Решение № 60 от 16.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 157/2024
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 16.02.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1749 от 29.03.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 2203 от 23.04.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 2768 от 28.05.2024 · Галина Чавдарова
- Определение № 1091 от 22.08.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4420 от 28.08.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4548 от 04.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4647 от 11.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4738 от 17.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4891 от 25.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 4946 от 26.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5010 от 30.09.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5053 от 02.10.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Протокол № 539 от 10.10.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5222 от 10.10.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5352 от 20.10.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5607 от 04.11.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5714 от 07.11.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5909 от 15.11.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 5910 от 15.11.2024 · Ралица Цанкова Райкова
- Протокол № 676 от 18.12.2024 · Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Варна, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Р. Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Р. Ц. Райкова Търговско дело № 20243100900157 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. В. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своите родители В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, ул.
„Г.М. Димитров“ 1, представлявано от Б.Г. И. и Т. Т.ински – изпълнителни директори, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. / сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки, страдания и психически стрес от загубата на неговия брат Н. В. Т., починал на 09.02.2021г., в резултат на ПТП, настъпило на същата дата в обл. Варна, на главен път I-2, между гр. Девня и с.
Неофит Рилски, по вина на водача на автомобил „Пежо 307“ с рама №******* – Д. Й.ов С., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
1
В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че братът на ищеца е съпричинил настъпването на собствената си смърт, чрез непоставянето на предпазен колан, пътуване с неправоспособен водач, който е управлявал автомобил с прекратена регистрация и под въздействието на алкохол.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 09.02.2021г. на главен път I-2, на км. 171, след разклона на кариера „Каровча“, в посока гр. Русе, Д. Й.ов С. управлявал лек автомобил л.а. марка „Пежо 307“ с рама *******. Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като шофирал с превишена скорост, загубил контрол върху управлението на МПС, влседствие на което излязъл вдясно от пътното платно на посоката си на движение и се ударил в пътен знак и в крайпътно дърво. При така настъпилото ПТП била причинена смъртта на Н.
В. Т., ЕГН **********, като пътник в същия лек автомобил.
Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 27/2021 год. по описа на РУ Девня, което впоследствие приключило с влязла в сила на 29.04.2022г. Присъда No 22 / 13.04.2022г., постановена по НОХД № 226/2022г. по описа на ОС – Варна. С присъдата Д. Й.ов С. е признат за виновен за това, че на 09.02.2021г., на главен път „1-2", между гр. Девня и с. Неофит Рилски, обл. Варненска, в близост до отбивката за кариера „Каровча", при управление на лек автомобил марка и модел „Пежо 307", с рама *******, с прекратена регистрация № В 2174 ТС, с поставени регистрационни табели ****** от друго МПС, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.", чл. 21, ал. I от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 90 км/ч извън населено място", като се е движел със 119.59 км/ч, и по непредпазлИ.ст е причинил смърт на Н. В. Т. и средни телесни повреди на Й.
Д. Й., като Д.ието било извършено в пияно състояние и деецът бил управлявал без да има необходимата правоспособност. Извършеното съставлявало престъпление по смисъла на НК, като на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр.
1 и пр. 8, б. „б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК на виновния водач било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което на основание чл. 58а от НК било намалено 2 с 1/3 и било определено подсъдимият С. да изтърпи наказание три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Ищецът е брат на починалия Н. Д.. Изключително тежко изживява загубата на брат си. Двамата са израснали заедно, в едно домакинство, в добро и сплотено семейство. Обичали са се, били са много близки и единни.
Починалият държал много на малкия си брат и винаги го подкрепял и закрилял, тъй като, когато бил на около 3 години починала сестра му, която била на 20 дена. Това трагично преживяване накарало починалия да се привърже силно към ищеца, за когото се притеснявал да не го изгуби.
Пострадалият бил изключително грижовен и всеотдаен, помагал на брат си за домашните и подготовка му за училище. Двамата редовно прекарвали времето си заедно, имали общи интереси, като разговаряли и се забавлявали. Ищецът имал пълно доверие на по-големия си брат и му споделял всичко, като съветите му и мнението му били много важни за него. Виждал в него лице авторитет и пример за подражание, като фигурата на покровител. Твърди, че починалият е бил много добър и любвеобилен брат, който винаги се отзовавал, когато имал нужда. Знаел, че може да разчита на него за всичко и че брат му никога нямало да го изостави в труден момент. Между тях била изградена силна духовна и емоционална връзка. Твърди, че в пътния инцидент загубил любим и много близък човек, който е бил негова опора и важна чат от жИ.та му. Внезапната му загуба, му се е отразила негативно. Сринал се психически, плачел непрекъснато, нямал желание за нищо, чувствал се безпомощен и унил. Постоянно мислел за случилото се и това силно го разстройвало. Твърди, че страдал от безсъние и безпокойство, не излизал никъде и не се срещал с приятели, както преди. Изпитвал силна мъка и му било трудно да преодолее загубата на брат си, което довело до продължително депресивно състояние. Към настоящия момент ищецът продължавал да страда и да скърби по починалия си брат. Липсвал му много и всеки път когато някой го спомене или нещо му напомни за него, той се разстройвал. Загубата му дълбоко го травмирала и го променила завинаги. Твърди, че ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си, провокиран от общи споени с брат си.
