Определение № 3110 от 18.08.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2772/2021
- Вид
- Определение № 3110
- Подписан
- 18.08.2022
- В сила
- 18.08.2022
- Състав
- Николай Свиленов Стоянов
Други актове по делото
- Разпореждане № 4348 от 17.11.2021 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4605 от 02.12.2021 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4719 от 09.12.2021 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 33 от 04.01.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 173 от 12.01.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 199 от 13.01.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 245 от 14.01.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 318 от 19.01.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 491 от 26.01.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 595 от 02.02.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 879 от 17.02.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 1793 от 06.04.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 1890 от 12.04.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 2523 от 20.05.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 2856 от 10.06.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4188 от 05.09.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4241 от 09.09.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Протокол № 1957 от 29.11.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 5576 от 30.11.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 2508 от 23.05.2023 · Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3110 гр. Варна, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102772 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад :
Предмет на делото е иск на ЕРВ. АР. ЕРВ., ЕГН**********, с посочен адрес в с. Казашко, срещу СТ. П. Л., ЕГН**********, с посочен адрес гр.
София, ул. „Университетски парк“, бл.7, ап.18, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик н а ПИ с идентификатор №****** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, адрес гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Боровец-север, с площ 4653кв.м. и при граници по същите КК и КР имоти с идентификатори: №********** без изградената на място сграда в терена.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор №****** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, Аспарухово, м. Боровец-север, с площ 4653кв. м. Твърди, че в началото на 2007г. ищецът установил владение върху терена, който към този момент бил изоставен и безстопанствен, като почистил храстите в него,заградил го с ограда и телена мрежа и засял в него ниски растения. От същия момент до 2017г. и след това до завеждане на делото, ищецът непрекъснато, необезпокоявано и явно е владял земята, като полагал непрекъснато грижи за поддържането й в нормален вид и я почиствал редовно. Така придобиването по давност станало с изтичането на 10годишния срок, а именно в началото на 2017г. През 2020г. е декларирал собствеността си върху терена в община Варна и тогава заплатил местните данъци за последните пет години. Относно придобиването по давност развива 1 правни съображения на база съдебна практика.
През м.10.2020г., когато започнал порцедура по снабдяване с КНА за собствеността си върху имота, ищецът установил, че ответникът е бил вписан в КК и КР като собственик на същия терен въз основа издадено Решение №879 от 08.05.2022г. на ПК – Варна за реституиране на имота, а отделно ответникът бил започнал и процедура по въвод във владение. Така между страните има спор за правото на собственост върху земята.
Ищецът оспорва правата на ответника по реституция с възраженията, че: имотите, на територията на която се намира терена на ищеца, не подлежат на реституиране; че на наследници на А.Н.С., сред които ответника, са възстановени земеделски земи над разрешените по закон размери съгласно чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ вр. чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС (отм.); че към решението на ПК от 2002г. няма задължителната за него скица, което опорочава акта и неговото действие – като по тези въражения се позовава на посочена съдебна практика.
Отделно с уточняващите молби посочва, че ответникът по делото СТ. П.
Л. всъщност е наследник по завещание на М.А.Н, който е единствения син на А.Н.С.. Завещанието е нотариално, обективирано в НА №2/29.03.2011г., том 1, рег. №8342, н.дело №2/2011г. на н-с при СРС. Ищецът оспорва подписа под „завещател“ да е поставен от М.А.Н, при което и ответникът не би се легитимирал досежно терена.
С оглед на горното моли за отричане правата на ответника, установяване правата на ищеца и уважаване на иска, с присъждане и на съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той излага доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска, като последните могат да се обобщят в следните групи: 1/ ищецът няма основание да оспорва начина и обема на възстановените на ответника права, защото сам не претендира права върху терена преди или във връзка с одържавяването му;
2/ решението на ПК от 2002г. имало установително действие и едва с издадена на 18.03.2021г. заповед на кмета на р-н Аксаково по пар.4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ ответникът получил обратно собствеността; 3/ с оглед последното ищецът не е можел да давности терена до 2021г.; 4/ индивидуализацията на исковия терен е настъпила с одобряването на ПНИ от Областния управител на 19.10.2012г. и така до тази дата ищецът още веднъж не би могъл да давности исковия имот; 5/ ищецът не е владял и обработвал имота от 2007г. до 2017г., до този момент земята не е била обособена, а освен това била неорградена хавра, изоставена и обрасла с голяма самозалесена растителност; 6/ нито наследниците на А.Н.С. са получили повече земя от полагаемата, нито за земите им се е прилагал ЗТПС; 7/ скица към решението на ПК от 2002г. не е била нужна или задължителна; 8/ ищецът не може да оспорва предпоставките за издаването на решението на ПК и заповедта по пар.4к, ал.7, защото не се позовава на права преди обобществяването; 9/ 2 завещанието от М.А.Н в полза на ответника е валидно и подписано от завещателя; 10/ налице са предпоставките за реституция, включително права на праводателите на ищеца преди имотите да бъдат одържавени – решение от 1994г. за отмяна на конфискуваните през 1945г. земи на А.Н.С. и обратно действие по чл.151 ЗИН (отм.), за което излага подробни твърдения; 11/ процесният имот е образуван от стар такъв с пл. №410 по стари имотни граници и е валидно възстановен в полза на ответника по делото.
