Определение № 11665 от 30.12.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11665 гр. С., 30.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110144274 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС), чрез пълномощника си юрк. Т. Д.

К. против Б. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: **** С., ул. (АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу Б. В. Г. с ЕГН: **********, по което било образувано гр. д. № 62793/2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение за сумите: 5000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3017103526 между (ФИРМА) ЕООД като кредитор и Б. В. Г. като длъжник., лихва за забава в размер на 122.40 лв. за периода от 27.03.2017 г. до 26.02.2019 г., законна лихва в размер на 3173.51 лв. за периода от 26.02.2019 г. до 14.12.2020 г., сумата от 2418.64 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 26.03.2017 г. до 26.02.2019 г., както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 439.29 лв.

Твърди,че на 13.02.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3017103526 между (ФИРМА) ЕООД като кредитор и Б. В. Г. като длъжник. Посочва, че параметрите по договора са следните: Сумата на кредита: 5 000 лв., срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската: 309.11 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 7418.64 лв.

1

Ищецът твърди, че ответницата е избрала и закупила пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги било 3750.00 лв., а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги била 156.25 лв. Сочи, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги били 11 168.64 лв. Твърди, че неразделна част към договора за кредит са общите условия, които били предадени при подписване на договора и с които длъжницата се запознала.

Твърди, че длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № 3017103526, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 465.36 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца. Твърди, че (ФИРМА) ЕООД изпълнявала точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.02.2017 г. превела парична сума в размер на 5 000.00 лв. по посочена от длъжника Б. В. Г. банкова сметка. Посочва, че Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 3017103526 длъжникът Б. В. Г. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Сочи, че договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска 26.03.2017г. до падежа на последната по ред погасителна вноска - 26.02.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът не е извършил плащане за закупените допълнителни услуги, като твърди, че ответникът доброволно е сключил избрания пакет, с който е получил право искането му да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и други благоприятни за него условия. Твърди, че за периода от изпадане на длъжника в забава 27.03.2017 г. до 26.02.2019 г. се дължи и мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 122.4 лева.

Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № 3017103526 бил изтекъл на дата 26.02.2019 г., с изтичането на който срок била настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба погасеното от Б. В. Г. задължение по ДПК № 3017103526 било в общ размер на 0.00 лв.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между на (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС) и Б. В. Г., ЕГН: ********** с адрес: **** С., ул. (АДРЕС), че съществуването на вземане на (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС), чрез пълномощника си юрк. Т. Д. К. и Б. В. Г., ЕГН:

********** с адрес: **** С., ул. (АДРЕС) дължи на на (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС), сумите, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 15.01.2021 година по ч.гр.дело № 62793/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата, представляваща главница в размер на 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, договорно възнаграждение в размер на 2418.64 лв. /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, лихва за забава в размер на 122.40 лв. /сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ и законна лихва в размер на 3173.51 лв. /три хиляди сто седемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3017103526, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 15.12.2020 година до изплащане на вземането.

Освен това иска от съда да постанови решение, с което да осъди длъжникът Б. В. Г. по ДПК № 3017103526 да заплати на (ФИРМА) ЕООД вземане в размер на 3750.00 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, като оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва да е получавала съответната сума, както и кредитът да е усвоен в съответния размер. Оспорва договора като недействителен, поради противоречие 2 със ЗПК. В условие на евентуалност оспорва начисления лихвен процент по процесния договор за потребителски кредит, като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. В условие на евентуалност оспорва претендираните от ишцовото дружество „пакет от допълнителни услуги“. Претендира направените по делото разноски 2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

- по иска за главница - представляваща главница по договор за заем - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит;

- по иска за договорна лихва и договорно възнаграждение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

-по иска за законна лихва и лихва за забава- правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по осъдителния иск за допълнително възнаграждение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към него Общите условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и , лихва и договорно възнаграждение – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

По осъдителния иск – за заплащане на допълнително възнаграждение, доколкото същия се основава на твърдения за допълнителни услуги – ищецът следва да докаже, че е престирал на кредитополучателя тези допълнителни услуги по време, място, количество и цена.

За ответника

Ответницата носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на заповедното производство – съдът счита, 3 че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело № 62793/2020 година по описа на Софийски районен съд.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.

Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на процесния договор и Общите условия към него - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.