Решение № 19 от 12.01.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 872/2021
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 12.01.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Разград, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: НЕЛИ ГЕ.А при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕ.А Гражданско дело №
20213330100872 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.200 от КТ.
Депозирана е искова молба от С. С. ИЛ., с която са предявени обективно съединени искове срещу ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО АД за заплащане на сумата 150 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди и 3 609,81 лв. имуществени вреди, причинени от трудова злополука, която се е осъществила на 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че ищецът е работил в предприятието на ответника по трудово правоотношение като „работник строителство“, че на 10.10.2019 г. е претърпял трудова злополука при навлизане на товарен автомобил в работната зона на ищеца. Конкретно сочи, че този автомобил го ударил с бронята си, повалил го на земята и с едно от предните си колела преминал през десния му крак, причинявайки му многофрагментно счупване на подбедрица и глезен и открита рана на кожа и мускулатура. Злополуката е приета за трудова с разпореждане №20 от 29.11.2019 г. на НОИ. Вследствие на същата ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, лишения, неудобства и душевни страдания, които счита, че следва да бъдат възмездени от ответното дружество. Конкретно сочи, че на 10.10.2019 г., 12.10.2019 г., 01.11.2019 г. 08.11.2019 г., 21.11.2019 г., 08.01.2020 г. са извършвани оперативни интервенции в зоната на нараняването, след което в МБАЛ „Св.София“ гр.София e извършена ампутация на десния му крайник под коляното през м.януари 2021 г. Всичко това било свързано с продължителен болничен престой, болки и страдания и страх за здравословното състояние, постоянна и силна болка, невъзможност самостоятелно да се грижи за хигиената си, липса на домашна обстановка, невъзможност да спи, както и панически страх, че никога няма да може да се възстанови физически, да работи пълноценно и да се издържа, че дългото му отсъствие от работа допълнително влошило 1 емоционалното му състояние. Твърди, че са му били поставени външни фиксатори, които наложили промяна на обичайната му поза за спане, че състоянието му налагало чести прегледи при ортопед и множество хирургични интервенции. Към настоящия момент, след ампутацията на десния долен крайник, според ищеца е със сериозен дефицит в придвижването, а на 05.01.2021 г. е освободен от заеманата от него длъжност в ответното дружество, тъй като условията на труд са противопоказни за здравословното му състояние и не му е предложено трудоустрояване. По отношение на претендираните имуществени вреди, сочи, че същите са в размер на направените от него разходи за заплащане на курса на лечение, като конкретно сочи сумите за прегледи, консултации и избор на екип, лекарства и медицински консумативи.
Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Признава, че ищецът е работил по трудово правоотношение при тях, че е пострадал от трудова злополука на 10.10.2019 г. и че отговаря на действителността изложеното за характера и вида на възложените му работи, мястото на изпълнението им, тяхното време и продължителност. Твърди, че няма нарушение на правилата за безопасност на труд, че пострадалият е бил инструктиран и вниманието му е било насочено към всички възможни рискове, както в началото на работния ден, така и текущо чрез отправяне на забележки да проявява повече съобразителност и да избягва твърде близка дистанция с машините и превозните средства, че зоната му на работа на пътното платно е била ограничена с разделителна корда, ограничаваща работната от транспортната лента на пътя. Твърди също така, че товарният автомобил не е навлизал в работната му зона, а ищецът е навлязъл в работната зона на камиона, проявявайки груба небрежност, като сочи, че не е съборен от удар на бронята на камиона, а от някой от страничните му елементи, поради което кракът му е прегазен от колелото на третата ос на камиона. Твърди, че ищецът се е блъснал в камиона, извръщайки се внезапно и загубил равновесие. По отношение на проведеното лечение твърдят, че то е било неправилно в някои от своите етапи и пострадалият е претърпял допълнителни инциденти в болничното заведение, че това е усложнило възстановителния процес и е допринесло за по-тежкия вредоносен резултат, като правят възражение за съпричиняване от страна на ищеца и на медицинския персонал. По отношение на имуществените вреди, работодателят твърди, че е проявена готовност за заплащането им, но е имало отказ от ищеца. Прави и искане за привличане като трето лице помагач на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с което дружество работодателят е сключил договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“.
С допълнителна молба ищецът е увеличил предявения от него иск за неимуществени вреди от 150 000 на 170 000 лв.
С разпореждане от 10.06.2021 г. на основание чл.220 от ГПК съдът е конституирал като трето подпомагащо лице ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. В писмения си отговор същите считат, че са изпълнили задълженията си по застрахователния договор с изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 352,10 лв., като размерът е определен в съответствие с наредба за задължително застраховане на 2 работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Счита, че следва да бъдат заличени като трето лице по делото. По същество считат иска за недоказан, а размера му – за силно завишен и несъобразен с понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът работи в ответното дружество по трудово правоотношение, считано от 2017 г. Към 10.10.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността „работник строителство“.
Видно от разпореждане №20/29.11.2019 г ТП на НОИ Разград е приета за трудова злополука, станала със С. С. ИЛ. на 10.10.2019 г. , като е посочено, че пострадалият е работил на строителен обект изпълняван от работодателя – ремонт на пътен, участък, поставена му е задача да насочва пристигащите товарни автомобили, натоварени с фракция за позициониране и разтоварване в бункера на асфалтополагаща машина, че при разтоварване на поредния камион С. С. ИЛ. отстъпил назад, в същото време зад него преминавал друг камион, подхождащ за разтоварване, товарния автомобил ударил работника в бронята, повалил го на земята и с едно от предните колела преминал през десния му крак, причинявайки многофрагментно счупване на подбедрица и глезен и открита открита рана на кожа и мускулатура.
