Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1893 от 12.12.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 700/2023
Вид
Протокол № 1893
Подписан
12.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Минчо Стоянов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.170 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.174 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 и 177 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 и 177 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1893 гр. Сливен, 22.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100700 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, явява се. Представлява се от адв. С. М. от АК-Бургас, надлежно упълномощена от по-рано.

Ответниците:

Е. М. Т., редовно призована, не се явява.

М. Х. Т.- Пеева, редовно призована, не се явява.

И. Х. Т., редовно призован, не се явява.

За да ги представлява се явява адв. Б. К. от АК-Бургас, надлежно упълномощен.

В залата присъстват и, без да са страни и по друг начин участници в производството, дъщерята на ищцата, както и съпруга на една от ответниците М.- П.П..

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене1 за събиране на писмени доказателства, по искане на ищцата- издадено й е съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с копия от всички подадени данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ за периода от 2011г. до 2022-ра година за процесния имот; за събиране на гласни доказателствени средства по искане и на двете страни. В предходно съдебно заседание от 18.10.2024г. съда указа на страните да водят свидетелите.

АДВ. М.: Уважаеми г-н съдия, представям документите, получени въз основа на издаденото ни от съда удостоверение. Представям в оригинал издадените ни документи, а копия от тях представям и на ответниците.

По отношение на представените документи с нотариалното дело от нотариус Ш. заявявам, че сред тях има едно удостоверение, което е издадено от дирекция „Устройство на територията“ на община Сливен с изх. № 9400-1213711 от 24.06.21г. Всъщност, това е документа въз основа на който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за сградите с посочените в него площи. Този документ е с невярно съдържание. Моята доверителка подробно, и аз заедно с нея, направихме справки, изчисления и в тази връзка оспорвам този представен документ, който всъщност е официален документ, като неистински- с невярно съдържание.

СЪДЪТ: Това са две различни неща обаче!

АДВ. М.: С невярно съдържание. Това е свидетелстващ документ, който не отговоря на удостовереното с него фактическо положение. В тази връзка и с оглед установяване неистинността на документа, Ви моля да откриете производство по оспорване по чл. 193 от ГПК и ако ответниците заявят, че се ползват от този документ, поддържам доказателствените искания, ако съда разбира се прецени…

СЪДЪТ: Искане в смисъл за експертизата?

АДВ. М.: За съдебно-техническа експертиза с поставените въпроси. Съдът указа в предходното съдебно заседание, че ще прецени дали следва да бъде назначена подобна експертиза, след като изслуша и свидетелските показания. Аз считам, че яснота би внесла и моята доверителка, след изслушването й, тъй като тя добре познава имота, но ако прецените, че е необходимо, поддържам това доказателствено искане. Водим допуснатите ни трима свидетели и на този етап мисля, че това са доказателствените ни искания.

Всъщност, бих желала само нещо допълнително да заявя във връзка с експертизатаудостоверението е невярно, защото неправилно в него са посочени сградите с квадратури, които не съответстват на действителното фактическо положение. Вярното описание на сградите е в нотариалния акт от 1997г., с който праводателя на ответниците- Х. Т., е придобил 4/12 от процесния имот и това са: жилищна сграда, застроена върху 50кв.м.; лятна кухня, застроена върху 18 кв.м.; паянтово жилище и стопански постройки.

Обаче г-н съдия, в това удостоверение неправилно е посочено, че паянтовата лятна кухня е със застроена площ от 76 кв. м., а тя всъщност е със застроена площ 18кв.м.

Разменени са всъщност квадратурите на две от сградите. Полумасивната жилищна сграда 2 също е със завишена площ, като тук следва да се обърнете внимание, че след като са се снабдили с нотариален акт, по информация на моята доверителка, ответниците… СЪДЪТ: Т.е., през 2021-ва година?

АДВ. М.: Да! След това, точно не знаем кога, но след това там има една плоча, която тя ще обясни къде се е намирала, върху която те са построили допълнителен етаж изцяло незаконно, освен извършените от тях ремонти вътре в самите сгради и евентуално някакви други преустройства, нямаме представа какви, защото на практика нали те не са посещавали имота.

Всъщност, дъщерята на ищцата е посещавала имота и даже е била допусната от присъстващия в залата- съпруга на М., но нямат представа какво друго е направено в имота, но на практика в имота има незаконно строителство и снабдяването с това удостоверение, нямам представа как е издадено, въз основа на какви данни, дали служител на община Сливен е мерил или те са посочили просто едни квадратури, но това е опит да узаконят незаконно строителство в имота. То няма узаконяване, защото в удостоверението изрично е записано, че за сградите няма строителни книжа. Това е неверността на удостоверението.

АДВ. К.: По направеното оспорване на въпросното удостоверение, важно е да отбележа, че нотариалния акт, с който моите доверители се легитимират като собственици, е издаден не въз основа на документи, а по обстоятелствена проверка- като краен резултат нотариалното производство е приключило с издаването на този нотариален акт не по документи, а въз основа на обстоятелствена проверка.

Що се касае до въпросното удостоверение, т.е. описаната квадратура в него на едноетажната полумасивна жилищна сграда, паянтовата лятна кухня и полумасивната стопанска сграда, разминаване в квадратурата, описана в оспорения нотариален акт, аз не виждам. Така, както е в удостоверението, така е пренесено и в съдържанието на акта.

Отделно от това, въпросното удостоверение отразява чисто и просто фактическото положение на място, което е било към датата на неговото издаване. С други думи смятам, че оспорването е неотносимо за предмета на спора.

