, то същото следва да се намира на разположение на съдебния състав и на съдията- докладчик, доколкото съдът е задължен да постанови съдебния акт в обявения на страните 1 –месечен срок. Независимо от казаното по-горе по делото не са налице данни , които да сочат , че съдията- докладчик е отказал на молителката достъп до това дело.
1
Освен това следва да се посочи, че изложените твърдения за създадени пречки на жалбоподателката да се запознаване с делото са и нелогични, доколкото въззивното производство е образувано по жалба на молителката и единствените документи , които са приложени и са приети от въззивния съд / макар, че те в голямата си част са фигурирали като такива и в първоинстанционното производство / са тези представени от самата жалбоподателка. Не на последно място следва да се посочи, че представянето на писмена защита е само една процесуална възможност, която съдът предоставя за реализиране, когато делото се отличава с голяма правна и фактическа сложност. Нормата на чл. 149 ал. 3 ГПК не е приложима винаги, а само и единствено когато производството представлява такова с фактическа и правна сложност. Така според тази норма - при фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Съгласно приетото в разяснителната част по т.П от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. но тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по - точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.
Така страната е имала възможността в съдебно заседание да изложи своите съображения по същество на спора; да обсъди и да направи анализ на събраните по делото доказателства; съдът не е отказал на страните да сторят това, за да се приеме, че страната е била лишена от възможността да вземе отношение по същество на спора.Когато делото не представлява фактическа и правна сложност, както е в настоящия случай, липсата на писмена защита в дадения от съда срок, не засяга процесуалните права на страните, които са имали възможност в съдебно заседание във фазата на устните състезания - да изложат своите доводи по същество на спора, и не лишава страните от тези им процесуални права.
Още повече, че в случая съдът е дал срок , който значително надхвърля обичайния , тъй като следва да се има предвид, че самият той дължи произнасяне в 1 –месечен срок.
За да бъде налице уважителна причина по смисъла на чл. 63 ГПК , пречката трябва да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Тъй като в искането за продължаване на дадения срок не са изложени уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, няма основание за продължаване на указания от съда срок и страната остава обвързана от първоначалния такъв.
Водим от горното съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба вх.№6805/15.06.2026 год. депозирана от жалбоподателката Д. К. Т. с искане да се удължи на основание чл.63,ал.1 от ГПК двуседмичния срок за представяне на писмена защита , даден й в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. – като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2