Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11079 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41511/2021
Вид
Решение № 11079
Подписан
08.06.2026
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11079 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110141511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „П.Б. (Б.)“ ЕАД искова молба против „Т.К.“ ООД, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 7627,28 евро – две неплатени вноски с настъпил падеж на 01.03.2019г. и 01.04.2019г., по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., трансформиран в договор за кредит на вноски, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане, 1729,36 евро просрочена договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и 801,55 евро наказателна лихва за периода 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 21267/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав и в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7627,28 евро, частичен иск от вземане в общ размер на 135 086,72 евро, представляваща непогасена главница по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане.

За съвместно разглеждане е приет предявен от ответното дружество срещу ищцовото дружество насрещен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на „П.Б. (Б.)“ ЕАД да заплати на „Т.К.“ ООД сумата от 7 627,28 евро частичен иск от сума в размер на 135 086,72 евро, представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие включването на ищеца по насрещния иск в ЦКР към БНБ като длъжник с просрочени задължения.

С Определение № 9721/11.03.2026г., влязло в сила на 10.04.2026г., исковата молба е върната, а производството по делото прекратено, в частта, досежно исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

С Определение № 16793/04.05.2026г., влязло в законна сила на 30.04.2026г., исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено, в частта, досежно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ

1

След влизане в сила на цитираните определения, предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено предявеният насрещен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на „П.Б. (Б.)“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 7 627,28 евро частичен иск от сума в размер на 135 086,72 евро, представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие включването на ищеца в ЦКР към БНБ като длъжник с просрочени задължения.

Ищецът по насрещния иск излага твърдения в насока, че „П.Б. (Б.)“ ЕАД, незаконосъобразно е трансформирал договора за овърдрафт в кредит на вноски, както и незаконосъобразно е обявил кредита за предсрочно изискуем. Последното обстоятелство сочи, че е заявено от „П.Б. (Б.)“ ЕАД за вписване в ЦКР към БНБ през м. Януари 2019 г. Аргументира, че е разбрал за незаконосъобразното трансформиране с получаване на покана за доброволно изпълнение с изх. № 5004/27.02.2019 г., вследствие на което положил усилия да погаси задълженията и кандидатствал за кредит пред друга банка, но поради включването му в ЦКР към БНБ като длъжник с просрочено задължение, му било отказано дори разглеждането на документите за отпускане на нов кредит. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

С уточняваща молба /л.136/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът по насрещния иск е посочил, че претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск. Ответникът излага, че липсват доказателства относно твърдения от страна на ищеца по насрещния иск „отказ от ново банково финансиране“. Оспорва претенцията като недопустима и излага, че доколкото страните са обвързани от договорни отношения, е изключена възможността ищецът по насрещния иск да претендира вреди на извъндоговорно основание. Счита, че деликтна отговорност могат да носят само физически лица. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че е нормативно задължен да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти, поради което развива съображения в насока, че не може да бъде ангажирана отговорността му. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД По общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 ЗЗД). Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата. Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната).

Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно че между страните е сключен Договор за овърдрафт от 25.08.2014, по силата на който ищецът е 2 предоставил кредит в размер на 50 000 евро на 09.09.2014 г., при краен срок на погасяване 09.09.2016 г.; че с анекс от 24.11.2014 г. към Договора, е увеличен размерът на овърдрафта на 100 000 евро; че с анекс от 24.09.2015 г. овърдрафтът е увеличен на 150 000 евро; че с анекс от 29.08.2016 г. е изменен крайният срок за погасяване на задълженията от 09.09.2016 г. на 09.09.2019 г.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, банките са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Разпоредбата задължава всички кредитни институции, титуляри на вземания по договор за кредит, да подават информация за състоянието на кредита в Централния кредитен регистър за периода от датата на сключване на договора до датата на окончателното му погасяване.

Информацията, която регистърът съдържа съгласно Наредбата, касае кредитната задлъжнялост на клиентите, включваща данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. Активен по смисъла на посочената разпоредба е кредитът, вземанията по които не са изцяло погасени, като кредитът остава активен до окончателното му погасяване (чл. 10, ал. 1). Съгласно чл. 10, ал. 3 на тази разпоредба, търговските банки подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че към 09.09.2019г., задълженията на ответника по процесния договор за кредит са в размер на 148 278.85 евро, която сума включва главница, договорна лихва, наказателна лихва и законни лихви.

С оглед изложеното се установява по делото, че към датата на подаване на информацията в Централния кредитен регистър през 2019г., не е било налице погасяване на вземането, а същото е било дължимо.

Този извод намира опора в обстоятелството, че с постановеното по т.д. № 694/2019г., Решение № 260811/25.11.2020г. /л.68 по делото/, „Т.К.“ ООД е осъдено да заплати на „П.Б. Б.“ ЕАД, част от дължимите се суми, а именно: 55000.00 евро – неизплатена част от усвоен кредит по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г.

С Решение № 379/07.06.2022г., постановено по т.д. № 229/2022г. по описа на САС, е потвърдено решението, постановено по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС. / решение САС л. 71 в кориците на том 1, по настоящото дело/, респективно задълженията на ищеца по насрещния иск са признати с влезли в сила съдебни решения.

С оглед изложеното банката е изпълнила задължението си да подаде до ЦКР информация относно процесните вземания, които не попадат в никое от предвидените по чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от Наредбата изключения, респективно не е налице неправомерно поведение от страна на банката, доколкото с вписването в ЦКР са изпълнение вменените й по закон задължения.

На следващо място недоказано остана твърдението на ищеца по насрещния иск, че поради вписването в ЦКР му е отказано дори разглеждането на документи за нов кредит, доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани.

На отделно основание, по делото ищецът по насрещния иск не е установил при условията на пълно и главно доказване наличие на настъпили неимуществени вреди за него, поради което липсва елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на банката.

По изложената аргументация искът с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

3

45 ЗЗД подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „П.Б. Б.“ ЕАД, има право на разноски, но доколкото такива във връзка с насрещния иск не се претендират, нито се доказа от банката да е извършила разноски във връзка с тази претенция, не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.К.“ ООД, ЕИК **********, срещу „П.Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 627.28 евро , частичен иск от сума в размер на 135 086,72 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от виновно противоправно поведение на служители на банката, изразяващи се в некоректно вписване в ЦКР поради забава в изплащане на задължения по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4