Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 657 от 29.10.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 872/2021
Вид
Протокол № 657
Подписан
29.10.2021
В сила
29.10.2021
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 657 гр. Разград, 27.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕ.ЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕ.ЕВА Гражданско дело № 20213330100872 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:43 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ, уведомен, явява се лично и с адв. Кр. К..

ОТВЕТНИКЪТ, уведомен, за него адв. Пл. Х. отпреди.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, уведомено, не се явява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М.Б., лично.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене в 13:43 часа.

АДВ. Х.: Представям удостоверение от НОИ Разград и справка за получените от ищеца обезщетения за трудова неработоспособност и за пенсия, които имат отношение към спора. Съгласен съм да се изслуша вещото лице преди да се разпитат свидетелите.

АДВ. К.: Запознат съм, да се приемат. Няма да соча доказателства. Съгласен съм да се изслуша вещото лице преди да се разпитат свидетелите.

1

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства: удостоверение и справка от НОИ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението на вещото лице.

СНЕМА самоличността на същото.

М. Д. Б. – неосъждана, без родство.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

СЪДЪТ ПРОЧЕТЕ заключението на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението си изложено писмено. Изготвеното от мен заключение дава диагноза на състоянието на подекспертния, която се нарича „разстройство в адаптация“, това не е точно посттравматично стресово разстройство.

Свързано е с дегенеза с преживяване стресогенни събития, това е основен причинен фактор за това „разстройство в адаптация“. Всъщност касае се за една реакция на тежък стрес и в следствие на това настъпило „разстройство в адаптация“. Отбелязала съм, че към момента са налице признаци на протрахирана депресивна реакция. Когато тя продължи повече от 2 години обичайно започва да се вписва в симптомите на посттравматично стресово разстройство. Това е континитет от състояния, които настъпват като последователност отначало има остра стресова реакция, впоследствие разстройство в адаптацията и впоследствие, ако не се преодолеят симптомите на това „разстройство в адаптацията“ и протрахираната депресивна реакция се разгръщат симптомите на посттравматично стресово разстройство. Различна продължителност, изключително индивидуално. Все още не са преодолени, има преживявания, които са от депресивния спектър - преживявания за малоценност, преживявания за безполезност, чувство на вина спрямо близките на освидетелствания, т.е. все още са налице депресивни симптоми, които ми позволиха да поставя диагнозата протрахирана депресивна реакция. Ако те продължат и периода от време надмине няколко години може би ще се случи посттравматично стресово разстройство, зависи от помощта, от подкрепата, която получава лицето, как се справя с кризисните ситуации. Към момента се установя тенденция към балансиране, към възвръщане на социалната активност, но са налице все още на чисто идиаторно ниво депресивни преживявания. Депресивните преживявания се дължат, основната причина за тях е настъпилата промяна във физическото му състояние вследствие на трудовата злополука, има пряка връзка. Не само на преживяното тогава, но и на последиците. Опитах се да обясня част от симптомите, но общо взето емоционално е подтиснат, детрениран е, лабилен, 2 тревожен. По отношение на идеаторната сфера мисленето, условно процеса е затормозен, доминират идеи за малоценност, чувство на вина спрямо близките, защото ще бъде обект на грижи от тук нататък. И в този аспект предимно са негативните му изживявания. Предимно чувство на вина, чувство на безполезност, непълноценност, те продължават и ще ситуират.

Не може да се предвиди какъв период от време ще присъстват в живота му. Като цяло подобен вид травма остава следи за целия живот. Чувството на вина е породено от факта, че той е променил социалното си функциониране, не би могъл да работи пълноценно, сменена е социалната му роля, т.е. в позиция е на човек нуждаещ се от грижи. Чувството на вина е за моментното му състояние и за това, че трябва да бъде обект на обгрижване от страна на близките си и не би могъл да участва пълноценно в семейния живот – да работи, да има доходи, с които да подкрепя семейството. Той минава в позицията на инвалидизиран човек и има необходимост от непрекъсната подкрепа. На практика в момента съпругата му участва изцяло във физическото му обгрижване. Почти всички дейности от елементарния бит са свързани с необходимостта да има подкрепяща фигура – неговата съпруга. И в такъв смисъл той се чувства виновен за това. Много чести са преживяванията, че ангажира близките си с необходимостта да полагат непрекъснати грижи за него. Вина не, че е бил причина за самото събитие.

