Разпореждане № 25478 от 24.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53445/2025
- Вид
- Разпореждане № 25478
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 183888 от 03.12.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 192222 от 19.12.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 21053 от 06.06.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 80693 от 02.07.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 27826 от 31.07.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 432, ал. 1 · Търговски закон
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 25478 гр. София, 24.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110153445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземания, по отношение на които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, в полза на „ОББ“ АД срещу Д. Б. З. и Б. К. З. по ч.гр.д.
№72811/2024г. на СРС, 169 състав.
Ответниците са подали молба за спиране на незабавното изпълнение, разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №40528/23.12.2014г. и спиране на изпълнението по изп.д. №215/2025г. на ЧСИ .., рег. №851.
Изложени са правни доводи за нищожност на договора за кредит и отделни негови клаузи, за вземанията по който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Към молбата не са представени доказателства, като в същата се съдържат съображения, че в настоящия текст на закона липсва изискването за представяне на убедителни доказателства, че вземането не се дължи, като счита, че е достатъчно да бъдат представени доказателства, които „да разколебават твърдението на ищеца за наличие на изпълняемо право“. С оглед изложеното счита, че изпълнението следва да бъде спряно, независимо че не е представено обезпечение от длъжниците, нито са представени доказателства, доколкото излага твърдения за нищожност на договора за кредит, вземанията по който са предмет на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение длъжниците са поискали да бъде спряно незабавното изпълнение, което е отхвърлено с определение 1
№17422/14.04.2025г. по ч.гр.д. №72811/2024г. на СРС, 169 състав, в което съдът е изложил мотиви във връзка с извода си, че с оглед представените по делото писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за вероятна нищожност на клаузи от договора или на самия договор поради неравноправност. Определението е връчено редовно на длъжниците, не е обжалвано и е влязло в сила.
С частна жалба вх. №81348/07.03.2025г. длъжниците са обжалвали разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №40528/23.12.2014г. В жалбата отново са изложени възражения, че вземането се основана на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, като са изброени конкретни основания за това: размер на шрифт, който не отговаря на нормативно установения, неравноправно уговорена лихва, доколкото се допуска промяна, която според жалбоподателите не е ясно установена и зависи от волята на банката, неяснота на клаузите относно формирането и изменението на лихвата, необосновано висока наказателна надбавка в размер на 10%, възможност за едностранно обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията при неизпълнение в продължение на 90 дни, като тези клаузи не били индивидуално уговорени с кредитополучателите. С определение №19298/09.10.2025г. по в.ч.гр.д. №4494/2025г. на СГС, IV-Г състав, е оставена без уважение жалбата. Въззивният съд е изложил също подробни мотиви защо не приема, че са налице основание да се приеме, че е налице неравноправна клауза, на която се основава вземането.
Настоящото искане за спиране на изпълнението е направено по реда на чл.420, ал.5 ГПК в образуваното исково производство за установяване на задълженията, за които е издадена заповедта по реда на чл.422 ГПК. В него са изложени дословно същите доводи, които се съдържат и в предходното искане за спиране, разгледано в рамките на заповедното производство, както и при обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение.
Настоящото произнасяне на съда е трето по ред по едни и същи възражения. При липса на нови обстоятелства и възражения, които да се сочат от молителите, съдът намира, че не е налице основание да бъдат изменяни нито мотивите, нито изводът, до който е достигнал при предишното им разглеждане. Искането е допустимо, доколкото в чл.420, ал.5 ГПК е предвидено, че по искане за спиране на изпълнението се произнася исковия съд при образувано производство по чл.422 ГПК, и не е поставено ограничение ново искане да може да се направи само при посочване на нови обстоятелства.
Спирането на изпълнението по реда на чл. 420, ал. ГПК е възможно след представяне на доказателства за внесена гаранция в посочения размер по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, като действително с оглед характера на договора и качеството на длъжника на потребител, размерът е 1/3 от вземането. Доказателства за внесена сума в посочения размер липсват, поради което не е налице основание за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.1 ГПК.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да е подкрепено с писмени доказателства, от които може да се направи извод за несъществуването на вземанията, каквито в настоящия случай не са представени.
2
Твърденията на молителите не са подкрепени с никакви писмени доказателства.
