Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 09.02.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 734/2023
Вид
Решение № 31
Подписан
09.02.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Перник, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500734 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Д. А., ЕГН ********** от *** срещу Решение № 397/13.04.2023 г. по гражданско дело № 3891/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143, ал. 2 от СК, чл. 149 от СК и чл.

127а от СК, като е: предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетно дете Д. С. С. на майката В. Д. А.; определил е местоживеенето на детето при майката на адрес: ***; определил е режим за осъществяване на лични отношения между бащата С. Б. С. и детето както следва: първите три месеца от влизане на решението в сила - всяка първа и трета седмица от месеца, в дните вторник и четвъртък за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като взема детето от детската градина, която то посещава, всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като взема детето от детската градина, която то посещава, в събота за времето 1 от 09:00 часа до 12:00 часа и в неделя от 12:00 часа до 18:00 часа, като взема детето от дома на майката и го връща отново там; вторите три месеца от влизане на решението в сила - всяка първа и трета седмица от месеца в дните вторник, сряда и четвъртък за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като взема детето от детската градина, която то посещава, всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като взема детето от детската градина, която то посещава; първата събота и неделя от четвъртия месец за времето от 17:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново там; след изтичане на четвъртия месец, следващите два месеца - за времето от 10:00 часа в съботния ден до 13:00 часа в неделния ден с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново там; третата събота и неделя от четвъртия месец за времето от 17:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново там; след изтичане на четвъртия месец, следващите два месеца - за времето от 10:00 часа в съботния ден до 13:00 часа в неделния ден с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново там; след шестия месец от влизане на решението в сила - всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 16:00 часа в сряда до 09:00 часа в четвъртък, с преспиване в дома на бащата, като взема детето от детската градина, която то посещава и на следващия ден отново го води там, всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново там; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на всеки рожден ден на бащата - 24 декември за времето от 12:00 часа до 16:30 часа; всяка четна година - на 25.12 за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, на Разпети петък за времето от 12:00 часа до 16:00 часа, и Велики понеделник за времето от 10:00 часа до 14:00 часа; и от 18:00 часа на 30.12 до 12:00 часа на 01.01 с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново при майката; всяка нечетна година - на 25.12 за времето от 16:00 часа до 20:00 часа, на Разпети петък за времето от 10:00 часа в петък до 12:00 часа на Велика събота с преспиване в дома на бащата, като взема детето от дома на майката и го връща отново при майката; рожденият ден на детето - *** на съответната година да се празнува 2 съвместно от двамата родители и детето, след взаимна уговорка по между им; осъдил е С. Б. С. да заплаща на малолетното си дете Д. С. С., чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 200.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 05.07.2022 г., платима до 20-то число на текущия месец до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 300.00 лева.; осъдил е С. Б. С. да заплати на малолетното си дете Д. С. С., чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време за периода от 04.07.2021 г. до 04.07.2022 г. в размер на 1877.20 лева, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3600.00 лева; заместил е съгласието на бащата С.

Б. С. за пътуването и пребиваването на детето му Д. С. С. извън пределите на Република България за период до един месец в рамките на всяка календарна година, без да се иска предварителното писмено съгласие на бащата за срок от 2 години, считано от влизане на решението в сила, придружавана от нейната майка или упълномощено от нея лице, с писмено съгласие на майката, в държавите-членове на Европейския съюз, както и Република Сърбия, Република Македония и Република Турция, във време което не съвпада с определения режим на лични контакти на бащата с детето, като е отхвърлил искането за разрешаване на детето да пътува извън пределите на Република България за по-дългия поискан срок от 5 години.

Недоволна от решението е останала ищцата в първоинстанционното производство и го е обжалвала в частите относно определения режим за осъществяване на лични отношения между бащата и детето, относно отхвърлената част на иска издръжка за разликата над 200 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. и частично отхвърления иск за издръжка за периода от 04.07.2021 г. до 04.07.2022 г. за разликата над 1877.20 лева до пълния предявен размер от 3600.00 лв., както и относно срока за който е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето извън територията на Република България.

Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в 3 тяхната съвкупност, като при формирането на решаващата си воля не е взел предвид събраните гласни и писмени доказателства и не е изложил мотиви за това. Обосновава се нарушение на материалния закон при определяне размера на издръжката, включително и тази за минало време, като се счита, че не са съобразени действителните нужди на детето и решението в тази част не съответства на изискването за защита на неговия интерес. По същата причина се твърди материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта относно определения режим за осъществяване на лични отношения.

Сочи се, че предвид възрастта на детето, срещите с бащата през работните дни от седмицата, ще нарушат режима му и няма да бъдат в негов интерес.

Навеждат се доводи за необоснованост на срока от две години, за който съдът е заместил съгласието на бащата за пътуване на детето извън територията на Република България, като се счита, че това ще доведе до завеждането на ново съдебно производство в твърде кратък срок от приключване на настоящото.

Искането към въззивния съд е да отмени решението на Районен съд – Перник в обжалваните му части, като уважи исковете за издръжка и за издръжка за минало време до пълните им предявени размери, определи режим за осъществяване на лични отношения между бащата и детето, който да е изцяло в интерес на последното, така както е посочен в исковата молба, както и да замести съгласието на бащата за пътуване на детето извън пределите на Република България за срок от пет години.

Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор. След изтичането му е депозирано становище, в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно. Искането към въззивния съд е да го потвърди. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател поддържа жалбата.

Искането към въззивния съд е да отмени първонистанционното решение в обжалваната част и да реши спора по същество в съответствие с посоченото във въззивната жалба.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – С. Б. С., чрез пълномощника си – адвокат Е. оспорва жалбата. Искането към въззивния съд е да потвърди решението в обжалваната му част. Заявява претенция за 4 присъждане на разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай, с решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между баща и ненавършило пълнолетие дете, присъдил е издръжка в полза на последното за минало време и за напред и е заместил съгласието на бащата за пътуването му извън територията на Република България, поради което за правилността на му, с оглед защита на най-добрия интерес на детето, въззивният съд следи служебно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е приел съдебно – психологическа експертиза, изготвена от вещото лице М. В.

От писмените доказателства/удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** на община ***, два броя социални доклади, изготвени от социален работник при ДСП – ***, справки за актуално състояние на трудови договори и за осигуряването на страните/, се установява, че ищцата и ответникът са родители на детето Д. С. С., родена на *** от съвместното им фактическо съпружеско съжителство. Последното е прекратено през месец ***, от когато детето се отглежда от майката. Срещите с бащата са нередовни, но детето, с подкрепата на майката поддържа контакт с баба си по бащина линия.

Ищцата работи като *** по трудово правоотношение, считано от *** и допълнително като ***, считано от ***, като средният и осигурителен доход 5 за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. е около 1190 лв. Майката притежава собствено жилище – етаж от къща в ***, което обитават заедно с детето.

Ответникът е самооисигуряващо се лице, като за периода 01.03.2022 г. – 30.06.2022 г. е декларирал минимален осигурителен доход от 710 лв.

Страните са изслушани от първоинстанционния съд, като от съобщеното от тях се установява, че не е налице спор по отношение упражняването на родителските права, тъй като считат, че то трябва да се предостави на майката. Според майката след фактическата раздяла детето страда за баща си и иска да се вижда с него, но той не проявява интерес под предлог, че е много зает. Заявява, че насърчава и съдейства за поддържане на контактите между бащата и детето, но въпреки това за период от около година и 6 месеца, срещите между тях са били около десет, а средствата, които бащата е предоставил на дъщеря си за същия период – 200 лв.