Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1844 от 31.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66312/2021
Вид
Решение № 1844
Подписан
31.01.2026
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.141, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.79, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е.ИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря Е.ИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от Е.ИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20211110166312 по описа за 2021 година чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД и по чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД моли съда да признае за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Е. Д. П. е задължен да му плати следните суми: на осн. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД – 9504,03 лв. /4859,33 евро/, представляваща задължение за връщане на получената сума /главница/ по договор за банков кредит от 31.1.2008 г. с анекс от 14.9.2009 г. между третите неучастващи по делото лица М.П.В. с ЕГН ********** и РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК 831558413, по който договор за кредит ответникът е солидарно задължен за плащане на задълженията по силата на сключения с банката договор за поръчителство от 31.1.2008 г., вземА.ята по който договор за кредит са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 7.12.2016 г. с анекс от 1.10.2018 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №28918/12 г. на СРС - 13.6.2012 г., до изплащане на вземането; на осн. чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД – 3565,85 лв. /1823,19 евро/– представляваща начислената 1 за периода за периода от 05.1.2010 г. до 26.4.2012 г. договорна лихва по договор за банков кредит от 31.1.2008 г. с анекс от 14.9.2009 г. между третите неучастващи по делото лица М.П.В. с ЕГН ********** и РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК 831558413, по който договор за кредит ответникът е солидарно задължен за плащане на задълженията по силата на сключения с банката договор за поръчителство от 31.1.2008 г., вземА.ята по който договор за кредит са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 7.12.2016 г. с анекс от 1.10.2018 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №28918/12 г. на СРС - 13.6.2012 г., до изплащане на вземането; на осн. чл.92, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД 716,83 лв. /366,50 евро/– представляваща начислената за периода за периода от 05.4.2011 г. до 12.6.2012 г. наказателна лихва по договор за банков кредит от 31.1.2008 г. с анекс от 14.9.2009 г. между третите неучастващи по делото лица М.П.В. с ЕГН ********** и РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК 831558413, по който договор за кредит ответникът е солидарно задължен за плащане на задълженията по силата на сключения с банката договор за поръчителство от 31.1.2008 г., вземА.ята по който договор за кредит са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 7.12.2016 г. с анекс от 1.10.2018 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №28918/12 г. на СРС - 13.6.2012 г., до изплащане на вземането.

Моли и за осъждането на ответника да му плати на осн. чл.78, ал.1 ГПК обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.

Ответникът Е. Д. П. оспорва исковете по основА.е и размер. Отрича да е сключвал договор за поръчителство, оспорва истинността на представените по делото договор за кредит, договор за поръчителство и анексите им. Счита, че договорът за цесия е нищожен, тъй като договорът кредит не предвижда изричната възможност вземА.ята по него да се прехвърлят. Прави възражение за изтекла погасителна давност, поради бездействието на кредитора след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр.

2 чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД.

Според относимите към казуса законови текстове - чл.430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при утоворени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока; чл.430, ал.2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката; ал.3 договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Според чл.288 ТЗ за неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. Хипотезата на чл.99 ЗЗД предвижда възможността за кредитора да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или есеството на вземането не допускат това; прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното; предишноят кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Предвид възраженията на за нищожност на договора за цесия относим към казуса е и текстът по чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит, според който кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Също - и разпоредбите на чл.26, ал.1 ЗЗД, според който нищожни са договорите, които противоречат на закона. С оглед възражението за изтекла погасителна давност относими са текстовете по чл.110 ЗЗД с изтичане не петгодишна давност се погасяват всички вземА.я за които законът не предвижда друг срок; чл.111, б. Б и б. В от ЗЗД – според които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземА.ята за неустойки и за лихви и други периодични плащА.я.

