Решение № 910 от 11.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 680/2023
- Вид
- Решение № 910
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Цветанка Вълчева
Други актове по делото
- Протокол № 1036 от 27.06.2023 · Цветанка Вълчева
- Протокол № 2036 от 15.12.2023 · Цветанка Вълчева
- Протокол № 344 от 14.02.2024 · Цветанка Вълчева
- Протокол № 765 от 10.04.2024 · Цветанка Вълчева
- Протокол № 1191 от 12.06.2024 · Цветанка Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.486 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 ал.3 · Закон за общинската собственост
- чл.6 · Закон за собствеността
- чл.86 · Закон за собствеността
- §4 · Закон за собствеността
- чл.11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.17 ал.2 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 910 гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100680 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
С първоначално подадената искова молба от Л. Г. В., с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“******, С. Г. В., с ЕГН ********** от с.Симеоновец, ул.“******, И. Г. Д., с ЕГН ********** от с.Мало Конаре, ул.“****** и Г. П.
В., с ЕГН ********** от гр.Септември, бул.“******, всички чрез пълномощник адв.П. К., АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез адв.П. К. против Община Септември, ЕИК 000351825, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, ул.“******, представлявана от Кмета В. Р., ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че С. С. Д. /дядо на първите трима ищци и тъст на четвъртия/, бивш жител на с.Симеоновец, Акт за смърт №1907/11.12.2021г. на Община Пазарджик, е придобил през 1973год. по наследство от своя чичо К. П. Д. /бивш жител на с.Симеоновец, Акт за смърт №507/30.09.1973г. на Община Пазарджик/ владението върху дворно място, цялото с площ от 2,865 дка, находящо се в землището на с.Симеоновец, общ.Септември, обл.Пазарджик, което представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на земеделските земи в землището на 1 с.Симеоновец, общ.Септември, обл.Пазарджик.
Твърдят, че К. П. Д. е получил владението върху имота от своя баща П.
Д., който от своя страна е получил владението от своите родители. Децата на П. Д. /и негови наследници/ са се споразумели помежду си, имотът да остане на техния брат К. П. Д., който не се е женил и няма деца. С него в този имот е отишла да живее и неговата сестра Е. П.а Д.а, която също не се е омъжвала и не е имала деца. Двамата са живяли в имота до смъртта си, съответно К. П. е починал през 1973год., а Е. П.а Д.а - през 1974г. Тъй като К. Д. и сестра му Е.
Д.а не са имали съпрузи и деца, които да полагат грижи за тях, племенникът им и дядо на ищците С. С. Д. е поел грижите за тях. Поради тази причина братята и сестрите на К. Д. са се споразумяли след смъртта на К. Д. имотът да остане на неговия племенник и техен наследодател С. С. Д..
Твърдят, че в имота има построена жилищна сграда с площ от 42 кв.м., която е строена още от бащата на К. Д. - П. Д.. В тази сграда е живял до смъртта си К. П. Д., и за него е бил единствен жилищен имот.
След смъртта на К. Д., техният наследодател С. Д. е установил владение върху целия описан имот с площ от 2,865 дка, като свой собствен - явно, спокойно и безспорно, а след неговата смърт те /четиримата ищци/ и негови наследници продължавали да владеят имота и към момента, като по този начин го придобили по наследство и давност, присъединявайки своето владение към това на наследодателя им С. Д..
Твърдят, че през 1986г. техният наследодател С. Д. се е снабдил с Нотариален акт за правото си на собственост върху имота /НА №74, том I, дело №145/1986г. на Н. Х. - нотариус при Пазарджишки Районен съд/, но с оглед ограниченията на закона по онова време, се е снабдил единствено за собствеността върху Дворно място, находящо се в землището на с.Симеоновец, Пазарджишки окръг, местността „Валозите“, при граници: от юг - С. Г. Н., от изток - мера, от север-Н. С. Н. и от запад гора, състоящо се от 1200 кв.м. - размери на един жилищен парцел, заедно с построената в същото място Жилищна сграда на 42 кв.м. Изрично в нотариалния акт е записано, че имотът не е включен в блок на ТКЗК и е признат за единствен стопански, и единствен жилищен имот.
