Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 919/2025
Вид
Решение № 36
Подписан
28.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев, Даниела Михайлова, Станчо Радев Савов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.ев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Н. Ат. Ковачева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600919 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивното производство е Присъда № 51 по НОХД № 3774/2023год. по описа на Районен съд-Варна, 27-ми състав, постановена на 18.02.2025 г., с която подсъдимият М. П. М. е бил признат за виновен, за това, че на 30.03.2021г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – спортно оборудване за фехтовка, както следва: два броя ролки „Negrini“ на стойност 615,30 лева, един брой апарат за отчитане на точки на стойност 480 лева и два броя кабели за свързване на ролките към апарата на стойност 60 лева, всичко на стойност 1 155.30 лева, от владението на Ю. Д.

Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК му е било наложено „ Пробация“ със следните пробационни мерки: по чл. 42 „а“ ал. 2 т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца и по чл. 42“а“ ал. 2 т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца. С присъдата е бил уважен и предявения граждански иск, като подс. М. е бил осъден да заплати на гр.ищец сумата от 1 155,30лв. в едно със законната лихва, считано от увреждането до окончателното изплащане на сумата. На подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски в размер на 100,55лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна , 50лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, разноските, направени от гр.ищец Ж. в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение и 50лв. държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. М. М.

1 чрез защитника му адв. Г. В., с която се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подс. М. да бъде оправдан, а в условията на алтерантивност- наложеното наказание да бъде намалено до предвидения в закона минимален размер.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба , в което се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна интерпретация на гласните доказателствени средства за това за чия сметка са били поръчани част от инкриминираните вещи, от кого и при какви обстоятелства.

Поради това и са направени доказателствени искания за повторен разпит на част от свидетелите по делото.

В съдебно заседание, защитникът на подс. М. - адв. Г. В. излага мотивирано становище за това, че подсъдимият не е осъществил деянието, в което е обвинен от субективна страна, както и че твърденията на гр.ищец и ч.обвинител относно собствеността на инкриминираните вещи , техния вид и марка, не се подкрепят от доказателствата по делото. Поради това и пледира присъдата на ВРС да бъде отменена и подс. М. да бъде оправдан.

По съществото на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът моли наложеното на подсъдимия наказание като вид и размер да бъде потвърдено.

Процесуалният представител на гр. ищец и ч. обвинител Ю. Ж.-адв. Т. К. също счита, че присъдата е правилна , обоснована и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена. Излага становище, че обясненията на подс. М. и разпитаните отново свидетели следва да бъдат преценявани на база на приложимата нормативна уредба както относно общинското финансиране на спортния клуб, така и на останалите доказателства по делото, които ги опровергават. Адв. К. счита, че наложено на подс.

М. наказание е правилно определено от първоинстанционния съд като вид и размер. За това и пледира то, както и уважения граждански иск да бъдат потвърдени и да бъдат присъдени на гр. ищец разноските за адвокатски хонорар.

Подс. М. М. в съдебно заседание , в хода на съдебното следствие дава обяснения по предявеното му обвинение, като не оспорва, че е взел фехтовално оборудване от залата на св. Ж., но твърди, че то е било собственост на клуба, а не лично на свидетеля. Той обяснява, че клубът в гр. Шумен е притежавал множество уреди, апарати и др., които са били събирани с годините, но те никога не са били описвани по какъвто и да е начин документално. Документация не е била водена и при даване на част от това оборудване на други клубове или треньори. Подсъдимият заявява, че и към момента ролките са в залата на „Черно море“ и се използват при тренировките. В личната си защита подс. М. отново заявява, че ролките, включени в обвинението са били закупени по негова поръчка за клуб „Варна“ и потвърждава, че ги е взел от залата в ТУ-Варна. Потвърждава, че е взел апарат, италианско производство, за който сочи, че е собственост на клуб „Варна“, а не немски апарат.

Отрича да е вземал кабели. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира следното:

Въззивната жалба на подс. М. чрез защитника му адв. В. , е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по 2 същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред РС-Варна е протекло по общите правила, предвидени в НПК.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс. М. М. работeл като треньор по фехтовка в гр. Шумен, където ръководел спортен клуб.

Св. Ю. Ж. бил състезател по фехтовка и от младежките си години се познавал с подс. М.. Свидетелят живеел в гр. Варна и работел като учител. Той имал желание да се занимава и с тренировъчна дейност по фехтовка.

През 2015г./2016г. подс. М. решил да разшили дейността си и на територията на гр. Варна. За това провел разговор със св. Ж. , който изявил желание да участва в тренировъчната дейност. Така било учредено сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб по фехтовка Варна" /СКФ Варна/ с председател П. М., син на подсъдимия. Св. Ж. бил в управителния съвет на клуба и работел като треньор по фехтовка. Сдружението притежавало банкова сметка в „Банка Пиреос България" АД, като подсъдимият М. и св. Ж. имали пълномощни от председателя на сдружението да се разпореждат с банковата му сметка.

За провеждане на тренировките СКФ Варна ползвал под наем спортната зала на ТУ- Варна, където тренировъчната дейност се провеждала от св. Ж.. За нея от спортния клуб в гр. Шумен били предоставени използвана екипировка и уреди.

Въпреки това обаче клубът във Варна не разполагал с достатъчно оборудване. За това било взето решение да се закупи специално оборудване - ролки за фехтовка.

