Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 944 от 28.08.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1822/2022
Вид
Решение № 944
Подписан
28.08.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Варна, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100501822 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба с вх. № 266262/16.06.2022г., депозирана от Н. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. И. А. от АК – Варна, срещу решение № 260285/26.05.2022г., постановено по гр. дело № 4852/2019г. по описа на ВРС, XLII-ри състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Хоспис Царица Елеонора – Варна“ ЕООД, ЕИК 200955927, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Младост“, бул. Република, Медицински център „Марешки“, тяло „Г“, ет. 2, с управител М.К.П., иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, конкретизирани в настъпило тежко и продължително стресово и посттравматично състояние с депресивни елементи, продължителна липса на сън и нормално хранене, изолация от обичайната среда, тежко чувство за вина към майка му, влошаване на общото физическо състояние в резултат на претъпения стрес и преживяната травма, като общо въздействие в съвкупност по отношение на психиката и физиката, довели до наложително лечение със специализирани медицински препарати и до силно и продължително намалена работоспособност, настъпили в резултат на противоправни, небрежни и непредпазливи бездействия на служители на ответното дружество през нощта на 16–ти срещу 17-ти януари 2014г. и на 17-ти януари 2014г., 1 изразяващи се в неполагане на нужните медицински грижи и наблюдения, вкл. пропускане на внезапно влошаване на състоянието на майката на ищеца - М.

Д., както и по повод бездействия за предприемането на адекватни медицински мерки за спешна и неотложна помощ при констатираното влошено състояние още на място в хосписа и по повод бездействия по отношение на осигуряване на незабавното транспортиране на майката на ищеца в болница за активно лечение, за да се предприеме незабавно лечение на спешното и животозастрашаващо състояние, като това бездействие довело до усложняване състоянието на пациента до степен на необратимост.

В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в нарушаване правилата на гражданския процес, превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и неправилното им подвеждане под нормите на материалния закон, както и нарушаване процесуалните правила и правата на ищеца при събиране на допуснато по реда на чл. 156а вр. чл. 157, ал.2 ГПК доказателство. Сочи, че първоинстанционният съд не е довършил започнатата процедура за събиране на свидетелски показания чрез видеоконферентна връзка с друга държава, а е чел определение по реда на чл. 158, ал.1 ГПК, което намира за нарушаване на процесуалния ред за събиране на доказателства. Намира за нарушени и правилата относно разпределението на доказателствената тежест, като е вменено на ищеца задължение за доказаване на отрицателни факти, а именно за случилото се пред нощта на 16.01.2014г. -17.01.2014г. и рано сутринта на 17.01.2014г. и изпълнение задълженията на ответника по договора. Намира, че първоинстнационният съд неправилно е приложил материалния закон, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което дасе уважи предявеният иск. Претендират се и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В първото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Н. Г. Д. срещу „Хоспис Царица Елеонора –Варна“ ЕООД , с която е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - негативни преживявания, шок, стрес, чувство за вина и сериозна психическа травма, в резултат на противоправни небрежни и непредпазливи бездействия на ответника за периода нощта на 16.01.2014г. срещу 17.01.2014г. и на 17.01.2014г., поради неполагане на нужните медицински грижи и наблюдения, вкл. пропускане на внезапно влошаване на състоянието на майката на ищеца - М. Д., както и по повод бездействия за предприемането на адекватни медицински мерки за спешна и неотложна помощ при констатираното влошено състояние още на място в хосписа и по повод бездействия по отношение на осигуряване на незабавното транспортиране на майката на ищеца в болница за активно лечение, за да се 2 предприеме незабавно лечение на спешното и животозастрашаващо състояние, като това бездействие довело до усложняване състоянието на пациента до степен на необратимост.

В исковата молба ищецът излага, че с ответното дружество сключил на 14.01.2014г. договор относно полагане на специализирани грижи спрямо майка му М. Н.ова Д., ЕГН **********, по силата на който е приета в хосписа на 14.01.2014г. и го е напуснала на 17.01.2014г. Съгласно клаузите в договора ответното дружество се задължило да осигури на М. Д. легло в климатизирана стая, ежедневни хигиенни грижи и 24 часово медицинско наблюдение, провеждане на предписано медикаментозно лечение, диетично хранене, кабелна телевизия, интернет и други. При настаняването й ищецът е представил всички нужни медицински документи, вкл. и тези от проведеното лечение в УМБАЛ „Св.М.“- Варна, а майка му е била в напълно адекватно състояние, в пълно съзнание, можела е да се движи сама и нямала никакви необичайни оплаквания. Ищецът е посещавал майка ежедневно в хосписа, като последно я е видял следобеда на 16–ти януари 2014г. Твърди, че майка му е била в напълно адекватно състояние и без оплаквания относно здравето си.