От приетия по делото договор за банков кредит от 31.1.2008 г. с анекс от 3

14.9.2009 г. между третите неучастващи по делото лица М.П.В. с ЕГН ********** и РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК 831558413, и от договор за поръчителство и анекс към него от същите дати се установява, че банката е предоставила на М.В. кредит в размер на 10000 лв. срещу насрещното задължение за връщане на получената сума на 120 равни месечни вноски, които включват и договорна лихва. Банката и ответника са сключили договор, по силата на който ответникът се е задължил като поръчител солидарно да отговаря за задълженията по договора за кредит. След забава на кредитора банката е обявила задължението за предсрочно изискуемо и е подала заявление по чл.417 ГПК срещу длъжника и поръчителя. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, който е върнат в оригинал заедно с молба за допълване на заповедта и изпълнителния лист. С определение от 25.5.2018 г. изпълнителният лист от 9.7.2012 г. е обезсилен и е разпоредено издаването на нов изпълнителен лист в съответствие с определение по чл.250 ГПК за допълване на заповедта по чл.417 ГПК. Видно от отбелязването върху заповедта по чл.417 ГПК новият изпълнителен лист е издаден на 12.6.2018 г. и е получен от кредитора на 26.6.2018 г. /откогато са започнали да текат сроковете по чл.110 и чл.111 ЗЗД, но не са изтекли/. На 13,2.2019 г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от ответника срещу заповедта по чл.417 ГПК, което обуславя интереса му да предяви иска по чл.422, ал.1 ГПК по настоящото дело.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че кредитът е усвоен изцяло посредством банков превод по сметката на М.П.В., комуто ответникът е поръчител. Общият размер на платените суми за погасяване на задълженията е 3135,51 лв., от които 459,96 лв. – главница 2618,58 лв. договорна лихва и 20,97 лв. – обезщетение за забава. Последното плащане по кредита е на 14.3.2011 г. и е в размер на 106,50 лв. Последната изцяло погасена вноска е извършена на 7.6.2010 г. и със сумата от. 141,77 лв. е погасена падежиралата на 5.1.2010 г. договорна лихва. Размерът на задълженията по договора за банков кредит към 13.6.2012 г. /когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК/ е в общ размер на 14427,81 лв., от които 9504,03 лв. –главница, 4206,95 лв. договорна лихва и 716,83 лв. обезщетение за забава.

От приетия по делото договор за цесия от 7.12.2016 г. и от договор за цесия от 1.10.2018 г. е видно, че банката е прехвърлила на ищеца вземА.ята си по договора и го е упълномощила да уведоми длъжниците от името на 4 предишния кредитор за прехвърлянето на вземА.ята. И това е станало с връчване на исковата молба, в която е инкорпорирано уведомлението за цесията.

Изложеното показва, че ищецът доказа твърдените правопораждащи юридически факти.

Възраженията на ответника са неоснователни.

По делото е открито производство по чл.193 ГПК, разпределена е доказателствената тежест по реда н чл.193, ал.3 ГПК и на ответника му е указано, че той следва да докаже, че оспорените подписи, които от външна страна изглежда да са негови, всъщност са изпълнени от другиго. На ищеца му е указано и е изпълнил задължението си да представи в оригнал оспорените документи. Дописната е съдебно графическа експертиза и е указана възможността на ответника по чл.76 ГПК да предплати разноските за изготвянето й, което не се изпълни от него. Затова и не беше изготвено заключение, поради което следва да се приеме, че ответникът не успя да докаже възражението си оспорените документи да са неистински. Ето защо, същите следва да се ценят като автентични, респ. че въз основа на сключените договори са възникнали задълженията за стрА.те по тези договори, респ. на ответника като солидарен длъжник на осн. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД въз основа на сключения от него с банката договор за поръчителство.

Неоснователно е и възражението в договора за кредит да не е предвидена възможността за прехвърляне на вземА.ята на кредитора. В процесния случай с чл.12,2 и чл.12,3 от договора за кредит изрично е предвидена такава възможност. Ето защо, следва да се приеме, че хипотезата по чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит е изпълнена и банката е прехвърлила вземането си без да нарушава закона, респ. договорът за цесия не е нищожен както се твърди от ответника.

Неоснователен е и доводът за изтекла погасителна давност, тъй като в случая издаденият изпълнителен лист през 2012 г. е върнат на съда в оригинал с оглед на производството по чл.250 ГПК за допълване на заповедта по чл.417 ГПК, обезсилен е и е издаден нов изпълинтелен лист въз основа на който заявителят е действал преди изтичане на срока по чл.110 ЗЗД, съответно чл.111 ЗЗД.

Изложеното показва, че искът е основателен и следва да се уважи 5 изцяло.

Относно иска по чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1 ЗЗД. Този иск е обусловени от доказване от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на действие на договора за кредит, уговорката за плащане на договорна лихва и размерът й за исковия период.

Обусловен е също така и от доказване от страна на ответника на твърдените правоизключващи факти. В процесния случай твърденията на ищеца се установяват от обсъдените доказателства по главния иск и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Възраженията на ответника са неоснователни по посочените доводи.

Относно иска по чл.92, ал.1, , вр. чл.99, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.141, ал.1ЗЗД. Тези искове са обусловени от доказване от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на действие на договора за кредит, уговорката за неустойка за забава /посочена в договора като „наказателна лихва“/ периода на забавата, размерът на лихвата за забава за исковия период.

Обусловен е също така и от доказване от страна на ответника на твърдените правоизключващи факти. В процесния случай твърденията на ищеца се установяват от обсъдените доказателства по главния иск и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. И по този иск следва да се посочи, че възраженията на ответника са неоснователни по посочените доводи при обсъждане на главния иск.