Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260003 от 20.02.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1862/2018
Вид
Решение № 260003
Подписан
20.02.2025
В сила
13.02.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 200 и сл. · Кодекс на труда
  • чл. 342, ал.1 предл. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал.1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№……/….02.2025г. гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА

КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав

СЪДИЯ

: СВЕТЛАНА Т.

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело № 1862 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството т.д. № 1862/2018г. по описа на Окръжен съд Варна е образувано по предявени в условията на субективно и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от

1.Р.И.Г. с ЕГН

********** с адрес *** ***срещу

ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59, за присъждане на

- сумата от 170 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на сина й С.М.Г., настъпила на 23.09.2015г. в резултат на ПТП от 22.09.2015г., виновно причинено от Л.Б.Я. ЕГН ********** като водач на л. а. „*** " с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг ЕАД с ЕИК *********, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД

„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице – 23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението и от

2. И.М.Г. – С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 за присъждане на

- сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на брат й С.М.Г., настъпила в резултат на ПТП от 22.09.2015г., виновно причинено от Л.Б.Я. ЕГН ********** като водач на л. а. „*** " с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг ЕАД с ЕИК *********, застрахован по риска

„Гражданска отговорност" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице – 23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 37098 от 17.12.2018г. се излага, че ищците са законни наследници на лицето С.М.Г., починал на 23.09.2015г. в резултат на претърпяно ПТП на дата 22.09.2015г., около 08,45 часа, на път I - 4 София- Варна, при км. 51+300, в землището на село Българене, Ловешка област, с посока на движение гр.Варна, с л.а. марка „***" с peг. № ***, собственост на МПМ Хотелс ООД с ЕИК ********* и управляван от Е.Й.Т. и л.а. марка „***" с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг ЕАД с ЕИК ********* и управляван от Л.Б.Я..

Твърди се, че С.М.Г. бил пътник в автомобила, управляван от Л.Б.Я., като в резултат на получените тежки и много на брой телесни повреди : разкъсно - контузна рана на главата, охлузвания в областта на лицето, следи от предпазен колан по предната гръдна стена, кръвонасядане по крайниците, деформация на дясно бедро, счупване на дясна бедрена кост, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване на черепни кости, субарахноидна хеморагия, контузни полета на главния мозък, счупване на ребра- двустранно, счупване на гръбначния стълб, пукнатини по черния дроб, е починал на 23.09.2015 г. Сочи се, че във връзка с ПТП-то е налице висящо наказателно производство - нохд 359/2017 г. по описа на Окръжен Съд - Ловеч- НО, водено срещу Л.Б.Я. и Е.Й.Т..

Твърди се, че автомобилът е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД

„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* по силата на сключена застрахователна полица №

01115000333313 със срок на действие от 02.02.2015г. до 01.02.2016г.

Сочи се, че на 03.05.2018г. ищците са подали пред ответното дружество искане за доброволно изплащане на обезщетение, което не било удовлетворено.

Твърди се, че ищците търпят изключително тежко загубата на единствения си син и брат. Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са били, от моралната синовна и братска опора, която пострадалото лице им е давало, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за всички тях човек, ще търпят винаги. И до настоящият момент ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, панически атаки, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, ищците били изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и обичайните за всяко нормално семейство срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания. Страхуват се да пътуват в автомобил, което допълнително внася трудности в ежедневието им, трудовата им дейност и реализация. Излага се, че поради тези обстоятелства за тях е налице правен интерес да упражнят правото си да предявят пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Молят съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, законна лихва за забава в плащането на главницата от датата на смъртта на наследодателя им, както и да заплати сторените от ищците разноски в исковото производство.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Твърди се, че механизмът на ПТП е неизяснен. Оспорва се причинно-следствената връзка между неправомерното деяние и настъпилите вреди, изразяващи се в смъртта на С.М.Г.. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради непоставяне на обезопасителен колан, като с това е допринесъл в голяма степен за настъпване на фаталния изход от ПТП. По отношение исковата претенция на И.Г. се настоява, че максималния размер, който може да бъде присъден по дела, образувани след приемане на ТР №1/2016 на ВКС от 21.06.2018г. е в размер на 5000 лева. Възразява се от относно искането за присъждане на лихви преди датата на получаване на исковата молба, като се позовава на липсата на уведомяване по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ и предвидения 3-месечен срок по чл.496 от КЗ, след който застрахователят изпада в забава. Моли за отхвърляне на исковете.

С Определение

№ 1361/11.04.2019г. и Определение № 260290/20.08.2024г. в качеството на трето лице помагач на ответника ЗАД

„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* и на осн. чл. 227 от ГПК са конституирани: Е.И.Т. с ЕГН **********, като водач на л.а. марка „***" с peг. № ***, неговият застраховател по Задължителна застраховка Гражданска отговорност - ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК *********, както и законните наследници на починалия делинквент Л.Б.Я.

