Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 07.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7/2022
Вид
Решение № 110
Подписан
07.07.2022
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – Пловдив, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600007 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260070/28. 09. 2021 г., постановена по НОХД 2304/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив подс. П. А. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14. 11. 2018 г. на индустриален път 2, в землището на с. *, общ. *, обл. *, при управление на МПС – лек автомобил * с рег. № *, е нарушил правилата за движение по чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К. Б., поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. П.К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, на същите дата и място да е нарушил и правилата за движение по чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДП; чл. 21 ал. 1 и по чл. 116 ЗДвП и го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.

Съдът на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложил изтърпяването на така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

1

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така определеното спрямо подсъдимия П.К. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан за 24 часа считано на 14. 11. 2018 г.

С постановената присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства, приложени по делото, както и направените по делото разноски.

Недоволна от присъдата на първоинстанционния съд е останала Окръжна прокуратура - Пловдив, която я протестира с искане подсъдимият П.К. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.

Алтерантивно се прави искане да се измени присъдата и се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 123 ал. 1 НК.

Прокурорът не поддържа протеста така както е подаден. Счита, че присъдата следва да бъде изменена и се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП. В съответствие ТР № 2/2016 г. съдът следва да даде правилната квалификация на деянието. Наказанието на подсъдимия е необходимо да бъде намалено.

Частните обвинители поддържат становището на прокурора.

От подсъдимия П.К. лично и чрез неговия защитник е депозирана въззивна жалба против присъдата на Окръжен съд - Пловдив по НОХД 2304/2020 г. Твърди се за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита и необоснованост на съдебния акт. Иска се постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невиновен. В условията на „евентуалност“, защитата прави довод, че наложеното наказание е несправедливо.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата и протеста, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ПРОТЕСТЪТ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. П.К. има придобита правоспособност като водач на МПС, категории В и М, преди повече от 20 години.

Към месец ноември 2018 г. управлявал лек автомобил „*“ с ДК № *, регистриран на името на починалия още през месец юни 2018 г. негов тъст. С него, подсъдимият се придвижвал и до работните си места – в качеството си на *. Работел на 4-часов работен ден по договори в две различни фирми - в * ЕООД, която имала помещения и в * ЕООД ЕООД, в землището на с. *, както 2 и във * ООД с. *, обл.*.

На 14. 11. 2018 г., подс. П.К. бил на работа във фирма * ЕООД, в производствени помещения намиращи се в * ЕООД ЕООД в землището на с.

*, където фирмата ползвала база на дружеството * ЕООД. Имотът се намирал край общински път, представляващ поземлен имот № *, в местността „*“, землището на с. *, собственост на Община *, който имот бил с определен начин на трайно ползване – улична мрежа и известен като Индустриален път № 2. Ползваната производствена база на фирма * ЕООД, била разположена в поземлен имот № *, в съседство с имота – „*“. С оглед обстоятелството, че в района е обособена индустриална зона, покрай посочения общински път били разположени и редица други производствени терени на различни дружества, като всички те били от едната страна на пътя – северната. От южната страна на този път се намирали само ниви и пасища. В индустриалната зона имало и други улици, част от които собственост също на Община *, а останалите – на дружествата, в границите на чиито имоти попадат.

По протежението на коментирания общински път производствени бази имали дружествата * ЕООД, * ЕООД и * ЕООД.

В * ЕООД работела М. Б. от с. *, общ. *. До работното си място и обратно тя обичайно се придвижвала с велосипед червен на цвят с надпис на рамката „KINETIC SABRE“.

Според първоинстанционния съд М. Б. имала три хронични заболявания, проследявани всеки месец от личния й лекар, едно от които – епилепсия. Рядко, 1-2 пъти годишно, получавала епилептични припадъци, като в такива случаи, съпругът й – св. Т.Б., винаги й оказвал необходимата помощ. Няма данни да е припадала на работното си място.

На 14. 11. 2018 г. пострадалата била на работа дневна смяна, от 08:00 ч. до 17:00 ч., като до индустриалната зона отишла с велосипеда си, който оставяла в двора на предприятието.

Работното време на подс. П.К. на посочената дата също било до 17:00 ч.

В една от фирмите покрай пътя на работа този ден бил и св. Р. С., който следвало да се прибере в квартирата си в гр. * с личният си лек автомобил марка „*“, след приключване на трудовите му задължения към 17:30 ч.

Около 17:30 ч. приключвал трудовия процес и на св. М. В., работещ във 3 фирма * ЕООД, който следвало да се придвижи до гр.* със служебен автомобил марка и модел „*“, управляван лично от него.

Във връзка с ангажименти по товарене на стока в базата на * ЕООД, късно следобед, след 17 ч., от гр. * към района на индустриалната зона край с.

*, се насочил и св. Г. У. – шофьор във фирма * ЕООД гр. *, като водач на товарен автомобил – влекач, марка и модел „*“ с ДК № *.

На 14. 11. 2018 г. в района на индустриалната зона край с. * било облачно, но сухо, с добра видимост. Общинският път е с асфалтова пътна настилка, която била равна и суха. Единствената хоризонтална маркировка по пътя била една пешеходна пътека в района срещу входа на фирма * ЕООД.

