Решение № 307 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 5/2024
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 07.07.2025
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.27 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 72 · Закон за собствеността
- чл.74, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100005 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по исковата молба на Кооперация „Кооперативен съюз“ гр. Пазарджик /КС-Пазарджик/, ЕИК 000351946, със седалище и адрес на управление ул.“Шипка“ №2 против Д. И. Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В., ул. „С. К.“ №* и Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В., ул. „С. Б.“ №*, с която е предявена претенция по реда на чл.108 ЗС.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 17.02.2004 г. между ответниците Д. И. Т. и П. Х. Х., наричани „ползватели- наематели“, от една страна и ищеца КС-Пазарджик, наричан „собственик-наемодател“ - от друга, бил сключен договор, наименуван „договор за ползване и наем на недвижим имот“, с предмет, определен в Раздел І, а именно: сграда на два етажа с търговско предназначение, която следва да се изгради, в съответствие с предвижданията на застроителния план в УПИ *** в кв. * по плана на гр. В., ул. „Х. А.“ №* , в североизточния незастроен ъгъл на имота , със застроена площ от около 70 кв.м, съгласно одобрен проект.
Съгласно клаузите в раздел II „Права и задължения на страните“, двамата ответници се задължили да построят изцяло и в завършен вид в 1 препоръчителен срок от 3 месеца от датата на издаване на строителното разрешение, съгласно одобрения строителен план проект описаната сграда, предмет на договора, а съгласно текста на чл.1.1, изр. трето, след въвеждането на обекта в експлоатация, сградата оставала изключителна собственост на ищеца КС–Пазарджик. Налице било безусловно признание на ответниците, че построената от тях вещ ставала собственост на ищеца. Сочи се, че според чл.2 страните уговорили, че срещу извършените разходи по проектирането и построяването на сградата предмет на договора, ответниците (ползвателинаематели) получават за срок от 5 години правото на ползването й, включително с възможността да я преотстъпят на трети лица без съгласието на собственика, считано от дата на приемането и с двустранен протокол, като след изтичането на 5- годишния срок на безвъзмездно ползване, ответниците ще държат сградата като наематели и се задължават да плащат месечен наем, определен от ответника – наемодател, за срок от 10 години, както и че през този 10- годишен период те имат право до преотстъпват сградата под наем на трети лица без съгласието на собственика - наемодател докато действа договора за наем. Освен това съгласно договора, собственикът-наемодател, се задължил да предостави на ответниците скица с виза за предвижданията на застроителния план за проектиране и изграждане на сградата, както и строително петно (терен), като според уговореното, разчистването му следвало да бъде за сметка на ползвателите-наемателите.
Ищцовата кооперация твърди, че с процесния договор били уговорени и приети от страните по него две облигационни връзки – по договор за изработка и по договор за наем на бъдеща вещ.
Така в изпълнение на задълженията по договора на 26.09.2005 г., след построяване на сградата, между КС- Пазарджик, като собственик-наемодател и П. Х. и Д. Т., като ползватели-наематели, бил подписан „Протокол за съвместно приемане на построената сграда“, съставен съгласно чл.1.3 договора от 17.02.2004 г., а от съдържанието му ставало ясно, че страните приемат построената от „ползвателите-наематели“ сграда съгласно клаузите на договора. Прието било и че от дата на подписването му - 26.09.2005 г. започва да тече 5-годишния срок за ползване на сградата от „ползвателитенаематели“, както и че протоколът е неразделна част от договора от 17.02.2004 г., сключен между страните и че двамата ответници влизат във владение на имота. Посочено е още и че след подписване на посочения протокол, на 2
30.12.2005 г. ответниците Х. и Т. едностранно вписали в СВп при PCВелинград Договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004г.
Твърди се, че с влезли в сила Решения по гр.д. № 1091/ 2010 г. на PCВелинград и по гр.д №2333/2013г. на РС- Пазарджик, договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004 г., вписан от ищците Т. и Х. в СВп, бил признат за законосъобразен, т.е., че държането на сградата се основавало именно на този договор.
