Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1497 от 04.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 996/2025
Вид
Решение № 1497
Подписан
04.12.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Ангел Ташев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пазарджик, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220100996 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „....................., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ....................., чрез юрисконсулт М. Н., против К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, бул.

„............................., със законен настойник П. Г. Т. гр. Пазарджик, бул. ........................, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1250 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева, по реда на чл.55 ЗЗД.

Претендира разноски.

Посочена е и банкова сметка, по която може да се заплатят претендираните суми:

IBAN: *************** в „.........................“ ЕАД.

Ищецът твърди, че е подал заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.г.д. № 3670/2024 по описа на РС Пазарджик. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 1391/2024 по описа на ЧСИ Д. С., рег. №889. Съдът дал указания за предявяване на иск, съгласно чл. 415 от ГПК и в тази връзка предявява исковата си претенция.

Посочва, че на 15.12.2023 г. ицщовото дружество сключило Договор за потребителски кредит № 720031154231 с ответника К. А. Т.. На основание така сключеният договор, ищецът предоставил за общо ползване на длъжника сумата от 1250 лева размер на кредита.

1

Към договора била сключена и допълнителна застрахователна услуга - Защита на кредита и сметките на стойност 172,04 лева. Предвид узнаване от ищеца след завеждане на заповедното производство, че кредитополучателят при сключване на договора е бил поставен под пълно запрещение, сумите за допълнителните услуги, както и начислените лихви, не се претендират от ищеца.

Излага твърдения досежно договора, а именно че сумата била разсрочена на 9 месечни вноски, осем вноски по 181,31 лева и последна изравнителна вноска в размер на 181,33 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 25.01.2024 г., а последната - на 25.09.2024. ГПЛ бил в размер на 34,13 %, ГПР – 36,90 %, като общата дължима сума била в размер на 1631,81 лева.

Сочи, че длъжникът преустановил плащанията си, като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

Предвид получената от ищеца информация, че длъжникът е бил поставен под запрещение, с настоящата искова молба претендира единствено предоставената сума за общо ползване на длъжника, за която сума счита че ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца, а именно 1250 лева.

Уточнява, че ищецът е узнал, че длъжникът е недееспособен и е поставен под запрещение едва с получаване на определение от съда за спиране на принудителното изпълнение по ИД 1391/2024 и след подаденото възражение, а длъжникът е премълчал този факт при сключването на процесния договор за кредит.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт М. Н., който моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат П. К. от АК Пазарджик, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност.

Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит № 720031154231 от 15.12.2023 г. е нищожен поради това, че към момента на сключването му потребителят К. А.

Т. е бил недееспособен, поставен под пълно запрещение.

Твърди, че в полза на К. не е отишло нищо и не се е обогатил, тъй като е бил жертва на продължителна измама, като излага подробни съображения, в какво се изразявала измамата, а именно, че ще получи голямо наследство, от лице, което е било с имена като неговите и е починало. Сочи, че превеждал парични суми по сметка в Р. Турция.

Сочи, че майката е на 78 г. и не е в състояние да упражнява ежеминутен контрол върху сина си, който бил физически здрав.

Смята, че кредитният експерт на банката, с когото е договарял не е направил своето задълбочено проучване на потребителя, като твърди, че преди да изтегли този кредит той вече е имал изтеглени други кредити, в т.ч. и на същата дата. Никъде не личало от договора да се изисква информация дали лицето има решение от ТЕЛК, респективно дали е трудово 2 ангажирано или дали не премълчава нещо.

В проведеното последно съдебно заседание ответната страна, моли съда да отхвърли исковете в цялост, като неоснователно.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Не е налице спор, а се установява и от приложените и приети по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 720031154231, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „.........................“, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, Декларация, че между „.........................“ ЕАД от една страна и К. А. Т. от друга, на 15.12.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 720031154231, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1422,04 лева, от които кредит в размер на 1250 лева и застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 172,04 лева.

Крайното задължение възлиза в размер на 1631,81 лева, която сума е разсрочена на 9 погасителни месечни вноски- 8 вноски всяка в размер на 181,31 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 181,33 лева. ГЛП е уговорен в размер на 34,13 %, а ГПР в размер на 36,90 %. Установява се, че в процесния договор за записани номер на личната карта на ответника, както и кога е издадена. Посочен е и адрес и място на раждане на ищеца.

Не е спорно, а и от представените по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат № 17200311542312023 от 15.12.2023 г. се установява сключването на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ от ищеца със застрахователите „..................“, клон България и „.......................“, клон България. Приложени са и Общите условия за застраховките. Също се установява, че има поставена отметка в графа „да“ в горепосочената декларация, относима към въпроса „имате и установена инвалидност с влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК или намирате ли се в процедура по установява на инвалидност?

По делото са приети като доказателства мерки за сигурност свързани с използването на мобилното приложение на банката ищеца. От тях се установява как се активира мобилното приложение, с което се сключват договори от разстояния. Какви действия се извършват /от софтуер/ по проверката и кандидатстването за кредит и отпускането на заемната сума.

От приетото по делото Решение № 460/14.12.2022 г. по гр.д. № 434/2022 г. по описа на ОС Пазарджик, влязло в законна сила на 09.02.2023 г. се установява, че ответникът е поставен под пълно запрещение.

Не е спорно между страните, че П. Т. е законен настойник на ответника.

/удостоверение с изх. № 150/28.02.2023 г. на общ. Пазарджик.

По делото са представени формуляри за изпращане на парични суми от ответника в полза на различни лица.

3

Представени са в превод на български език документи, касаещи промяна на собственост на банкова сметка в турска банка, пълномощно и писмо за легализиране на завещание, в които фигура името на ответника.

Представени и приети като доказателства по делото са медицински документи касеащи здравословното състояние на ответника, както и договор за заем, сключен от последния с „........................“ ЕООД.

По делото в качеството на свидетел е разпитана Р. Д. Д., бивша съпруга на ищеца.

От показанията й се установява, че ответникът е с психично заболяване. Посочва, че когато е депресия не му се живее, не говори, не общува, не комуникира. Когато е в маниев период е неконтролируем, посяга и удря. Заявява, че майка му не може да го контролира в този период, тъй като е физически много здрав и едър човек. Посочва, че знае, че ответникът е теглил кредити от майка му.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и непротиворечащи на доказателствената съвкупност.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.430, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 3670/2024 г. по описа на РС Пазарджик, че на 28.08.2024 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3670/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 2139 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 02.09.2024 г. и изпълнителен лист № 1653 от 02.09.2024 г. за следните суми: 1422,04 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 180,24 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за период от 25.01.2024 г. до 25.06.2024 г., сумата 115,22 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 25.01.2024 г. до 15.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 34,35 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявения главен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

Не е спорно между страните, че на 15.12.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № 720031154231, по силата на който кредиторът „..................... е предоставил на лицето кредит под формата на заем сумата от 1422,04 лева, от които кредит в размер на 1250 лева и застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 172,04 лева, с разсрочено плащане за период от 9 месеца.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на 4 търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружеството е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице кредит за общо ползване, като не са налице изключенията по чл.4 ЗПК. При така установеното съдът приема, че действителността на клаузите на процесния договор следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищецът се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 от ЗПК във вр. чл.143 148 от ЗЗП. Съгласно ТР № 1/2020 г. /27.04.2022 г. по тълк. д № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл. 7, ал. 3 от ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди валидността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност.