Протокол № 1163 от 03.08.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1163 гр. Пазарджик, 03.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря И.Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220201022 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:16 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. С. С. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез пълномощника адв.Т., не се явява. За него се явява пълномощникът адв.Б. Т., редовно упълномощена.

За адм.наказ.орган НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР ПАЗАРДЖИК, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПАЗАРДЖИК - редовно призован, не се явява представител.

Явява се актосъставителят К. П. О. и свидетелите Б. Й. Р. и Д. И. И. – редовно призовани.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛО ТО

Сне самоличността на явилите се свидетели, както следва:

К. П. О. – на 59 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

1

Б. Й. Р. – на 57 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Д. И. И. – на 59 години,от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите Р. и О. напуснаха залата.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. И.:

СВ. И.: Г. С. го познавам от доста време. Аз бях с лек автомобил и се обадих на Г. да дойде да ми вземе колата понеже не беше в движение.

Трябваше в сервиз да я транспортираме. Аз му се обадих понеже знам, че Г. има пътна помощ. Моят автомобил се задави и не можеше да се движи. Той изпуши и край. Паркирах автомобила на ул.“Осми март“. Това става по време на движение. Предишният ден аз паркирах до автомобилите, които бяха отдясно на улицата. Обадих му се и разбрахме на следващия ден в 17:45 ч. да дойде да вземе колата. Аз я избутах да не пречи на колите надясно и я оставих на платното до самия тротоар. Отидох на другия ден в 17:45 ч. и качихме колата на платформата и имаше пирамидки и бяха включени светлините на неговия автомобил за пътна помощ. Качихме моята кола на платформата и започнахме да я обезопасяваме, за да не падне нещо и да не стане ПТП. Едни колани слагахме на гумите. Аз му помагах на него, а той си ги слагаше. В момента, в който помагах, изведнъж дойде един с някакъв „Опел“. Ние даже не бяхме забелязали колата. Зад нас беше спрял един бял „Опел“ в другото платно и дойде един полицай. Той нито се легитимира, нито каза какъв е.

Беше с униформа. Наблизо не е имало патрулна кола, не е имало някакви знаци на колата. Тя беше чисто бяла. Полицаят беше униформен, при което му каза на Ж. да махне автомобила веднага. Ж. каза, че трябва да го махне, а като обезопаси колата. Полицаят подходи доста грубо, като каза, че веднага трябва да я махне, което беше невъзможно. Тя ще се отлепи. Не може да е без спирачки и без нищо и да се махне направо колата.

Между нашата композиция и тротоара отляво имаше място да минават автомобили. Изведнъж дойде някакъв с някаква баничкарка и паркира, като вляво даде на тротоара, а задницата му остана на самото платно и той фактически запуши пътя. Шофьорът отиде при полицаите в тяхната кола и си 2 приказваха нещо. На полицаите им казахме, че трябва да укрепим автомобила. Те казаха, че не ги интересува и да махнем колата. Виждаха, че колата е качена и не е облепена, но искаха да я махнем.

Докато траеше цялата тази ситуация освен тази баничарка не е имало други коли, които да не са могли да минат и да са изчаквали на място. След като му се нареди на С. да премести композицията, мисля, че полицаят снимаше, направи снимки и Г. каза на тези полицаи, че е бил техен бивш колега и могат да питат техни колеги и те казаха, че не ги интересува това нещо. От страна на Г. не е имало заплашителен или заканителен тон към полицейските служители. Не е споменавал имена на негови колеги, с които е работил в полицията, нито шефове. Спомена едно име, но не мога да си го спомня. С. в крайна сметка премести композицията, като укрепихме автомобила ми.

