Решение № 228 от 09.09.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 219/2025
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 09.09.2025
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Дарина Стоянова Маркова, Диана Димитрова Митева
Други актове по делото
- Протокол № 183 от 20.06.2025 · Магдалена Кръстева Недева, Дарина Стоянова Маркова, Диана Димитрова Митева
- Разпореждане № 1095 от 19.09.2025 · Магдалена Кръстева Недева
- Определение № 636 от 17.11.2025 · Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. Варна, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000219 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Д. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, и насрещна въззивна жалба подадена от „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ“ (Германия), вписано в Окръжен съд Мюнхен, в търговския регистър под № 75727, Ф.Р. Германия, срещу решение № 473/17.11.2024г., постановено по т. д. № 604/2023г. по описа на Варненския окръжен, както и частна въззивна жалба подадена от АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ (Германия) срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 276/23.02.2025г. по т.д. № 604/2023г. на ВОС.
Въззивникът С. Д. А. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковите претенции за горницата над 60 000 лв. до претендираните 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и за горницата над 2 043,67 лв. до претендираните 3 406,11 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, всички претърпени в резултат на осъществено на 09.11.2022г. ПТП при управление от водача Р Р А на л.а.
„БМВ“, модел „730“, с рег. № ХХХ ХХХХ, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при немския застраховател АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ. Счита същото за неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Според него първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение нормите на чл. 52 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като не е съобразил и 1 трайната съдебна и тълкувателна практика на ВКС, определяща критериите за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Намира присъденото обезщетение за занижено с оглед обществените критерии за справедливост и постоянната съдебна практика, както и за несъответно на обема, интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания, определено в отклонение от задължителните указания на ВС, дадени в ППВС №4/1968г.
Съдът не е отчел в достатъчна степен всички специфични факти и обстоятелства, имащи значение при определяне размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди с подробно изложени съображения за това.
Навежда и оплаквания за необсъждане на всички заявени в исковата молба травматични увреждания и в частност уврежданията, изразяващи се във фрактура на латералната стена на левия максиларен синус, подкожен емфизем в дясната гръдна половина и единични фрактури на ребра двустранно, без значимо разместване на фрагментите. В тази връзка излага оплаквания за неправилност и необоснованост на експертното заключение на в.л. д-р М в съответната му част поради противоречие с представените по делото епикризи и документирани консултативни прегледи със специалисти.
Не е отчетено обстоятелството, че ищецът е постъпил в лечебното заведение в тежко общо състояние, с животозастрашаващо травматично увреждане /пневмоторакс/, изискващо оперативна намеса от спешен порядък, като поради тежестта на състоянието му първоначално е приет в ОАИЛ. Не са отчетени в подобаваща степен и претърпените от ищеца психологически болки и страдания, изразяващи се в силен стрес, шок, болезнени физически травми и преживявания, пълна ретроградна амнезия, протрахирана траурна реакция.Твърди липса на съпричиняване от страна на пострадалия, позовавайки се и на приетата по делото КСМАТЕ. Тъй като предпазните колани са ефективни основно при челен удар и скорост на движение до 60 км/ч, като задържат придвижването на тялото напред в посока на челния удар, а главата и крайниците имат свободно движение и могат да бъдат увредени от удари с или върху твърди тъпи предмети от деформираните части в купето на автомобила, то при процесния страничен кос, с най-висок интензитет в предната лява част на автомобила удар коланът не може да предпази горната част на тялото, както и долните крайници от удара в страничните части на автомобила. При удар като процесния предпазният колан може само да предотврати напускането на тялото от автомобила, но не може да го предпази от удари в страничните части на автомобила. В този смисъл е и заключението на в.лица, че пострадалият би получил същите увреждания и с правилно поставен предпазен колан. Неотчетена е останала съществуващата в страната икономическа конюнктура, инфлационният индекс към релевантния момент и нивата на застрахователно покритие. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части и за постановяване на друго, с което на пострадалия се присъдят допълнително 90 000 лв. - неимуществени вреди и 1 362,44 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
2
Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете инстанция съобразно изхода от спора.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди съдебния акт в обжалваната му част като правилен и законосъобразен.
В срока за отговор е депозирана и насрещна въззивна жалба от АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ (Германия). На свой ред застрахователното дружество обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковите претенции за разликата над 18 000 лв. – неимуществени вреди и над 105,97 лв.
