Протокол № 366 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 366 гр. Пазарджик, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100005 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За Кооперация „Кооперативен съюз“ гр. Пазарджик се явява адв. И. Б. редовно упълномощен.

От ответниците се явяват Д. И. Т. и П. Х. Х..

Не се явяват ответниците Е. Н. Т. и Н. Р. Х..

Страните са редовно призовани.

Адв. Б.: – Да се даде ход на делото.

Адв. П. Х.: – Да се даде ход на делото.

Д. Т.: - Да се даде ход на делото

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

По делото на 21.06.2024г. с вх. № 5981 е постъпила молба от Н. Р. Х., П.

Х. Х., Е. Н. Т. и Д. И. Т..

В молбата е изложено следното:

Поддържат изцяло отговора против ИМ на ищеца КС- Пазарджик, така както подробно са изложили възраженията си в него.

Оспорват като недопустим един от двата съединени против тях иска на 1 ищеца, които са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС по съображенията, които са развили в отговора.

Считат, че производството по един от тези два иска следва да бъде прекратено, тъй като ищецът нямал правен интерес от едновременното предявяване и на двата иска.

Твърди се, че искането по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът следвало да приеме за установено по отношение на тях-всички ответници, че ищецът КСПазарджик бил собственик на процесната сграда, би бил допустим, ако само той е предмет на ИМ на ищеца и ако вторият му иск по чл. 108 от ЗС не е предявен. Вторият иск на ищеца КС-Пазарджик би бил допустим, поради наличие на правен интерес, ако ищецът оттеглил установителният си иск, защото с предявяването на негаторния иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следвало да установи както, че е собственик на спорната вещ, така и че същата се владеела без правно основание от ответника. В тази връзка намират, че петитум по този иск с правно основание чл. 108 от ЗС не бил формулиран, тъй като съгласно задължителната съдебна практика, искането по чл.108 от ЗС следвало да съдържа както установяване на правото на собственост върху конкретната вещ, така и искането за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и да предаде владението на вещта, формулирани като кумулативно искане. Следвало да се укаже на ищеца кой от двата иска поддържа, като в случай, че поддържа само негаторният си иск, да уточни петитума си в съответствие с обстоятелствата, които е изложил в исковата си молба. Развиват отново подробни съображения относно твърдените в процеса факти и приложимото към тях право.

Считат, че в откритото заседание, насрочено за 24.06.2024г., следвало да се приеме за безспорно по делото, че процесната сграда била построена изцяло с техни средства.

Сочи се, че са запознати с проект за Доклад и намират, че съдът прецизно и подробно е изложили в него както претенциите на ищеца, така и техните възражения, като е обсъдено и възражението им, което са направили като ответници в Отговора им за унищожаемост на договора, поради грешка и измама по чл.27 от ЗЗД.

Считат обаче, че за правна чистота, съдът следва изрично да се произнесе в диспозитива на определението си, че приема за разглеждане възражението им за унищожаемост на договора, предявено от тях при условие на евентуалност, поради грешка и измама, както и да им укаже доказателствената тежест.

Поддържат подробните си възражения в подадения отговор и направените доказателствени искания във връзка с подлежащите на доказване факти.

Адв. Б.: - Поддържам ИМ ведно с направените доказателствени искания.

Адв. П. Х.: - Поддържам отговора. Поддържам и искането ни за обявяване на недействителен на договора, поради измама. В тази връзка поддържаме молбата от 21.06.2024г. Съществено е да се уточни дали двата иска се поддържат.

2

Д. Т.: - Поддържам отговора.

Адв. Б.: - Искът е по чл. 108 от ЗС.

Адв. П. Х.: - Да се приеме, че иска е по чл. 108 от ЗС. Твърдим, че през 2004 г. с облигационен договор по тези дела, които ние водихме, редовен облигационен договор, който не е нищожен, касае строителство на преместваема временна постройка, сглобяема с максимална застроена площ 40 кв.м. лек тип и с таванско складово помещение. Това сме се договорили и трябваше да го построим в 3 месечен срок. Само това беше възможно при условията на чл. 29 от ЗУТ, когато сключихме договора на 17.02.2004г.

