Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 13.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 155/2025
Вид
Решение № 63
Подписан
13.02.2026
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900155 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ №109-115, бизнес сграда “ТАО“, ет.6, представлявано от С.К.П. и С.А.Б., действащо чрез юрк.Е. А., против С. Т. С., с ЕГН **********, с адрес: *******, действащ чрез назначения му особен представител адв.Д. Г., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Драгоман“ №45, ап.1, с която след допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на ответника, за които е издадена Заповед №3319/07.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№7260/2023г. по описа на Районен съд Варна, а именно сумата от 41257.33лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №****** сключен между длъжника и “Юробанк България“ АД, сумата от 3967.55лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2022г. до 05.04.2023г. и сумата от 979.54лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2022г. до 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-06.06.2023г., до окончателното й погасяване, които вземания са прехвърлени от кредитора в полза на ищеца с Договор за цесия от 18.12.2024г.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати в полза на ищеца в качеството му на частен правоприемник 1 на “Юробанк България“ АД по силата на Договор за цесия от 18.12.2024г., сумата от 27888.69лв., представляваща сбор от частта за главница от вноските след 39-та по Договор за потребителски кредит №****** дължими за периода 20.03.2025г. до 20.12.2029г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба14.03.2025г. до окончателното й погасяване.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК се сочи банкова сметка с IBAN *******, по която евентуално да се извърши доброволно плащане от ответника.

В исковата молба се твърди, че е проведено заповедно производство по ч.гр.д.

№7260/2023г. по описа на Районен съд Варна със заявител “Юробанк България“ АД и длъжник С. Т. С., с предмет задължения на ответника по сключен между тях Договор за потребителски кредит №***** от 20.12.2021г. Поддържа се, че ищецът се легитимира като частен правоприемник на “Юробанк България“ АД, по силата на сключен между тях Договор за цесия от 18.12.2024г., въз основа на който е цедиран пакет от просрочени вземания, произтичащи от договори за кредит сключени от банката-цедент и нейните клиенти. Твърди се, че едно от прехвърлените вземания е процесното задължението на ответника по горепосочения договор за кредит. Твърди се още, че ищецът е упълномощен от цедента да отправя изявление по чл.99 от ЗЗД до длъжника, съответно че исковата молба, следва да се счита за уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника за извършената цесия.

На следващо място се поддържа, че с процесният договор за потребителски кредит банката е предоставила на ответника заем за текущи нужди в размер от 42300лв., които са усвоени по сметка на кредитополучателя, като същия се е задължил да върне сумата на равни месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, според погасителен план, неразделна част от договора. Сочи се, че са договорени преференциални лихвени условия, приложими при наличието на изброените в чл.3, ал.10 от договора условия, като последните са намерили своето отражение върху размера на годишна лихва визирана в чл.3, ал.1 от договора. Твърди се, че дължимата годишна лихва за първите 12 месеца от срока на кредита, е изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5.9 %, а за остатъка от периода до крайния срок на издължаване, е приложим променлив годишен лихвен процент образуван от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, като при подписване на договора неговия размер е 5.9 %. Сочи се, че прилагания по договора референтен лихвен процент-“Прайм“ за необезпечени кредити, приложим за съответния период се определя по Методология за определяне на референтен лихвен процент, представляваща Приложение №1 към договора, което е връчено на кредитополучателя.

Твърди се, че съгласно чл.3, ал.8 от Договора, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер от 8.23 %, а общата дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора, възлиза на 57197.14лв. Твърди се, че с чл.9 от договора за кредит, е уговорено при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи обезщетение върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, определен от Министерски съвет. Поддържа се, че първоначално кредитополучателят е погасявал задълженията си, но впоследствие е 2 преустановил плащанията, като считано от 20.04.2022г. е в просрочие. С оглед на това и на основание чл.14 от договора, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 05.04.2023г. с връчена покана до длъжника. Твърди се, че поради допусната забава и на основание чл.9 от договор за кредит, преди да бъде обявена предсрочната изискуемост, т.е. за периода от 20.04.2022г. до 04.04.2023г. ответника дължи обезщетение за забава върху главницата, която е била дължима на съответния падеж, но е просрочена, чиито общ размер възлиза на 3765.82лв., а след това за периода от 05.04.2023г., когато е обявена предсрочната изискуемост до 24.05.2023г. лихвата се дължи върху пълният размер на непогасената главницата от 41257лв. Сочи се, че с цел събиране на дълга банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано е ч.гр.д.№7260/2023г. по описа на PC Варна и за процесните суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила с връчването на поканата до задълженото лице, ищецът предявява осъдителен иск за вноски по главница в общ размер от 27888.69лв. чиито падежи са настъпили след 20.03.2023г. до края на срока на договора.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от назначения особен представител на ответника, е постъпил отговор на искова молба, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Поддържа се, че представените по делото доказателства не установяват наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника. Твърди се, че от представения от ищеца договор за цесия не става ясно вземанията, по кои кредити са цедирани и дали задължението по Договор за потребителски кредит №****** е част от тях.

