Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 327/2025
Вид
Решение № 296
Подписан
18.03.2025
В сила
18.03.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К.

Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500327 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. В. А., с ЕГН:

**********, в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете Е. А., с ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адв.С. К., против Решение № 4280 от 02.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7673/2024г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, допълнено с Решение №5222/ 23.12.2024г., с което съдът е отхвърлил подадената от тях молба за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на А. А., руски гражданин, роден на ********** г. в гр.Д., обл.Д., по повод извършен от него акт на домашно насилие, отменил е издадената по делото заповед за незабавна защита №115/02.05.2024г. и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за липсата на извършено от страна на ответника домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при неправилно и превратно обсъждане и тълкуване на събраните по делото доказателства.Искането към въззивния съд е за отмяна 1 на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи подадената молба за защита.

В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемия А. А., чрез пълномощника му адв.М. Б., в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба и с искане до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първостепенният съд е сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, т.

1 и т. 2 ЗЗДН, с която от Н. В. А., с ЕГН: **********, в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете Е. А., с ЕГН: **********, се търси защита срещу действията от страна на съпруга й и баща на детето А.

А., руски гражданин, роден на ********** г., извършени на 29.04.2024г., изразявящи се в нанесен побой спрямо Н. А. в присъствието на детето на страните Е. А., съпроводен с отправяне на обидни и нецензурни думи.

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил молбата за защита, като е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за осъществено домашно насилие над молителката , извършено от ответника на 29.04.2024г.

При самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен материал, въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва извършен акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо молителителите.

Не е спорно по делото, че молителката Н. А. и ответникът А. А. са бивши съпрузи и родители на малолетното дете Е. А., родено на 01.03.2012г. и на навършилото вече пълнолетие дете А. А., родено на 19.11.2005г. Бракът им е прекратен с влязло в законна сила на 28.11.2024г. решение № 4707/28.11.2024г. по гр. д. № 10182/2024г. по описа на РС Пловдив, като съгласно утвърденото от съда споразумение родителските права по отношение на детето Е. А. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.

По делото не е спорно и обстоятелството, че на 29.04.2024г. бившите съпрузи и техните децата са били в дома им в град Пловдив, ул.***. Във връзка с възникналия между бившите съпрузи семеен скандал, молителката позвънила за помощ на тел.112 , като била извършена проверка от служители на 04 РУ Пловдив. По случая било образувано ДП ЗМ181/29.04.2024г. , а на ответника повдигнато обвинение по чл.131,ал.1,т.5а във вр. с чл.130,ал.1 от НК и взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. Н.

А. е била настанена в защитено жилище, намиращо се на територията на 04 РУ Пловдив.

2

От изготвената съдебномедицинска експертиза по ДП№181/2024г. по описа на 04 РУ-Пловдив е констатирано ,че на Н. А. са били причинени : оток в тилната област; охлузвания на дясната мишница и кръвонасядане на ляво бедро. Според експертното заключение описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд предмет и/или неговото тангенцианално действие.Същите е възможно да са получени така както съобщава пострадалата Н. А., а именно при удари с юмруци и ритници нанесени от съпруга й на 29.04.2024г.

Пред РС-Пловдив е образувано и висящо АНД№4776/2024г. на основание Постановление на РП-Пловдив за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК на А. А. с налагане на административно наказание за това, че на 29.04.2024г. е причинил на Н. А. лека телесна повреда, изразяваща се в оток в тилната област; охлузвания на дясната мишница и кръвонасядане на ляво бедро, като същата е извършена в условията на домашно насилие- престъпление по чл.131,ал.1,т.5а във вр. с чл.130,ал.2 от НК.

Предвид така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първостепенния съд за недоказаност на твърденията на молителката за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника на 29.04.2024г.

Следва да се посочи, че така представена по делото от молителката декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл.9 ЗЗДН. Концепцията, заложена в закона е, че пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, т.к. е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото и стават доС.ие единствено на най-близките.

С оглед на тези разяснения за доказателственото значение на декларацията в производството за защита срещу домашно насилие, се налага извода, че в настоящия случай ответникът не провежда пълно оборване на изложените факти в декларацията по чл.9 от ЗЗДН, а именно – не доказва твърдението си, че не е извършвал акт на насилие над молителката Н. А..