Пристъпи се към разпит на свидетеля К. О.:

СВ. О.: На датата, описана в акта, патрулирахме с колегата Р. и в района на ул.“Осми март“, номера съм го описал в акта, валеше дъжд. На средата на пътното платно беше спрял микробус с платформа, на която беше качена друга кола, която не си спомням каква беше. Изчакахме доста време и не може да се преминава нито в едната лента, нито от насрещната, защото беше затворен пътят и в двете ленти. Имаше паркирани автомобили на живущи от двете страни, но по принцип по средата се движат две коли и се разминават, а той в случая е спрял по средата фактически и затова не можеше нито една кола да преминава. Стояхме около 10-тина минути, а човек не се показваше.

Никой не излизаше от колата. Ние спряхме зад колата и валеше дъжд. Взеха да се натрупват коли и да свирят от насрещната и нашата лента. Слезнахме от автомобила и от дясно на автомобила с платформата двама души разговаряха и попитахме кой е водач на автомобила, като единият каза, че е той. Казахме, че е задръстил движението и в двете посоки и не могат да се движат автомобили и затова свирят. Казахме им да изместят вдясно, за да се освободи едната лента. Водачът каза категорично, че няма да премести автомобила, защото трябвало да си свърши работата. Аз не можах да разбера каква е работата му. Каза, че като си свърши работата, тогава ще премести автомобила. Не разбрах каква е тази работа, която ще свърши. Имаше кола на 3 платформата и двама души разговаряха от дясната страна. Този човек в залата /сочи свидетеля И./ го виждам за първи път. Мисля, че не беше той тогава там. От там им казах, че за неизпълнение на полицейско разпореждане ще съставя акт. Той казва: „Няма да преместя автомобила категорично“. Каза, че ще я премести, като си свърши работа. Не ми стана ясно каква е работата. От там казахме, че ще му съставим АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане да освободи пътното платно, за да преминават автомобили.

Стана задръстване, идваха автомобили зад нас и връщаха назад, за да минат по друга улица. Един свидетел, който се подписа в акта, е свидетел на случката. Той също не можа да премине и чака през цялото време. Този водач е написан като свидетел в акта. От там започна водачът да отправя заплахи, че щял да се обади на г-н Ш. –бивш директор на полицията. После, че щял да се обади на Р. Р., който е дежурен офицер в полицията. Водачът беше от Блатница, доколкото си спомням. От там каза: „Аз съм бивш полицай. Знам какво да правя. Не може да ми кажете какво да правя“. Аз му казах, че като е бивш полицай, знае, че трябва да се спазват законите. Той каза: „Вие не можете да ми кажете какво да правя и спазвам“. Постоянно казваше, че ще звънне на г-н Ш. и на Р. Р.. Ние съставихем акта и с това приключи случаят.

Въпросният господин, който в вписан като свидетел в акта, се опита да мине от лявата страна, но не можа да мине и изчака в автомобила, за да може да мине. На място не съм правил записи или снимки. Автомобилът, с който отидохме на място, не е бил с обозначения и надписи. Ние бяхме униформен с жилетки и баджове, на които ни пише имената. Шофьорът на буса говореше с един друг човек отдясно на автомобилите - откъм страната на блока. Валеше дъжд и водеха разговор. Аз не съм чул такова нещо да е казвал, че трябва да обезопаси качения автомобил. По-напред на 10 метра има гаражи и ако е искал, може да спре отдясно, за да могат да бъдат свободни лентите.

Автомобилът беше вече качен на платформата. Аз не знам как се обезопасява автомобил върху платформа. Не съм видял никакви колани. Видях автомобил на платформата и двама души, които си правят мохабет. Двигателят на буса не мога да си спомня дали е работил, както и дали са работили светлините.

На свидетеля се предявиха фотоси на л.35 и следващите.

СВ. О.: На л.38 тук виждам това, което ние видяхме - как автомобилът пътна помощ е паркиран в средата и от лявата му страна баничкарката не 4 може да премине поради паркирали отпред автомобили. Там няма забранителен знак за спиране и от двете страни. Там може при паркирали и от двете страни автомобили да се извършва нормално движение и в двете ленти, т.е. да се разминават два движещи се автомобила, при положение, че от двете им страни са паркирали коли. Там е широко пътното платно. Това е улицата, която е отстрани на Икономиката, по-скоро отзад, където са наредени блоковете.

