Решение № 115 от 16.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Благоевград, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №

20251200100578 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба на О. Г. Б. против Прокуратура на Република България, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, по което ищецът е бил окончателно оправдан с влязла в сила присъда.

В исковата молба се излагат твърдения, че срещу ищеца е било водено наказателно производство в изключително продължителен период, надхвърлящ шестнадесет години, през който той е търпял тежки ограничения на личния си живот, включително наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, парична гаранция и забрана за напускане пределите на страната. Твърди се, че повдигнатото обвинение е било широко разгласено чрез средствата за масова информация, което е довело до сериозно накърняване на доброто му име и обществената му репутация. Според изложеното в исковата молба наказателното преследване е причинило продължителни психически страдания, чувство на несигурност, страх от осъждане и значително влошаване на здравословното състояние на ищеца. Поради това се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в значителен размер, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Ответникът – Прокуратура на Република България – оспорва иска по основание и размер, като поддържа становище, че претендираните вреди не са доказани по категоричен начин, както и че липсва причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца. Излагат се доводи, че 1 твърдените психически страдания не надхвърлят обичайните неудобства, които съпътстват всяко наказателно производство, както и че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на установената съдебна практика.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно се установява, че през ********* срещу ищеца е било образувано наказателно производство и му е било повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, свързано със злоупотреба със значителни парични средства във връзка със служебната му дейност - С постановление от 14.09.********* по досъдебно производство №452/********* по описа на РПУ – ********* ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 НК – присвояване на парични средства в големи размери, в качеството му на длъжностно лице – контрольор към Управление „Пътни такси и разрешителни“.

В хода на наказателното производство спрямо него са били взети мерки за процесуална принуда, включително мярка за неотклонение „домашен арест“, както и парична гаранция в размер на 8 000 лева. Наложена му е била и принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане пределите на Република България за продължителен период от време. Досъдебното производство е продължило значителен период от време, като обвинителен акт е внесен в съда след няколко години, а през 2012 г. в Районен съд – Кюстендил е образувано НОХД №630/2012 г. Наказателното производство е продължило изключително дълго – приблизително 16 години, като в крайна сметка е приключило с оправдателна присъда, която е влязла в законна сила. С този окончателен съдебен акт ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение - С Присъда №15/16.03.2018 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена с решение №260009/08.09.2022 г. по ВНОХД №454/2018 г. на Окръжен съд – Кюстендил, което е окончателно.

В хода на делото са разпитани свидетели, които установяват, че повдигнатото обвинение и продължителното наказателно преследване са оказали сериозно негативно отражение върху психическото състояние, социалния живот и здравето на ищеца, довели са до изолация, влошаване на семейните отношения и загуба на обществен авторитет. Така, за установяване на твърдените вреди по делото са разпитани свидетелите Й. Б.а, И.П. и А.Ц..

От показанията на свидетелката Й. Б.а, която е съпруга на ищеца, се установява, че след повдигането на обвинението и налагането на мярката „домашен арест“ ищецът е преживял силен емоционален срив. Тя описва настъпила рязка промяна в неговото поведение и психическо състояние, като сочи, че от активен и общителен човек той постепенно се е превърнал в затворен, потиснат и тревожен човек, който избягва социални контакти и изпитва силен срам от повдигнатото обвинение. Свидетелката посочва, че през периода на наказателното производство ищецът често е проявявал признаци на силно ********* от евентуално осъждане. Тя сочи също така, че обвинението е било широко разгласено в медиите, като името и снимката на ищеца са били публикувани във вестници и са били 2 излъчвани репортажи по телевизията, което е довело до значително накърняване на неговото обществено положение в населеното място, в което живее. От показанията на свидетелката се установява и значително влошаване на здравословното състояние на ищеца, включително развитие на високо *********.

Свидетелят И.П., който е бивш колега на ищеца и също е бил привлечен като обвиняем по същото наказателно производство, потвърждава обстоятелството, че обвинението срещу тях е било широко разгласено чрез медиите и публични изявления на представители на държавната власт. Той описва изключително тежкото психическо въздействие на продължилото години наред наказателно производство, като сочи, че ищецът е живял в постоянно напрежение и страх от възможността да бъде осъден. Свидетелят изразява впечатление, че продължителността на наказателното производство е оказала сериозно негативно влияние върху психическото и здравословното състояние на ищеца.