С оглед на горното моли за отричане правата на ищеца, за установяване правата на ответника и за уважаване на иска, с присъждане и на разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на исковия имот, считано от 2007г. до 2017г. а и след това; твърденията относно начина и момента на отпочване на владението (влизане в изоставен и безстопанствен имот, почистване на храстите в него, ограждане с мрежа, както и засяване на същия); твърденията за своителен характер на ползването на имота; годността на имота да бъде обект на придобивна давност; всички други положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
Следва да докаже и че исковият ПИ №3143 е формиран от съответен от имотите по решението на ПК от 2002г., с оглед доказване интереса от иска.
Следва да докаже и правните аргументи за задължителност на скицата към решението на ПК и последиците от липсата й, както и за приложението на ЗТПС (отм.) конкретно за исковия имот и съответния му по решението на ПК.
На осн. чл.193, ал.3 ГПК следва да докаже, че подписът под „завещател“ в нотариално завещание, оптразено в НА №2/29.03.2011г., том 1, рег. №8342, н.дело №2/2011г. на н-с при СРС, не принадлежи на М.А.Н.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: всички положителни твърдения, на които основава възраженията си; в това число и относно противопоставимите си на ищеца права на собственост върху спорния имот по реституция – че в качеството му на наследник на М.А.Н, а той наследник на А.Н.С., се легитимира като адресат на валидно решение на ПК от 2002г. с констативно действие, а също и на последвала заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ от 2021г., с която крайно е приключено възстановяването на собствеността върху исковия терен; в това число земеделския характер на последния и идентичността му с имот със стар пл. №410 по стари имотни граници.
Съдът, на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК, обявява за безспорни по делото: спорът за материално право между страните относно исковия терен; факта на осъществявана от ищеца по делото фактическа власт върху терена в момента 3 на делото; че отв. С.Л. се легитимира (документално) като наследник М.А.Н по нотариално завещание от 2011г., а той е син на А.Н.С..
По редовността: До о.с.з. ищецът следва да уточни от кой точно имот по решението на ПК от 2002г. твърди да е формиран исковият ПИ №3143, сочен за собствен на ищеца по давност. При неизпълнение делото може да бъде оставено без движение, страната може да бъде глобена и/или да се извършат други действия за уточняване на твърденията.
На осн. чл.193 ГПК следва да бъде открито производство за проверка на автентичността на НА №2/29.03.2011г., том 1, рег. №8342, н.дело №2/2011г. на н-с при СРС, в частта му относно подписа под „завещател“, тежестта за което е разпределена по-горе.
Тъй като документът легитимира ответника, ищецът има право да оспори автентичността му, като предходното съдебно решение, на което ответникът се позовава, е без участието на настоящия ищец.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищеца:
Ясно искане за СТЕ на ясни въпроси на ищеца няма към момента.
Административната преписка по издаване на решението на ПК от 2002г. няма пречка да се изиска от ОСЗ-Варна.
СУ за изискване на данни от Областен управител дали исковият имот е бил актуван за държавен не следва да се издава, поради липсата на пряка за спора с ответника относимост, а и с оглед данните за това към отговора.
СУ за пред АВп относно завещанието в полза на ответника отново не се следва, с оглед че самото завещание вече е представено по делото от ищеца.
СУ за пред ОСЗ – Варна досежно информация за абсолютно всичките реституирани в полза на наследници на А.Н.С. земи към момента не следва да се уважава, с оглед силно разширяване предмета на доказване по спора, но все пак ако в първото о.с.з. искането се обоснове допълнително, би могло да бъде разгледано отново.
Следва на ищеца да се допуснат двама свидетели при режим на водене, за доказване на своителното владение на ищеца върху процесния имот, в заявения времеви период, в това число състоянието на имота.
По исканията на ответника:
С оглед тежестта на доказване по предявения отрицателен иск следва да се допусне СТЕ на поставените от ответника въпроси и на негови разноски.
Следва на ответника също да се допуснат двама свидетели при режим на водене, за опровергаване своителното владение на ищеца върху процесния имот, в заявения времеви период, в това число и за състоянието на имота.
4
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 24.11.2022г. от 10.30часа, за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
УКАЗВА на ищеца, до първото о.с.з. по делото , да уточни от кой точно имот по решението на ПК от 2002г. твърди да е формиран исковият ПИ №3143, сочен за собствен на ищеца по давност.
При неизпълнение производството може да бъде оставено без движение, страната може да бъде глобена и / или да се извършат други действия за уточняване на твърденията.
О Т К Р И ВА производство по чл.193 от ГПК за проверка на автентичността на НА №2/29.03.2011г., том 1, рег. №8342, н.дело №2/2011г. на н-с при СРС, в частта му относно подписа под „завещател“ - дали е на М.А.Н.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени доказателства.
* ДА СЕ ИЗИСКА от Общинска служба Земеделие – Варна преписката по издаване на Решение №879 от 08.05.2022г. на ПК – Варна относно земите на наследниците на А.Н.С., в оригинал или в заверен за вярност препис , на осн. чл.186 от ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца за издаване на СУ относно данни от Областен управител на Варна дали исковият терен е бил актуван като държавен.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца за издаване на СУ относно изискване от АВп-Варна на завещание в полза на ответника от Милко Николов.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца за издаване на СУ относно данни от ОСЗ – Варна за всичките реституирани в полза на наследниците на А.Н.С., към момента.
Ако все пак ако в първото о.с.з. искането се обоснове допълнително и се поддържа, би могло да бъде разгледано отново.
Разпечатката съдържа 53 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f05a75f2-6d0d-4525-8e11-4a97503adc12