Твърдят, че в този имот наследодателят им - С. Д. живеел, в дворното място отглеждал овощни дръвчета, садел тютюн, лозя и др. Имотът се намира 2 в края на с.Симеоновец и е в близост до регулацията на селото. Този имот дядо С. Д. оградил /отчасти с ограда, отчасти с жив плет/, а по-късно прекарал и вода до имота. Границите на имота са естествено очертани, тъй като самият имот е разположен на естествено образувана „тераса“, която отделя имота от другите имоти, поради факта, че се намира на различно ниво с тях. А и една от границите е гората, която съществува край селото от много години.
Твърдят, че когато дядо С. остарял и не можел да се грижи сам за имота, му помагали първо неговата дъщеря Б. С.ова В.а, а след като и тя се разболяла, се грижели те - неговите внуци /ищците/.
Твърдят, че имотът винаги е ползван в реални граници и като дворно място. Никога не е бил земеделска земя, не е бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или др. подобни организации, не е причисляван към Държавен поземлен фонд, не е одържавяван, не е отнемана юридически или фактически собствеността от наследодателя им С. Д.. Имотът е запазил селищния си характер, тъй като е владян и ползван, като дворно място, в което има построена жилищна сграда, както и насадени трайни насаждения. Винаги е владян и ползван в тези реални граници и площ.
Твърдят, че съседи на имота са: гора, общинска мера, Симеон Танчев Л.ов. Имотът се намира в непосредствена близост до населеното място на с.Симеоновец, но никога не е бил включван в регулационния план на селото.
Въпреки това, имотът никога не е имал земеделски характер и не е представлявал земеделска земя, която да подлежи на възстановяване по реда на чл.11 от ЗСПЗЗ.
Сочат, че съгласно чл.17 ал.2 от Конституцията на Република България частната собственост е неприкосновена, а по силата на ал.5 от същия член принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително, и равностойно обезщетение. Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на наследство и давностно владение, което води началото си от началото на миналия век.
Твърдят, че никой не ги е информирал, че имотът им се отчуждава и се предоставя на Община Септември, нито им е заплащано обезщетение. При това положение Община Септември, която е записана като собственик на 3 поземлен имот с идентификатор *** по КК на земеделските земи в землището на с.Симеоновец, общ.Септември, обл.Пазарджик, реално не е собственик на претендирания от тях имот, представляващ част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на земеделските земи в землището на с.Симеоновец, общ.Септември, обл.Пазарджик, а собственик са те ищците. От тук произтичал правният им интерес от настоящия иск.
С допълнителна уточняваща молба, ищците са посочили, че са допуснали фактическа грешка в изписването на идентификатора на процесния имот и че са записали идентификатор *** вместо идентификатор ***.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Община Септември, представлявана от Кмета - В. Р., че четиримата ищци: Л. Г. В., с ЕГН **********, С. Г. В., с ЕГН **********, И.
Г. Д., с ЕГН ********** и Г. П. В., с ЕГН ********** са собственици на:
Дворно място, цялото с площ от 2,865 дка, находящо се в землището на с.Симеоновец, общ.Септември, обл.Пазарджик, което представлява част от поземлен имот с идентификатор ***, местност „Божиновица“ по КК на земеделските земи в землището на с.Симеоновец, общ.Септември, обл.Пазарджик.
Молят да им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната община, чрез процесуалния им представител, с който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, поради ненадлежен ответник.
Сочи, че видно от съдържанието на исковата молба и в петитума на исковата молба е посочен имот с идентификатор ***. Видно от справка в КККР този имот е частна собственост и не е собственост на Община Септември. Според записванията в КККР Поземлен имот с идентификатор ***, се намира в обл.Пазарджик, общ.Септември, гр.Септември, м.
КОШУЕЛ 2, вид собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Лозе, площ 2463 кв.м., стар номер 016054, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-1076/09.05.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК.