Имало и знак, указващ наличието на пешеходната пътека. Освен този знак, друга вертикална маркировка по пътя нямало, с изключение на четири знака за ограничаване на скоростта около склад № 2 на * ЕООД – три, указващи ограничение на скоростта до 40 км/ч. и един, с ограничение до 30 км/ч. От мястото, на което била разположена производствената база, в която работел подс. П.К., той следвало да потегли в посока гр. * – *, надясно по общинския път, като така участъкът със знаците на * ЕООД оставал далеч наляво спрямо посоката на излизането му от цеха. Включвайки се в движението по общинския път, подсъдимият следвало да премине през участъка пред заводите на * ЕООД и * ЕООД. В района на пътя пред последния завод нямало пешеходна пътека, нито знак за наличие на такава. След произшествието, през 2019 г., е положена маркировка за пешеходна пътека и са поставени знаци от двете страни на пътя, указващи наличието й. В западния край на общинския път имало Т-образно кръстовище, като движещите се по този път следвало да изчакат, преди да се включат в движението по перпендикулярно разположения път - такъв от републиканската пътна мрежа, поради поставен там знак „стоп“.

Пловдивският окръжен съд е приел, че фирмата * ЕООД и една от складовите бази на * ЕООД имали поставени камери за наблюдение на районите си, в чиито обхват попадали и части от пътното платно на общинския път – Индустриален път № 2.

Към 14. 11. 2018 г., фирма * ЕООД нямала монтирани камери за наблюдение на района пред базата си. Такива били поставени по-късно.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че след като приключил 4 работа на 14. 11. 2018 г., малко преди 17:30 ч., подс. П.К. се качил в автомобила си „*“ с ДК № *, паркиран пред базата на фирмата му и потеглил.

Излизайки от служебния паркинг и завивайки надясно, той се включил в минаващия пред базата общински път - Индустриален път № 2, като потеглил в посока от изток на запад към главния път * – * –, намиращ се в края на общинския път и образуващ Т-образно кръстовище с него, за да се прибере в дома си в гр. *. Движел се в северната лента за движение по общинския път, с включени къси светлини на колата във вече тъмната част на денонощието. В района нямало улично осветление, от северната страна на пътя били разположени производствени бази, а от южната – ниви и пасища. Пътното платно на Индустриален път № 2 било с ширина 7,20 метра, с по една лента за движение във всяка посока, без нанесена разделителна линия, липсвали и линии, очертаващи края на пътното платно.

На същия ден в 17:33 ч., след приключване на работния ден, М. Б. излязла през портала на фирма * ЕООД. Към този час, тя била единственият напускащ района на завода служител. Бутайки велосипеда си, се насочила към пътното платно на общинския път – Индустриален път № 2 пред завода, по който, в посока изток, тоест наляво към * ЕООД и * ЕООД, следвало да се прибере в дома си в с. *. Пострадалата била облечена с тъмни дрехи - черен на цвят ватиран елек без ръкави, връхна дреха с качулка с червени, бели и черни хоризонтални райета, блуза с дълги, черни на цвят ръкави и бяло-черно-синя предна част и черно на цвят долнище на анцуг.

В момента на излизането й по южната пътна лента на Индустриален път № 2 минал товарен камион ТИР, заснет от камерите на фирма * ЕООД и на фирма * ЕООД. В момент, когато нямало опасност от затрудняване на движението по общинския път, М. Б., бутайки велосипеда си, навлязла в северната лента за движение по пътя, но преди да се качи да управлява колелото към дома си, по неустановени причини, паднала върху пътното платно заедно с велосипеда.

Точно в този момент подс. П.К. вече се приближавал с автомобила си по същата северна лента в посока към мястото, където се намирала М. Б.. По време на движението си, той се разминал със заснетия малко преди това на камерите ТИР, управлявайки автомобила си със скорост от около 69 км/ч.

Разминаването с ТИР-а, станало 13 секунди преди участъка, даващ начало на 5 опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия, като този участък се намира в района на входа на * ЕООД.

Според първоинстанционния съд в момента на навлизане на М. Б. на пътното платно и падането й върху него, подс. П.К. имал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като мястото било извън опасната зона за спиране на автомобила. Движейки се на къси светлини, той имал видимост към пешеходката и велосипеда на около 90 метра разстояние, а технически съобразената скорост на движение съобразно пътно-климатичната обстановка е била 86 км/ч.

Независимо от движението с технически съобразена скорост и разстоянието, на което М. Б. е навлязла на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на движение на подсъдимия, и е паднала на платното, попадащо в параметрите - 91.64 м при бавен ход от нейна страна, през 79.53 м при спокоен ход и 72.99 м при бърз ход, като и при най-краткото разстояние, той е могъл да реагира, то подс. П.К. не предприел действия в този момент, а продължил движението си напред със средна скорост от 69 км./ч., като от изчисленията на автоекспертите е видно, че дори е ускорил скоростта си.

Реагирал едва, когато се е намирал на около 38,53 м от пострадалата, като чак тогава я възприел и задействал спирачната система на автомобила си.