Решение № 18181 от 09.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64764/2022
- Вид
- Решение № 18181
- Подписан
- 09.10.2024
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 119451 от 05.12.2022 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 974 от 04.01.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 14773 от 01.02.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 46275 от 11.04.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 53222 от 28.04.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 19735 от 02.06.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 77265 от 22.06.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 77422 от 22.06.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 43414 от 04.12.2023 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 28601 от 26.02.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Определение № 12914 от 25.03.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Определение № 14383 от 02.04.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 67473 от 11.05.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 100070 от 17.07.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 172120 от 24.11.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Определение № 50336 от 10.12.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 188240 от 19.12.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 17388 от 27.01.2025 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 35248 от 26.02.2025 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.303, ал.1, т.5 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303, ал.1, т.5 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18181 гр. С, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110164764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. В. З. с ЕГН **********, чрез адв. Н. С., срещу В. Х. Б. с ЕГН **********, С. В. Б. с ЕГН **********, както и срещу “Р Н” ЕООД, с ЕИК ххх, представлявано от управителя и ЕСК - ИНН.
Ищцата твърди, че притежава парични вземания срещу ответницата В. Х.
Б., установени по основание и размер с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1101/2019г., по описа на СГС. Твърди, че на 30.01.2020г., същата ответница, с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт ххх с район на действие СРС, прехвърлила на ответника С. В. Б. /нейн син/, собствената й 1/4 ид.ч. от 403/2077 идеални части от поземлен имот с идентификатор ххх, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С, р-н П, ж.к. “Л”, с площ от 2077 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 210 ххх, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори ххх, ххх, ххх, ххх, ххх.
Ответникът С. В. Б., от своя страна, на 17.08.2020г. прехвърлил на третия ответник “Р Н” ЕООД, с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ххх с район на действие СРС притежаваната от него 1/8 идеална част от 403/2077 идеални части от горепосочения поземлен имот.
Ответницата В. Х. Б., на 25.09.2020г., с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ххх с район на действие СРС, прехвърлила на ответника С. В. Б. /нейн син/, собствената й 1/40 ид.ч. от 1 поземлен имот с идентификатор ххх, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С, р-н П, ж.к. “Л”, с площ от 1382 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 160 ххх, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори 6ххх. Ищцата твърди, че посочените сделки са увредени имуществените й интереси, поради което отправя искане, същите да бъдат обявени за недействителни по отношение на нея. Отправя се искане за присъждане на разноски.
Ответницата В. Х. Б., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.
Излагат се съображения за недопустимост на исковите претенции поради незаконосъобразност на осъщественото вписване на исковата молба; поради ненадлежна активна процесуална легитимация на ищцата - липса на качеството “кредитор” на същата по см. на чл.135 ЗЗД; липса на пасивна процесуална легитимация на ответника В. Б., тъй като същата не е притежавала качеството “длъжник” по см. на чл.135 ЗЗД, към момента на осъществяване на разпоредителните сделки, прогласяване на чиято недействителност се иска; недопустимост на една от предявените искови претенции поради липса на предмет, като твърди, че представения от ищцата Нотариален акт № ххх с район на действие СРС, касае друга правна сделка; недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, като при условията на евентуалност ответникът твърди, че предявените искови претенции са неоснователни, като по същество сочи същите основания, изброени по-горе. Ответницата В. Б. твърди още, че към момента на извършване на разпоредителните сделки не е знаела, че притежава качеството на длъжник по отношение на ищцата, както и че същите я увреждат. Не се оспорва обстоятелството, че ответницата В. Х. Б. е възходяща от първа степен на ответника С. В. Б., т.е. същите са майка и син.
Ответникът С. В. Б., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, който е с идентично съдържание, на отговора подаден от ответницата В. Б..
Ответникът “Р Н” ЕООД, с ЕИК ххх, представлявано от управителя и ЕСК ИНН, редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК, в срока по чл.131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предмет на производството са искови претенции, с правно основание чл.135 ЗЗД.
1. По допустимостта на производството.
Възраженията на ответната страна, свързани с допустимостта на настоящото производство, настоящия съдебен състав намира за изцяло неоснователни, 2 поради което следва да разгледа и да се произнесе по съществото на предявените искови претенции.
2. По съществото на правния спор.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява от фактическа страна следното:
Между ищцата Б. В. З. с ЕГН ********** и първата ответница В. Х. Б. с ЕГН **********, е налице валидно възникнало парично вземане на основание неформален договор за заем за послужване от 31.05.2017г., за сумата в размер на 35 665 лв. Посоченото вземане било предмет на производството по гр.д.
№1101/2019г., по описа на СГС, с което съдът със сила на пресъдено нещо признал дължимостта на вземането, като осъдил ответницата Б., да заплати на ищцата вземането в размер на 35 665 лв./ да престира реално изпълнение по договора за заем/, ведно с обезщетение за забава, в посочен в решението размер, както и законната лихва до окончателното изплащане на вземанията по решението. Процесното съдебно решение влязло в законна сила, като за вземанията по същото бил издаден изпълнителен лист от 28.04.2022г., на СГС.