Твърди се, че на 23.12.2015 г. от ищеца КС-Пазарджик било образувано още и гр.д. № 1104/2015 г. на PC-Пазарджик, с предмет искане за заплащане на наем солидарно от страна на Т. и Х. за периода 01.01.2013 г. - 23.12.2015г., което към настоящия момент все още не било приключило.
Отделно се твърди, че между същите страни с влязло в сила Решение № 260230/23.12.2021 г. по гр.д. № 515/2020 по описа на ПзОС, постановено с участието на същите страни, както и по настоящото дело, съдът отхвърлил като неоснователен предявеният от ответниците в настоящото производство положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот.
След влизане в сила на Решението по гр.д.№ 515/2020г. четиримата ответници неколкократно устно били поканени да освободят описаната сграда и да предадат владението й на КС-Пазарджик, което те категорично отказали да направят, тъй като според тях сградата е тяхна собственост и до момент на претенцията - 04.12.2023 г., те я владеели, въпреки че Договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004 г. отдавна изтекъл.
Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗПАЗАРДЖИК“, е собственик на недвижим имот представляващ: двуетажна сграда с идентификатор **** със застроена площ от 72 кв.м и предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“, находяща в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр.В., целият застроен и незастроен, с площ от 5604 кв.м, при граници на север и изток улици на Община Велинград, от запад имот на PC-Велинград и от юг имот на РПК „Чепинска долина “ и „Веком“ ООД, като ответниците 1.) Д. И. Т.,ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН **********-двамата съпрузи от гр. В., ул. „С. К." №2 и 2.) Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр. В. , ул. „С. Б. “ №* бъдат осъдени да предадат владението върху 3 имота на ищеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло основателността на претенцията.
Възразява се, че едва през настоящата 2024 г., 19 години след построяването на сградата в сегашния й вид, на основание реализираното от ответниците строителство, приключило на 31.12.2004 г., от страна на КСПазарджик се предявявал иск за собственост по смисъла на чл.108 ЗС.
Изтъкват се съображения, че в частта на претенцията, с която ищеца е поискал произнасяне на съда по чл.124, ГПК, тя се явява недопустима.
Излагат се и подробни доводи за неоснователност на предявеният ревандикационен иск. Ищецът не е представил писмени доказателства, които да установяват, че е собственик на процесната двуетажна сграда, както и че има основание ответниците да му отстъпят собствеността и да предадат нейното владение.
Твърди се, че ищцовата кооперация е декларирала собствеността върху процесния имот едва през 2023 г. , но към този момент ответниците придобили построената от тях сграда по давност. Освен това, към момента на подаване на Декларацията - 11.01.2023 г., ответниците били единствените владелци, което било безспорно прието в хода на гр.дело № 515/2020г. на ПзОС, както и че са построили процесната сграда изцяло със собствени средства и от тогава я владеели непрекъснато повече от 19 години.
Оспорва се твърдението на ищеца, че многократно били поканвани „устно“ да отстъпят владението на сградата, тъй като повече от 10 години между тях и Председателя на КС-Пазарджик липсвали контакти. Сочи се, че през лятото на 2023г. Председателят на КС-Пазарджик, в отсъствието ответниците, обезпокоил наемател на магазина за кафе, който след това поискал прекратяване на договора им за наем и обекта останал празен.
Възразява се, че на 26.09.2005 г. ответниците Д. Т., П. Х., както и Председателят на КС-Пазарджик, не са подписвали описания „неистински“ (според ответниците) Протокол от 26.09.2005 г. Наред с това, самият представител на КС-Пазарджик не посмял да ползва този „неистински“ Протокол, както и прекратеният по негова вина Договор от 17.02.2004г., при счетоводното завеждане на сградата като ДМА на ищеца в Сметка 205, а като основание за това послужила Фактура за покупко-продажбата й от ЕТ“Сконто4 Васил Александров“ В., изготвена на 31.12.2005 г. Така, ръководството на КСПазарджик само се отказало от т.н „придобивки основания“ - неизпълненият Договор от 17.02.2004 г., както и неистинският Протокол от 26.09.2005г., използвайки като основание за завеждане на сградата посочената фактура от 31.12.2005 г.
