Решение № 409 от 29.09.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1022/2023
- Вид
- Решение № 409
- Подписан
- 29.09.2023
- Състав
- Елисавета Радина
Други актове по делото
- Протокол № 1156 от 27.07.2023 · Елисавета Радина
- Протокол № 1163 от 03.08.2023 · Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 175, ал. 1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.180, ал.1, т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 409 гр. Пазарджик, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря И.Ч. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220201022 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. С., ЕГН ********** от с. Б., общ.
Стрелча, ул. „Ч., чрез адв. Б. Т. против Наказателно постановление № 221006-001158/06.06.23. на началник сектор „ Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени по: т.1. чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. т.2. чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
С жалбата се претендира материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения защитник, поддържа жалбата си и настоява да се отмени НП, като ангажира и доказателства в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител. представя писмено становище по хода, по същество и с претенция за разноски л. 32 и сл.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:
1
Жалбоподателят притежава т.а. ФИАТ ДУ КАТО, ******* ползва за репатриране на аварирали на пътя автомобили.
, който
Именно с тази цел той бил повикан от св. И. на 08.04.23г. на ул. „Осми март“ в гр. Пазарджик, където около 18ч. спрял автомобила си на средата на платното срещу сградата на №7 и натоварил на платформата автомобила на свидетеля. Докато предприемал действия по неговото обезопасяване, зад него спрял с автомобила си св. Т., който не можел да премине поради паркиралите странично на платното автомобили и находящия се пред него товарен. Т. върнал автомобила се 45 метра назад, но тогава зад него се появил необозначен автомобил, в който се оказало, че са свидетелите полицаи О. и Р.. Те предупредили жалбоподателя да отстрани автомобила си, тъй като вече и в двете посоки имало зад и пред него автомобили, които не можели да преминат. С. отказал , като само обяснил че „ трябвало да си свърши работата“. Полицаите разпоредили неколкократно преместването на автомобила за освобождаване на платното за движение и дори предупредили , че при неизпълнение на разпореждането , ще се състави акт и за това и за неправилното паркиране на товарния автомобил. Жалбоподателят не преместил автомобила до съставянето на процесния АУАН против него.
Такъв му съставил св. О. за две нарушения: 1. по чл.98, ал.1 ал – „за паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението“ и 2. по чл.6 т.2 от ЗДвП –„за това, че не изпълнява разпоредбите на регулиращи или контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката и правилата за движение“.
Актът е надлежно предявен, издаден от компетентен орган ( л. 21) и въз основа на него и на пълномощията, делегирани със заповедта на л.21 издадено НП от оторизиран орган .
Основната и поддържана линия на защитната теза против неговата законосъобразност, се базира на твърдението за тенденциозно отношение на полицаите , доколкото автомобилът на жалбоподателя не бил спрян така, че да препятства преминаването на автомобили по него, а преместването му могло да се осъществи само след обезопасяване на качения върху него аварирал автомобил с придържащи колани. възражения относно процесуалната изправност на двата административни акта- констативен и 2 санкционен не се правят, но тази проверка е задължителна за Съда.
В хода на същата се установи наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението по т. 2. Възприето е, че то осъществява и цитирания състав на чл. 6, т.2 ЗДвП, който задължава всеки участник в движението да „изпълнява разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение“. Описанието на това нарушение не съответства на изискванията за съдържание, което да отразява всички факти, които изпълват отделните елементи от състава. Това, което е вменено е неизпълнение на разпореждане на контролен орган за преместване на автомобила. Не се сочи обаче нито заеманата длъжност на този контролен орган, нито неговата институционална принадлежност . Това, от една страна, пречи на правото на защита, а от друга страна – блокира възможността за съдебен контрол, тъй като при липсата на тези данни е невъзможно да се провери дали „разпореждането е от лице, упълномощено да регулират или да контролират движението по пътищата“. ( В този смисъл Р 578/28.10.2016г.- АдС Пазарджик, кахд 627/2016)
Констатираното нарушение е съществено процесуално и само на това основание НП по т.2 следва да се отмени.