При преценка за наличието на предпоставките по чл. 420, ал. 2 ГПК съдът намира следното:
Уговореният лихвен процент в размер на 6,05% не може да бъде приет като прекомерен, накърняващ добрите нрави и предполагащ наличието на неравноправност на клаузата. Същият е уговорен като са посочени фиксирана надбавка и референтен лихвен процент, за който е посочен както начин на формиране, така и къде се публикува. Уговорено е, че максималният лихвен процент, който може да бъде достигнат при неизпълнение от страна на длъжника е 13,280%, който съдът намира, че не противоречи на добрите нрави и не обосновава извод за неравноправност на клаузата. Съдът не намира за основателни твърденията на длъжниците за нищожност на договора, поради неяснота и неразбираемост на клаузите, тъй като потребителят не можел да разбере как се формира лихвения процент.
Както вече бе изложено в договор е посочен в цифри фиксирания процент надбавка, както и какво представлява референтния лихвен процент, къде е публикуван и как е формиран.
Изменението на референтния лихвен процент е пряко обвързано от изменението на посочения в договора пазарен лихвен индикатор, определян от Българската народна банка.
Самото изменение на променливия компонент се извършва от банката два пъти в годината на посочените дати и отразява пряко стойността на лихвения индикатор към тези дати, без банката да влияе по някакъв начин върху тази стойност или да определя лихвения процент по договора чрез прилагане на някаква методика. Същевременно лихвените клаузи, включително уреденият в ОУ ред за изменение на лихвения процент, са написани на ясен и разбираем език, като техният текст позволява в достатъчна степен на средния потребител да прецени икономическите последици от сключването на сделката при променлив лихвен процент. Налага се изводът, че предвиденото в договора изменение на лихвения процент е уредено като пряк резултат от обективни обстоятелства, които са извън контрола на банката – определения от БНБ размер на лихвения индикатор – поради което следва да се приеме за приложимо уреденото в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключение от приложното поле на чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 ЗЗП.
Съдът намира, че не е налице съмнение за неравноправен характер на клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва по договора. Що се касае до претендираната надбавка за забава, нейният размер от 10 процентни пункта на годишна база, установен в т. 18.1 от ОУ е съобразен с изискването на чл. 33, ал. 2 ЗПК и не е налице съмнение за неравноправност на клаузата. Уговорката на т. 18.2 от ОУ, уреждаща правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава в плащанията над 90 дни е съответна на правото на банката, уредено в чл. 432, ал. 1 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като посоченият 90-дневен период на забавата не поражда съмнение за нарушаване равновесието между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение. На последно място изложеното в частната жалба оплакване, че договорните клаузи били неравноправни, тъй като не били индивидуално уговорени, също е неоснователно. Липсата на възможност за потребителя да влияе върху съдържанието на клаузите е предпоставка за допустимост на 3 преценката за тяхната неравноправност, а не основание те да бъдат приети за неравноправни. За да бъде неравноправна една уговорка не е достатъчно нейното съдържание да е било предварително определено от търговеца, а е необходимо още тя да е във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. В случая от съдържанието на представените със заявлението документи не се поражда обосновано предположение за наличие на такова обстоятелство.
Неоснователно е и оплакването на молителите за недействителност на процесния договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2019г. на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПК, доколкото клаузите, съдържащи се в договора за кредит и общите условия към него, отговарят на изискването за ясен и разбираем за средния потребител език, написани са на еднакъв по размер и вид шрифт, за който при обикновен преглед не се поражда обосновано предположение да е по-малък от 12. В тази насока следва да се отбележи, че преценката относно размера на шрифта се извършва в рамките на обема на правомощията на съда в заповедното производство, в което не се провежда съдебно дирене, нито пълно и главно доказване на правно релевантни факти. Поради същата причина в заповедното производство не подлежи на изследване и въпросът относно твърдяното от жалбоподателите неизпълнение на договорни и преддоговорни задължения на банката.
С оглед на изложеното, искането на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед не е подкрепено с никакви доказателства за недължимост на заявените вземания, неравноправност на клаузите или грешно изчисляване на сумите, поради което се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Д. Б. З. и Б. К. З. за спиране на незабавното изпълнение, разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №40528/23.12.2014г. по ч.гр.д. №72811/2024г. на СРС, 169 състав и спиране на изпълнението по изп.д. №215/2025г. на ЧСИ .., рег. №851.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4