Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 480 от 24.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 345/2024
Вид
Протокол № 480
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Деница Добрева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 149 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 480 гр. Варна, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900345 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:38 часа се явиха:

СЪДЪТ обявява на присъстващите страни, че е допуснал видеоконферентна връзка чрез техническата система на съдилищата, която се осъществява през специално създадения линк https://meet.varna-bg.site/td-3452024-180925-0930 за среща в деня и часа на заседанието. След установяване на връзката съдът се убеди, че има пълен визуален и звуков двустранен контакт, осигуряващ възможност за едновременно възприемане на състава на съда, на мястото, определено за явяващите се пред съда лица във Варненския окръжен съд и на мястото, определено за явяващите се пред съда лица в съдебна зала на Софийския районен съд.

Двустранният пълен контакт се потвърди и от В.С. – съдебен служител в Софийски районен съд, осигурил техническия достъп чрез видеоконферентната връзка.

СЪДЪТ констатира, че в съдебна зала на Софийския районен съд, гражданско отделение, находяща се на ул. „Цар Борис III“, № 54, се явява вещото лице Д. А. А., притежаващ лична карта № *** МВР - София, който потвърждава, че възприема напълно действията, извършвани в залата на Варненски окръжен съд.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, уведомено в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, представлява се от юрисконсулт Гергана Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

1

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ПРИМАГАЗ“ АД, уведомено в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, представлява се от адвокат Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж. Г. Т., редовно призована, явява се лично.

ЮРИСК. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 14206/20.05.2025 г. заключение по допуснатата комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещите лица, със снета самоличност:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Поддържам заключението си.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Поддържам заключението си.

АДВ. Р.: При проверка в ищцовото дружество и разбира се, ако знаете по служебен път, можете ли да кажете „Булгартранс газ“ има ли други клиенти, ползватели на мрежата като „Булгаргаз“, за които осъществява пренос?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Не съм проверявал, но мисля, че „Булгартранс газ“ има други клиенти от тези, които внасят.

АДВ. Р.: Нямам други въпроси към вещите лица. Моля, да приемете заключението.

ЮРИСК. Г.: Моля, да потвърдите в таблица № 1 информация за количества и стойност за процесния период на какво е включено. Дали това са неустойките за договорено и неприето количество, както е посочено на стр. 1ва или това са неустойки за неприети и надвзети количества природен газ за всички клиенти, както е посочено на стр. 2-ра?

2

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: В таблицата общо са написани всичките – и за приетите, и за надвзети количества. Това са всички неустойки.

ЮРИСК. Г.: Значи, това са общи данни за двата вида неустойки, които фигурират в договора за доставка.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Да, точно така. За всичките клиенти, някои количества вземат повече, други по-малко.

ЮРИСК. Г.: Нямам други въпроси към вещите лица. Моля, да приемете заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещите лица по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, следва да бъде прието и приобщено като доказателство по делото.

СЪДЪТ констатира, че с представената справка, вещото лице А. е посочило като възнаграждение за положения от него труд, сумата от 800,00 лева, вещото лице Т., сумата от 300,00 лева поради което намира, че окончателното възнаграждение на вещото лице А. следва да бъде определено в така посочения от него размер.

СЪДЪТ намира, че разликата от определения депозит от 800,00 лева до окончателния определения такъв от 1 100,00 лева, а именно: сума, в размер на 300,00 лева, следва да бъде възложена в тежест на ответната страна, поискала изготвянето на експертиза с така поставената задача.

С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А., в размер на 800,00 лева и на вещото лице Т., в размер на 300,00 лева.

ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице Т., платимо от внесения депозит (издаден РКО за сумата от 300,00 лева).

ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, в едноседмичен срок, считано от днес, да представи доказателства за довнесен депозит, в размер на 300,00 лева.

УКАЗВА на ответната страна, че при непредставяне на доказателства за 3 довнесен депозит, СЪДЪТ ще постанови определение за принудително събиране на сумите, на основание чл. 77 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за цялата сума на вещото лице А. за дължимото му възнаграждение, платимо от внесения депозит, в размер на 800,00 лева.

ЮРИСК. Г.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.

АДВ. Р.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 149 ГПК ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ЮРИСК. Г.: Във връзка с развитието на делото до тук, дисбалансът, както стана ясно досега, не е санкция. Той е покупко-продажба на природен газ по правоотношения между „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ на занижени цени. Дисбалансът е разликата между количеството на вход, което се купува на газопреносната мрежа и на изход, количеството, разликата. Или, разликата между количествата, които „Булгаргаз“ има и които ще излязат при клиентите, в другия случай. И за двете неща е направена експертиза. Първата техническа и сега комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Никъде в договора няма условие, че „Примагаз“ ще дължи санкция само, ако на „Булгаргаз“ му е начислен дисбаланс. Не се свързват неустойките, т.е. санкциите с дисбаланса. Санкциите за неприети количества с дисбаланса.