4
Твърди, че в доказателствата и по-скоро в обяснителната записка на „Зенит Гео“ е посочен друг имот с идентификатор ***, който също не е общинска собственост.
Видно от справка в Имотния регистър, имотът с идентификатор *** е актуван от община Септември с Акт за частна общинска собственост №194/2019г., том 5, вх. рег. №1602/13.03.2019г., дв.вх.рег.
№1589/13.03.2019г. при АВ, Службата по вписвания при РС Пазарджик. На 14.03.2019г. ЧСИ Г. З. е наложил възбрана върху имота по изп. дело №1060/2018г. Целият имот е продаден на публична продан по горецитираното изпълнително дело на 14.11.2019г., като видно от вписаните в публичния регистър данни, имотът е купен от търговско дружество. Имотният регистър е публичен, поради което счита, че от датата на вписването на продажбата, третите страни се считат за уведомени. Поради тази причина Община Септември не може да бъде ответник по делото.
Счита, че исковата молба следва да бъде върната като недопустима, тъй като съгласно трайно установената практика ответникът се определя от ищеца и е недопустимо съдът служебно да определя страните.
Алтернативно по същество счита искът за неоснователен.
Твърди, че първият имот идентификатор *** няма данни някога да е бил общинска собственост, поради което за същия ответникът е в невъзможност да вземе адекватно становище. Освен това описаната фактическа обстановка в ИМ описва имот в с.Симеоновец.
Вторият имот с идентификатор №***, съгласно данните от КККР се намира в землището на с.Симеоновец, м. “Божиновица”, вид собственост Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 11424 кв.м., и със стар номер 016002. Съгласно данните от КККР няма данни за изградени в имота постройки. В този смисъл, счита, че на основание чл.6 от Закона за собствеността, в сила от 17.12.1951г., поради това, че имотът не е имал друг собственик, е станал държавна собственост, която е вид социалистическа собственост, за която има забрана за придобиване по давност в чл.86 ЗС. Възразява, че ищците не сочат писмени доказателства за имуществени права върху имота от страна на чичото К. П. Д. /починал 1973г./, за когото се твърди, че е оставил в наследство имота на племенника си С. С.
Д.. Счита, че пар.3 от ЗС не се прилага, защото чичото на наследодателя на 5 ищците не е придобил права към 1951г., а §4 ЗС се отнася само за срока, който става 10г., но той се отнася само за имотите, които могат да бъдат придобивани по давност. В този ред на мисли Констативният акт за собственост от 1986г. е неправилен и не е годен да породи собственически правоотношения.
Предвид земеделския характер на имота, счита, че общината е придобила правото на собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като наследодателите на ищците не биха могли да придобият процесния имот по давност.
Твърди, че е налице съществено разминаване между данните на имота, предмет на НА №74, том I, дело №145/1986г. и този на имот с идентификатор ***, който до 2019г. е бил общински. Предвид което оспорва твърдението, че имотът, посочен в Нотариалния акт от 1986г. е идентичен с имота или по-скоро очертанията, заснети от „ЗЕНИТ ГЕО“ в приложените към исковата молба Геодезическа снимка и Комбинирана скица. Счита, че данните в нотариалния акт са крайно недостатъчни, за да се идентифицира имотът.
Твърди, че е налице разминаване в местностите, в които се намират двата имота. Имот с идентификатор *** се намира в м.„Божиновица”, а дворното място от акта от 1986г. - в м.“Валозите”.
Сочи, че съгласно Констативния нотариален акт от 1986г. се признава правото на собственост за 1200 кв.м., а в исковата молба се претендират 2865 кв.м., което също счита за неправилно.
Не съответстват и границите на дворното място, описани в Констативния нотариален акт от 1986г. и тези в комбинираната скица.
По отношение на твърдението за построена жилищна сграда, прави възражение, че същата е незаконно построена.
Разпечатката съдържа 45 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2aee179-d4ef-4477-b6b5-6407c4587225