След като му съставихме акт С. премести пътната помощ или тръгна, защото се освободи движението. Аз не съм видял да слага колани. Ако е слагал колани, то аз не съм видял. Дали се слагат колани или не - аз не съм пътна помощ, за да знам какво се слага. Той може да слага много неща за обезопасяване, но нищо не ми е казал. Просто отказа категорично да премести автомобила без да казва причина. Питах го и казваше само: „Като си свърша работата“ и заплахите с бившия директор на полицията г-н Ш. и дежурния офицер Р. Р.. С тях имаше заплахи от рода: „Сега ще им звънна“ и „Ще видиш какво ще стане“. Не мога да кажа той дали е звънял на някой.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. Р.:

СВ. Р.: Бяхме с колегата О. дежурни. Мисля, че се движехме по ул.“Петър Бонев“ и се отбихме по ул.“Осми март“ в посока парк „Стадиона“.

Имаше паркирани автомобили и от двете страни и точно на улицата беше по средата въпросният автомобил с прикачена към него платформа и върху нея имаше друг автомобил. Тъкмо започваше да ръми. Ние изчакахме малко, като погледнахме за какво става въпрос, но имаше двама господа, които бяха отстрани пред автомобила, който теглеше въпросната платформа. Ние сме с униформи. Те малко ни изгледаха странно. Попитахме кой е водачът и единият се обади, че е той и каза, че трябва да свърши работа по автомобила, който е качен на платформата. Не си спомням дали ни е казал, че трябва да укрепи автомобила върху платформата. Ние първоначално си влезнахме в положение понеже валеше. Мина доста време и през това време мисля, че почнаха да идват автомобили откъм Стадиона и зад нас, т.е. и от двете страни. Ние пак слезнахме и тръгнахме към господина и обяснихме, че трябва поне да премести няколко метра. Надясно имаше оширение, където можеше да укрепи автомобила, ако е трябвало. Той почна да казва: „Аз съм бивш 5 служител и знам как стоят нещата“ и тогава той почна да споменава бившия директор г-н Ш. и дежурния офицер Р. Р. и каза, че ще им се обади и нещо почна да е неспокоен и да недоволства от нашите действия. В един момент си спомням, че дойде един водач, който не можеше да премине и той стана свидетел по изготвянето на акта. Не си спомням с каква кола е бил този водач.

Не помня дали е бил с баничарка.

Когато слязохме първия път, не съм погледнал дали има колани или вериги на платформата. Първоначално, като отидохме, почти 10-15 минути минаха и ние бяхме там и не виждах нещо да прави водач на платформата върху качения на нея автомобил. Не го виждахме дори да се покаже. Беше отстрани около автомобила, който е качен на платформата. Говореше си с един господин. Този господин /сочи свидетеля И./ не присъстваше на мястото.

Имаше едно друго момче с него. Не си го спомням да е бил господинът там.

Мисля, че беше друг господин там. Този, който дойде с автомобила и е свидетел по акта, се опита да заобиколи през тротоарната площ, не успя и там остана. Аз или моят колега на място не си спомням да сме правили снимки. В крайна сметка, след като изготвихме документите, премести композицията господинът.

Автомобилът, с който отидохме, беше този, който снима. Това е „Опел“ без знаци. Ние сме достатъчно целите облечени и с баджове. Предполагам се виждаме отдалече.

Съдът, с оглед твърденията на свидетелите О. и Р., намира, че следва да допусне до допълнителен разпит свидетеля И. относно обстоятелството това ли са били полицейските служители на място и водил ли е разговор със същите.

Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля И.:

СВ. И.: Не си спомням дали това са били двамата полицаи. Аз лично на полицейските служители не съм казвал, че трябва да се укрепи автомобилът.