Протокол № 65 от 24.02.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 65 гр. Варна , 24.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина П. Карагьозова при участието на секретаря Христина З. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело № 20203100900942 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:33 часа се явиха:

Ищецът Ж. Н. Ж. , редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Т., редовно преупълномощена от адвокат С.С. и приета от съда от днес.

Ответникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Т.С. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице В. В. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Вещото лице С. В. В., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание.

Свидетелят М. П. П. , редовно призован по телефона, не се явява в съдебно заседание.

Адв. Т.: Моля, да се даде ход на делото.

Адв.С.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, 1 че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв.Т.: Поддържам исковата молба, така както сме я предявили, както и допълнителната искова към нея. Запозната съм с определението с вашия доклад от 19.01.2021 г. и нямам възражения.

Адв. С.: Поддържам писмения отговор и допълнителния такъв. Нямам възражения по получения проекто-доклад.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2966 на 16.02.2021 г. от ответната страна, с отправено искане за замяна на свидетеля Г. Т. И., поискан с отговора на исковата молба със свидетеля М. П. П., с оглед невъзможността за призоваване на първоначално посочения свидетел и с оглед новооткрито за страната обстоятелство след запознаване с изисканото с определението за насрочване досъдебно производство, изразяващо се в събрани в досъдебната фаза данни за участие на процесния автомобил в нерегламентирано автомобилно състезание, като се релевира това обстоятелство като допълнително основание за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Адв. Т.: Категорично не отговоря на истината изразеното становище, свързано с участие на ищеца в нерегламентирано състезание. Смятам, че е напълно неоснователно това становище на ответното дружество, като целта е да намалят съответно търсеното от нас обезщетение. Но моят доверител в крайна сметка се е возил в един автомобил, той не е участвал в каквото и да е състезание, доколкото същият не е управлявал автомобила.

СЪДЪТ намира, че докладът на делото следва да бъде допълнен с нововъведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, 2 доколкото същото се основава на новоузнато от ответника след приключване на размяната на книжа обстоятелство, по отношение на което преклузия не е настъпила.

С оглед гореизложеното и предвид изявленията на страните, съдът пристъпва към доклад на делото, съобразно Определение № 64 от разпоредително заседание на 19.01.2021 г., като го допълва чрез включване на релевираното в молба с вх. № 2966 на 16.02.2021 г. от ответника възражение за съпричиняване, в следния смисъл:

Производството е образувано по предявени от Ж. Н. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ 216 срещу “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“ 7, ет. 5, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2019 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до „Бизнес парк“-Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.№ *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция - 17.06.2019г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1890 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за лечение, формирано както следва: 1500 лева за медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019г. и 390 лева за винт по фискален бон от 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на извършване на разхода - 02.04.2019г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че вина за настъпилото на 24.03.2019г. ПТП има водачът на застрахованото при ответното дружество МПС, който поради шофиране с превишена скорост - 140 км./ч., при ограничение 80 км./ч., изгубил контрол върху автомобила, който се преобърнал няколко пъти във 3 въздуха и паднал в близките храсти. В резултат от удара на ищеца, който пътувал на предна дясна седалка в застрахования автомобил, с поставен обезопасителен колан, са причинени няколко средни телесни повреди: счупване на пубисна кост, счупване на илиачна кост вляво, счупване на горния край на раменната кост закрито вляво и една тежка телесна повреда – загуба на слезка. По случая е образувано ДП 116/2019г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна, по което водачът на застрахования автомобил е бил привлечен като обвиняем, но производството е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК по искане на ищеца. След ПТП ищецът претърпял оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става, като слезката му е отстранена оперативно. На 08.05.2020г. ищецът е постъпил в болница за оперативно отстраняване на налична плака и винт и други уреди, имплантирани в други кости, като е поставена окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се е подобрило, налице са болки в областите на увреждане, има неспокоен сън, съпроводен с кошмари, изпитва страх да се вози в превозни средства, подложен е на емоционален стрес, оплаква се от липса на апетит и потиснато настроение.

Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г.. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на 17.06.2019г., по която няма произнасяне на застрахователя.

Ответникът, по реда на чл.367 ГПК, оспорва предявените искове като недопустими, поради доказателствена необоснованост на извънсъдебната застрахователна претенция, а в условията на евентуалност като неоснователни поради недоказаност на механизма на ПТП, вида, интензитета и времетраенето на вредите и причинната им връзка с ПТП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП. Излага, че виновността на водача не е установена с влязла в сила присъда, а актовете на прокуратурата, включително за привличане на обвиняем, не се ползват с доказателствена стойност. Позовава се на липса на представени доказателства за загуба или отстраняване на слезка. Поддържа, че видно от медицинската документация след болничния 4 престой ищецът е бил изписан с подобрение и без усложнения. Същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност само за период от три месеца и половина. Липсват данни за продължителност на възстановителния период.

По отношение на психичната травма освен липса на причинна връзка с ПТП се твърди, че с поведението си ищецът е способствал за продължителността й, тъй като не е предприел терапевтично или медикаментозно лечение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен и некореспондиращ с критериите за справедливост. Навеждат се доводи за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за повечето от получените травми. Прави се искане за редуциране на обезщетението съобразно приноса на пострадалия. Искът за законна лихва се оспорва за периода преди 17.09.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ, по съображения, че ищецът не е представил изисканите от застрахователя релевантни доказателства в ликвидационното производство.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни, включително това за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че към застрахователната претенция са били представени всички изискуеми документи за определяне размера на обезщетението, с което процедурата е спазена. Допълнително излага, че размерът на обезщетението е съобразен с лимитите на отговорността на застрахователя. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на искова молба, в който поддържа доводите за недопустимост на иска поради липса на представени документи по чл.106, ал.3 от КЗ. Твърди, че към застрахователната претенция е бил представен единствено констативният протокол за ПТП, но не и медицински и разходни документи, с които ищецът е разполагал, поради което счита отказа на застрахователя за законосъобразен. Сочи, че лимитите при отговорността на застрахователя не могат да бъдат основен и определящ израз на справедлив размер на дължимото обезщетение, като цитира съдебна практика. Поддържат се всички доводи и оспорвания, изложени в първоначалния отговор.

С молба с вх. № 2966 на 16.02.2021 г. ответникът релевира 5 допълнително възражение за съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в пътуване в застрахования автомобил със знанието, че същият участва в нерегламентирано автомобилно състезание.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди и вид и размер на имуществените вреди;

- че вредите са пряка последица от противоправното поведение на застрахования водач.

- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на сроковете за произнасяне на застрахователя.

- настъпването на изискуемостта на задължението и поставянето на застрахователя в забава считано от твърдяния момент.

- факта, че по време на ПТП е бил с поставен обезопасителен колан.

В тежест на ответника от своя страна е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в конкретния случай твърденията си за съпричиняване на 6 вредоносния резултат от страна на пострадалия и за действителния интензитет на претърпяните неимуществени вреди.

Указва на ответната страна, че е в нейна тежест е да установи фактите, на които са основани релевирани възражения за съпричиняване:

- настъпване на вредите поради неизпълнение на задължението на ищеца за поставяне на обезопасителен колан;

- пътуване в автомобила със съзнание за участие в неправомерно автомобилно състезание;

- факта, че неимуществените вреди се дължат на непроведено терапевтично и медикаментозно лечение.

Адв. Т.: Да се приемат доказателствата.

Адв. С.: Да се приемат доказателствата.