АДВ. К.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.

АДВ. Х.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице.

НА същото да се изплати възнаграждение от бюджета на съда в размер на 312,00 лв .

(изд. РКО)

АДВ. К.: Моля да допуснете до разпит двама свидетели, които водим С.Т.С. - майка на ищеца и Ш.И. И. – съпруга на ищеца, за обстоятелствата какъв е бил семейния живот преди събитието и как се е променил след събитието, действителните болки и страдания по отношения на последиците от събитието.

АДВ. Х.: Свидетелите, които водим от четиримата допуснати днес можем само трима да представим, четвъртия е болен. Това са Ив. П. Е.., Т.Х.Х. и П.С.Т. колеги на пострадалия, които са присъствали по време на инцидента и могат да дадат показания за начина на настъпване на трудовата злополука. Четвъртия свидетел е фактически-очевидец.

Държим на разпита и на четвъртия свидетел – Х.М.А.. Моля да се разпитат свидетелите, които водим.

3

АДВ. К.: Моля да бъдат редуцирани свидетелите до двама да има реципрочност. Не сме представили доказателства във връзка със злополуката.Предполагам, че ситуацията ще бъде изяснена от свидетелите на ответника.

АДВ. Х.: И.Е. е шофьорът управлявал превозното средство причинило телесната повреда. Т.Х. е техническия ръководител на обекта и отговаря за правилата за безопасност и охрана на труда. П.Т. е очевидец на произшествието, доколкото разбрах той е управлявал машината асфалтополагащата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелите С.Т.С., Ш.И. И., Ив. П. Е.., Т.Х.Х. и П.С.Т..

СНЕМА самоличността на свидетелката С.Т.С..

С.Т.С. от с. *****, неосъждана, майка на ищеца.

СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Желая да бъде свидетел.

СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и същата обеща да говори истината.

ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.

СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Аз живея в с. Г. на ул. *****. Синът ми живее на ул. ***** в с. Г.. Имах огромен син, много добър, много работлив. Мога да кажа за пример. Беше намерил едно портмоне с всички документи и го предаде на човека. Синът ми беше много работлив. Много добър човек, не пиеше, не пушеше. Сега живота обратно се преобърна.

Злополуката стана на 10.10.19 г. около 2 часа племенникът ми се обадил на съпруга ми.

Племенникът ми се казва Н. И. и казва „Елате веднага в гр. Разград в бърза помощ, камион смаза крака на сина ви“. Това ми го каза племенника. Понеже той е бил с него и е извадил под камиона сина ми. Племенникът ми също работи в това предприятие. После с дъщерята на племенника ходихме в гр. Разград – аз, съпруга ми, етърва ми бяхме пред бърза помощ ходихме. Н. чакаше и питахме какво стана, той - ужас. Питах „Жив ли е?“. Само крака му.

Не ни пуснаха да го видим. След време го изпратиха в гр. Русе. Преди да го изпратят в гр.

Русе бая чакахме да го превържат, същия ден стана може би час, час и половина чакахме. В гр. Русе го изпратиха, защото крака му бил много лошо, даже един доктор каза „Изобщо не стойте тук, може би ще му трябва кръв, може би ще му ампутират крака“. От бърза помощ беше този доктор. След това с линейка го изпратиха в гр. Русе като придружител беше снахата. И снахата беше с нас като ходихме в бърза помощ. Името на снахата е Ш. съпругата на С.. И сина го приеха в реанимацията в „Медика“ в Русе. Там около 40 дни стоя 4 сина. Всеки ден ходихме при него. Макар, че нямаме кола, с чужди коли ходихме и по това време все искаха същата група кръв. Осигурихме кръвта, макар че има добри хора – цигани, но много добри хора, те ми намериха кръв. 13 банки кръв му преляха, някой път плазма слагаха, някой път кръвта. По това време не ни пускаха вътре. Искахме да го виждаме понеже съм майка, не мога да бъде успокоена, исках да го видя. Казваха име време, успокоите се. Излекуваха го. Обаче един ден по телефона той ми се обади от реанимацията „Майко, обади се на 112, елате тук нещо ще ми правят тези лекари“. Аз се учудих, при него няма телефон от къде е намерил. После пак се обадиха и старшата сестра дала телефона на сина, за да се обади понеже измъкнал всичките кабелаци, превъртял, нещо му станало.

