Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 307 от 02.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 5/2024
Вид
Определение № 307
Подписан
02.06.2024
В сила
02.06.2024
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 72 · Закон за собствеността
  • чл.74, ал.2 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. П, 02.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100005 по описа за 2024 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по исковата молба на К „К С“ гр. П /КСП/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ул.“Ш“ ** против 1.) Д. И.

Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН **********- двамата съпрузи от гр.В, ул.

„С К“ № **) Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В, ул. „С Б **, с която е предявена претенция по реда на чл.108 ЗС.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 17.02.2004 г. между ответниците Д. И. Т. и П. Х. Х., наричани „ползватели- наематели“, от една страна и ищеца КС-П, наричан „собственик-наемодател“ - от друга, бил сключен договор, наименуван „договор за ползване и наем на недвижим имот“, с предмет, определен в Раздел І, а именно: сграда на два етажа с търговско предназначение, която следва да се изгради, в съответствие с предвижданията на застроителния план в УПИ *** в кв.104 по плана на гр. В, ул. „Х А“ * , в североизточния незастроен ъгъл на имота , със застроена площ от около 70 кв.м, съгласно одобрен проект.

Съгласно клаузите в раздел II „Права и задължения на страните“, двамата ответници се задължили да построят изцяло и в завършен вид в препоръчителен срок от 3 месеца от датата на издаване на строителното разрешение, съгласно одобрения строителен план проект описаната сграда, предмет на договора, а съгласно текста на чл.1.1, изр. трето, след въвеждането 1 на обекта в експлоатация, сградата оставала изключителна собственост на ищеца КС–П. Налице било безусловно признание на ответниците, че построената от тях вещ ставала собственост на ищеца. Сочи се, че според чл.2 страните уговорили, че срещу извършените разходи по проектирането и построяването на сградата предмет на договора, ответниците (ползвателинаематели) получават за срок от 5 години правото на ползването й, включително с възможността да я преотстъпят на трети лица без съгласието на собственика, считано от дата на приемането и с двустранен протокол, като след изтичането на 5- годишния срок на безвъзмездно ползване, ответниците ще държат сградата като наематели и се задължават да плащат месечен наем, определен от ответника – наемодател, за срок от 10 години, както и че през този 10- годишен период те имат право до преотстъпват сградата под наем на трети лица без съгласието на собственика - наемодател докато действа договора за наем. Освен това съгласно договора, собственикът-наемодател, се задължил да предостави на ответниците скица с виза за предвижданията на застроителния план за проектиране и изграждане на сградата, както и строително петно (терен), като според уговореното, разчистването му следвало да бъде за сметка на ползвателите-наемателите.

Ищцовата К твърди, че с процесния договор били уговорени и приети от страните по него две облигационни връзки – по договор за изработка и по договор за наем на бъдеща вещ.

Така в изпълнение на задълженията по договора на 26.09.2005 г., след построяване на сградата, между КС- П, като собственик-наемодател и П. Х. и Д. Т., като ползватели-наематели, бил подписан „Протокол за съвместно приемане на построената сграда“, съставен съгласно чл.1.3 договора от 17.02.2004 г., а от съдържанието му ставало ясно, че страните приемат построената от „ползвателите-наематели“ сграда съгласно клаузите на договора. Прието било и че от дата на подписването му - 26.09.2005 г. започва да тече 5-годишния срок за ползване на сградата от „ползвателите-наематели“, както и че протоколът е неразделна част от договора от 17.02.2004 г., сключен между страните и че двамата ответници влизат във владение на имота.

Посочено е още и че след подписване на посочения протокол, на 30.12.2005 г. ответниците Х. и Т. едностранно вписали в СВп при PC-В Договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004г.

2

Твърди се, че с влезли в сила Решения по гр.д. № ***а PC-В и по гр.д №*** на РС- П, договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004 г., вписан от ищците Т. и Х. в СВп, бил признат за законосъобразен, т.е., че държането на сградата се основавало именно на този договор.

