Решение № 199 от 09.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4087/2025
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Други актове по делото
- Протокол № 4 от 07.01.2026 · Ива Илиева Стойчева Коджабашева
- Протокол № 172 от 04.02.2026 · Ива Илиева Стойчева Коджабашева
- Протоколно определение № 266 от 18.02.2026 · Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Сливен, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104087 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на М. П. П. срещу М. Г. И. и К. М.
Ф., с която е предявен осъдителен иск.
В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици на 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота гр. Сливен, .................... който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 37.10 квадратни метра, заедно с отстъпено право на строеж върху общинска земя и 1.10 % идеални чати от общите части на сградата. Ищцата била собственик на останалите 5/6 ид. ч. от имота, които прехвърлила на сина си, като запазила правото си на ползване.
Предвид запазеното си право на ползване върху 5/6 идеални части от имота, ищцата уведомила ответниците, че й дължат наем в размер на 250 лева месечно, тъй като не й предават ключовете и не може да ползва имота. На 09.04.2024 г. на ответниците била връчена нотариална покана, а с влязло в сила решение по гр. д. № 3802/2024 г. по описа на СлРС, ответниците били осъдени да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 600,00 лв. за периода 1 от 17.04.2024 г. до 17.07.2024 г. Ищцата излага, че от 18.07.2024 г. до 17.01.2025 г. ответниците също ползвали целия имот, поради което й дължат обезщетение и за този период. На изложените основания ищцата моли за уважаване на иска и претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, с който изразяват становище за допустимост на иска, но оспорват неговата основателност. Не оспорват, че са собственици на 1/6 ид. ч. от имота, а ищцата има вещно право на ползване на останалите 5/6 ид. ч. Твърдят обаче, че ищцата не е била лишена от правото да ползва имота и че е канена неколкократно да го ползва, но очевидно за нея е по-изгодно да води дела за парично обезщетение. Оспорват и претендирания размер на обезщетението.
Правят възражение за прихващане, като твърдят, че ищцата им дължи сума от 20 000 лв., които ответниците са изразходвали да я издържат по време на действие на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, развален с влязло в сила решение по ВГД № 86/2023 г. по описа на СлОС. След развалянето на договора, всяка от страните е длъжна да върне на другата това, което е получила. На изложените основания ответниците молят за отхвърляне на иска, евентуално молят съда да уважи възражението им за прихващане и претендират присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за уважаване на предявения иск, отхвърляне на възражението на ответниците за прихващане като недоказано и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който молят за отхвърляне на иска като неоснователен, евентуално като погасен чрез прихващане.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 613,55 € /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента/, с левова равностойност 1200,00 2 лв., представляваща обезщетение за ползването на 5/6 идеални части от имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №
***, по отношение на които ищцата има запазено право на ползване, за периода от 18.07.2024 г. до 17.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба 18.08.2025 г., до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго. Източник на вземането е едно фактическо положение - реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ищецът следва да установи наличието на следните предпоставки: съсобственост между страните по спора по отношение на процесната вещ/имот, служене с вещта/имота /лично ползване/ изцяло от един съсобственик - ответник, по начин, препятстващ другия или другите съсобственици, също да го ползват според правата си и лишеният от ползването съсобственик или съсобственици да са отправили към този, който си служи с вещта, писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени. Понятието „лично ползване” е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В случая са безспорни между страните обстоятелствата, че ответниците са собственици на 1/6 ид. ч. от процесния имот в режим на СИО, а ищцата е носител на вещно право на ползване на останалите 5/6 ид. ч. от имота.
Ответниците признават, че са ползвали целия имот в исковия период, за което обстоятелство са събрани и показанията на свид. Любомир И..
От приложеното гр. д. № 3802/2024 г. по описа на СлРС се установява също, че на 09.04.2024 г. на ответниците е връчена нотариална покана от ищцата за заплащане на обезщетение, като с влязлото в сила решение по делото, ответниците са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение в размер 3 на 600,00 лв. за периода от 17.04.2024 г. до 17.07.2024 г. Веднъж отправено, такова поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. /ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Затова не е необходимо за всеки период от време докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия от съсобствениците да се отправя повторна писмена покана. Тоест налице е и писмено поискване от страна на ищцата за претендирано обезщетение.
