Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 306 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 315/2026
Вид
Решение № 306
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 т.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.11, ал.1т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 46б · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
  • §1 т.11 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр.П., 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. МеТ. като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500315 по описа за 2026 година кодекс.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален С решение на Районен съдП., № 1615/ 22.12.2025 година , постановено по гр.д.№ 1184 по описа на съда за 2025 година по иска на Етажната собственост на собствениците на обекти в жилищен блок, находяща се в грП., *** , представлявана от управителя Т.

С. М. – В.,срещу Д. К. Т. с ЕГН ********** от градП., ул.“К.В.“№3, ап.20 е признато за установено в отношенията между страните , че Д. К. Т. с ЕГН ********** от градП., ул.“К.В.“№3, ап.20 дължи на Етажна собственост, находяща се в градП., ул.“К.В.“№3, представлявана от управителя Т. С. М. на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.51, ал.1, във вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС общо сумата от 314,00 лв., от която месечни такси за обслужване на общите части / разходи за почистване, ел.енергия и асансьор- за периода месец май 2022 г. до месец декември 2023 г. – 120,00 лв. и за месец януари 2024 г. до месец май 2024 г.- 50,00 лв. и разходи за ремонт/ подмяна на отходни тръби и аларма на асансьор-144,00 лв., ведно със законната върху сумата от 314,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5325/2024г по описа на РСП..Осъдена е ответницата да заплати на ищеца сумата от 145,00 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 145,00 лв. разноски за исковото производство Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала ответницата Д. Т. , която е подала в срок въззивна жалба, в която излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен. Твърди се , че първоинстанционният съд неправилно приел, че предявените искове са основателни и доказани. Като е достигнал до този неправилен извод, съдът е постановил едно неправилно решение -уважил е претенция, за която не е налице валидно взето решение от ОС на ЕС по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС.Порочността на делото се състояла най- вече във видимото пристрастие и предубеденост на съда, който помрачил първоначалния си „ конфорт „ , че ответницата няма защитник, с нейните процесуални действия по представяне на редица писмени доказателства. И по-специално декларация от предишните собственици , ведно с квитанция , според които писмени доказателства ответницата е заплатила в брой 2000,00 лв.

1 за поставена метална решетка.Това според жалбоподателката имало определено шокиращо, изненадващ ефект, като обаче тези доказателства били умишлено игнорирани, но все пак приети от първоинстанционния съд.

Освен това съдът допуснал редица процесуални нарушения, като не бил взел предвид направените от ответницата възражения и искания и по този начин я лишил от единствения й свидетел. Умишлено не били поискани от районния съд , документи касаещи приходите и разходите в етажната собственост, както и скъпо направения ремонт от близо 4000,00 лв. Твърди , че ставало дума за подмяната на само една керамична тръба с РVС – такава – около 7 м. и положен не повече от 4 часа труд. Умишлено неточно били отразявани в съдебния протокол показанията на разпитания по искане на жалбоподателката свидетел. Безкритично обаче съдът приел и кредитирал показанията на свидетелката на ищцата М. Г., която заявила, че живее в ЕС от 1994 г.Поддържа се , че тази свидетелка започнала да идва на общите събрания едва през м. февруари 2022 г. , а до тогава била идвала главно нейната майка М.П.. Така у жалбоподателката били създадени сериозни съмнения в обективността на процеса. Моли се въззивният съд след като направи собствен анализ на събраните по делото доказателства да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което предявените искове бъда отхвърлени изцяло.

В срок е постъпил писмен отговор, от ответника по въззивната жалба , в който се излагат подробни доводи в посока на това, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения, като правилно е приложил материалния закон и е постановил едно обосновано и почиващо на събраните доказателства съдебно решение. Правилно съдът приел,че възраженията на жалбоподателите срещу законосъобразността на решението на общото събрание на етажната собственост от 15.02.2024 г., както и оспорването на съдържанието и достоверността на протоколите за общото събрание, не подлежат на разглеждане по същество в настоящото производство, тъй като в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС е предвиден специален ред за тези оспорвания, вкл. специално съдебно производство по оспорване законосъобразността на решенията на ОС, тъй като съществуването на самостоятелно уредено съдебно производство по отношение на конститутивния иск за отмяна на решенията изисква упражняване на това право от ответната страна именно по този ред и то в преклузивен срок.Правилно съдът приел, че протоколът на ОС удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищците етажни собственици, представлявани от управителя на ЕС, срещу ответницата - собственик и ползвател в сградата в режим на ЕС, в търсения размер.Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се съдебно –деловодни разноски във въззивна инстанция в размер посочен в списък по чл. 80 ГПК и представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В производство по реда на чл.422 от ГПК е предявен иск намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС, във връзка с чл. 6 ал.1 т.10 ЗУЕС.