Оплаквала се е единствено от отношението на служителите на хосписа към нея. Твърди се, че рано сутринта на 17.1.2014г., малко след 7,00ч. ищецът отново е посетил майка си в хосписа, когато е установил, че тя била в неадекватно състояние..От другите жени в стаята е чул, че никой не е влизал в стаята от вечерта и че не са погледнати болните. Състоянието на майка му е започнало прогресивно да се влошава и той е започнал да звъни на медицинския екип, но никой не се отзовал. Това го е принудило да извика частна линейка, с която около 08,00ч. е взел майка си от хосписа и я закарал у дома й. От страна на ответника не му е оказана никаква помощ, нито са му дадени указания какво да прави по-нататък. Екипът на хосписа не се намесил в оказването на първа помощ или да спре ищеца да вземе майка си. След като ищецът закарал майка си у дома й, той веднага се обадил на личния лекар на майка си и на Бърза помощ, които по спешност транспортирали М. Д. в УМБАЛ „Св.М.-Варна“ с предполагаема диагноза „инсулт“. Ищецът сочи, че лекарите от хосписа поради небрежност са изпуснали признаците на влошено състояние на М. Д., не са й оказали никаква помощ, не е извикана линейка, не са направени нито една от задължителните манипулации съгласно добрата лекарска практика и протоколите за оказване на бърза и неотложна медицинска помощ при спешни състояния. Майка му е починала на 20,01.2014г. в УМБАЛ „Света М.-Варна“ с водещата диагноза „инсулт“.

Ищецът твърди, че липсата на адекватно отношение и поддържащо лечение, на елементарна грижа и наблюдение към болните в хосписа; фактът, че от страна на хосписа не е оказана никаква помощ, след като е установено състоянието на М. Д. рано сутринта на 17-ти януари 2014г.; това, че не са предприети никакви действия по оказване на първа помощ, не е извикана линейка, за да я откара в специализирана клиника, след като лекарите от хосписа установили едва след сигнала на ищеца състоянието на майка му, са му нанесли значителни неимуществени вреди. Изпитвал чувство за вина, че не е стоял денонощно при майка си и че се е доверил на обещанията и думите на 3 екипа на ответника. Престанал да спи, непрекъснато се укорявал, изолирал се от средата си и се наложило да се лекува, което от своя страна се отразило на работа му, т.к. не бил работоспособен в пълен обем. Чувството за вина и загуба поради бездействието на екипа в хосписа сринали психиката на ищеца за години.

С уточняващи молби от 26.02.2019г. и 23.4.2019г. ищецът сочи, че виновното /под формата на груба небрежност и непредпазливост/ и противоправно поведение на дежурния медицински екип в процесния период, се изразявало в бездействия на служители на ответника, които не полагали нужните професионални грижи за проследяване състоянието на М. Д. 24 часа в денонощието, липсата на наблюдение под каквато и да било форма – лично чрез визитация или чрез видеонаблюдение, които са довели до пропускане влошаването на състоянието на майката на ищеца, а от там и до липсата на адекватна реакция, изисквана при внезапни тежки и спешни състояния на пациентите /реанимационни мероприятия, транспортиране в специализирана болница, първа помощ и пр./. Ищецът е оставен сам да решава какво да прави, без да му било обяснено, че при това състояние на майка му, тя трябвало незабавно да бъде транспортирана в болница за активно лечение. В резултат на това бездействие, като пряк вредоносен резултат за ищеца настъпили силен шок, стрес, травматично разстройство и чувство за вина, описани подробно.

Ищецът заявява, че на 17.01.2014 г., сутринта, договорът с ответното дружество е действал и същият е прекратен с настаняването на болната в болница за активно лечение, което е станало в следобедните часове на същата дата. С втората молба ищецът е формулирал петитула на исковата молба.

Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост, евент. неоснователност на предявения иск. Счита, че при наличието на облигационни отношения и възможност за реализиране на договорна отговорност да се търси деликтна такава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Намира, че не е налице деликтна отговорност, тъй като твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства, с които да се установи, че причинените му вреди са в резултат и по повод извършена от някого работа, възложена му от ответното дружество, както и липсва пряка причинна връзка между твърдяното бездействие и твърдените неимуществени вреди. Ответното дружество намира, че е положило всички необходими грижи към майката на ищеца за краткия й престой в хосписа, в пълен обем и според договореното между страните.Моли за прекратяване/отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

4

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 14.01.2014г. в гр.Варна страните по делото е сключен договор, по силата на който Н. Г. ДЖ. е възложил на „Хоспис Царица Елеонора – Варна“ ЕООД да извърши възмездно дейности по осигуряване на легло в климатизирана стая, ежедневни хигиенни грижи, 24 часа медицинско наблюдение, провеждане на предписаното медикаментозно лечение, диетично хранене съобразно заболяването на пациента, кабелна телевизия, телефон и интернет срещу заплащане на възнаграждение в размер на 40 лв. на ден и със срок на действие десет дни. В раздел втори от договора са разписани правата и задълженията на изпълнителя, като в чл. 1, 3 и 5 последният се е задължил да изпълни поръчката лично или чрез своя персонал при спазване на Правилника за дейността на лечебното заведение и правилата на добрата медицинска практика; да уведомява близките на пациента за здравословното му състояние в рамките на установеното работно време, както и при промяна в състоянието на пациента и при необходимост от оказване на допълнителна медицинска помощ, да предприеме необходимите мерки и да уведоми незабавно близките. Не се оспорват фактите, че М. Н.ова Д. е починала на 20.01.2014г. в 21:27ч., като единствен неин наследник е синът й Н. Г. ДЖ..