В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката /л.23 и сл./ е посочено, че към 14 ч. при разтоварване на поредния самосвал ищецът е направил няколко крачки назад, вероятно за да се предпази от праха от разтоварващата фракция; че в инструктажните книги за периодичен и ежедневен инструктаж не са попълнени всички данни , че инструкциите по безопасност и здраве не са актуализирани, че работодателят не е осигурил безопасна съвместна работа при извършване на СМР между ищеца и Ив. П. Е.., управляващ ПТМ. Също така е посочено, че товарен автомобил навлиза в работната зона на работника, която е на границата на опасната зона при придвижване на товарни автомобили на строителната площадка, която не е определена от техническия ръководител, че когато работникът направлява асфалт полагащата машина няма достатъчно видимост и в този случая техническия ръководител не е определил негов сигналист, че техническия ръководител на обекта не е спазил условията за безопасна работа, като не е определил транспортни пътища или транспортни зони на товарните автомобили, че не е осигурил план за безопасното движение при едновременна работа на една площадка на два или повече товарни автомобила и самоходни машини. В раздел Анализ е посочено, че основна причина за възникналата злополука е подценяване на съществуващата опасност при извършваната работа, както от страна на работодателя и длъжностните лица, така и от страна на работниците, както и че допуснатите пропуски в организацията на работа, вероятно временно намалена концентрация, шумът и праха от машините са определени като фактори, водещи до нарастване на съществуващия риск за живота и здравето при работа. В този акт за посочени и конкретните нарушения, които е допуснал ответника.
За нанесената на ищеца средна телесна повреда е образувано досъдебно производство №290ЗМ-347/2019 г. по описа на РУ на МВР – Кубрат срещу Ив. П. Е.. и Т.Х.Х.
3
В книгите за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана има подписи на ищеца от 01.10.2019 г./л.85/, 10.10.2019 г.
За механизма на трудовата злополука и във връзка с възражението на ответника за груба небрежност на ищеца са изслушани свидетелите Ив. П. Е.., Т.Х.Х., П.С.Т. и Н. Н. ИЛ..
Свид.И.Е. е управлявал камиона, който е премазал крака на ищеца. Според свидетелите задачата на ищеца била да следи дали в коша на машината има камъни и с ръка да посочва на шофьора дали да сипва камъни. В деня на инцидента С.И. бил на същото място, на което стоял и предните дни. Според свидетелите в този ден имало силен вятър и пушилка от стоварването на камъните. В други дни му правели забележка да не влиза в коша, за да не го смелят, но в деня на злополуката бил там, където трябвало. Според свидетелите не е имало сигналист, чиито сигнали да следват при работа. След като на свид.Е. съобщили за злополуката, той веднага спрял, слязъл и установил, че ищецът лежи точно на мястото, на което е работел. Същият свидетел твърди, че преди инцидента са казали на ищеца да мине отдясно, защото вятърът духал отдясно наляво и така щели да го виждат в огледалото, но същевременно обяснява, че при инструктажа не им казват къде да стоят при извършване на работните операции и че ищецът от години стои от тази страна на машината. Според свид.Т.Х., изпълняващ длъжността техник по асфалтополагането към 10.10.2019 г. ищецът е бил изпълнителен работник и не е имало забележки към работата му на обекта. И на него, както и на други свидетелят пояснявал, че не трябва да стоят между камиона, а свид.Т. го е чувал да му казва да се оглежда повече. И този свидетел си обяснява пристъпването на ищеца с това, че е бил изсипван прашен материал, който е предизвикал прахоляк. Според същия така работят от години, а сигналните елечета правят работниците видими от 50-60 м.
Свид.Т. видял, че от камион се вдига пушилка, това предизвикало дръпването назад на ищеца и в този момент минал свид.Е. и го ударил. Свид.Т. е чувал и забележки към свид.Е. и останалите шофьори за начина, по който подхождат към строителната площадка. И според този свидетел има по-защитено място от това, на което е бил ищеца, но не знае дали някой му е посочил да отиде там. Самият той също се е случвало да застава на това място.
Според свид.И. същите работници вече няколко дни работели в този участък на пътя, а при подписването на книгите за инструктаж им казвали да се пазят от камионите.
Според показанията на свидетелката С.С., майка на ищеца, трудовата злополука е променила живота на сина й. Преди това същият е работел много, а след това споделил с нея, че би било по-добре да не е оживял. След първото му изписване от болницата само лежал, а на крака му имало железа, не можел да се обслужва сам /вкл. и да посещава тоалетна/. След ампутацията трябвало да правят периодично превръзки, едната от които струвала 100 лв. Когато бил вкъщи между хоспитализациите ищецът не можел сам да ходи в тоалетната, да се изкъпе, да се обуе. След ампутацията ищецът имал силни болки. Дори и с протезата не можел да се обслужва самостоятелно, не можел да работи и да помага вкъщи.
Свид.Ш. И., съпруга на ищеца го е придружила при пътуването от гр.Разград до гр.Русе веднага след злополуката. Същата съобщава, че той имал ужасни болки и й стискал ръката.
Тя се грижела за него след изписването му от болница, в някои случаи му правела и 4 превръзките. След ампутацията сменил вече една протеза, лекарите съветвали и за втора смяна, като се движел с помощта първо на патерици, а след това – с канадки. Споделял, че продължава да усеща болка.
Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3170f354-b305-4e6c-b374-134705b2f8c5