Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 07.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 857/2026
Вид
Решение № 293
Подписан
07.10.2026
В сила
07.10.2026
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Гергана Мирчова Симеонова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Благоевград, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илиана А.а в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600857 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв.Б. Х.,в качеството му на защитник на подсъдимия К. ЮЛИАНОВ М.,от гр. П. срещу Присъда

№30/23.04.2026г,постановена по НОХД №58/2025г по описа на РС-Петрич.

С горепосочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия К.

Ю. М. за виновен в това,че на ****г.,около 16,05 часа, в гр. П., на ул. „И.В.“, като правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В”, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ****, собственост на Е.Г.Б. от гр. П., нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно разпоредбите на:

-чл. 40 ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” -чл. 40 ал.2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен 1 непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”, като правоспособен водач на пътно превозно средство и като участник в движението по пътищата без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението преди да започне маневра движение назад, предприема маневрата, като по време на движението си назад, макар да е бил длъжен, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, вследствие на което блъска със задната част на автомобила, движещата се по пътното платно пешеходка Е. Т. В., с ЕГН **********, от гр. П., в резултат на което й причинява по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в областта на трохантерния масив, довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, за срок по-голям от 30 дни,представляващо престъпление по чл. 343 ал. 1, буква „б” пр.2 НК, във вр. с чл. 342 ал.1 НК, във вр. с чл. 40 ал.1 и ал.2 ЗДвП,поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл. 78а, ал.1 от НК освободил М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му е наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 евро /хиляда евро/, равняващи се на 1955,83 лева /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/,както и на основание чл. 343г,вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 15 месеца, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Съответно на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимия по обвинението да е допуснал нарушение на правилата за движене по пътищата, установени в чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 изр. 1 предложение последно и изр. 2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.

С присъдата,районният съд е решил и въпроса за разноските както на етап досъдебно,така и на етап съдебно производство,възлагайки ги в тежест на подсъдимия М. на осн. чл.189,ал.3 от НПК,а именно:

- за извършените в хода на досъдебното производство експертизи в общ размер на 1338,51 евро /хиляда триста тридесет и осем евро и петдесет и един евроцента/, равняващи се на 2617,89 лева /две хиляди шестстотин и 2 седемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ е постановил заплащането им по сметка на ОД на МВР-Благоевград,а по сметка на Районен съд– Петрич е постановил да бъдат заплатени разноските,направени в хода на съдебното производство в размер на 409,25 евро /четиристотин и девет евро и двадесет и пет евроцента /, равняващи се на 800,42 лева /осемстотин лева и четиридесет и две стотинки/.

Несъгласен с така постановената присъда,защитникът на подсъдимия я определя като неправилна и незаконосъобразна,постановена в нарушение на закона,поради неизяснена в достатъчна степен фактическа обстановка по делото,което води до създаване на предположения,но не и безспорност на правните изводи на съда.В този смисъл,защитата оспорва автотехническата експертиза,изготвена на етап досъдебно производство по няколко направления:

-поради вътрешни противоречия/възприета скорост на движение на лекия автомобил от 14 км/ч ,а на друго място липса на деформация по автомобила,поради удар с ниска скорост от 10-12 км/ч.

- поради факта,че стъпва върху показанията на заинтересована страна /пострадалата/ и върху следа от „забърсване“, фиксирана едва 9 дни след инцидента върху автомобил, съхраняван на общодостъпен тротоар пред полицейското управление.

-поради несъвместимост на изводите за скорост и разстояние като според защитата опредЕ.та от вещото лице скорост от 14 км/ч при движение на заден ход изисква изминаването на разстояние от около 7 метра, което е физически невъзможно при паркиране на тесен уличен участък и тротоар.

-несъответствие в отхвърлянето на тялото: твърдението за отхвърляне на тялото на 2,30 м /или 4 м според пострадалата/ противоречи на факта, че пострадалата е намерена на едва 10 см от задната дясна броня.

-изготвянето на експертното заключение без задължителната по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/2010 г. подробна план-схема, без данни за ръста и теглото на пострадалата, както и без проверка дали вещото лице притежава изискуемата правоспособност съгласно новите изменения в Наредба № Н-1/2023 г. (в сила от 01.11.2025 г.).

Счита освен това,че районния съд

3 е базирал изводите си на съдебномедицинската експертиза /СМЕ/,която в нейното допълнение не изключва алтернативната хипотеза:увреждането /счупване на бедрената кост/ да е получено от падане от собствен ръст, без външно механично въздействие.

Към този извод защитата отнася и факта на липса на контактни увреждания:липса на вреди по автомобила,както и медицинска документация ,която да удостоверява травми в дясната част на тялото на пострадалата /охлузвания, кръвонасядания/.

Счита за неправилен извода на районната инстанция,че данните за остеопороза и остеопения са „след инцидента“ и са неотносими, докато те представляват хронични дегенеративни състояния,установени с медицински изследвания от 12.01.2024 г. и 26.02.2026 г., при които костта се чупи от много по-малка сила.

