Определение № 21053 от 06.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21053 гр. София, 06.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110153445 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Б. З. и Б. К. З., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1, пр. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на „Банка ДСК“ АД, при условията на солидарност, плащането на следните суми: 12 635,03 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, 541,10 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024 г. до 19.11.2024 г., 67,37 лв. – санкционна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 19.11.2024 г., 38,27 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2024 г. до 27.11.2024 г., както и 120 лв. за разходи при изискуем кредит, за които вземания в полза на „Банка ДСК“ АД е издадена Заповед № 40258/23.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 72811/2024 г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищецът твърди, че на 03.12.2019 г. сключил с Д. Б. З. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който предоставил на кредитополучателя сумата от 20 000 лв., със срок за издължаване от 120 месеца. По силата на договор за поръчителство, сключен с Б. К. З. на 03.12.2019 г., последният обезпечил изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил да отговаря солидарно за погасяване на дълга. Съгласно договора за кредит кредитополучателят дължал плащането на възнаградителна лихва с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 6,05 % годишно или 0,02 % на ден, определен съобразно условията по програма „ДСК Престиж плюс“, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията на програмата кредитополучателят изгубвал правото си да ползва преференциите изцяло или частично, а приложимият лихвен процент се увеличавал при установен максимум от 13,280 %. В т. 18, глава VII от приложимите към договора общи условия било предвидено, че при забава на плащането на месечна вноска, считано от деня следващ падежната дата, частта от вноската за главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при допусната забава в плащанията над 90 дни кредитът ставал предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че доколкото ответниците просрочили с над 90 дни плащанията по кредита, банката упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост, за което 1 уведомила длъжника. Сочи, че за събиране на изискуемите вземания в полза на банката била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 72811/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в сила. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответниците дължат на банката плащането на вземанията, предмет на заповедта. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който вземат становище за неоснователност на предявените искове. Сочат, че поръчителят не бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Излагат доводи относно неравноправния характер на клаузата по чл. 8 от договора относно приложимия ГЛП, както и на клаузите по т. 18. 2 и т. 19.1. от общите условия.

Считат, че клаузата относно приложимия лихвен процент по кредита не била съобразена с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърдят, че кредитодателят не е предоставил необходимата преддоговорна информация преди сключване на договора.

Излагат съображения относно наличието на заблуждаваща търговска практика.

Отбелязват, че в договора липсвала информация относно общо дължимата сума от потребителя. Поддържат, че договорът е недействителен предвид неравноправния характер на уговорения ГЛП и възможността за едностранното му изменение от страна на банката. Твърдят, че не били спазени изискванията относно формата на договора.

Считат, че уговорената наказателна надбавка при забава на плащане на погасителна вноска е необосновано висока и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен с Д. Б. З., по който солидарно задължено лице е Б. К. З., съгласно сключен договор за поръчителство; усвоената главница по кредита от страна на ответницата срещу поетото от нея задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва; настъпил падеж на процесните вземания, както и основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза, основанията за начисляване на мораторна неустойка, както и нейния размер.

По иска с правно основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че предвид неизпълнението на договорните задължения на кредитополучателя е сторил разноски във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните суми.

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 03.12.2019 г. между „Банка ДСК“ АД и Д. Б. З. бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 20 000 лв., чието изпълнение било обезпечено съгласно сключен договор за поръчителство на 03.12.2019 г. между „Банка ДСК“ АД и Б. К. З., както и усвояването на сумата по кредита от страна на кредитополучателя.

2

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същото е относимо и необходимо за правилното решаване на правния спор.

Без уважение следва да бъдат оставени доказателствените искания на ответниците по чл. 183, ал. 1 ГПК, доколкото не са налице основания, които да налагат представянето на приложените към исковата молба писмени документи в оригинал.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ответниците за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, доколкото насрещната страна би могла да бъде задължена на основание чл. 190 ГПК да представи по делото намиращ се у нея документ, а не да съставя такъв специално за целите на процеса.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.10.2026 г. от 10.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА

И

ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 72811/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, вещото лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 евро, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответниците по чл.

183 ГПК и чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на ответниците, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесат по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,75 евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, 3 за връчване на ищеца, като в противен случай ще бъде осъден да я заплати по чл.77 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответниците.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4