Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 632 от 31.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32191/2021
Вид
Решение № 632
Подписан
31.01.2022
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110132191 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ.

Производство по делото е образувано по искова молба от [фирма] против Д.Т.

Атанасов, с която са предявени искове за установяване на вземания по издадена в полза на ищеца против ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10980/2020 г. по описа на СРС за сумите, както следва: за сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане и за сумата от 592,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 06.02.2020 г., като част от непогасената договорна лихва, начислена за периода от 19.02.2010 г. до 05.02.2020 г. включително, дължима на основание т.7 от договора за кредит в размер на 5785,97 лева.

В исковата молба се сочи, че между банката и ответникът е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205 от 12.02.2008 г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит във вид на овърдрафт в размер до 1000,00 лева. Сочи се, че съгласно т.3 от договора за кредит, срокът за ползване на овърдрафта е до 12.02.2010 г., като срокът се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи 1 международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно т.7 от договора при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по сметката до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката годишна лихва в размер на Тарифата за таксите и комисионните на банката. Поддържа се, че предоставения банков кредит-овърдрафт е изцяло усвоен по посочена в исковата молба банкова сметка, открита на името на кредитополучателя-настоящ ответник, като банковия кредит е усвояван многократно по посочената банкова сметка, на конкретно посочени в исковата молба дати, през периода от 10.03.2008 г. до 19.01.2010 г.

Посочени са и точните дати, на които през периода 11.08.2008 г. – 01.03.2012 г. банковия кредит – овърдрафт е погасяван от ответника. Твърди се, че считано от 19.02.2010 г. кредитът е в просрочие – общо 3660 дни към 26.02.2020 г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора, банката изпратила на кредитополучателя – настоящ ответник покана, връчена му на 22.10.2019 г., с която го кани в седемдневен срок да изпълни доброволно в пълен размер просрочените задължения, като в противен случай ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Тъй като в посочения срок ответникът не изпълнил задължението си, банката-ищец обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 06.02.2020 г.

Предходното обусловило и правен интерес за пристъпване към принудително изпълнение, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на подадено заявление било образувано ч.гр.д.№ 10980/2020 г., по което били издадени заповед и изпълнителен лист, но той като същите са оспорени от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като ги оспорва по основание и размер. Потвърждава сключването на процесния договор между страните, по силата на който му е бил предоставен банков кредит овърдрафт по посочената в исковата молба банкова сметка в размер на 1000 лева. Потвърждава, че срокът за ползване на овърдрафта е до 12.10.2010 г. Не оспорва, че по силата на възникналото между страните облигационно правоотношение, ищецът е предоставил за ползване паричната сума, която е изцяло усвоена от ответника по посочената в договора банкова сметка.

Оспорва се обаче твърдението на ищеца, че е налице предсрочна изискуемост на вземанията по процесния банков кредит, тъй като волеизявлението за това не е достигнало до него. Оспорва твърдението на банката, че до него е достигнала покана с вх.№ 042174/27.09.2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с която банката да го е поканила да изпълни доброволно задълженията си, като при неизпълнение в предоставения срок ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди, че върху документа, озаглавен „разписка“ от дата 22.10.2019 г., нито един от положените подписи и нито един от ръкописно изписаните текстове не е негов. Отделно от 2 предходното ответникът прави възражение за погасяване на вземанията за главница и лихва по давност. По изложените в отговора доводи и съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 10980/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.03.2020, с която е разпоредено длъжникът Д. Т. АН. да заплати на кредитора сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 5785,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 05.02.2020 г., сумата от 4083,86 лева, представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 19.03.2010 г. до 05.02.2020 г., сумата от 195,00 лева, представляваща непогасена годишна такса за поддръжка на карта, начислена за периода от 2010 г. до 2014 г., дължима на основание т.10 от договора за кредит, сумата от 5,89 лева, представляваща непогасена законна лихва, начислена за периода от 06.02.2020 г. до 26.02.2020 г. включително и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, както и направените разноски по производството за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 27.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 10980/2020 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

С влязло в законна сила определение № 5528/29.09.2021 г. производството по делото е частично прекратено в частта за сумата над 592,34 лева - договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 06.02.2020 г., представляваща част от непогасената договорна лихва, начислена за периода от 19.02.2010 г. до 05.02.2020 г. включително, дължима на основание т.7 от договора за кредит в размер на 5785,97 лева; за сумата от 4083,86 лева, представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 19.03.2010 г. до 05.02.2020 г., дължима на основание т.8 от договора за кредит; за сумата от 195,00 лева, представляваща непогасена годишна такса за поддръжка на карта, начислена за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., дължима на основание т.10 от договора за кредит; за сумата от 5,89 лева, представляваща непогасена законна лихва, начислена за периода от 06.02.2020 г. до 26.02.2020 г. включително и за сумата 3 от 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, поради оттегляне на исковата молба на основание чл.232 ГПК.