Твърди се, че на 23.12.2015 г. от ищеца КС-П било образувано още и гр.д. № **** г. на PC-П, с предмет искане за заплащане на наем солидарно от страна на Т. и Х. за периода 01.01.2013 г. - 23.12.2015г., което към настоящия момент все още не било приключило.

Отделно се твърди, че между същите страни с влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** по описа на ПзОС, постановено с участието на същите страни, както и по настоящото дело, съдът отхвърлил като неоснователен предявеният от ответниците в настоящото производство положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот. След влизане в сила на Решението по гр.д.№ ***г. четиримата ответници неколкократно устно били поканени да освободят описаната сграда и да предадат владението й на КС-П, което те категорично отказали да направят, тъй като според тях сградата е тяхна собственост и до момент на претенцията - 04.12.2023 г., те я владеели, въпреки че Договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004 г. отдавна изтекъл.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца К „К С-П“, е собственик на недвижим имот представляващ: двуетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м и предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“, находяща в поземлен имот с идентификатор ****о КККР на гр.В, целият застроен и незастроен, с площ от 5604 кв.м, при граници на север и изток улици на Община В, от запад имот на PC-В и от юг имот на РПК „Ч Д и „В“ ООД, като ответниците 1.) Д. И. Т.,ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН **********-двамата съпрузи от гр. В, ул. „С К" №**) Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр. В , ул. „С Б “ ** бъдат осъдени да предадат владението върху имота на ищеца.

Посочени са писмени доказателства.

Формулирани доказателствени искания: за допускане разпита на двама свидетели, при довеждане, за установяване обстоятелствата относно владението на процесния недвижим имот, както и за вписване на ИМ.

3

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло основателността на претенцията.

Твърди се, че същите ответниците в настоящия процес, са едновременно и ищци по друго дело по описа на ПзОС, а именно гр.д. № *** г., с предмет предявен отрицателен установителен иск против ищеца в настоящото дело КС-П, по отношение на същата двуетажна сграда с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед №***г. на Изп.Директор на АГКК П, поради което е направено искане за съединяването на двете дела за разглеждане в едно общо производство на осн. чл.213 ГПК.

Възразява се, че едва през настоящата 2024 г., 19 години след построяването на сградата в сегашния й вид, на основание реализираното от ответниците строителство, приключило на 31.12.2004 г., от страна на КС-П се предявявал иск за собственост по смисъла на чл.108 ЗС.

Изтъкват се съображения, че в частта на претенцията, с която ищеца е поискал произнасяне на съда по чл.124, ГПК, тя се явява недопустима.

Излагат се и подробни доводи за неоснователност на предявеният ревандикационен иск. Ищецът не е представил писмени доказателства, които да установяват, че е собственик на процесната двуетажна сграда, както и че има основание ответниците да му отстъпят собствеността и да предадат нейното владение.

В приложената Скица на сграда №***. липсвали данни по КРНИ за собственика на тази сграда, както и данни за притежание на други вещни права. Не били представени задължителните Скици-схеми за всеки от двата етажа в тази двуетажна сграда. В ИМ на ищеца не сочел и какви са техническите параметри на процесната монолитна двуетажна сграда с цел да не се установи по делото неблагоприятният за него факт, че построената от ответниците към 31.12.2004 г. монолитна сграда не е идентична с постройката, която била предмет на приложения Договор от 17.02.2004 г. и която било възможно да се монтира като временен преместваем обект само към м.февруари 2004 г. Твърди се, че след подписване на договора от 17.02.2004 г., в нарушение на този договор, през м.март 2004г. ищецът предприел действия за промяна на застроителния план, което направило невъзможно построяването на постройката, за която страните се договорили. През м.март 2004 г., бил одобрен нов ПУП за пет сгради при сключено застрояване, които 4 били общо проектирани и процедурата приключила с разрешение за строеж на тези пет сгради, самостоятелни обекти на собственост. Построената от ответниците, на основание новия ПУП, изготвен и одобрен по искане на ищеца, била именно сграда от пета категория, в режим на общо основно застрояване и нямала нищо общо с временната постройка, предмет на договора от 17.02.2004 г. Това било установено и от вещото лице инж. С Б, в хода на гр.д. № *** г. на РС-В. Ето защо ответниците възразяват, че сградата, предмет на Договора от 17.02.2004 г., била съвсем различна и не била идентична със сградата, която последните построили за 6-месечен период - от началото на м.юли до края на декември 2004 г., като излагат подробни съображения в този смисъл.