Твърди, че към момента на ПТП, за л.а. „Пежо 307" с рама № ******* e била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД с полица № ******, валидна от 04.11.2020г. до 04.11.2021г. Застрахователят бил 3 уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 07.07.2022г., обаче е отказал да определи и изплати обезщетение за претърпените вреди.
В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Н. Т., като сочи, че водачът Д. С. е бил неправоспособен и управлявал МПС след употребата на алкохол, за което обстоятелство починалият е знаел. Тези обстоятелства били установени с Решение № 237 от 31.05.2023 г. по т.д.№716/2021 г. на ВОС. С оглед знанието на пострадалия за състоянието и невъзможността на водача да шофира, пострадалият се бил поставил в рискова ситуация и допринесъл за собственото си увреждане. Излага, че от събраните свидетелски показания по посоченото дело, образувано по искова молба на родителите на ищеца и на починалия му брат, безспорно се установило, че на пострадалия му е било известно обстоятелството, че водачът Д. С. е управлявал автомобила под въздействието на алкохол, доколкото преди да потеглят с автомобила водачът и пътниците, в това число и пострадалият са били в една обща компания и в късните часове на нощта са употребили алкохол заедно. На следващо място, ответникът въвежда и възражение за съпричиняване във вредите от пострадалия, тъй като същият в нарушение на разпоредбите на чл. 137а ЗДвП не е използвал предпазен колан, което допринесло за настъпилите телесни увреждания и леталния изход. Твърди, че като последица от неизползвания колан при ПТП, той пострадал от свободното движение на тялото си в купето на автомобила при преобръщането му и понесените удари от тъпи интериорни части на автомобила. Евентуално твърди, че смъртта настъпила вследствие на изпадане на тялото на пострадалия от купето на автомобила след неговото преобръщане, което се дължало на липсата на поставен предпазен колан.
Твърди, че ако починалият е бил с предпазен колан, телесните увреждания щели да бъдат с по-малък интензивност и обем и със сигурност нямало да доведат до смъртта му. Предвид направените възражения, в заключение, в отговора на исковата молба се изразява становище, че механизмът на увреждането в еднаква степен е провокиран от субективните действия на водача на автомобила, както и от поведението на пострадалия – да пътува при неправоспособен и пиян водач, без предпазен колан, като съпричиняването на 4 пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат се оценява в размер на 80 % принос. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като не било съобразено със социално икономическите условия в страната, със социалния статус на ищеца, с материалнобитовите му условия за жИ.т и потребностите му като член на обществото. Прави и общи оспорвания на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинно-следствената връзка между действията на водача на автомобила и настъпилите вреди, описания в исковата молба механизъм на ПТП, преживените болки и страдания от ищеца, както и наличието на дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия.
В срока по чл. 372 от ГПК , ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която поддържа изведените в исковата молба фактически и правни твърдения. Оспорва твърденията на ответника, относно основателността на иска и че произшествието е настъпило поради действията/бездействията на пострадалия Н. Т., като твърди, че това безспорно се установява от влязлата в законна сила присъда. В този смисъл оспорва възражението за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, поради липса на поставен предпазен колан.
Относно възражението за знание у пострадалия, че водачът Д. С. е управлявал лекия автомобил е без да притежавал правоспособност за управление на МПС и под въздействието на алкохол, сочи че липсват доказателства. В условията на евентуалност твърди, че дори и водачът на е употребил алкохол/наркотици, Т. не е бил длъжен и не би могъл да предположи, че това лице е управлявало автомобила под въздействието на алкохол, тъй като не се е отразило външно на състоянието му. Счита, че действията на водача Д. С. не могат да бъдат поставени „в рамките на възражение за съпричиняване“. Оспорва и възраженията на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, като моли съда да вземе предвид обстоятелството, че починалият се явява негов брат и изхождайки от близката родствена връзка, се дава основание да се смята, че са били изключително близки. ПротИ.поставя се на твърдението на насрещната страна, че размера на обезщетението следва да бъде съобразен със социалния статус на ищеца с неговите материално-битови условия, тъй като намира същото за дискриминационно.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на 5 допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и доказателствени искания.
Изрично сочи, че в доколкото присъдата обвързва гражданския съда на основание чл. 300 от ГПК, а в нея изрично е посочено, че Д. С. е бил неправоспособен и в пияно състояния, то тези обстоятелства следва да се приемат за установени. Отделно, твърди, че ищецът попадал в далечния кръг роднини, на които само по изключение и само в случай на реално търпени извънредно интензивни, надхвърлящи обичайните от подобно събитие емоционални вреди, се дължало обещетение.
Разпечатката съдържа 25 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed8e4988-5a01-45cb-b631-52eec43b550b