Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 942/2020
Вид
Решение № 99
Подписан
19.04.2021
В сила
10.02.2023
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Варна , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина П. Карагьозова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело № 20203100900942 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5 , в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП 24.03.2019 г., на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до „Бизнес парк“-Варна причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.№ *** , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019г., до окончателното изплащане , както и сумата от 1890 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за лечение, формирано както следва: 1500 лева за медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019г. и 390 лева за винт по фискален бон от 02.04.2019г. по талон за медицинско изделие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на извършване на разхода – 02.04.2019г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че вина за настъпилото на 24.03.2019г. ПТП има водачът на застрахованото при ответното дружество МПС, който поради шофиране с превишена скорост – 140 км./ч., при ограничение 80 км./ч., изгубил контрол върху автомобила, който се преобърнал няколко пъти във въздуха и паднал в близките храсти. В резултат от удара на ищеца, който пътувал на предна дясна седалка в застрахования автомобил, с поставен обезопасителен колан, са причинени няколко средни телесни повреди: счупване на пубисна кост, счупване на илиачна кост вляво, счупване на горния край на раменната кост закрито вляво и една тежка телесна повреда – загуба на слезка. По случая е образувано ДП 116/2019г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна, по коeто водачът на застрахования 1 автомобил е бил привлечен като обвиняем, но производството е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК по искане на ищеца. След ПТП ищецът претърпял оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става, като слезката също е отстранена оперативно. На 08.05.2020г. ищецът е постъпил в болница за оперативно отстраняване на налична плака и винт и други уреди, имплантирани в други кости, като е поставена окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се е подобрилo, налице са болки в областите на увреждане, има неспокоен сън, съпроводен с кошмари, изпитва страх да се вози в превозни средства, подложен е на емоционален стрес, оплаква се от липса на апетит и потиснато настроение. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г . Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на 17.06.2019г., по която няма произнасяне на застрахователя.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове като недопустими, поради доказателствена необоснованост на извънсъдебната застрахователна претенция, а в условията на евентуалност като неоснователни поради недоказаност на механизма на ПТП, вида, интензитета и времетраенето на вредите и причинната им връзка с ПТП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, както и факта на настъпването му. Виновността на водача не е установена с влязла в сила присъда, а актовете на прокуратурата, вкл. за привличане на обвиняем, не се ползват с доказателствена стойност. Позовава се на липса на представени доказателства за загуба или отстраняване на слезка. Поддържа, че видно от медицинската документация след болничния престой ищецът е бил изписан с подобрение и без усложнения. Същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност само за период от три месеца и половина. Липсват данни за продължителност на възстановителния период. По отношение на психичната травма освен липса на причинна връзка с ПТП се твърди, че с поведението си ищецът е способствал за продължителността й, тъй като не е предприел терапевтично или медикаментозно лечение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен и некореспондиращ с критериите за справедливост . Навеждат се доводи за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за повечето от получените травми. Прави се искане за редуциране на обезщетението съобразно приноса на пострадалия. Искът за лихви върху неимуществени и имуществени вреди се оспорва за периода преди 17.09.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ, по съображения, че ищецът не е представил изисканите от застрахователя релевантни доказателства в ликвидационното производство.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни, включително това за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че към застрахователната претенция са били представени всички изискуеми документи за определяне размера на обезщетението, с което процедурата е спазена.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на искова молба, в който поддържа доводите за недопустимост на иска поради липса на представени документи по чл.106, ал.3 от КЗ. Твърди, че към застрахователната претенция е бил представен единствено констативният протокол за ПТП, но не и медицински и разходни документи, с които ищецът е разполагал, поради което счита отказа на застрахователя за законосъобразен. Сочи, че лимитите при отговорността на застрахователя не могат да бъдат основен и определящ израз на справедлив размер на дължимото обезщетение, като цитира съдебна практика. Поддържат се всички доводи и оспорвания, изложени в първоначалния 2 отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №562 от 25.03.2019г. се установява, че на 24.03.2019г. около 21.20 ч. на АМ-Хемус, 424 км, посока от гр.София към гр.Варна в района на „Бизнес парк – Варна” е настъпило ПТП с участник л.а.”БМВ” модел 330 ЦИ с per. № ***, управляван от Г. Т. И., реализирано вследствие на напускане на автомобила на очертанията на магистралния път, в резултат от което са причинени телесни повреди – скъсване на далак и черен дроб, на пътуващия в автомобила Ж. Н. Ж., както и щети – цялостна деформация от всички страни на автомобила и 6бр. стъклопластови пилони собственост на „Бизнес парк – Варна”.