- Б.Л.Я. с ЕГН **********, М.Л.Я. с ЕГН ********** и Т.Л.Я. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка В.Г.С. с ЕГН **********.

В писмено становище с вх. №

263091/29.08.2024г. Е.И.Т. чрез пълномощник адв. Н. Ц., счита привличането си на страната на ответника за лишено от правен интерес, доколкото не е налице нито една от предпоставките на чл. 227 и чл. 274 от КЗ (отм.), а също и предвид наличието на валидна ЗЗГО за управлявания от него автомобил при ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК *********, която покрива отговорността за причинените от него вреди на трети лица, настъпили от процесното ПТП. Счита иска, предявен от ищцата Р.Г., за основателен, но завишен по размер. Не се оспорва вината на Е.Т., доколкото е налице влязла в законна сила на 07.06.2024г. присъда, с която Е.Й.Т. е признат за виновен, в условията на независимо съизвършителство с Л.Б.Я., за настъпилото на 22.09.2015 г. на път 1-4 (София-Варна), при км. 51+300 пътнотранспортно произшествие. Присъдата е потвърдена с Решение № 21/07.02.2024 г. по внохд № 82/2023 г. на ВТАС, а последното е оставено в сила с Решение № 330/07.06.2024 г. по кнд № 422/2024 г. на ВКС, Второ нак.отделение. Видно от мотивите и на трите съдебни акта, деянието от страна на водача Т. е осъществено при независимо съизвършителство с другия водач Л.Я., който е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.

4 вр. ал. 3, предл. 1, предл. 4 и 5, б. „а", алт. 2 и б. „б", ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, преда. 3 НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За същият е безспорно установено, че е управлявал товарния автомобил с превишена скорост (около 121 км/ч) и след употреба на алкохол (1,3 промила).

Сочи се, че според Окръжен съд - Ловеч „приносът" на Л.Я. в съпричинения престъпен резултат е значително по-голям, поради което съдът е преценил това обстоятелство като изключително смекчаващо вината досежно тази на водача Е.Т. (стр. 27, абзац 1 от мотивите към присъда № 260005 от 26.03.2021 г. на ЛОС по нохд № 104/2020 г.), което е довело и до извод на съда, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, в конкретния случай, би се оказало несъразмерно тежко за конкретното престъпление, поради което е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК и е определил наказанието под минимума. Сочи се, че Л.Я. е управлявал МПС в пияно състояние със скорост, която е била значително по- висока от разрешената такава за пътния участък и за вида на превозното средство, както и е навлязъл в насрещната лента. Неправомерното поведение на Л.Я. се явява основна причина за настъпилото ПТП. Като се позовава на съдебните актове, постановени от въззивната и касационната инстанция, третото лице помагач на ответника сочи, че водачът Я. в максимална степен е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат, като е поставил в опасност както собствените си живот и здраве, така и на другите участници в движението (стр. 21, ред 16-25 от решение № 21 от 07.02.2024 г. на ВТАС по внохд № 82/2023 г.). Въвежда се възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ПТП от страна на починалия С. Г., изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП, което е в пряка причинно-следствена връзка с получените от него несъвместими с живота травми, както и в съзнателно качване в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач - Л.Б.Я. с установено наличие на алкохол в кръвта от 1,3 промила, с което си действие сам се е поставил в риск, като това рисково поведение е проява на съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на който е бил известен този факт или който е могъл да предвиди, при проявена нормална дължима грижа, тъй като това количество алкохол в кръвта отговаря на средна степен алкохолно опиянение, с умерено изразени координационни нарушения и лесно би могло да се възприеме от околните.

Третото лице помагач на ответника Е.Т. оспорва предявения от И.Г.-С. иск както по основание, така и по размер. Като се позовава на постановките на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тьлк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, оспорва да са налице предпоставките на изключителност в отношенията сестра - брат между ищцата и починалия, които да обосноват присъждането на обезщетение за неимуществени вреди. Счита искът за неоснователен и по размер по съображения, идентични с изложените по отношение размера, претендиран от първата ищца, в това число и с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, както и в съзнателно качване в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач - Л.Б.Я., поради което в случай, че бъде определено обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД, дължимо на ищцата, настоява да се приложи разпоредбата на чл.51, ал. 2 ЗЗД за намаляването му.

В писмено становище с вх. №

262978/15.08.2024г. третото лице помагач на ответника, ЗАД „Армеец“ ЕИК ********* оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в случая е налице трудова злополука, тъй като съгласно изложеното в постановената присъда по НОХД №104/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, пострадалият е бил назначен на длъжност „оператор камера" в Агенция „БГ НЕС" и е бил командирован от своя работодател в гр.Велико Търново, като при пътуването в посока гр. Велико Търново е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, т.е. налице е трудова злополука. Настоява се, че правата на пострадалия работник/служител, респективно неговите наследници, за претърпените неимуществени вреди, подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими разпоредбите на гражданския закон, т.е. тези на чл. 45-54 от ЗЗД.