При две равностойни хипотези, оставени от вещото лице, съдът е възприел инкриминиращата без обективна медицинска опора, решавайки съмнението във вреда на подсъдимия в нарушение на чл. 303 НПК е становището на защитата.

На следващо място,оспорва достоверността на показанията на пострадалата Е. В.,на първо място поради противоречия в показанията й,дадени на двата етапа на производството:В ДП свидетелката твърди, че е вървяла по платното покрай „син“ автомобил и била „повдигната“, а пред съда заявява, че изобщо не е стъпвала на платното до достигане на сивия автомобил, че го е „докоснала“ и не е чула двигател.

Противоречия относно поведението след инцидента: Пред съда твърди, че е лежала сама и е нямало кой да й помогне, а в заявлението до Гаранционния фонд/представено писмено доказателство/ посочва, че първа помощ й е оказана от спрели водачи.

Оспорва и психическата годност на свидетелката,поради твърденията и за умишлено блъскане с автомобила,като преди този момент ,в продължение на една година е стреляно по дома й, и твърдението й за участие на подсъдимия в заговор са били пренебрегнати от съда като „неотносими“, вместо да бъдат анализирани като фактор, разколебаващ нейната свидетелска годност и обективност.

Изразява несъгласие със становището на първия съд да дискредитира 4 показанията на единствения очевидец Г. В.,които заявява в хода на съдебното следствие,и да кредитира прочетените от ДП с мотива за „близки съседски отношения“,което според защитата е голословно предположение без доказателства.

Изразява несъгласие с постановената присъда и поради допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви:

-районният съд неоснователно е отхвърлил исканията на защитата за назначаване на комплекснa съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на пострадалата и за комплексна съдебномедицинскаавтотехническа експертиза / КСМАТЕ/.

-първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията за липсата на плансхема, противоречията в показанията и хипотезата за случайно деяние.

-мотивите съдържат дословен преразказ на ОА и правят абсурдни констатации – съдът е записал, че подсъдимият твърдял, че „не той е ударил велосипедистите, а те са се ударили в него“, какъвто предмет делото изобщо няма.

Прави се възражение по отношение на отчетените от съда отегчаващи вината обстоятелства:Първоинстанционният съд е тълкувал възстановителния период на пострадалата като отегчаващо обстоятелство, въпреки, че той е елемент от състава на престъплението /съставомерен резултат/ и не може да носи самостоятелен обвинителен потенциал.

Допуснатите от първия съд нарушения на материалния закон се обективират в липсата на безспорна доказаност на съприкосновение между МПС и пострадалата,и причинно-следствена връзка.Както и при условията на алтернативност :поведението на подсъдимия осъществява признаците на случайно деяние /чл.15 НК/,тъй като дори и да се приеме, че е имало съприкосновение, подсъдимият е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗДвП /огледал се е, движил се е бавно/, а пострадалата внезапно е навлязла в пространството зад автомобила, поради което той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на резултата.

При тези съображения ,както във възивната жалба,така и в хода на въззивното производство се поддържат направените и пред първия съд доказателствени искания по отношение на експертните заключения,които не са получили 5 своята удовлетвореност от районния съд:назначаването на КСМАТЕ с участието на автоексперт и съдебен медик, която да установи дали е имало контакт/съприкосновение, какъв е механизмът, респективно дали травмата е резултат от самостоятелно падане, вземайки предвид ръста, теглото и костната плътност на пострадалата,назначаването на СППЕ за определяне на свидетелската годност на Е. В. – с оглед възрастта й и твърденията й за заговори и стрелби.

Иска се отмяна на Присъда № 30/23.04.2026 г. по НОХД № 58/2025 г. на Районен съд – Петрич и постановяване на нова оправдателна присъда /на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК/, с която подсъдимият К. Ю. М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.

343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК.

Представителят на ОП-Благоевград изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Намира за неоснователни възраженията на защитата по отношение показанията на свид.В. като соченото от защитата не може да бъде основание за тяхното некредитиране.Намира,че съдебният акт на първоинстанционния съд е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка,която води до категоричния извод за извършено престъпление,в резултат на неспазване на правилата за движение по пътищата.Ето защо,пледира за потвърждаване на оспорваната присъда като намира и наложените наказания за справедливо определени.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитника си адв.Х.,който поддържа направените искания в жалбата за назначаване на експертизи.В хода на съдебните прения настоява подсъдимият да бъде оправдан,поради всички изложени подробно във въззивната му жалба възражения,описани по-горе като прави искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова,с която Ю. М. да бъде оправдан.При условията на алтернативност-в случай,че съдът установи виновно поведение и безспорна доказаност на престъплението,да намали наложеното на подсъдимия наказание ЛПУМПС,определено като явно несправедливо,поради отчитането на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,които не следва да бъдат възприемани.