Решение № 293 от 07.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 857/2026
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 07.10.2026
- В сила
- 07.10.2026
- Състав
- Росица Бункова, Божана Манасиева, Гергана Мирчова Симеонова
Други актове по делото
- Определение № 498 от 04.08.2026 · Росица Бункова, Божана Манасиева, Полина Дянкова
- Протокол № 959 от 18.09.2026 · Росица Бункова, Божана Манасиева, Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал.2 изр. 1 предложение последно и изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.11,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 ал. 1, буква "б" пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. Благоевград, 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Божана Манасиева
Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илиана А.а в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600857 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв.Б. Х.,в качеството му на защитник на подсъдимия К. ЮЛИАНОВ М.,от гр. П. срещу Присъда
№30/23.04.2026г,постановена по НОХД №58/2025г по описа на РС-Петрич.
С горепосочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия К.
Ю. М. за виновен в това,че на ****г.,около 16,05 часа, в гр. П., на ул. „И.В.“, като правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В”, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ****, собственост на Е.Г.Б. от гр. П., нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно разпоредбите на:
-чл. 40 ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” -чл. 40 ал.2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен 1 непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”, като правоспособен водач на пътно превозно средство и като участник в движението по пътищата без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението преди да започне маневра движение назад, предприема маневрата, като по време на движението си назад, макар да е бил длъжен, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, вследствие на което блъска със задната част на автомобила, движещата се по пътното платно пешеходка Е. Т. В., с ЕГН **********, от гр. П., в резултат на което й причинява по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в областта на трохантерния масив, довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, за срок по-голям от 30 дни,представляващо престъпление по чл. 343 ал. 1, буква „б” пр.2 НК, във вр. с чл. 342 ал.1 НК, във вр. с чл. 40 ал.1 и ал.2 ЗДвП,поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл. 78а, ал.1 от НК освободил М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му е наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 евро /хиляда евро/, равняващи се на 1955,83 лева /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/,както и на основание чл. 343г,вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 15 месеца, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Съответно на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимия по обвинението да е допуснал нарушение на правилата за движене по пътищата, установени в чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 изр. 1 предложение последно и изр. 2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.
С присъдата,районният съд е решил и въпроса за разноските както на етап досъдебно,така и на етап съдебно производство,възлагайки ги в тежест на подсъдимия М. на осн. чл.189,ал.3 от НПК,а именно:
- за извършените в хода на досъдебното производство експертизи в общ размер на 1338,51 евро /хиляда триста тридесет и осем евро и петдесет и един евроцента/, равняващи се на 2617,89 лева /две хиляди шестстотин и 2 седемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ е постановил заплащането им по сметка на ОД на МВР-Благоевград,а по сметка на Районен съд– Петрич е постановил да бъдат заплатени разноските,направени в хода на съдебното производство в размер на 409,25 евро /четиристотин и девет евро и двадесет и пет евроцента /, равняващи се на 800,42 лева /осемстотин лева и четиридесет и две стотинки/.
Несъгласен с така постановената присъда,защитникът на подсъдимия я определя като неправилна и незаконосъобразна,постановена в нарушение на закона,поради неизяснена в достатъчна степен фактическа обстановка по делото,което води до създаване на предположения,но не и безспорност на правните изводи на съда.В този смисъл,защитата оспорва автотехническата експертиза,изготвена на етап досъдебно производство по няколко направления:
-поради вътрешни противоречия/възприета скорост на движение на лекия автомобил от 14 км/ч ,а на друго място липса на деформация по автомобила,поради удар с ниска скорост от 10-12 км/ч.
- поради факта,че стъпва върху показанията на заинтересована страна /пострадалата/ и върху следа от „забърсване“, фиксирана едва 9 дни след инцидента върху автомобил, съхраняван на общодостъпен тротоар пред полицейското управление.
-поради несъвместимост на изводите за скорост и разстояние като според защитата опредЕ.та от вещото лице скорост от 14 км/ч при движение на заден ход изисква изминаването на разстояние от около 7 метра, което е физически невъзможно при паркиране на тесен уличен участък и тротоар.
-несъответствие в отхвърлянето на тялото: твърдението за отхвърляне на тялото на 2,30 м /или 4 м според пострадалата/ противоречи на факта, че пострадалата е намерена на едва 10 см от задната дясна броня.
-изготвянето на експертното заключение без задължителната по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/2010 г. подробна план-схема, без данни за ръста и теглото на пострадалата, както и без проверка дали вещото лице притежава изискуемата правоспособност съгласно новите изменения в Наредба № Н-1/2023 г. (в сила от 01.11.2025 г.).
Счита освен това,че районния съд
3 е базирал изводите си на съдебномедицинската експертиза /СМЕ/,която в нейното допълнение не изключва алтернативната хипотеза:увреждането /счупване на бедрената кост/ да е получено от падане от собствен ръст, без външно механично въздействие.
Към този извод защитата отнася и факта на липса на контактни увреждания:липса на вреди по автомобила,както и медицинска документация ,която да удостоверява травми в дясната част на тялото на пострадалата /охлузвания, кръвонасядания/.