Разликата е съществена и това е изяснено от вещо лице. Ние твърдим, че този договор не се изпълни по вина на ищеца. Не ни разрешиха да построим уговорената сграда. Трябваше да се построи до 17.05.2004г. Скрито от нас целта е била с този договор да ни изгонят от един офис където направиха ресторант. На 15.03.2004г. ние го сключваме и сме се събрали, и после разбрахме, че са сключили договор с друга фирма не за тази сграда, ами за общо пет сгради при промяна на ПУП при съвсем друг градоустройствен режим. Ние за тази втората сграда нямаме никакъв договор, не случайно сме завели дело 2010г. когато ги разбрахме тези обстоятелства по чл. 55 от ЗЗД и е спряно това дело, за заплащане на постройката, поради отпаднало и несъществуващо основание. Ние договор или някакъв анекс към този договор, който те не ни разрешиха да изпълним и се прекрати със срокове на 17.05.2004г. нямаме. Ние просто ни бяха вкарали в едно коридорче, като ни взеха офиса, които ние построиха и не ни го платиха. Имахме построен офис 2004г. в съседната сграда с две стаи, с антре. Разрешиха да го построим и да го ползваме. После го харесаха за ресторант и го взеха. Ние твърдим, че има два имота построени от нас. След 2004г. построяваме 5-пъти по-голяма масивна сграда от тази, за която се бяхме уговорили и договора изтече.

Нямаме договор, нито анекс. Допуснаха ни да я построим като са си правили сметката да ни я вземат. Без противопоставяне от тяхна страна с конкулдентни действия. Възразяваме, че без изрично противопоставяне и поради притесненото положение, в което бяхме поставени от тях, като ни взеха двустайния офис и ние какво да правим, като няма къде да работим.

Този договор се прекрати на 17.05. Тези правоотношения са вече възникнали октомври. Това решение на съдия Димитрова приеха, че не сме упражнявали 3 владението категорично от датата на построяване на сградата. Това, и аз съм на особено мнение освен това, което е прието това е незадължителна практика в определение мотивите, Вие много добре знаете, че мотивите на определението в практиката не трябва да се уважават. Това, което ние сме направили обаче е на базата на това, че бяхме поставени в тази ситуация. Ние по тяхното дело, което не е за наем, няма такова дело за наем между тях, пак заблуждават. Имаме някакви претенции за обезщетение, които трябва да се конкретизират защото изтече давност. Същественият момент и аз се чудя защо това няма да го установяваме, защото нашият договор се прекрати, валиден договор облигационен, хубаво обаче не ни позволиха да построим тази сграда, която трябваше да е временна постройка. Те направиха ПУП, промениха плана, вкараха други строители и в крайна сметка с една фактура по този техен договор се представиха на строители и на построеното от нас и на това основание, а не на договора са осчетоводили тази сграда. Ние нямахме никакви контакти от февруари 2004 г. до ноември 2010г.с представител на Кооперацията. Няма договор.

Адв. Б.: - Договора за наем е вписан.

Адв. П. Х.: - Те трябваше да впишат този договор, но не го вписаха защото не са имали намерението да го изпълняват. Сключват с друг строител, със съвсем друго нещо на нашия терен да се построят други сгради, нас ни няма в този договор. Това което беше установено по приключило дело с влязло в сила решение с влезли в сила мотиви. Тези въпроси и тази експертиза колегата не я оспорва и е сложил съответно, и заверка е от съществено значение, защото е разграничено какво е трябвало да построим и какво сме построили.

Адв. Б.: - Това не е вярно.

Адв. П. Х.: - Дали ни дължат заплащане или не, ние за това се съдим.

