Определение № 2047 от 24.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 932/2023
- Вид
- Определение № 2047
- Подписан
- 24.07.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова
Други актове по делото
- Протокол № 314 от 04.12.2024 · Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова
- Определение № 523 от 18.02.2025 · Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова
- Протокол № 115 от 27.03.2025 · Емилия Василева, Анна Баева, Иванка Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2047 гр. София, 18.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900932 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна администрация на Област София, представлявана от областния управител на Област София, чрез ст.юрк. Р. Иванова, срещу решение № 115 от 26.01.2023г. по в.гр.д. № 1917/2022г. на САС, ГО, VII състав, с което е потвърдено решение № 260771 от 04.03.2022г. по гр.д. № 6707/2016г. на СГС, ГО, I-6 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против Акционерно дружество със специална инвестиционна цел „Инвестмънт пропъртис” /”Ин-Пропъртис” АДСИЦ/, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 776 052 лева, дължима и неплатена главница по запис на заповед от 24.07.2009г. с падеж 19.05.2012г., която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на тази сума по записа – чл.535, т.2, чл.538 и чл.481, ал.1 ТЗ във връзка с чл.44 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 26181/2015г. на СРС, 69 състав.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по възражение, което не е било заявено с отговора на исковата молба – за ненастъпил падеж поради неизтекъл срок на покана за плащане на неустойката, и на това основание е отхвърлил предявения иск. Сочи, че в отговора на исковата молба ответникът е признал евентуална основателност на претенцията при пълно неизпълнение на 1 задълженията по каузалното правоотношение, но е оспорил наличието на такова неизпълнение, поради което при отхвърляне на иска съдът е излязъл извън твърденията на страните. Поддържа още, че в исковата молба са наведени твърдения, че Областна администрация на Област София е действала като процесуален субституент на държавата, доколкото записът на заповед обезпечава вземане за неустойка на държавата по договор за замяна и изработка, поради което съдът е бил длъжен да конституира държавата като главна страна на основание чл.26, ал.4 ГПК, но не го е сторил. Излага и съображения за неправилност на въззивното решение, като поддържа, че самият менителничен ефект е достатъчен за съществуването на действителен дълг при липса на изрично възражение на длъжника, основано на каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Намира, че конкретиката на възраженията на длъжника и позицията на кредитора по тях лимитират обхвата на фактите и тежестта на доказването им, което следва да проведат страните по отношение на конкретното каузално правоотношение. Поддържа, че изводът на съда за липсата на идентичност на страните по двете сделки е формиран в нарушение на чл.20 ЗЗД, изискващ тълкуване на договора за установяване на действителната обща воля на страните. Излага и съображения за наличие на пълно неизпълнение, което поражда правото му на неустойка, без да е необходима допълнителна покана, дължима само при частично неизпълнение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК поради неговата недопустимост. Навежда и довод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
3. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона? Касаторът твърди, че тези три въпроса са решени в противоречие с решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, III г.о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС.
2
4. Следва ли съдът да даде указания за поправяне на нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 48 от 01.03.2017г. по т.д. № 53384/2015г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът „Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/“ АДСИЦ, представляван от адв. Тодор Тодоров и адв. Захари Наумов, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, като сочи, че произнасянето по непредявено възражение и нарушението на съдопроизводствените правила /които твърдения оспорва като неверни/ не води до недопустимост на постановеното решение, и оспорва довода, че Областната администрация е действала като процесуален субституент на държавата. Оспорва и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като намира, че въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.
283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че на 15.12.2008 г. между държавата и „Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ е сключен договор № РД-12-06-011 за замяна на недвижими имоти - частна държавна собственост с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на Закона за държавната собственост, по силата на който областният управител на Област София прехвърля на ответника правото на собственост върху описаните четири броя недвижими имота - частна държавна собственост, с обща пазарна цена на имотите - 3 776 052 лв. без ДДС, а в замяна на прехвърлените имоти ответникът прехвърля на областния управител на Област София правото на собственост върху притежаваните от дружеството недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж“ в сграда „Бизнес център“, находящ се в гр.София, СО - район Възраждане, УПИ І, кв.208А по плана на гр. София, м. „Зона Б-19“, целият с площ от 7099 кв.м. с обща пазарна стойност на имотите 3 779 042 лв. без ДДС.
