Определение № 8609 от 05.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 871/2022
- Вид
- Определение № 8609
- Подписан
- 05.04.2022
- В сила
- 05.04.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 3331 от 12.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 7701 от 24.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 7702 от 24.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 33997 от 15.04.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Протокол № 8080 от 02.06.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Определение № 14391 от 07.06.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Определение № 15865 от 23.06.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Протокол № 11268 от 14.07.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 73861 от 13.08.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Определение № 21715 от 25.08.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Протокол № 12702 от 28.09.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Решение № 10859 от 07.10.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 101612 от 25.10.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 119788 от 06.12.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 203 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8609 гр. /.../, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110100871 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3511 от 10.01.2022 г., с която от името на *====* ЕАД, ЕИК *===* против ИР. ИВ. К., ЕГН **********, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД, 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 7670,79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с изпълнението на трудовите задължения на ответника ИР. ИВ.
К., изразяващи се в претърпени загуби от ищцовото дружество от заплатени суми по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г., издаден от ТП на НОИ – /.../-град, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното погасяване на сумата; 2/ сумата от 68,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.12.2021 г. – 10.01.2022 г., претендирана върху главницата за сумата от 7670,79 лева; 3/ сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството – ищец неимуществени вреди от действия и/или бездействия на ответницата И.К., изразяващи се в уронване на доброто име и търговската репутация на дружеството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане изслушваенето на съдебносчетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба, което е допустимо, относимо към предмета на спора и необходимо за правилното му решаване, поради което и следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане да му бъде издадено съдебно удостоверение, 1 което да му послужи пред НОИ-ТП-/.../, което е допустимо и следва да бъде уважено.
По отношение искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелства, посочени от ищеца в исковата молба, съдът намира, че искането е допустимо, относимо е към предмет на спора, с разглеждането на който е сезиран в настоящото производство, и е необходимо за правилното му решаване, поради което и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2022 г. от 15:15 часа , за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника за периода от 26.04.2018 г. до 17.09.2019 г. по силата на сключен трудов договор № 93/26.04.2018 г., по силата на който ответницата изпълнявала и заемала при ищцовото дружество длъжността „Фактурист – координатор заявки“. Посочва, че с акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 208/17.09.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено. Поддържа, че през периода на действие на сключения с ответницата трудов договор, последната е изпълнявала при ищцовото дружество следните дейности: 1/ изваждане на необходимите данни от архивната финансовосчетоводна документация и изготвяне на документи на настоящи и бивши служители на дружеството; 2/ проверка на документи и изваждане на необходими данни, извършване на необходими действия, както и изготвяне на съответните документи, във връзка с извършване на проверки от НОИ; 3/ изготвяне на удостоверения за „Инспекция по труда“ за издаванена трудова книжка и за издаване на удостоверения по искане на съдебни органи. Поддържа, че ответницата е била оторизирана и да издава документи и да извършва справки от архивната финансово-счетоводна документация, свързана с трудовите правоотношения на бивши работници на дружеството *===* ЕАД в ликвидация, което дружество по силата на Решение № 21 от Протокол № 37/29.04.2002 на СОС и Решение № 17/19.06.2002 г. на СГС по ф.д. № 1068/1989 г. се е вляло в дружеството *====* ЕАД. Посочва, че след прекратяване на трудовия договор с ответницата, от НОИ – ТП – /.../-град бил съставен на ищцовото дружество Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г. за сумата от 7670,79 лева, която сума била заплатена от ищцовото дружество на 10.12.2021 г. Излагат 2 се съображения, че Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г. е издаден във връзка с неправомерни действия и/или бездействия на ответницата И.К., при или по повод изпълнение на работата, възложена й по силата на уговорките между страните по процесния трудов договор, изразяващи се в следното: от страна на ответницата И.