Твърди се още, че ответника не е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. Ето защо се поддържа, че в настоящия случай няма основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника, поради това че цесията му е непротивопоставима, с оглед липса на уведомяване за прехвърляне на дълга. На следващо място се поддържа, че липсват доказателства за това дали и кога ищецът, съответно цедентът, е обявил вземането по договора за паричен заем за изискуемо и ликвидно, както и дали са се осъществили договорните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.

Наред с гореизложеното се поддържа, че процесният договор за кредит, попада в обхвата на чл.9, ал.1 от ЗПК, тъй като заемателят е “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и същия се ползва от защитата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Поддържа се, че договора за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че в настоящия случай не е посочен действителният размер на годишният процент на разходите, доколкото начинът му на формиране, следва да е подробно описан за да може потребителят да бъде информиран по отношение на индивидуалните компоненти, които се включват в изчисленията и дали те съответстват на разпоредбата на чл.19, ал.1-3 от ЗПК, както и дали са спазени лимитите по ал.5 вр. с ал.4 от същата правна норма. Развити са подробни съображения за приложимата национална и европейска правна уредба в областта на потребителската закрила, като се сочи и относима съдена практика. Наред с това се поддържа, че клауза от договора уреждаща 3

ГПР, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП, тъй като се явява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съобразно чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Излагат се съображения за неприложимост на изключението по чл.26, ал.4 от ЗЗД, съответно че договора за кредит е изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

На следващо място се поддържа възражение за нищожност на договорената възнаградителна и наказателна лихва, поради противоречие с добрите нрави, при условие, че надхвърля петкратния размер на законната лихва. Твърди се, че лихвите са договорени при неясни условия и начин за формирането им. Поддържа се, че клаузите уреждащи дължимост на лихви нарушават добросъвестността, принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. На последно се оспорва възникването на кредитно правоотношение, тъй като на ответника не са предоставени Стандартен европейски формуляр при сключване на потребителски кредити, Погасителен план и Общи условия.

Оспорва се и получаването от ответника на средствата по договора за кредит, както и размера на претенциите.

В съдебно заседание ищецът, чрез подадена писмена молба от пълномощник, поддържа исковата молба и оспорва доводите, и възраженията на ответника. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, представляван от назначеният му особен представител, поддържа оспорването на иска и доводите изложени в отговора на исковата молба. С писмени бележки се доразвиват съображения в подкрепа на становището за неоснователност на претенциите.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно е от книжата /кредитно досие/ представени с исковата молба, че между ответника и “Юробанк България“ АД е сключен Договор за потребителски кредит №****** по силата, на който на ответника е предоставен банков кредит за текущи нужди в размер от 42300лв., които следва да се преведат по сметка на кредитополучателя, като почти цялата сума е предназначена за погасяване на стари задължения на лицето към други кредитни институции. Видно е още от договора и Погасителният план към него, че кредитополучателя се е задължил да върне получената сума, чрез 96 равни месечни анюитети погасителни вноски, включващи главница и лихва, с падеж 20-то число на съответния месец, считано от 20.01.2022г. Според условията на чл.3, ал.1 и ал.10 от договора, кредитополучателят дължи плащане на възнаграждение за ползване на отпуснатите му средства, под формата на променлив годишен лихвен процент, като за първите 12 месеца от срока на кредита, е приложима фиксирана стойност от 5.9 %, а за остатъка се определя на база сбора от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка от 5.9 %. От своя страна референтния лихвен процент се определя по Методология за определяне на референтен лихвен процент, представляваща Приложение №1 към договора, препис от която носещ подпис на ответника, е представен по делото. Съгласно чл.3, ал.8 от договора, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е в размер от 8.23 %, а общата дължима сума, изчислена към момента на 4 сключване на договора, възлиза на 57197.14лв. В чл.3, ал.9 от договора са описани допусканията, при които се определя стойността на ГПР и тези, които не участват в изчисленията. Клаузата на чл.9 от договора визира, че при допуснато просрочие или при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя ще дължи обезщетение върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Според чл.14, ал.1 от договора при забава в плащането на една или повече месечни вноски, банката може да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем. В чл.20, ал.1-4 от договора е предвидено право на банката да промени прилагането на преференциалните лихвени условия в случай на неизпълнение или нарушение от страна на кредитополучателя на условията, които са послужили за определяне на по-нисък размер на възнаградителната лихва. В посочената хипотеза договорната надбавка, приложима при изчисляване на преференциалната годишната лихва по кредита, се увеличава с 3.5 % или 1.5 %, в зависимост от конкретната форма на неизпълнение. На основание чл.20, ал.5 от договора при последващо изпълнение на условията по чл.3, ал.10, т.1, за срок от три последователни месеца, кредитополучателят има право да поиска възстановяване на преференциални условия по кредита, чрез намаляване на приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита към този момент договорна надбавка с 3.5 %, което банката следва да стори в срок от 10 работни дни след подаването на молбата за възстановяване. Съгласно чл.22 от договора, с подписване на същия кредитополучателят декларира, че преди сключването на договора за кредит е получил от Банката преддоговорна информация за условията на договора във формата на стандартен европейски формуляр, запознал се е с нея, разбира съдържанието й и сключва договора въз основа на информирано съгласие.