По въпросът за законността на построеното в процесния имот също смятам, че няма никакво значение за предмета на делото, който е спор за собственост върху построените сгради. И на последно място-и в представените данъчни декларации, както и сме заявили в предходното съдебно заседание, това, което е било декларирано въз основа на старите нотариални актове, а както вече споменах посочените там сгради по никакъв начин не съответстват на това, което е към момента и това, което е отразено в оспорения констативен нотариален акт.

СЪДЪТ: От въпросния документ ще се ползвате ли или не?

АДВ. К.: Сега, от въпросния документ се е ползвал нотариуса при издаване на искания констативен нотариален акт. Въпросният документ е част от нотариалното производство, а ние се ползваме от финалния документ, с който това нотариално производство е завършило. Плюс това, въпросния документ е официален документ.

3

СЪДЪТ: Всъщност, до момента не е направено изявление и за приемане като писмени доказателства на тези документи.

АДВ. К.: По отношение на данъчните декларации предния път заявих, че не се противопоставям те да бъдат част от делото, но намирам същите за абсолютно неотносими за правото на собственост.

Досежно удостоверението, което сега колегата оспори, ние се ползваме от документа дотолкова, доколкото е бил нужен, за да може да приключи самото нотариално производство. И, за да няма съмнение, да, ползваме се от въпросния документ, но пак подчертавам, той е чисто удостоверителен такъв и е имал за цел, удостоверил е това, което е било чисто фактически на място.

АДВ. М.: Уважаеми г-н съдия, бих желала да обърна внимание, че спора относно идентичността на сградите е въведен в предмета на настоящото дело именно от ответниците. В писменият си отговор те са заявили, че липсва идентичност на сгради и точно поради това ние ангажираме всички тези доказателства, вкл. и съдебно-техническата експертиза съм заявила, че бихме я ангажирали, с оглед представените документи, в които се оказва днес, че това удостоверение е с невярно съдържание и именно поради това съм направила и това искане за открИ.е на производство по оспорване на документа. Досега обаче не съм чула на какво се дължи разминаването в квадратурите, защото в нотариалния акт, който легитимира ответниците като собственици на част от имота, е със съвсем друга квадратурата на сградите, а сега нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с която са се снабдили, е с друга квадратура- това те го въведоха като част от предмета на спора. Ако се отказват от това си възражение и ако кажат на какво се дължат разминаванията… На това място съда прекъсна адв.М. и по този начин отнема както на нея, така и на другата страна, възможността да правят изказвания по този въпрос- за наличните сгради и техните квадратури, тъй като до момента бяха наведени от тях достатъчно много твърдения, възражения, реплики, дуплики и т.н. Очевидно, ако съда не им отнеме възможността да правят това, те сами няма да се спрат и така ще се процедира, при това безсмислено, вероятно още дълго време.

Становището на съда е следното: по въпроса с твърдението за квадратурите на сградите съда счита, че поне към момента този въпрос е също толкова без значение за делото, колкото бе споменатия факт за незаконността на налични в дворното място сгради.

Спорът по делото е за правото на собственост върху дворното място и три сгради в него, посочени в петитума на исковата молба, и конкретно- за 1/6 ид. ч. от правото на собственост.

Ищцата счита, че е собственик на тази ид.ч. от дворното място и на тези три сгради, посочени в петитума на исковата молба. Тук съда ще отбележи известния пропуск, който допусна в предходното заседание при обсъждане на едно от съображенията на 4 пълномощника на ответниците, че петитума на исковата молба е неясен. Тогава съдът изрази становище, че е ясен и изглежда по същия начин, както когато съда провери редовността на исковата молба след образуването й в гражданско дело, а именно- че иска касае 1/6 ид.ч. от дворното място и 1/6 ид.ч. от три сгради в него.

За съда е неясно, неизвестно, три ли са само сградите в дворното място, но му е ясно и известно кои са предмет на делото и те са трите, посочени в петитума на исковата молба.

При подготовка на делото за днешното заседание съда констатира, че пълномощника на ответниците е имал основание в предходното заседание да изложи съображенията си по редовността на исковата молба, тъй като по начина, по който е изписан, петитума звучи според съда по следния начин: че ищцата претендира съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/6 ид.ч от дворното място и на цялото право на собственост върху посочените в петитума три сгради. Това обаче не бива вече да се счита за нередовност на исковата молба, тъй като в предходното заседание ищцата, чрез пълномощника си- адвокат, поне два пъти ясно, недвусмислено и категорично заяви, че претенцията й е за 1/6 ид.ч. от правото на собственост и върху сградите. Съдът излага това съображение, тъй като петитума е слединя: „да се приеме за установено, че ищцата е собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот- описан е поземления имот, ведно с целите построени в имота сгради“. Всъщност, в такива случаи дори претенцията да касае пълния обем на правото на собственост, съда с постановяване на решението ще прецени какви права е установила ищцата и такива ще признае с диспозитива на решението.

По въпросното удостоверение, издадено от община Сливен- то е официален документ, свидетелстващ е и ако иде реч за открИ.е на производство по чл.193 от ГПК, то коректното понятие е, че се оспорва истинността на този документ, чрез оспорване на верността му, а не на съдържанието му. Според съда обаче, открИ.ето на такова производство не се налага, тъй като до момента нито документите, представени с нотариалното дело, нито пък представените днес документи, са приети като писмени доказателства, а пък това не е сторено, тъй като такова доказателствено искане не е направено.