Видно от представения по делото договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-1205/12.02.2008 г., сключен между [фирма] и ответника Д. Т. АН. е, че банката е предоставила на ответника банков кредит овърдрафт в размер на 1 000,00 лева, със срок на ползване до 12.02.2010 г. и автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, който кредитополучателят се е задължил да върне по договорения в общите условия и в договора начин /т.4 от договора/ – всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, като внася по сметката минималната погасителна вноска, съгласно извлечението /т.18 от ОУ/. Съгласно т.7 от процесния договор, при непогасяване на посочената дата, титулярът заплаща на банката и годишен лихвен процент в размер съответно 16 % за безналични плащания и 18 % за останалите транзакции. В т. 8 от договора е предвидена наказателна лихва при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит в размер на договорения лихвен процент с надбавка 12 %. С т.11 от договора ответникът е декларирал, че се е запознал и са му предоставени общите условия и Тарифата на банката. В т.28, б.„а“ от общите условия към договора е предвидена възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

По делото са представени и Общи условия на [фирма] за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, действали към датата на сключване на процесния договор и тези, действали към датата на подаване на исковата молба в съда, извлечение от Тарифата на банката.

По делото е приложена покана да кредитополучателя – настоящ ответник, с която е уведомен за просрочени и изискуеми задължения по процесния договор, съответно за обявяването му за изцяло и пресрочно изискуем в случай, че задълженията не бъдат заплатени в 7-дневен срок от получаване на поканата.

Видно от приложената по делото разписка за връчване е, че поканата е връчена лично на Д. Т. АН. на 28.10.2019 г. С писмения отговор ответникът е оспорил разписката за връчване, поради което и с определение № 7120/25.10.2021 г. съдът е открил на основание чл.194 ГПК производство по оспорване автентичността на подписа за получател. Със същото определение и на основание чл.193, ал.3, изр.2-ро ГПК съдът е указал на ответника, че тежестта на доказване неистинността на оспорения документ е негова, като му е предоставил възможност за процесуални действия във връзка с дадените указания. До приключване на съдебното дирене, ответникът не е предприел процесуални действия в изпълнение на предоставената му 4 възможност.

По делото е представен договор за цесия от 08.06.2021 г., от който се установява, че [фирма] е прехвърлил на [фирма] вземанията към длъжниците по договори за кредит, посочени в приложение № 1 към договора, ведно с привилегиите и обезпеченията. Видно от извадката от приложение № 1, с посочения договор за цесия е прехвърлено и вземането на банката към ответника по процесния договор за револвиращ кредит.

По делото са изслушани първоначално и допълнително заключение на съдебносчетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно дадени.

Първоначалното заключение съдът кредитира единствено в частта, в която вещото лице е отговорило на поставените от ищеца въпроси, доколкото по допуснатите от ответника въпроси не е внесен депозит, съответно вещото лице е работило свръх поставените му задачи. След извършените проверки вещото лице е констатирало, че непогасените задължения на ответника към 27.02.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са в общ размер на 11 130,72 лв., от които 1 000,00 лева – главница, 5 785,97 лева - възнаградителна лихва, 4 083,86 лева наказателна лихва, 5,89 лева - законна лихва, 195,00 лева - годишна такса за поддръжка на карта и 60,00 лева - разноски за връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост. Вещото лице е посочило още, че плащанията от страна на ответника през периода от 11.08.2008 г. до 01.03.2012 г. са в общ размер на 691,15 лева, като е посочено как е отнесена сумата за погасяване на главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и годишна такса за поддръжка. Съдът констатира, че допълнителното заключение е възпроизвело първоначалното такова, тъй като видно от констативно-съобразителната част е, че вещото лице е отразило, че не му е била предоставена информацията за наказателната и договорната лихва поотделно.