Счита за неправилен извода на районната инстанция,че данните за остеопороза и остеопения са „след инцидента“ и са неотносими, докато те представляват хронични дегенеративни състояния,установени с медицински изследвания от 12.01.2024 г. и 26.02.2026 г., при които костта се чупи от много по-малка сила.
При две равностойни хипотези, оставени от вещото лице, съдът е възприел инкриминиращата без обективна медицинска опора, решавайки съмнението във вреда на подсъдимия в нарушение на чл. 303 НПК е становището на защитата.
На следващо място,оспорва достоверността на показанията на пострадалата Е. В.,на първо място поради противоречия в показанията й,дадени на двата етапа на производството:В ДП свидетелката твърди, че е вървяла по платното покрай „син“ автомобил и била „повдигната“, а пред съда заявява, че изобщо не е стъпвала на платното до достигане на сивия автомобил, че го е „докоснала“ и не е чула двигател.
Противоречия относно поведението след инцидента: Пред съда твърди, че е лежала сама и е нямало кой да й помогне, а в заявлението до Гаранционния фонд/представено писмено доказателство/ посочва, че първа помощ й е оказана от спрели водачи.
Оспорва и психическата годност на свидетелката,поради твърденията и за умишлено блъскане с автомобила,като преди този момент ,в продължение на една година е стреляно по дома й, и твърдението й за участие на подсъдимия в заговор са били пренебрегнати от съда като „неотносими“, вместо да бъдат анализирани като фактор, разколебаващ нейната свидетелска годност и обективност.
Изразява несъгласие със становището на първия съд да дискредитира 4 показанията на единствения очевидец Г. В.,които заявява в хода на съдебното следствие,и да кредитира прочетените от ДП с мотива за „близки съседски отношения“,което според защитата е голословно предположение без доказателства.
Изразява несъгласие с постановената присъда и поради допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви:
-районният съд неоснователно е отхвърлил исканията на защитата за назначаване на комплекснa съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на пострадалата и за комплексна съдебномедицинскаавтотехническа експертиза / КСМАТЕ/.
-първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията за липсата на плансхема, противоречията в показанията и хипотезата за случайно деяние.
-мотивите съдържат дословен преразказ на ОА и правят абсурдни констатации – съдът е записал, че подсъдимият твърдял, че „не той е ударил велосипедистите, а те са се ударили в него“, какъвто предмет делото изобщо няма.
Прави се възражение по отношение на отчетените от съда отегчаващи вината обстоятелства:Първоинстанционният съд е тълкувал възстановителния период на пострадалата като отегчаващо обстоятелство, въпреки, че той е елемент от състава на престъплението /съставомерен резултат/ и не може да носи самостоятелен обвинителен потенциал.
Допуснатите от първия съд нарушения на материалния закон се обективират в липсата на безспорна доказаност на съприкосновение между МПС и пострадалата,и причинно-следствена връзка.Както и при условията на алтернативност :поведението на подсъдимия осъществява признаците на случайно деяние /чл.15 НК/,тъй като дори и да се приеме, че е имало съприкосновение, подсъдимият е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗДвП /огледал се е, движил се е бавно/, а пострадалата внезапно е навлязла в пространството зад автомобила, поради което той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на резултата.
При тези съображения ,както във възивната жалба,така и в хода на въззивното производство се поддържат направените и пред първия съд доказателствени искания по отношение на експертните заключения,които не са получили 5 своята удовлетвореност от районния съд:назначаването на КСМАТЕ с участието на автоексперт и съдебен медик, която да установи дали е имало контакт/съприкосновение, какъв е механизмът, респективно дали травмата е резултат от самостоятелно падане, вземайки предвид ръста, теглото и костната плътност на пострадалата,назначаването на СППЕ за определяне на свидетелската годност на Е. В. – с оглед възрастта й и твърденията й за заговори и стрелби.
Иска се отмяна на Присъда № 30/23.04.2026 г. по НОХД № 58/2025 г. на Районен съд – Петрич и постановяване на нова оправдателна присъда /на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК/, с която подсъдимият К. Ю. М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК.
Представителят на ОП-Благоевград изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Намира за неоснователни възраженията на защитата по отношение показанията на свид.В. като соченото от защитата не може да бъде основание за тяхното некредитиране.Намира,че съдебният акт на първоинстанционния съд е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка,която води до категоричния извод за извършено престъпление,в резултат на неспазване на правилата за движение по пътищата.Ето защо,пледира за потвърждаване на оспорваната присъда като намира и наложените наказания за справедливо определени.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитника си адв.Х.,който поддържа направените искания в жалбата за назначаване на експертизи.В хода на съдебните прения настоява подсъдимият да бъде оправдан,поради всички изложени подробно във въззивната му жалба възражения,описани по-горе като прави искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова,с която Ю. М. да бъде оправдан.При условията на алтернативност-в случай,че съдът установи виновно поведение и безспорна доказаност на престъплението,да намали наложеното на подсъдимия наказание ЛПУМПС,определено като явно несправедливо,поради отчитането на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,които не следва да бъдат възприемани.
Разпечатката съдържа 41 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b83f73cc-abe5-4a46-a82a-29715c6b4978