Решение № 21 от 31.03.2026, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 38/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Катерина Георгиева Дедова
Други актове по делото
- Разпореждане № 171 от 24.01.2025 · Катерина Георгиева Дедова
- Разпореждане № 322 от 24.02.2025 · Катерина Георгиева Дедова
- Разпореждане № 345 от 04.03.2025 · Катерина Георгиева Дедова
- Разпореждане № 1037 от 29.07.2025 · Катерина Георгиева Дедова
- Протоколно определение № 18 от 30.01.2026 · Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Котел, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20252210100038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, ул. „Георги Мамарчев“ 6А, чрез адв. Н. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ 51, вх.
„А“, ет. 9, офис 20 и „Мултитуд Банк p.l.c.” със седалище и адрес на управление: Малта, СТ Бизнес Център, Странд № 120, ГЗИРА ГЗР 1027, с която се иска да бъде признато за установено, че сключеният между „Фератум България“ ЕООД и ищцата Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1373521/10.08.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и да бъде признато за установено, че сключеният между „Мултитуд Банк p.l.c.” и ищцата Договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК.
На 26.03.2025 г. по делото е постъпила молба с вх. № СД-02-08-722 от адв. Н. М. М., в която се посочва, че на основание чл. 233 от ГПК се отказват от предявения иск срещу ответника „Мултитуд Банк p.l.c.”, като моли производството по отношение на този ответник да бъде прекратено.
Съдът с Определение с рег. № 148/06.04.2025 г. е прекратил на основание чл. 233 от ГПК производството по гр.д. № 38 по описа на Районен съд Котел за 2025 г. само по отношение на ответника „Мултитуд Банк p.l.c.” със седалище и адрес на управление: Малта, СТ Бизнес Център, Странд № 120, ГЗИРА ГЗР 1027 и делото е продължило само по отношение на „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. Младост 3, бул. Александър Малинов 51, бл.1, вх.А, ет.9, ап.20, общ. Столична, обл.
София (столица), като определението е влязло в сила.
1
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2024 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1373521, по силата на който е получила в собственост сумата от 500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 3,38% и ГПР в размер на 49,85% при срок на кредита от 1 месечна вноска. Посочва се, че съгласно чл.6 от Договора е следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „МУЛТИТУД БАНК п.Л.с“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор. Твърди се, че по сключения Договор за гаранция, следвало да се заплати сумата от 163.10 лева, подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция. Посочва се, че съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания. В исковата молба се посочва, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Твърди се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Навеждат се твърдения, че Договор № 1373521 за предоставяне на потребителски кредит от 10.08.2024г. сключен с „Фератум България" ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че съгласно чл.22 от ЗПК. във връзка с чл.11,ал.1.т.9 от 3IIK договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, а в случая в Договор № 1373521 за предоставяне на потребителски кредит от 10.08.2024г. сключен с „Фератум България" ЕООД е посочен лихвен процент 3.38%, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Навеждат се твърдения, че погасителеният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК и в него липсвала задължителната информация по ЗПК. В исковата молба се посочва, че доколкото в Договор №1373521 за предоставяне на потребителски кредит от 10.08.2024г. била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Навеждат се твърдения също, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК т.к. договорът не съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Ищцата, чрез процесуален представител счита, че таксата за гарант е следвало да се включи в ГПР, тъй като според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по 2 определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в договора като обща сума, която следвало да бъде върната била посочена сумата 516.90 лв., която включвала отпуснатия кредит и 16.90лв. - лихва, при лихвен процент - 3.38%.
Посочено е, че ГПР било 49.85%, но не било ясно същия от какво се формира.
Твърди се, че в общата сума не било включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 163.10лв. Навеждат се твърдения, че според чл.6 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „МУЛТИТУД БАНК p.l.c“ на кредитора, за което кредитополучателя заплащал сума в размер 163.10 лв., като сумата, представляваща гаранция не била включена в ГПР, а с включването й, ГПР щял да се промени многократно, а тя била разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.
По тези съображения намират, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива и била налице неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Навеждат се твърдения, че сключването на договор за поръчителство било въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не било осъществено, нямало да бъде отпуснат последния, а тази клауза от договора (чл. 6), водела до нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и била нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност. Твърди се, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.
На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че сключеният между „Фератум България“ ЕООД и ищцата Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1373521/10.08.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Молят за присъждане на направените по делото разноски.
Не представят отговор на предявения срещу нея насрещен иск.
В съдебно заседание ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния не се явява и не се представлява. Процесуалният представител изпраща писмено становище, в което подробно развива позицията си за основателност на претенциите.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника и насрещна искова молба, с която ответникът „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20 иска от съда да осъди С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, ул. „Георги Мамарчев“ 6А да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 сума в размер на 350лв., представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1373521/10.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до 3 окончателното й плащане.
Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
В постъпилия отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД се твърди, че ищецът е предявил иск с правно основание чл.
26 от ЗЗД, с който целял прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1373521/10.08.2024г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че с посочената клауза било уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта). Молят съда да приеме иска за неоснователен като излагат съображенията си, а именно: Твърдят, че ищецът посочва, че на 10.08.2024г. между него и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 1373521/10.08.2024г. по силата на който, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 500лв., като било уговорено, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 1 месец. Посочва се, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Твърдят, че твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно, тъй като кредитополучателят е можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора - според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението. По тази причина намират, че сключването на договор за гаранция не е задължително. Навеждат се твърдения, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Посочва се, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Навеждат се твърдения, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не бил страна.
Твърди се, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. В отговора се посочва, че ищецът сам с избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Твърди се, че същият е получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит ,,Фератум България“ изисквал поръчителство. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Твърди се, че именно по тази причина не можело да се говори за 4 заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, а ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми.
Навеждат се възражения, че претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства, а исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи. Намират, че твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Посочват, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърди се, че обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон, а „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневсн срок, но не е упражнил това си право. Намират, че при определяне на ГПР няма допуснати нарушения. Във връзка с гореизложеното се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.
Разпечатката съдържа 28 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2d51275-4916-4b8b-8658-7085282e471d