Производството е било образувано по предявен от Етажна собственост на жилищна сграда с адрес градП., ул.“К.В.“№3, представлявана от Т. С. М. ,чрез пълномощника адв.С. Б. срещу Д. К. Т. с ЕГН ********** от градП., ул.“К.В.“№3, ап.20 установителен иск за приеме за установено спрямо ответницата, че съществува вземане на ищеца за сумата от 314,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5325/2024г по описа на РС-П..Твърди се в исковата молба , че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно апартамент №20, находящ се на 6-ти жилищен етаж, като с решение от 15.02.2024 г. на Общото събрание на етажните собственици в жилищната сграда с идентификатор №***, находяща се на адрес градП., ул.“К.В.“№3, взето с протокол №7 от 15.02.2024г. , точка втора са установени задълженията на ответницата като собственик па посоченото жилище, съставляващи месечни такси за обслужване на общите части, включващи разходи по почистване, ел.енергия за осветление и асансьор, текущ ремонт и др. разходи, както следва : за такси от месец май 2022 г. до месец декември 2023 г.– 120,00 лв. , от януари 2024 г. до май 2024 г. – в размер на 50,00 лв. и сумата от 144,00 лв. задължение за извършена подмяна на отходни тръби и аларма на асансьор. Поддържа се , че ответницата системно не изпълнява задълженията си към етажната собственост, затруднява събирането на необходимите парични средства за поддръжка и ремонт на сградата, поради което за ищеца се е породил правен интерес да инициира процедура по чл.38, ал.2 от ЗЕУС, 2 което е сторил подавайки заявление по чл.410 от ГПК за горното вземане. Твърди се,че въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№5325/2024г по описа на РСП.. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която ответницата е подала възражение. Моли се съда да бъде уважен предявения установителен иск. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски и се сочат доказателства.

Ответницата Д. Т. в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Твърди , че при закупуване на апартамента била освободена от заплащане на такси и други суми предвид това, че е направила инвестиция и е платила цялата сума за желязна решетка в размер на 2000,00 лв.

Твърди ,че решението на етажната собственост е нищожно, тъй като не е спазена процедурата по свикването му. Твърди , че не е проведено редовно общо събрание на етажната собственост. Не е уведомена по никакъв начин за свикването му, както и за изготвения протокол от проведеното ОС. Не било залепено съобщение, че протоколът е изготвен, за да се запознае със същия, нито и е бил връчен до момента. Излага се още , че инициираното свикване на ОС чрез покана не съдържа необходимите реквизити- дневен ред, дата, час и място на провеждане на събранието. На датата на ОС не е ясно кои собственици на етажната собственост са присъствали лично или чрез пълномощник, както и колко общо % идеални части от общите части на сградата притежават , поради което не би могло да се приеме, че е бил налице необходимия кворум за провеждането му съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЕС. За проведеното ОС не бил изготвен протокол в изискуемия 7 дневен срок, съгласно чл.16, ал.6 от ЗЕУС. Не е залепен на видно и общодостъпно място – входа на сградата съобщение. Моли се предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

По подадено заявление от Управителя на ЕС е образувано ч.гр.д.№5325/2024 г. по описа на Районен съдП. и е издадена заповед №3050/18.12.2024 г. за изпълнение по чл. 401 ГПК, с която в полза на ищеца срещу ответницата е приета за дължима главница в размер на 314,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 16.12.2024 г. до изплащане на вземането. В заповедта за изпълнение, а и в т.12 заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: решение от 15.02.2024 г. на Общото събрание етажните собственици в жилищна сграда, находяща се в градП., ул.“К.В.“№3, взето с протокол №7 от 15.02.2024г, като в т.2 са установени задълженията на Д. Т. в общ размер от 314,00 лв., съставляващи месечни такси за обслужване на общите части, включващи разходи по почистване, ел.енергия, за осветление и асансьор, текущи ремонти и други разходи за периода месец май 2022 г. до месец декември 2023 г. съответно 120,00 лв., за периода януари 2024 г. до месец май 2024 г. съответно 50,00 лв. и 144,00 лв. задължения за извършена подмяна на отходни тръби и аларма на асансьор.В срока по чл.414 от ГПК ответницата е възразил срещу заповедта. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал исковата молба, инициирала производството по делото пред районния съд. Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим.

По същество. Между страните не е спорно, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в градП., ул.“К.В.“№3 , а именно апартамент №20.

По делото са приети писмени доказателства, от които се установява, че на 15.02.2024 г. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в градП., ул.“К.В.“№3. Взето е решение с протокол №7 от 15.02.2024г, с което са установени задълженията на ответницата към етажната собственост съставляващи месечни такси за обслужване на общите части, включващи разходи по почистване, изразходвана ел.енергия за осветление на общите части и асансьора за месец май 2022 г. до месец декември 2023 г. -общо 120,00 лв., за месец януари 2024 г. до месец май 2024 г. –общо 50,00 лв., разходи за текущ ремонт / подмяна на отходни тръби/ 132,00 лв./ и аларма асансьор/ 12,00лв.- общо 144,00 лв. или общо дължимата сума 314,00 лв. За посочените задължения е изпратена покана за плащане, която е получена от ответницата на 30.06.2024 г.