– имуществени вреди, считайки същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателят изрично признава правилността на обжалваното решение касателно отчетения принос на пострадалия в степен на съпричиняване от 40 %. Недоказано е останало според него претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като съдът не е отчел в пълнота и взаимосвързаност събраните доказателства относно вида, обема и продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства. Оспорва свидетелските показания на майката и бащата на ищеца, които отчита като пристрастни, предвид заинтересованост от изхода на делото, а освен това в противоречие с останалия доказателствен материал по делото и със справката от ГДИН с данни относно поведението на ищеца след процесното ПТП, който в условията на рецидив е бил осъден за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, като за периода посочен от родителите като недобър за сина им във физическо и психическо здравословно отношение, предвид процесното ПТП, всъщност пострадалият е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Не следва да се кредитира и заключението по СППЕ, тъй като констатации на в.л. са били базирани на споделеното от обследвания ищец, заинтересован да получи исканата обезвреда. Констатираното от експертите състояние на ищеца не е в причинна връзка единствено с процесното произшествие. Касателно имуществените вреди възразява по основателността на обезвредата на разхода в размер на 3 200 лв. по фактура № 49753/23.11.2022г., тъй като плащането по нея не е било сторено от ищеца, както и на разхода от 29,50 лв. по фактура № 389/03.01.2023 г., който не е свързан конкретно с проведеното лечение на пострадалия, а освен това липсват доказателства за плащането на тази фактура. Моли съда да уважи насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество и да отмени частично решението, като намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, като при наличие на предпоставки за това, моли същите да се изчислят по компенсация.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди съдебния акт в обжалваната му част като правилен и законосъобразен.
3
С частна жалба, подадена от „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ“ (Германия), се обжалва и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 276/23.02.2025г. по т.д. № 604/2023г. на ВОС, с което съдът е оставил без уважение искането на застрахователното дружество за изменение на постановеното по делото решение № 473/17.11.2024г. в частта за разноските.
Намирайки определението за неправилно, с подробно изложени съображения за това, моли съда да отмени същото и вместо това да постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 248 ГПК и присъди в полза на АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ (Германия) разноски за първоинстанционното производство в общ размер от 7 032,68 лв., съставляващи 59,55% от предявените със списъка по чл. 80 ГПК разноски (11 809,70лв.).
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.
В частта, в която застрахователят е осъден да заплати на ищеца 18 000лв неимуществени вреди и 105,97лв имуществени вреди решението, като необжалвано, е влязло в сила и не е предмет на настоящото произнасяне.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 09.11.2022 г. между селата Бенковски и Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, при управление на л.а.
„БМВ“, модел „730“, с рег. № ХХХ ХХХХ, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при немския застраховател АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ, при което водачът Р Р А допуснал самокатастрофа, причинена от движение на автомобила със съществено по-висока от критичната за завоя скорост от 90 км/ч, вследствие на което изгубил управление, завъртял се по часовниковата стрелка и при напускане на пътното платно в ляво при изпълнявания десен завой допуснал удар в предна лява част на автомобила спрямо крайпътно дърво. С поведението си А нарушил предписанията на чл. 5, ал.3, т.1, чл. 20 и чл. 21 ЗДвП, като се движил със скорост, съществено надвишаваща допустимата и е управлявал МПС със съдържание на наркотично вещество в кръвта.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 2022-1020-2230 г. по описа на ОД на МВР – Варна, както и било образувано следствено дело № 2319/2022 г. по описа на Четвърто РУ Варна /пр. пр. № 6961/2022г. на Окръжна прокуратура Варна/, което поради смъртта на водача А подлежи на прекратяване.
В следствие на произшествието ищецът, като пътник на задна дясна седалка, получил следните травматични увреждания : контузия на белия дроб с травматичен пневмоторакс, обусловил временно разстройство на здравето опасно за живота, счупване на страничен израстък на втори лумбален прешлен, причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота и счупване на лява предмишница, обусловило трайно затруднение на левия горен крайник за повече от 30 дни. Травматичният пневмоторакс, водещ до 4 дихателна недостатъчност, каквато в случая С. не е получил, е лекуван с поставяне на дрен в гръдната кухина и изтегляне на наличния въздух под вакуум. Счупените кости на предмишницата са лекувани оперативно, костните фрагменти са съединени с метал, след това е поставена гипсова имобилизация, след свалянето на която е проведена рехабилитация. На 22.11.2022 г. била извършена втора операция, изразяваща се в съединяване на счупените лъчева и лакътни кости с метал. Към момента на изготвяне на КСМАТЕ – м.юни 2024г. ищецът е напълно възстановен, обема на движения на лявата ръка са възстановени, получените белези по тялото с времето ще избледнеят по цвят, но ще останат по вид. По желание на ищеца може да се направи операция за отстраняване на метала.
Безспорно е още, че към момента на осъществяване на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания, виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Разпечатката съдържа 33 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1bbc74d-02f2-4d04-b8de-9a41882779b2