Определение № 11091 от 25.09.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2864/2026
- Вид
- Определение № 11091
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- Светомир Бабаков
Други актове по делото
- Разпореждане № 10631 от 11.09.2026 · Светомир Бабаков
- Определение № 11095 от 25.09.2026 · Светомир Бабаков
- Разпореждане № 11185 от 29.09.2026 · Светомир Бабаков
- Решение № 12096 от 23.10.2026 · Светомир Бабаков
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 27а · Закон за закрила на детето
- чл. 27а, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 28 · Закон за закрила на детето
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11091
Пловдив, 25.09.2026 г.
Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ като разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков административно дело № 2864/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Я. В. Х. и Н. Н. А., против Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-013/01.09.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стамболийски, с която по отношение на малолетното им дете И. Н. А. е предприета мярка за закрила - временно настаняване в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания към КСУДС - [населено място], до произнасяне на съда с решение.
С жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Жалбоподателите поддържат, че не са налице обстоятелства, налагащи предварителното изпълнение на заповедта. Поддържат, че липсват обективни данни за непосредствено застрашаване на живота или здравето на детето и че при необходимост от намеса са могли да бъдат приложени други, по-малко ограничителни мерки за закрила. С тези съображения искат допуснатото предварително изпълнение да бъде спряно.
Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стамболийски, оспорва искането като неоснователно. Поддържа, че на основание чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет. заповедта за временно настаняване подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, като предварителното изпълнение е обусловено от необходимостта от осигуряване на незабавна защита на живота, здравето и най-добрия интерес на детето. Сочи, че жалбоподателите не са представили доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на установения от органа риск за детето.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и относимите към направеното искане доказателства по административната преписка, намира искането за процесуално допустимо, но по същество неоснователно, по следните съображения:
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, като може да бъде обжалвана от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването.
Следователно в разглеждания случай предварителното изпълнение на оспорената заповед не е допуснато по преценка на административния орган с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, а настъпва непосредствено по силата на специалната законова разпоредба на чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет.
Поради това искането за неговото спиране подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл. 166, ал. 2 АПК предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства.
При предварително изпълнение, предвидено непосредствено със закон, законодателят предварително е извършил преценка относно значимостта на защитавания обществен интерес и необходимостта съответният административен акт да прояви действието си независимо от неговото оспорване. В тази хипотеза наличието на предпоставките, обосноваващи необходимостта от незабавно изпълнение, е нормативно презумирано и съдът не извършва повторна преценка по критериите на чл. 60, ал. 1 АПК.
В производството по чл. 27а ЗЗДет. този нормативно защитен интерес е свързан с необходимостта от своевременна и ефективна закрила на детето и гарантиране на неговия най-добър интерес, когато компетентният орган е предприел временно настаняване извън семейството до произнасянето на съда по реда на чл. 28 ЗЗДет.
Ето защо доводът на жалбоподателите, че в оспорената заповед липсват достатъчни мотиви за допускане на предварителното изпълнение, не може сам по себе си да обоснове неговото спиране. В случая административният орган не разполага с оперативна самостоятелност дали да допусне или не предварително изпълнение и не е длъжен да обосновава наличието на самостоятелна предпоставка по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение е правна последица, която законът свързва пряко с издаването на акта по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Поради това евентуалната липса или недостатъчност на самостоятелни мотиви относно предварителното изпълнение не е основание за неговото спиране по реда на чл. 166, ал. 4 АПК.
За да бъде преодоляно предвиденото от законодателя предварително изпълнение, в тежест на лицата, които искат неговото спиране, е да установят конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че продължаването на изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, която по характер, интензитет и вероятност на настъпване е противопоставима на защитения от закона интерес. Настъпването на вредата не може да се предполага, а следва да бъде обосновано с конкретни твърдения и подкрепено с доказателства.
В настоящия случай такива обстоятелства не са изложени.
