Определение № 1008 от 14.08.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 578/2025
- Вид
- Определение № 1008
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Лилия Масева
Други актове по делото
- Разпореждане № 537 от 03.06.2025 · Лилия Масева
- Протокол № 761 от 27.10.2025 · Лилия Масева
- Протокол № 850 от 28.11.2025 · Лилия Масева
- Протокол № 137 от 20.02.2026 · Лилия Масева
- Решение № 115 от 16.03.2026 · Лилия Масева
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 3, т. 3 и т. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1008 гр. Благоевград, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20251200100578 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от О. Г. Б., ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв. П. Ш., със служебен адрес *********, срещу ПРБ, с адрес *********.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените към същата писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна по делото – ПРБ, чрез Окръжна прокуратура Благоевград, с адрес *********, представител по право на ПРБ.
Предявените искове са допустими. Посоченият ответник – Прокуратура на РБ е надлежна страна по предявения иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 и т. 8 от ЗОДОВ. Налице е според съда надлежна активна и пасивна легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 7 от ЗОДОВ, както и съобразно т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави същата без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, а също така е отправено ясно искане. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.
С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, а проектът за доклад по делото е следният:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и 1 възражения на страните:
Твърди се в исковата молба, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006 г., постановено по ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ – Петрич /пр.пр. № 1591/2006 г. по описа на Районна прокуратура Петрич ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода ********* На следващия ден – 15.09.2006 г. прокуратурата е поискала вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК. По това искане е било образувано ЧНД № 2395/2006 г. по описа на Районен съд Петрич, по което съдът с Определение № 1461/15.09.2006 г. е оставил без уважение това искане на прокурора, като е взел мярка за неотклонение „домашен арест“, която да *********. Прокуратурата протестирала този съдебен акт пред Окръжен съд – Благоевград, където било образувано ВЧНД № 734/2006 г. по описа на същия съд, по което с Определение № 254/21.09.2006 г. на ищеца му била определена окончателна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000,00 лева. Наред с тези процесуални действия, с Постановление от 14.09.2006 г. по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./ на ищеца му била наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешение от прокурор. След като бил значително затруднен от така наложената му ограничителна мярка, уличеният поискал същата да бъде отменена с молба до Районен съд – Петрич, където било образувано ЧНД № 1011/2007 г. по описа на същия съд, по което с Определение № 447/17.05.2007 г. ограничителната мярка за неотклонение „забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на прокурор е била отменена. Същата мярка е била повторно наложена от прокуратурата с Постановление вх. № 1591/05.03.2008 г. по описа на Районна прокуратура – Петрич. След като прокуратурата отказала да издаде разрешение за напускане на страната, ищецът обжалвал този отказ реда на чл. 68, ал. 5 от НПК пред Районен съд – Петрич, по повод на което било образувано ЧНД № 528/2008 г. по описа на същия съд, като с Определение № 292/25.03.2008 г. съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. С Постановление вх. № 1591/20.10.2008 г. Районния прокурор на Районна прокуратура – Петрич отменил наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000,00 лева на основание чл. 234, ал. 8 от НПК – изтичането на повече от две години от привличането на лицето като обвиняем. С Постановление вх. № 1591/13,03.2009 г. прокуратурата за трети път наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Република България без разрешение на прокурор“, която е била отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009 г. тъй като досъдебно производство № 452/2006 г. било приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд – Петрич.
Изтъква се в исковата молба, че досъдебното производство е продължило прекалено дълго – почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура – Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това да е извършил горепосоченото престъпление, като в Районен съд – Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е бил изпратен на Районен съд – Кюстендил, където едва на 30.05.2012 г. е била 2 образувано НОХД № 630/2012 г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018 г., постановена по същото дело, ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан да е извършил престъплението, в което е обвинен.
По протест на ответника било образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022 г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно решение влязло в сила от деня на постановяването му – 08.09.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни *********. От друга страна увреденият се чувствал ********* смятал, че се *********; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; *********. Започнал да вдига високо кръвно налягане и развил артериална хипертония, достигнала до III-та степен. В резултат на постоянния стрес както по време на воденото срещу него досъдебно и съдебно производство, сърдечните проблеми се влошили и се стигнало до остра застойна тотална сърдечна недостатъчност; исхемична болест на сърцето; необструктивна стеноза; клапна болест на сърцето; високостепенна митрална регуритация; високостепенна аортна регуритация; високостепенна релативна трискубитална регуритация. Тези тежки сърдечносъдови заболявания наложили осъществяването на оперативна интервенция, извършена в ********* на 30.09.2019 г. В резултат на тези здравословни проблеми, ищецът бил освидетелстван с *********. След изтичането на този срок и при направеното преосвидетелстване, му е определена още по-висока степен на нетрудоспособност от 54% за срок от още 1 година.
Твърди се също, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в с*********, където всички се познават.
Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, който е бил обвинен, че е престъпник. Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Преди повдигането на обвинението двамата имали семеен бизнес – отглеждали пилета и кокошки в собствена птицеферма. Повдигнатото обвинение срещу ищеца за горепосочената огромна сума пари сринала напълно доверието на техните клиенти, а резултат на което достигнали до невъзможност да си плащат изтегления бизнес-кредит и били принудени да фалират птицефермата и да преустановят нейната дейност. Семейните приходи от този бизнес секнали. При така създалата се ситуация, съпругата на ищеца била принудена да ходи да работи в Гърция и в Германия за да издържа семейството.
Финансовите семейни затруднения осуетили желанието на родителите да дадат по-добро образование на двете си деца и били принудени да се ограничат само в безплатното образование. Всички професионални амбиции на ищеца за кариерно развитие в Изпълнителна агенция „Пътища“ станали невъзможни за изпълнение.
3
Твърди се още, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите – както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006 г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявил, че цялата група – служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума в размер на 2.5 млн. евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор“ била публикувана статия с твърдение, че над 2.5 млн. лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006 г. по национална телевизия „БТВ“, в найгледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“ – Благоевград – комисар Кирил Г., дал убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент същите дори не били привлечени в качеството им на обвиняеми.
Тази „новина“ била публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият прокурор от РП – Петрич Лидия Манолова, по национални телевизии дала убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ имало публикации с твърдения, че парите действително са присвоени. Подобни статии имало и в регионалния вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия разпространила бързо новината, като били показани снимки на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, които станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.
В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства. Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан.
Сочи се в исковата молба, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006 г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012 г. Изтекли били 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да – за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стигнало до съдебна фаза и делото започнало в Районен съд – Кюстендил, последвали десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал.
Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и други такива. Кошмар, който продължил още цели 10 години. В крайна сметка 4 всичко приключило, но минали цели 16 години!
Разпечатката съдържа 26 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb70898f-0a7f-4ab8-a818-ce273de98053