По делото са приложени материалите по образуваното по случая Д П № 116/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна, приключило с влязло в сила Постановление за прекратяване от 16.03.2020г. на ВРП на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК по искане на ищеца като пострадало лице. От приложените протоколи за оглед на местопроизшествие се установява, че ПТП е настъпило в близост до сградата н а „Бизнес парк – Варна”, катастрофиралият автомобил е намерен в растителност на разстояние около 100 м. от магистралата, същият е описан като изцяло деформиран с преден капак, таван и задна лява част силно смачкани навътре към купето, като в края на предно панорамно стъкло таванът отстои на 10 см., с лисващи предна дясна, предна лява и задна лява гуми и джанти, счупено предно панорамно стъкло, липсваща предна броня, счупени и липсващи от рамката стъкла на предните врати. Посочено е, че предните десни и леви възглавници са задействани, видимо не са задействани въздушните възглавници на волана и на таблото срещу преден десен пасажер.

От показанията на свид. М.П. – колега на ищеца, се установява, че инцидентът е настъпил при състезание между два автомобила – процесния л.а. БМВ, в който ищецът пътувал като пасажер и управлявания от свидетеля л.а. Ауди, като за провеждането му е имало предварителна уговорка, постигната на паркинга на търговски център в гр.Варна. По време на уговорката с водача на л.а. БМВ ищецът е бил около колата, но свидетелят не помни дали е присъствал на разговора. Свидетелят шофирал след процесния автомобил, когато последният, без да намали скоростта, навлязъл в аварийната лента с цел изпреварване на предходно движещи се автомобили, след което се озовал в близките храсти. Незабавно след това свидетелят отбил и се притекъл на помощ на ищеца, който се намирал извън автомобила, на разстояние около 5-10 метра встрани от последния.

В показанията си свид. Р. Ж.а – сестра на ищеца, възпроизвежда получени от трети лица сведения за начина на настъпване на ПТП, в резултат на това, че водачът на автомобила при шофиране с 200 км./ч. е загубил управление и се е блъснал в рекламни табели. Непосредствено след ПТП ищецът изпаднал в безсъзнание, квалифицирано от лекарите като лека кома с опасност за живота, което продължило от 3 до 5 дни. В резултат на инцидента ищецът получил множество травми, сред които счупени таз и ребра, претърпял три операции, при което му е отстранена слезката. След едномесечен болничен престой ищецът продължил възстановяването си в домашни условия с помощта на терапевт рехабилитатор. Първите три – четири месеца не можел да се придвижва сам и да се самообслужва, нуждаел се от помощ при поддържане на лична хигиена. В период от два-три месеца използвал проходилка за придвижване. Походката му не е променена, но се задъхва когато върви, трудно му е да бяга и изпитва болки при движение. Преживял много тежко 3 случилото се, изпаднал в депресия, не желаел да се среща с много хора и с приятелите си, но не е посещавал психолог. Това влошено емоционално състояние продължило половин година. Поради претърпения стрес се отказал да довърши шофьорския си курс и понастоящем не е правоспособен водач. Пътува с превозни средства като пътник, но изпитва страх, включително при пресичане като пешеходец. Вече съобразява личността на водача когато се качва в автомобил и въобще внимава с какви хора се събира. Няколко месеца след инцидента ищецът се възстановил физически и се върнал на работа. През 2020г. претърпял още една операция за премахване на поставени импланти, от която се възстановявал около месец.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че към настоящия момент ищецът е психично здрав, не споделя оплаквания, не посещава и не е посещавал психолог или психиатър и не провежда медикаментозна или немедикаментозна терапия. Не се установява нужда от лечение, свързано с психичното му състояние.

Негативните изживявания на ищеца във връзка с инцидента се свеждат до неколкократни нощни кошмарни сънища през първата седмица след дехоспитализацията, както и повишена тревожност при пътуване с лек автомобил. Претърпяното ПТП не е довело до разгръщане на психично разстройство у ищеца. Не се установяват данни за депресивно или друго психично разстройство. Социалните му контакти са били ограничени първоначално предимно поради тежкото му соматично състояние и невъзможността за свободно придвижване. Няма промяна в годността му за упражняване на труд, обусловена от психичното му състояние. В рамките на проведеното психологично интервю ищецът е споделил пред вещото лице, че го е спасило това, че е пътувал без колан и е „изхвърчал“ през страничните прозорци. При изслушването си вещото лице разяснява, че инцидентът със сигурност е бил стресогенен и е довел до някакъв емоционален дискомфорт, но ще се касае до дългосрочност, същият не е достигнал до степента на психично разстройство, като е останала само тази тревожност при пътуване с автомобил, също логично изводима от преживения инцидент, която към момента, дори да я има, е с доста нисък праг, след като ищецът всеки ден отива и се връща от работа с автомобил като пътник, а същевременно посещава и шофьорски курс. В момента не е налице някаква доминираща тревожност, която да пречи на функционирането му.