Възразява се, че въпреки издаденото на ищеца КС-Пазарджик Удостоверение №***г. за въвеждане в експлоатация на строеж /т.е. за една обща сграда/ на четири броя офиси, три броя магазини за хранителни стоки и склад за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки в УПИ ****, търговия и услуги в кв. * по плана на гр.В. със застроена площ от 203 кв.м и разгърната застроена площ от 276 кв.м. , било налице съществено отклонение в одобрените строителни планове – общо в размер на 84 кв.м.в РЗП.
Не се спори, че действително на 30.12.2005 г. ответниците са вписали едностранно в СВ-Велинград екземпляр от договора от 17.02.2004 г., като това станало с цел ответниците да легитимират публично, че са били допуснати да построят процесната сграда със собствени средства, както и че сметките за строителството следва да се уредят, както и че именно те са действителните възложители на сградата, за което Гл.архитект на общината бил подведен при издаване на Удостоверението за експлоатация на строежа от 26.09.2005 г. С вписването ответниците фактически били установили начален момент на придобивна давност, а заради направените от тях подобрения в имота като добросъвестни владелци имали право на задържане на процесната сграда при условията на чл.74, ал.2 ЗС вр. чл. 72 ЗС . В този смисъл се твърди, че в производството по гр.дело №515/2020г. по описа на ПзОС било безспорно между страните, че процесната сграда била построена изцяло със средства на ответниците, както и че компетентните длъжностни лица от ръководството на КС-Пазарджик не им създавали пречки за построяването й, което ги поставяло в хипотезата на добросъвестни владелци, упражняващи и право на задържане до заплащане на строителството.
Твърди се, че ищецът не желаел да урежда сметките си с ответниците, поради което решил да включи процесната сградата във фактурата от 31.12.2005 г., съставена в деня след вписване на договора от 17.02.2004 г. и послужила като основание за счетоводното завеждане на сградата и за която според ответниците ищецът не заплатил нищо.
5
Твърдят, че от сключване на договора от 17.02.2004 г. до м.септември 2010 г., когато се провела среща в кабинета му, ответниците не са се срещали с Председателя на КС-Пазарджик, т.е. в период от повече от 6 години.
При условията на евентуалност се възразява, че договорът от 17.02.2004 г. е недействителен на основание чл.27 ЗЗД като унижожаем поради грешка и измама. Твърди се, че представители на КС-Пазарджик ги въвели в заблуждение и ответниците погрешно им се доверили, като подписали Договора от 17.02.2004 г. Излага се тезата, че пряката първоначална цел на ръководството на КС била ответниците да се съгласят да подпишат този Договор, който това ръководство въобще не смятало да изпълнява, но който да послужи като основание същите да освободят безпрепятствено, без да упражнят право на задържане по отношение първият построен от тях двустаен офис в съседната масивна двуетажна сграда на стойност 6000 лв. Развиват се съображения.
Акцентира се, че предвид изричната разпоредба на чл.32, ал.последна от ЗЗД, позоваването относно унищожаемост на същия договор от 17.02.2204 г. можело да бъде направено и с възражение, след изтичане на давността. Така, според становището на ответниците, те щели да докажат, че при хипотезата на чл.34 ЗЗД настоящият ищец следвало да им върне като главница стойността на сградата по неоспореното заключение на вещото лице, депозирано и прието в производството по приключилото между същите страни гр.д. №1091/2010 г. по описа на PC-Велинград в размер на 141 000 лв., заедно със законните лихви от построяването на сградата.
Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f88d5420-7b91-447a-943a-a8f484a821c2