Протокол № 668 от 28.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 668 гр. Варна, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900155 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:32 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, представлявано от С.К.П. и С.А.Б., редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът С. Т. С., редовно призован, не се явява, представлява се от особения представител адв. Д. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 34500 от 26.11.2025 г. от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която заявява, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се ви в съдебно заседание и моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 34500 от 26.11.2025 г. от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която на основание чл.214, ал. 1 от ГПК се прави изявление за изменение на размера на 1 предявените искове, в частта относно претендираното обезщетение за забава, а именно: -Обезщетение за забава в размер на 979.54 лева, дължимо за периода от 20.04.2022г. до 24.05.2023г. Посочено е обаче, че така направеното от искане за изменение, е в условията на чл. 232 ГПК, чрез оттегляне на част от иска, като с оглед етапа на производството съгласие на ответника не е необходимо. Заявява се, че новопосоченият размер на обезщетението за забава е изчислен на основание чл.9 от процесния договор за кредит върху сумите на просрочените и неизплатени главници за процесния период, като е приложен относимият процент на законната лихва, така както е договорено между страните.

Моли се в проекта на доклад да бъде коригирана датата на договора за цесия, като вместо посочената в проекта дата – 18.12.2021 г. бъде посочена действителната такава – 18.12.2024 г. Заявява, че нямам други възражения по проекта на доклад и моли да бъде приет.

Заявява се, че страната е запозната с представеното заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза и моля да бъде изслушано вещото лице, като посочва въпроси към същото.

На основание чл. 143, ал. 3 ГПК изразява становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

Изразява и становище по съществото на спора, като представя списък на разноските.

Адв. Г.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1542 от 23.10.2025 година:

Подадена е искова молба от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, против С. Т. С., с ЕГН **********, действащ чрез назначения му особен представител адв. Д. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на ответника, за които е издадена Заповед №3319/07.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№7260/2023г.

2 по описа на Районен съд Варна, а именно сумата 41257.33лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №****** сключен между длъжника и “Юробанк България“ АД, сумата от 3967.55лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2022г. до 05.04.2023г. и сумата от 2272.50лв. представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.202 г. до 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-06.06.2023г., до окончателното й погасяване, които вземания са прехвърлени от кредитора в полза на ищеца с Договор за цесия от 18.12.2024г.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати в полза на ищеца в качеството му на частен правоприемник на “Юробанк България“ АД по силата на Договор за цесия от 18.12.2024г., сумата от 27888.69лв., представляваща сбор от частта за главница от вноските след 39 по Договор за потребителски кредит №****** дължими за периода 20.03.2025г. до 20.12.2029г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-14.03.2025г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се излага, че е проведено заповедно производство по ч.гр.д. №7260/2023г. по описа на Районен съд Варна със заявител “Юробанк България“ АД и длъжник С. Т. С., с предмет задължения на ответника по сключен между тях Договор за потребителски кредит №FL1243931 от 20.12.2021г. Поддържа се, че ищецът се легитимира като частен правоприемник на “Юробанк България“ АД, по силата на сключен между тях Договор за цесия от 18.12.2024г., въз основа на който е цедиран пакет от просрочени вземания, произтичащи от договори за кредит между банкатацедент и нейните клиенти. Твърди се, че едно от прехвърлените вземания е процесното задължението на ответника по горепосочения договор за кредит.