„Булгаргаз“ е обществен доставчик и той има важна функция в този смисъл – коректно да планира своите доставки. Т.е., да ги планира, когато ги задава той към доставчика. А той ще ги планира коректно, когато неговите клиенти са дали своите заявки. За това, ние имаме годишна програма за планиране на количествата. За това, ние даваме възможност всичките си клиенти да правят корекции и за това, ние сме включили в договора тези санкции. Всъщност, за да има една адекватност и предвидимост в правоотношенията. Както това, което ние ще доставяме към клиентите си и това, което ние ще купуваме от 4 нашите доставчици. Сигурност и предвидимост. Идеята на санкциите е поемане на ангажимент на клиентите към нас и нашият ангажимент към нашите доставчици, за да изпълним ние всички тези правоотношения по покупката и по продажбата. „Булгаргаз“ е обществен доставчик и цените му трябва да бъдат прозрачни и публично достъпни. Това е причината, поради която, ние в договора през 2023 г., който е процесният период, сме включили санкцията да реферира към цената за дисбаланс, която ежедневно се публикува от „Булгартрансгаз“ на страницата. Т.е., всеки може да влезе в тази страница на „Булгартрансгаз“, всеки ден и да види каква е цената за дисбаланс. Ние просто с цената за неустойката реферираме към нея. Тя е публична, прозрачна и всеки може да я достъпи и да я види. Това е по въпроса за процесния период. Ние през времето сме имали различни цени, към които реферира тази неустойка. Имали сме предишни годишни неустойката е била процент, част от регилираната цена. Регулираната цена е тази, която КВЕР пък публикува и ние казваме, неустойката е еди-какъв си размер от регулираната цена. Тя я знаят, всеки може да види каква е регулираната цена за месеца.

През 2023 г. реферирахме към цената за дисбаланс, защото борсовата търговия не е била така добре развита, не е била ликвидна. Но през последните две години 2024 г. и 2025 г. нашият договор по отношение на санкциите рефирира именно към средната борсова цена. Това е цена, която борсата, газов хъб „Балкан“ публикува ежедневно и всеки може да види каква му е средната цена, на която търгува. Трябва да стане ясно, че в договора ние казваме размера на неустойката какъв ще бъде, както трябва да бъде и по закон. Един предварително определен размер, за да може тя да изпълни своите функции – обезпечителна, санкционна и там всичките, каквито са. Но ние не сме казали, че клиентът ще плаща на нас своите неустойки, ако ние имаме начислен дисбаланс към „Булгартрансгаз“. Както видяхте това се развива по правоотношенията между оператора на газопреносната мрежа и доставчика.

Моля, да осъдите ответника да ни заплати сумите за главници по договора за доставка. Моля, да присъдите сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. Р.: Моля, да отхвърлите иска по аргументи, изложени в отговора на исковата молба, които поддържам изцяло.

На практика, сме изправени пред една пирамидална структура, на върха, 5 на която стоят „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“. „Булгаргаз“ продава надолу по тази пирамидална структура газ на свои клиенти, един, от които е и „Примагаз“. От събраните по делото доказателства се установява още над 150 други такива. „Булгартрансгаз“, от своя страна, като собственик на газопреносната система, извършва преноса и дистрибутирането на този газ до отделните клиенти. Безспорно е между страните, а и се установява от доказателствата, сключените договори между съответните цитирани по-горе страни. Клиентите на „Булгартрансгаз“, с оглед дневните и месечните търговски сделки, които сключват, формират някакво положително или отрицателно количество дисбаланс. Или иначе казано, това зависи от това колко газ са вкарали в преносната система, колко газ са продали на клиентите си и съответно какво количество се връща обратно при „Булгартрансгаз“, които го купуват. Съответно, при положителен дисбаланс „Булгартрансгаз“ заплаща конкретна стойност на „Булгаргаз“, при отрицателен дисбаланс „Булгаргаз“ заплаща на „Булгартрансгаз“.

От изслушаните основно и допълнително заключение, които касаят техническата част, се установява, че за процесния период 01 януари до 31 март 2023 г., „Булгаргаз“ е формирал положителен дисбаланс спрямо „Булгартрансгаз“. Съответно, от представените фактури се установява, че „Булгартрансгаз“ е заплатило за този период около 21 000 000 лева именно за този положителен дисбаланс. В същото време, „Булгаргаз“, тъй като не е формирал този баланс, какъвто и да е той, самостоятелно, а е резултат от сделките и изпълнението на тези сделки от своите клиенти, е предвило неустойка, която да компенсира именно тази вреда при положителен или отрицателен формиран дисбаланс спрямо „Булгартрансгаз“.

Твърдим, че тази неустойка, на практика не покрива никаква вреда, формирана при „Булгаргаз“, защото „Булгаргаз“ е получило 20 000 000 лева от „Булгартрансгаз“ за този период, а не са излезли нито един лев от това дружество. В същото време, отново от експертизата, се установява, че начислените неустойки към клиенти на „Булгаргаз“ възлизат, в размер на близо 12,4 милиона лева. Тези неустойки на клиентите на „Булгаргаз“ са начислени при формиране също на положителен дисбаланс, както се установява от експертизата. Т.е., при реализиране на едно и също обстоятелство – положителен дисбаланс, но по отношение на различни субекти в тази структура, „Булгаргаз“ един получава пари от 6

„Булгартрансгаз“, а отново при положителен дисбаланс спрямо своите клиенти събира неустойки. Събирайки двете цитирани по-горе числа 12,4 милиона лева и близо 20 милиона лева от „Булгартрансгаз“, виждате, че при един и същ факт – положителен дисбаланс за „Булгаргаз“ се явява основание само и единствено да получи пари. Считам, че тази неустойка, която е предвидена в договора, поради изложеното, не покрива формирана вреда.