Протокол № 1646 от 30.10.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 700/2023
- Вид
- Протокол № 1646
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Други актове по делото
- Протокол № 1358 от 19.09.2024 · Минчо Стоянов Минев
- Протокол № 1893 от 12.12.2024 · Минчо Стоянов Минев
- Протокол № 241 от 12.02.2025 · Минчо Стоянов Минев
- Протоколно определение № 338 от 28.02.2025 · Минчо Стоянов Минев
- Протокол № 36 от 14.01.2026 · Минчо Стоянов Минев
- Протоколно определение № 1109 от 07.07.2026 · Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 79 ал.1 · Закон за собствеността
ПРОТОКОЛ
№ 1646 гр. Сливен, 18.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100700 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С. М. от АК-Бургас, надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.
В заседанието присъства дъщерята на ищцата, но тя не представя пълномощно от нея и поради това не може да вземе участие в процеса/процесуалните действия.
Ответниците:
Е. М. Т., редовно призована, не се явява.
М. Х. Т.- Пеева, редовно призована, не се явява.
И. Х. Т., редовно призован, не се явява.
За да ги представлява се явява адв. Б. К. от АК-Бургас, надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
То е образувано за разглеждане на иск, с който се цели защита на право на собственост- иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, т.н. ревандикационен иск, който всъщност включва две претенции, две искания- установителна и осъдителна.
Ищцата твърди, че е собственик на идеална част- 1/6, от недвижим имот, находящ се в землището на с. Раково, община Сливен- двор, съставляващ парцел XII-55 от кв.14 по плана на селото, с площ от около 500 кв.м. застроено и незастроено дворно място, с къща и други постройки в него. Излага, че е собственик в резултат на наследственото правоприемство от родители й.
Ищцата твърди, че владението, съотв. и правото й на собственост, било смутено/нарушено от ответниците, които през 2021г. заявили свои самостоятелни собственически права; завладяли имота изцяло и дори се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, за 2/3 ид. части от правото на собственост. С това обосновава правния си интерес от предявяването на иска по чл.108 от ЗС- съда с решението си да установи по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот и сгради и да ги осъди да й предадат владението върху тази идеална част. Наред с това претендира и съда да обезсили нотариалния акт, от който ответниците черпят права- съставен по обстоятелствена проверка. Това всъщност не е иск, а искане, основано на разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК.
В писмения си отговор ответниците оспорват изцяло иска.
Твърдят, че са придобили правото на собственост по давност- чрез осъществявано в продължение на годините от 2005-та насам, до 2019-та, непрекъснато владение, на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС, т.е. признават, че владението им е недобросъвестно. А дори и чрез действия, извършвани от тях и след тованапр.саниране на сграда, смяна на дограма и др.
Във връзка с твърденията си, които те трябва да докажат, а именно- че са владяли имота явно, необезпокоявано, непрекъснато и с намерението да го своят, в т.ч. и отблъсквайки владението на останалите съсобственици или на 2 трети лица, но в случая конкретно на ищцата- за нейната ид. част, са направили и доказателствени искания - за събиране на гласни доказателствени средства.
Явно е, че не е възможно да се направи констатация за признание на факти и/или право, а поради това не се констатират ненуждаещи се по тази причина от доказване обстоятелства.
Съдът намира за необходимо да укаже на ищцата, във връзка с писмените доказателствени средства, че в подкрепа на твърдението си за осъществено владение от нея тя представя приходни квитанции, че е заплащала данък за недв. имот и такса смет за недв. имот, като адреса е все с.
Раково. В хода на делото тя представя и платежни документи за заплащани средства на баща й И. Х. Т., като ги представя в опровержение на твърдението на ответниците в писмения отговор, че тя не се грижила за него и дори е отказала да полага грижи. Съдът обаче намира, че този факт- дали за това лице са полагани или не грижи от ищцата, е ирелевантен за делото, освен ако неговата относимост не бъде обяснена от някоя от страните.
Ищцата също е направила доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, все във връзка с факта на осъществяваното върху имота владение и по тази причина съда е уважил и това искане. Така също, издал е на ищцата съдебно удостоверение макар, че може да се прецени, че и без него тя би трябвало да е в състояние да се снабди с исканите документи след като твърди, че тя е извършила плащанията.
Съдът е уважил и доказателствено искане, но не го е реализирал на практика, на ищцата по реда на чл.192 от ГПК въпреки, че то е приведено в съответствие с тази разпоредба в последствие, чрез представянето на нарочна молба. Тази действия съда ще извърши в днешното съдебно заседание, ако доказателствените исканията се поддържат.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да вземат становище по иска и в съдебно заседание, доклада и указанията, след което ще бъдат събрани доказателствата.
3
АДВ. М.: Уважаеми г-н съдия, от името на доверителката си поддържам изцяло предявения иск. По доклада на съда, така както беше сега съобщен на страните, нямам възражение. Относно представените доказателства и възможността да обусловим връзката им с предмета на иска- доказателствата относно това, че моята доверителка се е грижила за баща си, същите са представени в отговор на заявени твърдения в отговора на ответниците, но аз считам, че те имат връзка с настоящия иск дотолкова, доколкото нашето твърдение, че имота до смъртта на дядото И. Х. Т., който е починал месец юли 2019-та година, е ползван основно от него- баща на М. и дядо на ответниците.
Всъщност, до смъртта на И. Т. имота е бил ползван преимуществено от него, особено до влошаване на здравословното му състояние, което е било през 2015-та- 2016-та година. Моята доверителка се е грижела за баща си дотолкова, доколкото е посещавала с него този имот, полагали са заедно грижи за имота, самата тя след това е полагала грижи и след влошаване на здравословното му състояние ако не лично, защото и нейния съпруг в това време се е разболял от злокачествено заболяване, то със заплащане на абсолютно всички разноски, разноски не само за издръжката и гледането на И.