През м. април 2018г. в гр. Верона, Р Италия се провеждало световно първенство по фехтовка, на което се продавало и оборудване. По това време на състезанието се намирал св. Ж. Ч., на когото подс. М. позвънил с искане да закупи 2 бр. ролки и да ги транспортира до България, тъй като пътувал с автомобил. Св. Ч. се съгласил , но поискал да му бъде изпратена предварително стойността на ролките сума в общ размер на 527 евро. Подсъдимият разговарял със св. Ж., който бил в гр. Варна в този момент и му казал да преведе необходимата сума по сметката на св. Ч.. Към този момент по сметката на СКФ Варна обаче имало само 150 лв. Затова св. Ж. казал на подс. М. , че може да ги закупи с лични средства, тъй като така или иначе същите щели да се ползват от самия свидетел в клуба във гр. Варна. За това на 02.04.2018г. св.

Ж. изтеглил от личната си банкова сметка в банка „Експресбанк" АД / с правоприемник банка „ДСК" АД/ сумата от 1 160 лева /малко повече от паричната равностойност на ролките в български лева/ и ги превел по сметка на св. Ч.. Той от своя страна закупил 2 бр. ролки марка „Фаверо" с търговски надпис „Negrini" . След това ги транспортирал до България и ги занесъл в клуба на подс. М. в гр. Шумен.

Впоследствие ролките били предадени на св. Ж., заедно с документите за тях, 3 включително и касова бележка относно стойността им. Така свидетелят започнал да ги ползва в своята дейност.

През лятото на 2019г. със свои лични средства св. Ж. закупил и апарат за отчитане на точки модел FULL-ARM-05 (Drt.831) № 0264-3000, както и два броя кабели за свързване на ролките с апарата. Апаратът за отчитане на точки бил закупен от неустановено в хода на разследването лице на име „К.“ , който бил представител на производител на такива апарати. За свързване на ролките с апарата, св. Ж. закупил от св. А.Г. и посочените два броя кабели. Цялото оборудване- ролки, апарат и кабели, които били закупени с лични средства на св. Ж. се използвали само от него при водене на тренировките в залата на ТУ-Варна. Те не били вписани и заприходени по никакъв начин като актив или собственост на СКФ „Варна“.

Подс. М. от своя страна не извършвал дейност като треньор по фехтовка в клуба, помещаващ се в ТУ-Варна и бил непознат за охраната на университета.

През 2018г. и 2019г. СКФ -Варна сключил договори с Община Варна както следва рег. № Д18000878ВН от 23.05.2018г. и рег. № Д19000594ВН от 04.04.2019г. за финансиране от страна на Община Варна, от бюджета на Дирекция „Спорт" за 2018г. и 2019г. за материално стимулиране на спортни клубове по програма „Спорт". Във връзка със сключените договори , на 01.08.2018г. Община Варна превела по сметка на клуба 1 483, 83 лева, а на 12.04.2019г. била преведена в полза на клуба сумата от 16 250, 83лв. Междувременно подс. М. поел управлението на СКФ „Варна".

През лятото на 2020 г., поради лични и финансови причини , отношенията между подс. М. и св. Ж. се влошили. Свидетелят поискал да напусне клуба и да учреди свой такъв. Поради това на 01.09.2020г. подс. М. наел друга спортна зала за СКФ „Варна" в комплекс „Черно море", зала „Владислав", гр. Варна, където започнал да тренира деца до 18 години, състезатели към СКФ „Варна". Ползването на спортната зала в ТУ -Варна от страна на СКФ „Варна" било преустановено през месец юни 2020г.

Св. Ю. Ж. обаче продължил да ползва базата в ТУ-Варна, като от месец октомври 2020 година започнал лично да заплаща уговорения наем за ползване на спортната зала. На 26.10.2020г. свидетелят станал съучредител на СКФ „Ахил" и провеждал тренировки по фехтовка на състезателите, които се включили в новоучредения клуб, който бил регистриран официално на 13.11.2020 г. Междувременно той подал до СКФ „Варна" молба за прекратяване на членството си и за освобождаване като член на управителния съвет.

Тренировъчната дейност на СКФ „Ахил" се извършвала по график, в спортната зала на Технически университет – Варна. Там се намирали и двете ролки „Negrmi" , апарата за отчитане на точки и двата броя кабели за свързване на ролките към апарата , които били собственост на св. Ж..

На 05.01.2021 г. с приемо -предавателен протокол, св. Ж. предоставил за 4 безвъзмездно ползване на СКФ „Ахил", чрез председателя му -Т. Д. С., спортно оборудване, което лично бил закупил, както следва: фехтовални костюми - 6 броя, маски за фехтовка - 4 броя, ръкавици за фехтовка-10 броя, рапири - 6, ролки „Negrini"2бр., апарат за отчитане на точки модел FULL-ARM-05 (Drt.831) № 0264-3000 - 1брой, кабели за свързване на ролките с апарата - 2 броя, шнурове за игра - 6 броя, менгеме 1 брой, ламе - 4 броя.

Св. Ж. водел тренировките на СКФ „Ахил", като ползвал това оборудване в спортната зала на ТУ-Варна. Залата се заключвала след тренировките по фехтовка, които се провеждали всеки делничен ден от 19:00ч. до 21:30 часа и ключът за нея се съхранявал от портиера на сградата.

На 16.02.2021г. се провело общо събрание на СКФ „Варна", водено лично от председателя на УС- подс. М.. На него подс. Маринов докладвал молбата на св. Ю. Ж. за преустановяване на членството му в спортния клуб и за напускане на управителния съвет. В качеството си на председател на УС на спортния клуб подсъдимият предложил на общото събрание да прекрати членството на свидетеля , да го освободи от УС и от отговорност. Това предложение било прието единодушно от общото събрание и членството на Ж. било прекратено. Той бил освободен от УС и от отговорност, което било изрично вписано в протокола. Решението на ОС на СКФ „Варна" било обективирано в Протокол от 16.02.2021г., който бил подписан от подс.