На 30.01.2020г., видно от приетия като писмено доказателство договор за дарение, обективиран в Нотариален акт ххх с район на действие СРС, ответницата В. Х. Б., прехвърлила на ответника С. В. Б. /нейн син/, собствената си 1/4 ид.ч. от 403/2077 идеални части от поземлен имот с идентификатор ххх, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С, р-н П, ж.к. “Л”, с площ от 2077 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 210 ххх, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори ххх, ххх, ххх, ххх, ххх.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ххх с район на действие СРС, ответникът С. В. Б., от своя страна, на 17.08.2020г., прехвърлил на третия ответник “Р Н” ЕООД, притежаваната от него /от С Б./ 1/8 идеална част от 403/2077 идеални части от горепосочения поземлен имот.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото -договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ххх с район на действие СРС, ответницата В. Х. Б., на 25.09.2020г., прехвърлила на ответника С. В. Б. /нейн син/, собствената й 1/40 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ххх, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С, р-н П, ж.к. “Л”, с площ от 1382 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 160 ххх, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори 6ххх.
Ответницата В. Х. Б., подала молба с правно основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, на основание на която било образувано касационно дело №4200/2023г., 3 по описа на ВКС, IV Г.О., докладчик съдията Я В, която молба била оставена без разглеждане по същество с определение №242 от 15.04.2024г.
На основание приетото за установено от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи твърдяното от ищцата спрямо първата ответница В. Б., парично вземане.
Същото е установено с влязло в законна сила, съдебно решение. За основателността на исковата претенция по чл.135 ЗЗД, е необходимо да се установи по безспорен начин възникването и съществуването на действително вземане у ищеца, при това за основателността на исковата претенция не е необходимо същото вземане на бъде ликвидно и изискуемо, като достатъчно е същото да не е отречено със сила на пресъдено нещо. В настоящата хипотеза от приетия като писмено доказателство препис от влязлото в сила решение по гр.д.№1101/2019г., по описа на СГС /предмет на което е бил иск с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД/, се установява правното основание, на което е възникнало вземането между ищцата и ответницата В.
Б., а именно валидно възникнало облигационно правоотношение по заем за послужване, като вземането на ищцата действително е възникнало на 31.05.2017г., а последващото му установяване в рамките на проведен съдебен процес и постановяване на съдебно решение, ползващо се с установително и изпълнително действие, не променя действителния момент, от който се счита възникнало последното. В тази насока, не могат да бъдат споделени като основателни съображенията на ответниците, че вземането на ищцата не е било възникнало преди извършване на разпоредителните действия, тъй като поради допуснато процесуално нарушение ответницата В. Б. била лишена от възможността да участва надлежно в съдебното производство, предмет на което е вземането на ищцата. В допълнение, макар и от страна на последната да е била подадена молба с правно основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, то настоящият съдебен състав намира, че произнасянето по същата не се явява преюдициален въпрос по см. на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като това производство по своята правна същност не се явява “паралелен процес, чийто предмет е признаване или отричане на вземането на кредитора със сила на пресъдено нещо”, а представлява способ за извънреден инстанционен контрол, с изхода по същество, от който постановеното и влязло в сила съдебно решение би могло да бъде отменено изцяло или отчасти, а производството по делото да бъде върнато за ново разглеждане, като едва с отмяната на влязлото в сила съдебно решение, по реда на извънредния способ по чл.303 и сл. ГПК, висящността на съдебното производство ще се счита за възстановена по отношение вземането на ищцата, като в тази хипотеза би било налице действително основание за спиране на производството по настоящото дело, каквато хипотеза до приключване на устните състезания не е налице. /в същата насока е и приетото в т.2 на ТР 2/2017г. от 09.07.2019г., по т.д.
№2/2017г. на ОСГТК на ВКС./
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице 4 валидно възникнало към 31.05.2017г., парично вземане на ищцата срещу ответницата В. Б., съществуването на което вземане не е отречено със сила на пресъдено нещо към приключване на устните състезания по настоящото производство.
От събраните по делото писмени доказателства, по безспорен начин се доказа осъществяването на трите отделни разпоредителни сделки - две от които безвъзмездни /дарения/ и една, от които възмездна /покупко-продажба/. По отношение на възмездната сделка, сключена между ответницата В. Б. и ответника С. В. Б. /нейн син/, с оглед липсата на оспорване на посочената между страните родствена връзка, съдът е указал на ответниците приложимостта на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД, като в тази връзка е разпределил доказателствената тежест между страните и е допуснал събирането на гласни доказателства на ответниците. С оглед обстоятелството, че такива не са събрани, съдът приема, че презумпцията за знание у ответника С. Б. за обстоятелството, че с извършеното разпоредително действие /покупко-продажбата/, с което ответницата В. Б. е увредила имуществения интерес на ищцата, не се явява разколебано.
По отношение на обстоятелството дали извършените разпоредители действия от ответниците В. Б. и С. Б., съставляват увреждащи действия по см. на разпоредбата на чл.135 ЗЗД, то съдът намира, че същите безспорно се явяват такива. Разпореждането с притежавано имущество/идеални части от същото, представлява намаляване на имуществото на длъжника, с което евентуалното принудително изпълнение на вземането на кредитора -ищец, би било затруднено. Обстоятелството, че част от извършените разпоредителни действия са с безвъзмезден характер, т.к. налице е разпореждане с имуществен актив, без разпоредилия се да получи насрещна престация, е допълнителен аргумент в подкрепа на посоченото по-горе съображение.
Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da3cc0ec-8832-4a33-a380-3f49ae52a923