Ответникът е декларирал разликата между цените на заменяемите имоти в размер на 2 990 лв. да остане в полза на държавата. Приел е за установено, че прехвърлените в собственост на държавата недвижими имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“ към датата на сключване на договора и по силата на чл.5 от договора ответникът се е задължил на свой риск и със свои средства да доизгради имотите по т.2, чието право на собственост е прехвърлил на държавата, и да предаде владението върху тях на областния управител на Област София в срок до 19.03.2010 г., като към момента на 3 фактическото предаване-приемане на обектите, както и общите части на сградата, да бъдат във вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2, неразделна част от договора и с качество, което да ги прави годни за предвиденото им предназначение, а строителството да се извърши, съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Приел е, че със сключен на 24.07.2009 г. анекс между страните срокът за доизграждане на имотите е удължен до 19.03.2012 г. Посочил е, че при неизпълнение на всяко едно от горните задължения, страните са договорили следните неустойки: при неизпълнение на задължението да доизгради в договорения срок обектитедоговорената неустойка е в размер на по 1000 лв. за забавено изпълнение всеки един просрочен ден; при неизпълнение на задължението строителството да се извърши съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж-неустойката е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за привеждането на обектите в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж; при неизпълнение на задължението обектите и общите части да бъдат във вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2-договорената неустойка е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за извършване на СМР с оглед привеждане на обектите, съгласно Приложения №№ 1 и 2. Посочил е, че страните са определили и срок за изплащане на неустойките, а именно: двумесечен срок от получаването на поканата за доброволно плащане. Приел е, че в чл.6, т.6.5. от договора, изменен с посочения анекс, страните са се договорили, че за обезпечение на вземането на държавата за неустойките по договора в деня на неговото подписване ответникът „Инвстмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ, издава запис на заповед в размер на пълната пазарна стойност на заменяемите имоти-частна държавна собственост, а именно: 3 776 052 лв., със следния текст: „Долуподписаният Виктор Ангелов Серов с ЕГН ....., л.к. № ....., издадена на 07.08.2000г. от МВР-София в качеството си на представляващ „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, БУЛСТАТ 831914521, представляващо „Иинвстмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър, БУЛСТАТ 131158049, ф.д. № 11419/2003 110, със седалище и адрес на управление: гр.София 1700, Област София (Столица), община Столична, район Лозенец, ж.к. „Витоша – Вец Симеоново” 999, безусловно и неотменимо се задължавам да платя на ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ София, гр.София, ул. „Алабин” 22, БУЛСТАТ Ю 831912591 сумата по този запис на заповед в размер на 3 776 052 лв. Падеж на паричното задължение е 12.03.2012г., а място на плащане е гр.София по посочена при предявяването от областния управител на Област София банкова сметка.“ В чл.6, т.6.6., т.8 и т.9 от договора областният управител на Област София е декларирал, че върху четирите имота, чието право на собственост прехвърля на ответника, трети лица нямат права и претенции. В случай обаче, че правото на собственост върху някой от тези имоти бъде оспорено по съдебен ред, всички срокове по договора спират да текат до влизане в сила на съдебното решение, по силата на което „Инвстмънт Пропъртис /Ин4 Пропъртис/ АДСИЦ да бъде признат за собственик на имота, за който е оспорено правото-чл.9. Спират да текат и сроковете по падежа на Записа на заповед, съгласно т.6.5., като страните договарят, че „Инвстмънт Пропъртис” /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ ще издаде нов Запис на заповед с падеж на паричното задължение удължен с времето, през което сроковете са били спрени за конкретния имот, за който е оспорено правото.
Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а като краен резултат е и правилно, поради което е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Изложил е и съображения по направените във въззивната жалба оплаквания на Областната управа на Област София.
Намерил е за неоснователно оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на идентичност между поемателя по ценната книга и кредитора по каузалния договор. Посочил е, че съгласно на чл. 535, т. 5 ТЗ записът на заповед следва да съдържа името на лицето, на което или на заповедта на което следва да се плати, като тъкмо посоченото лице е носител на материалните права, произтичащи от ценната книга. Приел е, че в конкретния случай "Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/" АДСИЦ се е задължило да заплати сумата по записа на областния управител на Област София, поради което поемател по процесния запис на заповед и носител на произтичащите от него права е областният управител. Посочил е, че както заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, така и установителният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК са подадени от Областната администрация.
Разпечатката съдържа 24 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9ae637f-5f33-42a9-9467-7d24e58631df