Х. Т., но и за данъците. Тя е заплащала разноски и за баща си, както и за останалите си роднини, лично или чрез зет си, от банкова сметка на зет си В.И.. Т.е., това кой се е грижил за дядото е факт, който е относим въобще към взаимоотношенията между страните по делото и е свързан включително с ползването на процесния имот.
По принцип до 2016-та год. той- И. Х. Т., е живял в гр. Бургас, където е имал апартамент. Лятото обаче е живеел в с. Раково и е ползвал този имот като вила. По сведения от моята доверителка, той там е произвеждал някакви гребла, ползвал дървесина, бил е майстор, който се занимавал с такива неща.
Той е живеел преимуществено там лятото, почти изцяло и там са го посещавали всички деца и внуци. Той е полагал основно грижи за имота, но заедно с моята доверителка и внука – И., който е ответник по делото. Ой си е живеел там в имота като за лятна вила. Всички останали са му помагали дотолкова, доколкото все пак това е семеен имот, вкл. и той е бил наследствен имот от страна на майка им- М.Ц. Т.. След смъртта на общия наследодател на ответниците през 2005-та година, който е починал там, на място в този имот, всъщност основно имота е бил ползван от дядото, който заедно с М. и нейното 4 семейство и внука И. също са посещавали често имота там и са се грижили за него.
През останалото време, както сме заявили, той е живеел в гр. Бургас; М. също, те всички всъщност живеят в гр. Бургас. Зимата е имало роднини и съселяни, които са наобикаляли имота, на които е възлагано примерно почистването и т.н., но моята доверителка е заплащала също за тези грижи за поддържането на имота и това е било до смъртта на дядото- лятото на 2019-та година. След това дойде ковид и нещата се объркаха, не само в света, но и в тяхното семейство. На практика това е един имот, който е ползван от цялото семейство на И. Х. Т. до неговата смърт. Важното в случая е, че това е родната къща на моята доверителка, тя е родена в тази къща и поради това тя държи много на тези неща.
АДВ. К.: Г-н съдия, първо по доклада: въпреки, че нямам възражение, искането ми е същия да бъде допълнен с оглед твърдението на ищцата в исковата молба, че ответниците са завзели имота и че й отказват достъп до него. Смятам, че е релевантно, с оглед обстоятелството, че става въпрос за съсобственици и с оглед нашето твърдение, че моите доверители са отблъсквали ищцата, като не са й осигурявали достъп нито до процесния имот, нито до построеното в него. По отговорът, сега според мен е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, а именно- с исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на 1/6 както от земята, така и от построените върху тази земя сгради. Същевременно обаче с петитума се заявяват собственически права върху целите построени в имота сгради. Очевидно е, че има противоречие, което моля съда да укаже на другата страна да уточни. И по повод твърдяната от нас липса на идентичност смятам, че възражението е доста съответно, с което възражение ние всъщност казваме, че заявените от тях собственически права върху посочените от тях сгради не са идентични с тези сгради, за които моите доверители са признати като собственици с оспорения констативен нотариален акт. С исковата молба са цитирани два нотариални акта от 70-та и 97-ма година, в които описаните сгради нямат нищо общо със сградите, за които моите доверители са признати за собственици.
По отношение на представените разходни документи, касаещи 5 заплатени налози от името на ищцата- въпреки, че не се противопоставям да бъдат приети, смятам обаче същите за неотносими, в който смисъл е и последователната практика на касационната инстанция. Дали някой на някой е плащал данъци и такси няма никакво отношение при оспорено право на собственост.
Водим допуснатите от съда свидетели.
АДВ. М.: Уважаеми г-н съдия, въпреки заявеното от нас и с оглед възражението за идентичност на сградите, аз отново не чух на какво основание е придобита собствеността върху сгради, които се различават от тези по старите нотариални актове.
АДВ. К.: На основание давностно владение, така както е посочено в констативния нотариален акт. От там доверителите ми черпят право на собственост.
АДВ. М.: В тази връзка аз държа на доказателственото си искане за изискване на нотариалното дело, тъй като констативния нотариален акт не отговаря на така повдигнатия спор. В него са описани едни сгради, които може да се различават по квадратури, но все пак той е от 2021-ва година и способите за измерване са много различни, а и очевидно не отговаря на въпроса на какво основание ответниците са собственици на останалата 1/3; на други сгради ли са собственици в имота; извършили са някакво преустройство, реконструкция, строеж, престрояване, на какво основание се дължи тази разлика в площите на сградите. Ние заявяваме, че сградите са едни и същи през всичките години. В тази връзка бих желала да представя снимки от „Гугъл мапс“, от които е видно, че през 2012-та година и през 2019-та година процесния имот е абсолютно идентичен, както и построените в него много отдавна сгради. Също така поддържам доказателственото ни искане евентуално, обаче след като се запозная с нотариалното дело да прецените дали следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да извърши проверки по плановете, след като се запознае и с приложените към нотариалното дело по издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка документикато скица на имота и други, които описват сградите, да отговори на въпроса какви сгради са построени в процесния имот; какви сгради съществуват към 6
2021-ва година в процесния имот и тези сгради съответстват ли на сградите в трита нотариални акта- единия от 1970-та, другия от 1997-ма и третия от 2021ва година.
Разпечатката съдържа 45 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf4671ee-0cc4-4272-94b9-7b8dc74f7b38