Твърди се, че ищцовата К е декларирала собствеността върху процесния имот едва през 2023 г. , но към този момент ответниците придобили построената от тях сграда по давност. Освен това, към момента на подаване на Декларацията - 11.01.2023 г., ответниците били единствените владелци, за които вече било безспорно прието в хода на гр.дело № ***г. на ПзОС, че са построили процесната сграда изцяло със собствени средства и от тогава я владеели непрекъснато повече от 19 години.

Оспорва се твърдението на ищеца, че многократно били поканвани „устно“ да отстъпят владението на сградата, тъй като повече от 10 години между тях и Председателя на КС-П липсвали контакти. Сочи се, че през лятото на 2023г. Председателят на КС-П, в отсъствието ответниците, обезпокоил наемател на магазина за кафе, който след това поискал прекратяване на договора им за наем и обекта останал празен.

Възразява се, че на 26.09.2005 г. ответниците Д. Т., П. Х., както и Председателят на КС-П, не са се срещали никъде, вкл.във В, не са извършвали оглед на построеното от ответниците, не са уреждали никакви сметки за построяването на сградата, не са се договаряли и не са подписвали описания „неистински“ (според ответниците) Протокол от 26.09.2005 г. Наред с това, самият представител на КС-П не посмял да ползва този „неистински“ Протокол, както и прекратеният по негова вина Договор от 17.02.2004г., при счетоводното завеждане на сградата като ДМА на ищеца в Сметка 205, а като основание за това послужила Фактура за покупко-продажбата й от ЕТ“С-В А“ В, изготвена на 31.12.2005 г. Излагат се съображения, че всички тези 5 обстоятелства ставали ясни от заключението на вещото лице Б, дадени в хода на гр.д. *** на РС-В. Изразява се становище, че ръководството на КС-П само се отказало от т.н „придобивки основания“ - неизпълненият Договор от 17.02.2004 г., както и неистинският Протокол от 26.09.2005г., използвайки като основание за завеждане на сградата посочената фактура от 31.12.2005 г.

Възразява се, че въпреки издаденото на ищеца КС-П Удостоверение №*** за въвеждане в експлоатация на строеж /т.е. за една обща сграда/ на четири броя офиси, три броя магазини за хранителни стоки и склад за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки в УПИ ***, търговия и услуги в кв.104 по плана на гр.В със застроена площ от 203 кв.м и разгърната застроена площ от 276 кв.м. “, според констатациите на цитираното вещо лице, било налице съществено отклонение в одобрените строителни планове – общо в размер на 84 кв.м.в РЗП. А сградата умишлено не била посочена от нелегитимният пълномощник на ищеца като самостоятелна двуетажна търговска сграда, съдържаща не „четири офиса“, а три магазина и един офис, каквито били констатациите на вещото лице в обстоятелствената част от същото заключение. Така се целяло прикриването на ответниците като „инвеститористроители“ на сградата, след като КС-П не бил неин инвеститор, съответно „възложител“ съгласно издаденото Удостоверение на Гл.Архитект, както не бил инвеститор и на останалите четири едноетажни търговски обекти, чийто инвеститор и строител била посочената фирма ЕТ“С-В А“ В.