К. е оформено удостоверение образец УП-3 № 001/07.01.2019 г. на лицето Ф. Ю. Ф., ЕГН ********** /бивш работник на ДСО „*===*“ управление „Пътно строителство“/. По силата на издаденото удостоверение, на лицето Ф. Ю. Ф. е отпуната пенсия за трудов стаж от 01.12.1989 г. до 31.12.1993 г. /за 4 г. и 1 м./, считано от 03.09.2019 г. По повод последващи проверки, от името на ТП на НОИ-гр. Кърджали е постъпило искане за потвърждаване верността на издаденото удостоверение УП-3 и проверка на достоверността на вписания осигурителен стаж на лицето Ф. Ю. Ф.. В исковата молба се поддържа, че в резултат на извършена проверка е констатирано, че горепосоченото удостоверение УП-3 е издадено неправомерно от ответницата И.К.. Поддържа се още, че в резултат на извършените проверки и представените документи, от НОИ е формирана нова обща продължителност на зачетения на лицето Ф. Ю. Ф. осигурителен стаж, като в тази връзка на ищеца е издаден Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г. за сумата от общо 7670,79 лева за неправомерно изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст на лицето Ф. Ю. Ф.. В тази връзка се твърди, че в резултат от действия и/или бездействия на ответницата по издаване на изискуеми документи за отпускане на пенсия, включително по процесното удостоверение УП-3 № 001/07.01.2019 г. за работодателя са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от ищцовото дружество от заплатени суми по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г., издаден от ТП на НОИ – /.../-град. Претендира се и мораторна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на плащане на сумата по издадения ревизионен акт /10.12.2021 г./ до 10.01.2022 г. в размер на 68,19 лева.
В исковата молба се поддържа още, че в резултат от издадения от ответницата документ удостоверение УП-3 № 001/07.01.2019 г., както и от издаването на други удостоверение образец УП-2 и УП-3, ищцовото дружество е регистрирано в системата на НОИ като рисков осигурител, поради което всички издавани от дружеството документи, свързани с осигуряването на бивши работници, както на дружеството-ищец, така и на влялото се в него дружество „*===*“ ЕАД в ликвидация, подлежали на потвърждаване и/или ревизионна проверка, което е довело до търпени от ищцовото дружество неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и търговското име на дружеството, чрез включването му в списъка на рисковите осигурители в системата на НОИ.
Предвид горното, моли, за постановяване на решение, с което ИР. ИВ. К. да бъде осъдена да заплати в полза на /.../ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 7670,79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с изпълнението на трудовите задължения на ответника ИР. ИВ. К., изразяващи се в претърпени загуби от ищцовото дружество от заплатени суми по 3
Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г., издаден от ТП на НОИ – /.../-град, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното погасяване на сумата; 2/ сумата от 68,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.12.2021 г. – 10.01.2022 г., претендирана върху главницата за сумата от 7670,79 лева; 3/ сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството – ищец неимуществени вреди от действия и/или бездействия на ответницата И.К., изразяващи се в уронване на доброто име и търговската репутация на дружеството. Претендират се разноски
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове чл.
203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД, 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ИР. ИВ. К. да заплати в полза на /.../ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 7670,79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с изпълнението на трудовите задължения на ответника ИР. ИВ. К., изразяващи се в претърпени загуби от ищцовото дружество от заплатени суми по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01046265/07.12.2021 г., издаден от ТП на НОИ – /.../-град, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното погасяване на сумата; 2/ сумата от 68,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.12.2021 г. – 10.01.2022 г., претендирана върху главницата за сумата от 7670,79 лева; 3/ сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството – ищец неимуществени вреди от действия и/или бездействия на ответницата И.К., изразяващи се в уронване на доброто име и търговската репутация на дружеството.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; виновно и противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя 4 имуществени загуби и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на претендираното обезщетение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетениета за забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, изключващи изискуемостта на главните задължения и изпадането му в забава, респ. – плащането на претендираното обезщетение за забава.ю По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършил процесното деяние, твърдяно в исковата молба; 2/ вредата, а именно, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия период в претендирания размер; 3/ противоправността на деянието, а именно, че с него се засяга доброто име и търговската репутация на ищеца и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, като вината се предполага.
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec7e0cba-1a59-4e49-8837-83733c7d38a7