Показанията на свидетеля А. А.–син на страните, според които на тази дата е имало скандал между родителите му, но той не е видял баща му да посяга на майка му, да я удря с ютия и не е видял синини по нея, не означава, че такъв конфликт между страните не се е състоял и описаното в молбата на търсещото защита лице не се е случило.Въззивният съд не кредитира и не дава вяра на показанията на сина на страните, тъй като след техния развод той е останал да живее при ответника и неговият живот и бит е зависим от него.

Същевременно така изнесените в молбата за защита обстоятелства и наличието на физическо насилие се установява и от приложеното по делото заключение от СМЕ – допустимо доказателствено средство в настоящето 3 производсво с оглед разпоредбата на чл. 13,ал.2,т.1 от ЗЗДН.

От заключението на съдебния медик се установява по безспорен начин, че на процесната дата- 29.04.2024г. на ищцата са били причинени: оток в тилната област; охлузвания на дясната мишница и кръвонасядане на ляво бедро и същите отговарят на това да са получени при удари с юмруци и ритници нанесени от съпруга й на 29.04.2024г. Ответникът не е оспорил, че инцидента между тях е станал на процесната дата, не е оспорил получените от ищцата травматични увреждания, не е твърдял и не е ангажирал доказателства същите да са получени по друг начин или механизъм.

От изложеното се налага изводът за осъществен спрямо молителката Н.

А. на 29.04.2024г. акт на физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в причиняване на лека телесна повреда от страна на ответника оток в тилната област; охлузвания на дясната мишница и кръвонасядане на ляво бедро, а тъй като домашното насилие е извършено в присъствието на малолетното на страните дете Е. А., то на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН следва да се приеме, че спрямо него също е налице домашно насилие.

Установеният по делото акт на насилие от ответника, обуславя и необходимостта от налагане на мерки по Закона за защита от домашното насилие. Смисълът на посочения закон е именно охраняване на личната свобода,живот и неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена или фактическа връзка,а конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта от предприемането на такива мерки.

Относно вида и срока на тези мерки съдът приема,че следва да наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. А. и Е. А., която по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите граждани. Определяне на тази мярка има смисъл от гледна точка на неизпълнението й, когато е наложена с влязъл в сила съдебен акт, тъй като решението задължително съдържа предупреждение при неизпълнението на мерките – задържане на нарушителя от полицейския орган и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата. При установено неизпълнение на задължението на извършителя да се въздържа от домашно насилие, той ще подлежи на санкциониране по реда на чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, чрез задържането му и иницииране на наказателно производство по реда на чл.

296, ал. 1 НК. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция спрямо пострадалите от последващи посегателства върху личността им.

Въззивният съд намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени и мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като му бъде забранено да приближава пострадалата Н. А. , жилището й, местоработата й , местата й за социални контакти и отдих, като следва да бъде отстранен и от общо обитаваното жилище. Съдът счита, че посочените мерки следва да се наложат за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение , като приема, че този срок на мерките ще способства за постигането на прЕ.нтивно – възпитателния ефект, целен от закона. Посоченият времеви 4 период е достатъчен и за ответника, за да преосмисли негативното си поведение и да предприеме стъпки в насока коригирането му. Решаващият състав на съда намира за неподходящи останалите мерки по чл.5,ал.1,т.4-8 от ЗЗДН, с оглед прекратяване на брака между съпрузите и предоставянето на родителските права спрямо малолетното на страните дете на майката.По отношение на детето освен посочената мярка по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, съдът намира, че на основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН следва да постанови определеният с решение № 4707/28.11.2024г., постановено по гр.д.№ 10182/2024г., по описа на РС-Пловдив, режим на лични отношения на бащата с детето Е. А. да се осъществява в присъствието на психолог и/ или социален работник от Център за обществена подкрепа, определен от Дирекция „Социално подпомагане“Пловдив, за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от определените дванадесет месеца се приспада времето, през което е действала заповедта за незабавна защита, а именно от датата на издаването й (02.05.2024 г.), до датата на отмяната й - 02.11.2024г. с обжалваното първоинстанционно решение.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН А. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 12,50 лв.-държавна такса.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4280 от 02.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 7673/2024г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, допълнено с Решение №5222/23.12.2024г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЗАДЪЛЖАВА А. А., руски гражданин, роден на ********** г. в гр.Д., обл.Д., Русия, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на молителите Н. В. А., с ЕГН: ********** и Е. А., с ЕГН: **********.