Свидетелят А.Ц., който е работил заедно с ищеца в продължение на дълъг период от време, също потвърждава настъпилата промяна в неговото поведение. Той сочи, че ищецът е станал значително по-затворен, притеснен и недоверчив, като е избягвал разговори, свързани с наказателното производство, и често е споделял опасенията си, че може да бъде несправедливо осъден. Според свидетеля тази промяна в поведението на ищеца се е запазила дори след приключването на делото.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът страда от тежки ********* е допринесъл за тяхното развитие и усложнение.

От представените публикации и свидетелските показания се установява, че случаят е намерил широко отражение, както по националните медии – телевизии и вестници, така и в регионалните. Правени са изявления по националните телевизии и от тогавашния министър на МВР, от прокурора, наблюдаващ делото, от директора на полицията на Благоевград.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ отговаря за вредите, причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда. Отговорността по този закон е обективна и възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без да е необходимо да се доказва вина на съответния държавен орган.

В случая по делото безспорно е установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление и че това обвинение е приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила. Следователно е налице една от основните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на този закон.

По отношение на настъпилите неимуществени вреди съдът намира, че същите са доказани по несъмнен начин чрез събраните по делото гласни доказателства, които са последователни, логични и взаимно се допълват. Показанията на свидетелите съдържат конкретни и детайлни данни относно настъпилите промени в психическото състояние, поведението и начина на 3 живот на ищеца след повдигането на обвинението срещу него. Съдът кредитира тези показания като достоверни, тъй като същите се основават на непосредствени впечатления на свидетелите и са вътрешно непротиворечиви. В тази връзка следва да се има предвид и трайната практика на ВКС, съгласно която неимуществените вреди по своята същност представляват негативни психически изживявания, които често не могат да бъдат доказани чрез писмени доказателства, поради което установяването им чрез свидетелски показания е допустимо и напълно достатъчно.

Съдът намира за установено, че незаконното обвинение е довело до значителни психически страдания за ищеца, изразяващи се в ********* и накърняване на неговото достойнство и обществена репутация. Особено съществено значение в случая има и изключително продължителният период на наказателното преследване, който е продължил приблизително 16 години. Подобна продължителност значително надхвърля разумния срок за провеждане на наказателно производство и неизбежно води до продължително състояние на несигурност и психологическо напрежение за обвиняемото лице. В практиката на ВКС последователно се приема, че продължителността на наказателното производство представлява съществен фактор при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като колкото по-дълго трае наказателното преследване, толкова по-интензивни и продължителни са преживените страдания.

Съдът съобразява също така и обстоятелството, че обвинението срещу ищеца е било широко разгласено чрез средствата за масова информация. Подобно публично разгласяване на обвинението преди окончателното приключване на наказателното производство води до сериозно накърняване на доброто име на обвиняемото лице и може да има трайни последици върху неговата социална и професионална реализация. В случая това обстоятелство е имало особено силно отражение върху ищеца, тъй като той живее в малко населено място, в което обществените отношения са по-тесни и подобна информация се разпространява бързо.

По отношение на причинно-следствената връзка между наказателното производство и влошаването на здравословното състояние на ищеца съдът съобразява заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, съгласно което продължителният ********* представлява съществен рисков фактор за развитието и задълбочаването на редица заболявания, включително сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. В съчетание със свидетелските показания, които сочат, че именно след започване на наказателното производство ищецът е започнал да проявява сериозни здравословни проблеми, съдът приема, че е налице достатъчна степен на вероятност незаконното обвинение да е допринесло съществено за влошаването на неговото здравословно състояние.

При определяне размера на обезщетението съдът прилага критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закон за задълженията и договорите, като съобразява всички конкретни обстоятелства по делото. В тази връзка съдът отчита продължителността на наказателното производство, характера на повдигнатото обвинение, наложените мерки за процесуална принуда, публичното разгласяване на обвинението, отражението върху личния 4 и социалния живот на ищеца, както и влошаването на неговото здравословно състояние.

Съдът съобразява също така и практиката на ВКС по аналогични случаи, при които при продължителни наказателни производства са присъждани значителни обезщетения за неимуществени вреди.

След съвкупна преценка на всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 60 000 лева. Този размер съответства на интензитета и продължителността на преживените страдания и същевременно е съобразен с принципа на справедливостта и с установената съдебна практика, ведно и с социално-икономическата обстановка в страната към 2022 год.