Ние сме владелци. Трябва да отделим спорното от безспорното. По това дело, което приключи, но не ни допуснаха доказателства от съществено значение, съдия Димитрова не ни допусна експертизи, които искахме да установим тази фактура и как са заведени. Ние твърдим, че с конклудентни действия представители, които не са легитимни и ни забъркаха. Този представител въпросният и това е установено и по фактура и всичко той ни допусна защото видя, че е много скъпо и то построи два магазина и един офис, които ползва 4 за траурна агенция. Общината не е вече собственик дори и заради задължителната практика на ВКС, защото онази сграда временната, която не ни позволиха да построим по онзи нашия договор изтекъл на 17.05.2004г. не представлява самостоятелен обект на собственост. Това, което с конклудентни действия ни разрешиха да построим, е по нов действащ ПУП с пет градоустройствени петна и решиха на едното с много късна виза, много след изтичане на договора, тръгнаха да строят и като видяха, че е много скъпа ни вкараха ние да строим и не пожелаха да си уредим отношенията. Сега може да станем собственици на една сграда, която е самостоятелен обект, има изрична практика ТР № 5/2015г. и по давност. Ние трябваше да построим месец май 2004г. временна постройка 40 кв.м. максимално. В крайна сметка бяхме вкарани в схема да строим сграда на 72 кв.м., на 160 кв.м. РЗП с незнам колко шайби, колони вътре по стълбите, която не пожелаха да я платят, а отидоха и сключиха един договор с един строител, който не е построил нашата сграда. Възразяваме, че процесната сграда не е сградата уговорена между нас и Кооперацията за построяване съгласно договора от 17.02.2004г.

Съгласно този договор трябваше да построим сграда представляваща временна постройка по чл. 29 от ЗУТ. Към датата, на която изтече срока на договора, а именно 17.05.2004г. ние не построихме тази сграда по вина на ищцовата кооперация. В последствие след изтичане срока на договора, който твърдим, че е и прекратен ни разрешиха през м. август 2004г. с конклудентни действия да построим сграда - масивна на площ от 70 кв.м. с разгъната застроена площ 159 кв.м. представляваща петно № 2 от скица № 15-52671220.06.2020г. От момента на построяването на тази сграда до настоящият момент ние я владеем без прекъсване и без противопоставяне от страна на кооперацията до момента на завеждане на настоящия иск за собственост – 4.12.2023г. и сме я построили със собствени средства, което моля да приемете за безспорно. Узаконена е сградата неправилно, без да ни питат и за това имам искане за една много важна скица с виза, с която е разрешено строителството. Узаконена е като построена от новия строител с още другите петна като една сграда на 350 кв.м.РЗП. Тази една сграда съдържа в себе си 5 самостоятелни обекта, от които 4 склад за хранителни стоки и хранителни магазини и 1 от траурна агенция, всичко друго е другата сграда. Тази сграда е заснета в кадастралния регистър. До този момент на скицата няма данни за собственост. Нищо не са вписали, защото нямат основание. За първи път 5 миналата година 2023г. е декларирана и вписана нещо, което ние оспорваме.

В кадастралната карта няма данни за собственост, ние сме владелци. Също много важно, което сме възразили в отговора, че основанието да я запишат като ДМА е друго, една фактура, която можем да Ви я покажем, аз не мога да я заверя, защото е издадено от тях копие. Но тук се вижда, как нашата сграда изобщо не е посочена, а са писани 4 броя офиси в една обща сграда и е вписано основание за закупуването и построяването, и закупуването е договор 15.03.2004г. т.е. не нашия договор, друг договор. Сградата я построихме към 31.12.2004г. за четири месеца. След построяването на тази сграда никога не сме я напускали. Очаквахме, че по Нова година 2005г. ще ни потърсят, за да си уредим сметките по строителството след като без договор я строим. Ние упражняваме право на задържане, защото никой не ни е пречил откакто сме я построили. От 1.01.2005г. владението е много повече от шест месеца и упражняваме право на задържане до момента, в който я придобихме по давност в десетгодишният срок. Владение придобивно и право на задържане упражняваме с владението. Ние твърдим, че сме упражнявали двете права едновременно. Доколкото не ни се пречеше да строим и владеем сме добросъвестни владелци с 5 годишна давност по чл. 75 от ЗС. Ние за това сме предявили възражение, за да ни се върне даденото. Възражението тук трябва да се приеме. Оспорваме основанието, което се сочи от кооперацията за придобиване на този имот. Основанието е приключило с изтичане на договора и с неговия срок. Протокол за съвместно приемане на построената сграда от 26.09.2005г. е неистински документ, нямаме такова съглашение, не мога да знам от къде са тези подписи, като оспорваме истинността на съдържанието, което трябва да се съдържа в този протокол.