Такова не се установи по отношение на нарушението по т.1, чието описание е пълно и ясно , предвид вмененото нарушение по чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП, който въвежда забрана за п рестой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Възприетата форма на извършване на деянието е чрез паркиране и основателно се атакува, предвид дефиницията за него. Съгласно чл. 93 ЗДвП и ал§1,т.44 и т.45 ДР ППЗДвП "престояващо пътно превозно средство" е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а "паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение. Предвид цитираните дефинитивни норми и несъмнения факт, че жалбоподателят е спрял автомобила за качване на платформата му на аварирал такъв, се касае 3 до престой, а не до паркиране. Това разминаване обаче е напълно преодолимо, тъй като се касае до неправилен правен извод относно спирането на автомобила, без съществено изменение на установената, спрямо вменената фактология. Още повече, че и в двата случая ( престой или паркиране) се осъществява състава на едно и също нарушение, наказуемо по един и същи санкционен състав.
Не се спори и се установява от всички доказателствени средства, че действително жалбоподателят е паркирал автомобила на пътното платно.
Неверни са твърденията, че това не е създало пречка за преминаване на движещите се в двете поски автомобил, което несъмнено следва от еднопосочните показания на двамата полицейски служители и св. Тошев, дори от онагледената от представените от жалбоподателя фотоси . Впрочем, именно затрудненията за преминаване на другите автомобили са дали основание на полицаите да разпоредят (и то неколкократно) преместването.
Без значение са и доводите (виж жалбата и становище по същество) относно необходимостта да се укрепи със защитни колани каченият автомобил, доколкото без това би се създала опасност както за изпадане и повреждане, както и опасност за останалите участници в движението. Именно процесното правило задължава водача да престоява и паркира така, че да не пречи и не създава опасност за движението, каквато възможност жалбоподателят е имал предвид лансираните твърдения на св. Р. да наличие на близко уширение. Паркирането по установения начин би осуетило възможността да премине автомобил със специален режим- линейка, пожарна кола , полицейски автомобил, чието преминаване би могло да е свързано пряко с опазване живота и здравето на хората. Точно тази е целта на забраната по чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Затова и доказаното й в процесния случай неизпълнение е наказуемо, но не и по възприетата от административно-наказващият орган санкционна норма на чл. 180, ал.1 т.1 от ЗДвП. И е така, тъй като тя изисква от неизпълнената забрана по чл. 98,, ал.1 т.1 да е създадена непосредствена опасност за движението. В ЗДвП законодателят ясно е разграничил ( макар и да не е дефинирал) понятията опасност и непосредствена опасност ( виж нпр. чл. 179, ал.1 т.1 и следващата т.2 ) ;
Относно понятието опасност и възникването й са приложими ТР 28/84г. ВС 4 по т.д. 10/84, т.6, както и значителна съдебна практика: решения различни състави на ВКС№№: 157/11 по н.д. 65/11; 444/16 н.д. 1389/15 и др.) Въпросът за възникване и наличие на опасността е фактически, а в процесния случай не е доказано, че има опасност за движението, още по-малко непосредствена такава.
Установи се само, че неправилният престой е създал ( съставомерна) пречка за преминаване на автомобилите ( вкл. полицейския и този на св.
Тошев). Затова наказващият орган е следвало да ангажира отговорността по чл.183, ал.2,т.1 ЗДвП и да наложи предвидената в твърд размер глоба в размер на 20 лева, което налага ревизия на това му решение в този смисъл.
Претенцията за разноски на жалбоподателя е основателна , с оглед горното решение по отношение на жалбата му – отмяна на едната глоба по т.2 от НП и изменение на т.1 по същото с намаляване на глобата –на 20 лева.
Възражението за прекомерност не следва да се уважава, доколкото платеният хонорар е 500 лева, предвид наложените с НП две глоби от по 100 лева и чл.
18, ал.2 чл. чл. 7, ал.2 от НМРАВ, които установяват отделно заплащане на възнаграждение по 400 лева за всяка глоба .
Основателно е искането на въззивната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но съразмерно на намалената глоба и предвид чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 143 вр.чл. 144 АПК вр. чл. 63д ЗАНН. С оглед на това и доколкото се касае до НП, с което на наложени две глоби, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, предопределяща размера на възнаграждението - 100 лева, пропорционално на намалената глоба е възнаграждение от 20 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1006-001158/06.06.23. на началник сектор „ Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик по т.2 от същата и в частта, с която на Г. С. С., ЕГН ********** е наложени на основание чл.
175, ал. 1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
5
ИЗМЕНЯ НП по т.1 като намалява размера на глобата от 100 лева на 20 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на Г. С. С., ЕГН ********** сума в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Пазарджик сума в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6