Визираните в жалбата доводи са насочени преимуществено към оспорване на фактическите и правните основания за предприемане на самата мярка за закрила. Твърденията, че детето не е било оставено без надзор, че грижите за него са били възложени на пълнолетни близки, че отсъствието на родителите е било временно, че периодът е бил ваканционен, както и че административният орган е могъл да приложи други мерки за закрила, представляват по съществото си възражения срещу материалната законосъобразност и съразмерността на предприетата мярка.
Тези въпроси подлежат на цялостна проверка при разглеждането на жалбата срещу заповедта по същество, но не съставляват сами по себе си основание за спиране на нейното предварително изпълнение.
Предметът на настоящото производство е ограничен до наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Същевременно съдът намира за необходимо да отчете, единствено за целите на преценката по чл. 166 АПК, че съдържащите се в административната преписка данни не позволяват да се приеме, че законово презумираният интерес, обусловил предварителното изпълнение, е преодолян.
По преписката са налице данни, че към момента на извършване на социалното проучване родителите са се намирали извън страната, а непосредствените грижи за детето са били поети от други членове на семейството. От социалния доклад и извършените проверки са отразени констатации относно недостатъчен постоянен родителски надзор и необходимост от по-ефективен контрол върху поведението и ежедневието на детето. Изложени са данни, че детето е оставяно ежедневно без родителски надзор. Налице са и данни за предходно разглеждане на противообществени прояви на детето от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, като възпитателните дела са приключили с налагане на различни по интензитет възпитателни мерки- "предупреждение", "поставяне под засилен възпитателен надзор на родител", поставяне под надзор на обществен възпитател", "предупреждание за натаняване във възпитателно училище- интернат. В социалния доклад отново се излагат данни, че тези възпитателни мерки не са довели до желания резултат.
Съдът изрично подчертава, че посочените обстоятелства не се обсъждат като окончателно установяване на фактическите основания за издаване на заповедта, нито като предварителен извод за нейната материална законосъобразност. Те се съобразяват единствено доколкото са относими към преценката дали на този етап е установен противопоставим интерес с такава степен на значимост, който да обоснове преустановяване на действието на мярката, на която законът изрично е придал предварителна изпълняемост.
Такъв интерес не е установен.
Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че продължаването на предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващите конкретна значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Същевременно не са установени и обстоятелства, които да обосновават извод, че законово защитеният интерес, обусловил предварителното изпълнение на мярката за закрила, е преодолян от противопоставим интерес с по-висока степен на значимост.
Не се установява и жалбоподателите да са посочили нови обстоятелства, настъпили след издаването на заповедта на 01.09.2026 г., които да изменят фактическата обстановка и да обосновават необходимост от спиране на предварителното изпълнение. Изложените от тях факти относно трудовата им заетост извън страната, оставянето на детето при близки, ваканционния период и твърдяната липса на риск са обстоятелства, съществували към момента на издаване на административния акт и са част от фактическия спор относно неговата законосъобразност.
Следва да се отчете и временният характер на административното настаняване. То не разрешава окончателно въпроса за настаняването на детето извън семейството. Законът предвижда последваща съдебна преценка по реда на чл. 28 ЗЗДет., при която компетентният районен съд следва самостоятелно да прецени необходимостта от настаняване извън семейството и съответствието на мярката с най-добрия интерес на детето.
При съпоставяне на изложените от жалбоподателите доводи с интереса, за чиято защита законодателят е предвидил предварителното изпълнение на заповедта за временно настаняване, съдът намира, че не са доказани предпоставките за преодоляване на законово установената предварителна изпълняемост.
Спирането на изпълнението на този етап би довело до фактическо преустановяване на действаща временна мярка за закрила, без да са установени нови обстоятелства и без да е доказана значителна или трудно поправима вреда, която да обоснове отклонение от изрично установеното от законодателя правило.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-013/01.09.2026 г., поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК, във връзка с чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. В. Х. и Н. Н. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-013/01.09.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стамболийски, с която по отношение на малолетното дете И. Н. А. е предприета мярка за закрила - временно настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - [населено място], до произнасяне на съда с решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд - Пловдив, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: