Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15001 от 14.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44274/2021
Вид
Решение № 15001
Подписан
14.09.2023
Състав
Диана Кирилова Ангелова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а , ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 15001 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110144274 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „П.....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С против Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: 1000 С.

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу Б. В. Г. с ЕГН: **********, по което било образувано гр. д. № 62793/2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение за сумите: 5000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3017103526 между „П.....” ЕООД като кредитор и Б.

В. Г. като длъжник, лихва за забава в размер на 122.40 лв. за периода от 27.03.2017 г. до 26.02.2019 г., законна лихва в размер на 3173.51 лв. за периода от 26.02.2019 г. до 14.12.2020 г., сумата от 2418.64 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 26.03.2017 г. до 26.02.2019 г., както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 439.29 лв.

Твърди, че на 13.02.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3017103526 между „П.....” ЕООД като кредитор и Б. В. Г. като длъжник. Посочва, че параметрите по договора са следните: Сумата на кредита: 5 000 лв., срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската: 309.11 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 7418.64 лв.

Ищецът твърди, че ответницата е избрала и закупила пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги било 3750.00 лв., а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги била 156.25 лв. Сочи, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги били 11 168.64 лв. Твърди, че 1 неразделна част към договора за кредит са общите условия, които били предадени при подписване на договора и с които длъжницата се запознала.

Твърди, че длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № 3017103526, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 465.36 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца. Твърди, че „П.....“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.02.2017 г. е превело парична сума в размер на 5 000.00 лв. по посочена от длъжника Б. В. Г. банкова сметка.

Посочва, че Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 3017103526 длъжникът Б. В. Г. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Сочи, че договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска 26.03.2017г. до падежа на последната по ред погасителна вноска - 26.02.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът не е извършил плащане за закупените допълнителни услуги, като твърди, че ответникът доброволно е сключил избрания пакет, с който е получил право искането му да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и други благоприятни за него условия. Твърди, че за периода от изпадане на длъжника в забава 27.03.2017 г. до 26.02.2019 г. се дължи и мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 122.4 лева.

Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № 3017103526 бил изтекъл на дата 26.02.2019 г., с изтичането на който срок била настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба погасеното от Б. В. Г. задължение по ДПК № 3017103526 било в общ размер на 0.00 лв.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „П.....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.

С и Б. В. Г., ЕГН: ********** с адрес: 1000 С, че съществуването на вземане на „П.....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С и Б. В. Г., ЕГН: ********** с адрес: 1000 С дължи на „П.....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.

С, сумите, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 15.01.2021 година по ч.гр.дело № 62793/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата, представляваща главница в размер на 5000.00 лв.

/пет хиляди лева/, договорно възнаграждение в размер на 2418.64 лв. /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, лихва за забава в размер на 122.40 лв. /сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ и законна лихва в размер на 3173.51 лв. /три хиляди сто седемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3017103526, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред заповедния съд - 15.12.2020 година до изплащане на вземането.

Освен това иска от съда да постанови решение, с което да осъди длъжникът Б. В. Г. по ДПК № 3017103526 да заплати на „П.....“ ЕООД вземане в размер на 3750.00 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, като оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва да е получавала съответната сума, както и кредитът да е усвоен в съответния размер. Оспорва договора като недействителен, поради противоречие със ЗПК. В условие на евентуалност оспорва начисления лихвен процент по процесния договор за потребителски кредит, като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. В условие на евентуалност оспорва претендираните от ищцовото дружество „пакет от допълнителни услуги“. Претендира направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като е депозирана молба, с която исковите претенции се поддържат, и са прави искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

За ответника, в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа заявените възражения и претендира разноски.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

Доказва се, че на 15.12.2020 година ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. В. Г. с ЕГН: **********, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 62793/2020 година по описа на Софийски районен съд.

Заповедният съд е уважил частично депозираното заявление, като с Разпореждане № 20013137/15.1.2021 година е постановил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя, в следния смисъл: „Длъжникът Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.С, да заплати на кредитора П..... ЕООД, ЕИК ........., представляван от ..........., с адрес ГР.С, сумата от 5000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №30170103526 от 14.02.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 122.4 лв. за периода от 27.3.2017 г. до 26.2.2019 г., законна лихва в размер на 3173.51 лв. за периода от 26.2.2019 г. до 14.12.2020 г., сумата от 2418.64 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 26.3.2017 г. до 26.2.2019 г. и 439.29 лв. разноски по делото, а именно: 289.29 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.“, като в останалата част за сумата – сумата от 3750 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги ведно със законна лихва от 15.12.2020 г. до изплащане на вземането, заповедният съд е отхвърлил заявлението с вх.№ 23073719/15.12.2020 година депозирано от „П.....“ ЕООД.

Установява се, че на 13.02.2017 година между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 3017103526.

Видно от съдържанието на договора е, че страните са уговорили размер на заемната сума, договорно възнаграждение, срок за връщане на сумата. Така се установява, че сумата на кредита е говорена в размер на 5 000,00 лева със срок на връщане от 24 месеца, т.е. до 3

13.2.2019 година. Уговорен е размер на погасителната вноска на стойност 309,11 лева при годишен процент на разходите (ГПР) посочен в договора в размер на 49.89 % и годишен лихвен процент, посочен в договора в размер на 41.17 %, при лихвен процент на ден: 0.11 %.

В договора е посочено, че страните уговарят общо задължение по кредита на стойност 7418,64 лева, от което главница 5000,00 лева и договорно възнаграждение за срока на договора, договорна лихва в размер на 2418,64 лева.

Установява се, че ответницата е подписала Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Доказва се, че с договора за потребителски кредит – в раздел VI „Параметри“ е уговорена цена на закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 3750,00 лева.

Установява се, че с подписването на договора и споразумението за допълнителни услуги са разписани между страните и приложимите общи условия, приложими към процесния договор за кредит.

Доказва се, че на 14.02.2017 година по посочена от ответника банкова сметка ищецът е превел сумата на главницата по договора – 5000,00 лева.

До приключване на съдебното дирене не се установи ответника да е върнал заемната сума или платил претендираните от ищеца в производството суми.

От събраните доказателства не се установи до длъжника да е изпращано уведомление за предсрочна изискуемост или на длъжника да е била предоставена услуга от уговорения пакет допълнителни услуги.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни и осъдителна искови претенции:

- иск за главница - представляваща главница по договор за заем, с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит;

- иск за договорна лихва и договорно възнаграждение с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- иск за законна лихва и лихва за забава с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- осъдителния иск за допълнително възнаграждение с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от 4

Закона за потребителския кредит.

Заявеното от ответницата възражение за недействителност е такова по смисъла на чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С доклада по реда на чл.146 от ГПК съдът е обявил на страните, че ще извърши проверка и ще се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С- 240/98 до С-244/98, Осеаno Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.