Разпореждане № 5522 от 28.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 953/2022
- Вид
- Разпореждане № 5522
- Подписан
- 28.11.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов
Други актове по делото
- Определение № 1722 от 05.05.2022 · Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Златина Иванова Кавърджикова
- Протокол № 897 от 26.05.2022 · Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Константин Димитров Иванов
- Решение № 702 от 31.05.2022 · Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 3144 от 27.06.2022 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 3375 от 12.07.2022 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 3376 от 12.07.2022 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 3888 от 16.08.2022 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 4296 от 14.09.2022 · Мая Недкова
- Разпореждане № 4354 от 19.09.2022 · Мая Недкова
- Разпореждане № 4669 от 07.10.2022 · Константин Димитров Иванов
- Решение № 1334 от 31.10.2022 · Константин Димитров Иванов, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА, Мая Недкова
- Разпореждане № 5073 от 02.11.2022 · Константин Димитров Иванов
- Разпореждане № 5793 от 13.12.2022 · Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5522 гр. Варна, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20223100500953 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 405 и сл. ГПК.
С постановеното по настоящото дело Решение № 702 от 31.05.2022г. е потвърдено Решение № 310/11.02.2022г., постановено по гр. д. № 13618/2021 г. по описа на ВРС, XVIII състав, в частите, с които:
- е признато за незаконно и отменено уволнението на Б. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........., извършено със Заповед № 18 от 19.07.2021г. на Директора на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, с която на осн. чл.
190, ал. 1, т. 4 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, на осн. чл.
357 от КТ;
- е възстановен Б. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........., на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист еколог репатриране ИУМПС“, в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
- е осъдено Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, да заплати на Б. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........., сумата в размер на 3008,80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, считано от датата на уволнението – 19.07.2021г. до датата на подаване на иска в съда – 20.09.2021г.
На осн. чл. 404, т. 1 от ГПК, въз основа на невлязлото към онзи момент в законна сила въззивно решение, осъдително в тази си част, в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 13.07.2022г. за сумата от 3008,80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, считано от датата на уволнението – 19.07.2021г. до датата на подаване на иска в съда – 20.09.2021г.
С постановеното по реда на чл. 247 ГПК по настоящото дело Решение № 1334/31.10.2022г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 702 от 31.05.2022г., като в диспозитива на последното, преди последния абзац, относим към обжалваемостта на решението (л. 5 от същото) е добавен следният осъдителен диспозитив:
„ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Общински паркинги и синя зона“, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 26, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........., сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.“
Цитираното Решение № 1334/31.10.2022г. не е влязло в законна сила, като към настоящия момент тече срок за касационно обжалване на същото (препис от него е редовно връчен на ищеца – въззиваем на 09.11.2022г., а на ответника – въззивник на 11.11.2022г.).
По делото е постъпила молба вх. № 2769/23.11.2022г. от адв. К. М., пълномощник на 1 ищеца – въззиваем Б. П. Х., за издаване на изпълнителен лист въз основа на Решение № 1334/31.10.2022г.
Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК, предл. първо и предл. второ от ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища.
Постановеното по реда на чл. 247 ГПК невлязло в сила Решение № 1334/31.10.2022г., с което се отстранява ОФГ в диспозитива на Решение № 702 от 31.05.2022г. относно разноските в производството и в тази си част последното имащо характер на определение, не представлява невлязло в сила осъдително решение по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК и в този смисъл не е изпълнително основание. Доколкото представлява неразделна част от Решение № 702 от 31.05.2022г. и тази част е относима към разноските в производството, то следва да се приеме, че Решение № 1334/31.10.2022г. следва също да бъде третирано като определение в тази си част, така както би било Решение № 702 от 31.05.2022г. ако не беше допусната поправената в него с Решение № 1334/31.10.2022г. ОФГ – пропуск в диспозитива на решението да бъде отразена формираната в мотивите на съда воля относно сторените в производството разноски.
Предвид изложеното съдът намира, че молба вх. № 2769/23.11.2022г. е преждевременно подадена и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 2769/23.11.2022г. от адв. К. М., пълномощник на ищеца – въззиваем Б. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........., за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила Решение № 1334/31.10.2022г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по настоящото дело, за сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател: _______________________
2