Твърди се още, че ищецът е упълномощен от цедента да отправя изявление по чл.99 от ЗЗД до длъжника, съответно че исковата молба, следва да се счита за уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника за извършената цесия. На следващо място се поддържа, че с процесният договор за потребителски кредит банката е предоставила на ответника заем за текущи нужди в размер на 42300лв., усвоени по сметка на кредитополучателя, който се е задължил да върне сумата на равни месечни анюитетни погасителни вноски, включващи 3 главница и лихва, според погасителен план, неразделна част от договора. Сочи се, че са договорени преференциални лихвени условия, приложими при наличието на изброените в чл.3, ал.10 от договора условия, като последните са намерили своето отражение върху размера на годишна лихва по чл.3, ал.1 от договора. Твърди се, че дължимата годишна лихва за първите 12 месеца от срока на кредита, е изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5.9%, а за остатъка от периода до крайния срок на издължаване е приложим променлив годишен лихвен процент образуван от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, като при подписване на договора неговия размер е 5.9%. Сочи се, че прилагания по договора референтния лихвен процент-“ПРАЙМ“ за необезпечени кредити, приложим за съответния период се определя по Методология за определяне на референтен лихвен процент, представляваща Приложение №1 към договора, което е връчено на кредитополучателя. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.8 от Договора, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер от 8.23 %, а общата дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора, възлиза на 57197.14лв. Твърди се, че с чл.9 от договора за кредит, е договорено при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи обезщетение върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, определен от Министерски съвет. Поддържа се, че първоначално кредитополучателят е погасявал задълженията си, но впоследствие е преустановил плащанията, като считано от 20.04.2022г. е в просрочие. С оглед на това и на основание чл.14 от договора, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 05.04.2023г. с връчена покана до длъжника. Твърди се, че поради допусната забава и на основание чл.9 от договор за кредит, преди да бъде обявена предсрочната изискуемост, т.е. за периода от 20.04.2022г. до 04.04.2023г. ответника дължи обезщетение за забава върху главницата, която е била дължима на съответния падеж, но е просрочена, чиито общ размер е 3765.82лв., а след това за периода от 05.04.2023г., когато е обявена предсрочната изискуемост до 24.05.2023г. лихвата се дължи върху пълният размер на непогасената главницата от 41257лв. Сочи се, че с цел събиране на дълга банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано е ч.гр.д.

№7260/2023г. по описа на PC Варна и за процесните суми са издадени заповед 4 за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила с връчването на поканата до задълженото лице, ищецът предявява осъдителен иск за вноски по главница в общ размер от 27888.69лв. чиито падежи са настъпили след 20.03.2023г. до края на срока на договора.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от назначения особен представител на ответника, е постъпил отговор на искова молба, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Поддържа се, че представените по делото доказателства не установяват наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника. Твърди се, че от представения от ищеца договор за цесия не става ясно вземанията, по кои кредити са цедирани и дали задължението по Договор за потребителски кредит №****** е част от тях.

Твърди се още, че ответника не е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. Ето защо се поддържа, че няма основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника, поради това че цесията му е непротивопоставима, с оглед липса на уведомяване за прехвърляне на дълга.

На следващо място се поддържа, че липсват доказателства за това дали и кога ищецът, съответно цедентът, е обявил вземането по договора за паричен заем за изискуемо и ликвидно, както и дали са се осъществили договорните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.

Наред с гореизложеното се поддържа, че процесният договор за кредит, попада в обхвата на чл.9, ал.1 от ЗПК, тъй като заемателят е “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и същия се ползва от защитата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Поддържа се, че договора за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че в настоящия случай не е посочен действителният размер на годишният процент на разходите, доколкото начинът му на формиране, следва да е подробно описан за да може потребителят да бъде информиран по отношение на индивидуалните компоненти, които се включват в изчисленията и дали те съответстват на разпоредбата на чл.19, ал.1-3 от ЗПК, както и дали са спазени лимитите по ал.5 вр. с ал.4 от същата правна норма. Развити са подробни съображения за приложимата национална и европейска правна уредба в областта на потребителската закрила, като се сочи и относима съдена практика. Наред с това се поддържа, че клауза от договора уреждаща ГПР, е неравноправна по 5 смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП, тъй като се явява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съобразно чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Излагат се съображения за неприложимост на изключението по чл.26, ал.4 от ЗЗД, съответно че договора за кредит е изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК. На следващо място се поддържа възражение за нищожност на договорената възнаградителна и наказателна лихва, поради противоречие с добрите нрави, при условие, че надхвърля петкратния размер на законната лихва. Твърди се, че лихвите са договорени при неясни условия и начини за формирането им. Поддържа се, че клаузите уреждащи дължимост на лихви нарушават добросъвестността, принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. На последно се оспорва възникването на кредитно правоотношение, тъй като на ответника не са предоставени Стандартен европейски формуляр при сключване на потребителски кредити, Погасителен план и Общи условия.