С протоколно определение от 04.02.2026 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че средният пазарен наем за имота през процесния период е в размер на 280,00 лв. месечно. Ищцата претендира по-ниска месечна сума от 200,00 лв., вместо средния пазарен наем за 5/6 ид. ч. от имота в размер на 233,33 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от ищцата иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е изцяло основателен и доказан.
Намерената основателност на иска обаче изисква разглеждане и на евентуалното възражение на ответниците за прихващане.
По възражението на ответниците за прихващане с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 88 ЗЗД:
Ответниците твърдят, че ищцата им дължи сума от 20 000 лв., които ответниците са изразходвали да я издържат по време на действие на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, развален с влязло в сила решение по ВГД № 86/2023 г. по описа на СлОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранния договор има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и развалянето му има обратно действие. С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните. Отпада основанието за престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора. При развалянето настъпва ново правно положение - възстановява се положението отпреди сключване на договора, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. Всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В противен случай би се стигнало до неоснователно 4 обогатяване на една от страните.
Предпоставки за уважаване на претенцията са да е съществувало валидно правоотношение между страните по делото, същото да е развалено или отпаднало на друго основание и ответниците да са извършили престация преди отпадане на основанието, в случая преди разваляне на договора за издръжка и гледане. Ето защо, съдът е указал, че в тежест на ответниците е да докажат, че между страните е имало сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, че договорът е развален с влязло в сила решение, както и че ответниците са давали издръжка на твърдяната стойност от 20 000 лв.
От приложеното гр. д. № 5042/2021 г. по описа на СлРС се установява, че между ищцата и ответницата М. И., по време на брака й с ответника К. Ф., е бил сключен Договор от 20.06.2018 г. за прехвърляне на 5/6 ид. ч. от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е развален с влязло в сила на 07.06.2024 г. решение по ВГД № 86/2023 г. по описа на СлОС, като в мотивите на съда е прието, че ответниците са заплащали средства за издръжка на ищцата, но до м. юни 2021 г., след което са преустановили плащанията поради отказ на кредитора. Съдът е намерил, че неизпълнението на ответниците след м. юни 2021 г. е значително и налага развалянето на договора. В производството по гр. д. № 5042/2021 г. по описа на СлРС е установено, че в периода от 19.12.2017 г. до 09.06.2021 г. ответниците са превеждали по банкова сметка на ищцата суми за издръжка, които според заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза възлизат на 20973,25 лв. По време на действие на договора, в периода след 20.06.2018 г. и до 09.06.2021 г., сумите възлизат на 16817,62 лв.
За превеждането им от ответниците на ищцата, в настоящото производство са събрани и писмени доказателства.
Ищцата не оспорва, че е получила сумите, но оспорва основанието, на което са й били превеждани, като твърди, че средствата не са били предназначени за издръжката й по договора.
Съдът намира възражението за неоснователно. От показанията на разпитания по делото свид. И. не става ясно да е имало друго основание за превеждане на сумите, докато в производството по гр. д. № 5042/2021 г. по описа на СлРС и последвалото въззивно производство по ВГД № 86/2023 г. по 5 описа на СлОС безспорно е установено, че сумите са превеждани от ответниците на ищцата именно за издръжката й.
Неоснователно е и възражението на ищцата за погасяване на вземането на ответниците по давност. Касае се за хипотезата на третия фактически състав на нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и основанието се счита за отпаднало от момента на разваляне на алеаторния договор. От този момент започва да тече и погасителната давност, която от 07.06.2024 г. до датата на предявяване на възражението за прихващане - 01.12.2025 г., не е изтекла.
Предвид изложеното, възражението на ответниците за прихващане е основателно и искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен изцяло, като погасен чрез прихващане.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК правото на разноски възниква в полза на ответниците, но същите не претендират такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. П., ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливен, ...................... срещу М. Г. И., ЕГН: 6811205841 и К. М. Ф., ЕГН:
**********, двамата с адрес гр. Сливен, ...................... иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 613,55 € /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента/, с левова равностойност 1200,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на 5/6 идеални части от имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № ***, по отношение на които ищцата има запазено право на ползване, за периода от 18.07.2024 г. до 17.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.08.2025 г., до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответниците по възражението им за прихващане с правна квалификация чл.
Разпечатката съдържа 44 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8e6c4da-6419-4559-a4d9-055e27d11391