Сестрата каза „Елата веднага, ние не можем да го успокоим“ Ходихме, той извадил всичките апарати от себе си, където му преливат кръв, кабели имаше залепени по него, системата извадил. После ние ходихме, искахме да го успокоим, но той не се успокоява. Той казва „ Не, те ще ми правят нещо. Вижте колко прах се насипва върху мен“. И през това време една психоложка извикаха от там и тя дойде при нас. Аз му казвам „Майко, недей да правиш така, имаш млада жена, син“. Не може да го успокоим. След време му казвам, че ние сме с тях, да е спокоен. Той ми казва „Майко по добре да бях починал“. Преди това не е изпадал в такива ситуации сина ми. Синът ми стоя там в реанимация 40, 45 дни. После в друго отделение, в хирургия го преместиха. Когато отиваше да чистят гнилото месо го виждахме, но той беше упоен, спеше. Синът ми стоя и в хирургия около месец, два. На село го докараха, но му сложиха едни железа на крака му и трябваше да стои с железата. Само лежеше, не можеше и на тоалетна да ходи. Снахата се грижеше за него. И аз ходих всеки ден да помагам. С железата лежа така докато ампутират крака. Той влиза, излиза от болница. Той не искаше да му ампутират крака, трудно го накарахме да се съгласи, имаше микроб в крака, и ако не бяха го ампутирали по-лошото щеше да стане. Убедихме го и ампутираха крака. И като го докараха всеки ден го носихме на превръзки на раната. Ние викахме лекар в нас да превърза за път пари, за превързване. Накрая нямахме сили. Мъжът ми с 300 лв. пенсия. Снахата с 150 лв. и тя е оперирана от става. И снахата почна сама да чисти раната и да превързва. Само една превръзка струваше 100 лв. Синът никъде не може да отиде, с подлога беше. След ампутацията пак съпругата го носи, но сам не може, трябва придружител, боли го крака, където бяха забити железата. Не може в тоалетна сам да ходи, да се изкъпе. Горните дрехи може да облече, но на долу не може. Снахата помага. Обувките му завързва. Като ходи на баня да го облече, съблече, снахата помага. Накрая разбрахме, че няма подобрение и почнахме да търсим и ни предложиха да ходим във Варна и доктора каза да помислим, че без ампутация няма да мине. Протеза му направиха на сина след ампутацията. Той пишман стана заради протезата, понеже не мислеше, че толкова ще боли.

Като му отрязаха крака нея вечер толкова ужасни болки имаше, викаше „Майко, ако издържа до сутринта, ще ми мине ли?“ През 10 минути ме търси по телефона и вика „Не мога да бъде спокоен“. И така 3 дни адски болки имаше, после постепенно се пооправи.

Синът има и патерици, но снахата все помага, макар че има протеза сам не може да се обслужва. Протеза слагаха два пъти. Четвъртия чорап носи. Болеше го крака и понеже е пълен трябвало да отслабва и през време му направихме другата протеза. Докторите казаха, 5 че трябва друга протеза. Синът ми сега е съвсем друг човек, моят син не е същия. Казва „Майко правя само трудности, отнемам от времето ви“. Почна да пуши цигари. Синът ми не може да върви. На телефона, телевизора, интернета е. Снахата винаги при него. С количката го носи у нас, имаме и количка. Обаче много трудно ни беше докато нямаше ТЕЛК не ни дадоха количка. В момента синът ми не може да помага вкъщи. Преди градинката той окопаваше, поддържаше цялата къща. Преди помагаше и на нас. Имам и друг син в Германия, къщата им празна, режеше лозята, окопаваше Г.та, помагаше на баща си. Понеже мъжът ми е на 70 години и той прекара катастрофа и той не може. Докато беше в болницата в гр. Русе синът ми беше паднал веднъж понеже се плъзнал, беше в ортопедията понеже докторите го караха да върви по малко, по малко с патерици, това беше преди ампутацията.